Семейство Rosaceae- характеристика, разнообразие на цвета и плода, класификация,

Въпрос №
27
Семейство
R
osaceae
- характеристик
ССемейство Rosaceae- характеристика, разнообразие на цвета и плода, класификация, разпространени у

н
ас видове и стопанско използване.

Розоцветни
Обединява повече от 3000 вида, събрани в около 100 рода- дървета и храсти, които са вечнозелени или с опадливи листа и тревисти растения (най-често многогодишни). Най-голямо разнообразие има в умерените и субтропи
чески з
они на северното полукълбо.
Листата са прости, с целокрайна петура или пък са перести. Те са разпо
ложени спирално или
срещоположно и винаги с прилистници.
Околоцветн
РРозоцветни
Обединява повече от 3000 вида, Обединява повече от 3000 вида, събрани в около 100 рода- дървета и храсти, които са вечнозелени или с опадливи листа и тревисти растения (най-често многогодишни). Най-голямо разнообразие има в умерените и субтропически зони на северното полукълб
о.
Лис
та
та са прост
и,
с целокр
ай
на петур
а или пъ
к са
перести. Те с
а разпо
ло
жени спира
лн
о ил
и
срещополо
жно и
винаги с п
р
илистници.
О
коло
цветникът н
ай-често е от 5 члена, рядко може д
а бъд
е от 3-4 члена.
Цветовете са а
ктином
орфни. Броя на ча
шчелистчет
ата и
венч
елистчетата е
строго
опреде
лен, обикнов
ено= 5, а тичинките са
2 или
4 пъти повече от ве
нчелистчета
та. Плодолистите са от 1 до много
. Цветното
легло върху коет
о са разп
оложени цветните
части е
разнообразно
плоско (Filipendula)
изпъкнало (Fra
garia-сочнор
Rubus-не е сочно)
конич
но (Potentilla, Geum)
вдлъбнато (при Agrimonia, Alchemilla, при Sanguisorba- се разраства и се втвърдява,
при Malus се
сраства с плодника, а при P
Обединява
п
р
едимно храс
т
и със с
ъцветия метлица или щит. Цветното легло е почти плоско. Цветовете са с 5 членен околоцветник. Тичинките са много.
П
л
одниците са 5- свободни. Завръзът е горен. Плода, който се образува е мехунка.
Род Spirаea- Спирея, Тъжник
S. vanhouttei- Майски сняг
Подсем. Rosoideae
Плодника е апокарпен, съставен от много плодолисти, а плода е орехче или костилка, сборен или лъжлив. Обеди
нява мн
ожество тревисти и многогодишни треви.
Род Rosa- Шипка- храсти с бодливи стъбла и едри единични цв
етове.
R. canina- Об
икновена шипка (кучешка роза), цветовете богати на витамин С
R.kazanlica- Червена казанлъшка роза - получава се розово масло.
Род Rubus- Малина
R.idaeus- Малина
R.cаesius- Къпина
Имат сборен сочен плод от костилкови плодчета.
Род Fragaria- Ягода- цветното легло е месесто, разраства се и върху него се разполагат множество плодове- оре
хчета.
F
. vesca- Ди
ва
ягода
F.
a
nanРод S
pirаea-
Спире
я, Тъжник
S.
vanhout
te
i- Майски
сн
яг
П
од
сем. Roso
ideae
Плодника е

апокарпен,
с
ъста
вен от мноS
. vanhouttei- Майски сняг
Подсем. R
osoid
eae
Плодника е апокарпен, съст
авен о
т много плодолист
и, а плода
еПодс
ем.
Rosoideae
Плод
ника е
апокар
пен, съставе
н от много плодолисти,
Плодни
ка е апокарпен, със
тавен от мн
ого плодолисти, а плода е орехче
или костил
ка, сборен или лъ
жлив. Обе
динява множество
тревист
и и многогодишни треви.
Род Rosa- Шипка- храсти с
бодливи стъб
ла и едри единичн
и цвет
ове.
R. canina- Обикновена шипка (кучешка роза), цветовете богати на витамин С
R.kazanlica- Червена казан
лъшка роза - п
олучава се розово масло.
Р
C. monogу
na
-
Едноплодни
к
ов глог
Род Mespilus
M. germanica- Мушмула
Подсем. Prunoideae
Обединява храсти и дървета. 1 плодолист Род Mespilus
M. ger
m
a
nica- Мушмула
Подсем. PrunoidM. germanica- Мушмула
Подсем. Prunoideae
Обединява храсти и дървета. 1 плодолист във вПодсем. Prunoideae
Обединява храсти и дървета. 1 плодолист във вдлъбнато цОбединява храсти и дървета. 1 плодолист във вдлъбнато цветно ложе, кое
то не с
е сраства със зъвръза и поради това плодникът е горен. Плодът е костилка.
Род Prunos
P. domestica-
Синя слива
P. ceras
ifera- Джанка
Р.spinosa- Трънка
Род Persica
P. vulgaris- Праскова
Род Armeniaca
A. vulgaris- Кайсия
И двата вида са пренесени от Средна Азия
Род Amуgdalus - Бадем
A.communis- Обикновен бадем
Род Cerasus
C. avium- Череша
C. vulgaris- Вишня

Семейство Fabaceae- характеристика, разпространени у нас видове, стопанско използване.

Бобови (
Пеперу
до
цветни)
Едн
о
от големи
те
семейст
ва двусе
медел
ни растения-
17000Ро
д
Prunos
P.
do
mest
ic
a- Синя с
лива
P
. cerP. do
m
estica- Си
ня
сли
ва
P. ceras
ifera- Джанка
Р.spinosa- Трънка
Род
Pers
ica
P. vulgaris- ПрасковаP. ce
rasife
ra- Джанка
Р.spin
osa- Трънк
а
Род
Pers
ica
P. vulgari
s- Прас
кова
Р
од ArmeniacР
.spinosa- Трънка
Род Pe
rsica
P. vulgaris- Праско
ва
Род Arme
niaca
A. vРод Persica
P. vulgaris
- Праскова
Род ArmeniacP. v
ulgaris-
Праскова
Род Arm
eniaca
A
. vulgaris- Кайсия
И двата вида са пренесени от С
Род Armeniaca
A. vulgaris- Кай
сия
И
двата вида са пренA. vulgaris- Кайсия
И двата вида са пренесени от Средна Азия
Род Amуgdalus - БИ двата в
ида са пренесе
ни от Средна Азия
Род Amуgd
Едно от г
ол
е
мите семейс
т
ва двус
емеделни растения- 17000 вида в 700 рода.
В тропиците са разпространени главно дърветата, а извън тях предимно тре
в
и
. В степните области на Европа и Азия-1600 вида.
Листоразположението е спирално. При пеперудоцветните се наблюдава значително разнообразие от лВ тропиците са разпространени главно дърветата, а извън тях предимно треви. В степните области на Европа и Азия-1600
вида.
Листоразположението е спирално. При пеперудоцветните се наблюдава значително разнообразие от листа
. Първично те са неч
ифтоперести, но има тенденция към редукция и метаморфози. Връхното листче може да е превърнато в мустаче или осилче. В мустачета се превръщат и различен брой странични листа (Vicia, Pisum). При Lathyrus aphacaЛисторазположението е спирално. При пеперудоцветните се наблюдава значително разнообразие от листа. Първично те са нечифтоперес
ти, но
и
ма тенденци
я
към редук
ци
я и мета
морфози.
Връх
ното листче м
оже да
е
превърнато
в
мус
та
че или ос
илче.
В мустачет
а
се превръ
ща
т и
различен бр
ой странични листа (Vicia, Pisum).
При L
athyrus aphacaОсобено характер
на е с
труктурата на цве
та - зигом
орфен
и съ
с висока специ
ализаци
я към
ентомофилия.
Чашката е съставена от
5 сра
сли помежду си чашч
елистчета -
само връхчетата им стърчат.
Венч
ето също е
от 5 члена - едн
о от венч
елистчетата е на
й-голямо
- флагче, странично 2 крилца, останалите 2 се сра
стват с връхн
ите си части и об
разува
т т.н. ладиика (фигура 120). При детелината- Trifolium- всиЧашката е съставена от 5 срасли помежду си чаш
челистчета - с
амо връхчетата им стърчат.
Род Vicia
-

Глушина
V.
f
aba- Б
акла- зеления плод и семената се използват за хV. faba- Бакла- зеления плод и семената се използват за храна.
Род

L
athyrus - Секирче
L. tuberosus- Гредково секирче- образува грудки
Род Pisum - Грах
Р.sativum- Посевен грах
Род Glicine - Соя
G.max- соя
Род Phaseolus - Фасул
Ph. vulgaris- Обикновен фасРод Lathyrus - Секирче
L. tuberosus- Гредково секирче- образува грудки
Род
Pisum
- Грах
Р.L. tuberosus- Гредково секирче- образува грудки
Род Pisum - Грах
Р.sativum- Посевен грах
Род Glicine - Соя
G.
max- соя
Род Phaseolus - Фасул
Ph. vulgaris- Обикновен фасул, особено се ценят теРод Pisum - Грах
Р.sativum- Посевен грах
Род Glicine - Соя
G.max- Р.sativum- Посевен грах
Род Glicine - Соя
G.max- соя
Род Phaseolus - Фасул
Ph. vulgaris- ОбикнРод Glicine - Соя
G.max- соя
Род Phaseolus - Фасул
Ph. vulgaris- ОбикнG.max- соя
Род Phaseolus
- Фасу
л
Ph. vulgaРо
д
Phaseolus
-
Фасул
P
h. vulga
ris-
Обикновен фас
ул, осо
бе
но се ценя
т
тези
с
бели сем
еPh. v
ulgaris- О
б
икновен фа
су
л, о
собено се ц
енят тези с бели семена, произхожда
от А
мерика.
Род Lens - Леща
L.culi
narius
- Обикновена лещ
а
За семей
ството
е х
арактерно натр
упванет
о на р
езервно веще
ство- белтъчини и мазни
ни в с
емеделите. Синтезир
ат се и отр
овни белтъчни съединения- главно
в семената
.
Пеперудоцветнит
е синтези
рат и алкалоиди,
тази сп
особност е концРод Lens - Леща
L.culinarius - Оби
кновена леща
За семейството L.
culina
rius - Обикновена леща
За семейството е характерно натрупването на резервно вещество- белтъчини и мазнини
в семедеЗа се
мейството е характерно натр