Главни органи на ООН

Дисциплина „Международни институции и администрация”

РУ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ”

ФАКУЛТЕТ „БИЗНЕС И МЕНИДЖМЪНТ”

КАТЕДРА „МЕНИДЖМЪНТ И БИЗНЕС РАЗВИТИЕ”

РЕФЕРАТ

на тема

„Главни органи на ООН”

Русе

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Общо събрание (ОС) стр. 2
2. Съвет за сигурност (СС) стр. 3
3. Икономически и социален съвет стр. 4
4. Международен съд стр. 4
5. Съвет за попечителство стр. 5
6. Секретариат стр. 6
7. Библиография стр. 6

Организацията на обединените нации има шест главни органа. Това са Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Международен съд, Съвет за попечителство и Секретариат. Семейството на ООН обаче е значително по-голямо и обхваща множество агенции, спомагателни органи, програми, фондове, институти и т.н.
Общо събрание (ОС).
Общото събрание е основният съвещателен орган на ООН. В него са представени всички държави членки и всяка има право на един глас. Решенията се взимат с обикновено мнозинство, а при важни въпроси - с 2/3 квалифицирано мнозинство. Общото събрание има редовни заседания, които се провеждат веднъж годишно в Ню Йорк – от средата на септември до средата на декември. Когато е необходимо, то може да се събира на специални и извънредни сесии, които се свикват от Генералният секретар по предложение на Съвета за сигурност или по искане на мнозинството от членове на организацията.
В моментите, в които Общото събрание не заседава, работата му продължава в специални комитети, които се занимават с една или друга област, както и в различните органи, създадени по въпросите на търговията, развитието и околната среда. Съществува Политически комитет, Комитет по правни въпроси, Комитет по хуманитарни и културни въпроси, Комитет по разоръжаването и т.н.
Общото събрание приема резолюции. Когато резолюцията е по съществото на дейността на ООН, тя има препоръчителен характер, а когато резолюцията касае административни, организационни и бюджетни въпроси, тя има задължителен характер. Общото събрание не може да налага мерки на правителствата, но неговите препоръки имат морална сила, защото представляват световното обществено мнение. Когато мирът е застрашен, а Съветът за сигурност не може да вземе решение, Общото събрание може да се занимае със съответния въпрос.
Този орган обръща голямо внимание на икономическото развитие в света, организира световни конференции по най-важните въпроси и развитието на актуални световни проблеми. Освен това Общото събрание разглежда въпроси за мира и сигурността, и за разпространението на оръжия за масово унищожение. То получава докладите на Съвета за сигурност и останалите органи, приема нови членове, разглежда и одобрява бюджета, назначава Генералния секретар и избира членовете на останалите органи.
Съвет за сигурност (СС).
Съветът за сигурност е главният орган на ООН съгласно Устава. Той отговаря за запазването на мира и сигурността в света. Съветът за сигурност е организиран така, че да функционира непрекъснато. За разлика от решенията на Общото събрание, решенията на Съвета за сигурност са задължителни за всички държави членки на ООН.
Съветът се състои от 15 държави членки. Пет от тях – Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция – са постоянни членки. Останалите десет членки са непостоянни. Те се избират от Общото събрание на ООН на ротационен принцип за срок от две години, както следва: 5 държави от Азия и Африка, 2 държави от Латинска Америка, 2 западноевропейски държави и 1 от източноевропейските страни.
Съветът за сигурност е единственият орган на ООН, който може да взема решения за извършването на практически действия във връзка с поддържането на мира и възстановяването на нарушения мир. За тази цел съветът приема решения за налагане на принудителни мерки срещу държава нарушителка, като тези мерки могат да бъдат свързани или несвързани с използването на въоръжена сила.
При гласуване на решенията, всяка държава членка участва с 1 глас. Решенията се взимат с мнозинство от девет гласа. С изключение на процедурните въпроси, нито едно решение не може да бъде взето, ако един от постоянните членове гласува против, т.е. упражнява правото си на вето. Заседанията на СС са непрекъснати, в Ню Йорк и по правило са открити.
Когато Съветът за сигурност е свикан по въпрос, застрашаващ мира, той приканва страните в конфликта да постигнат съгласие по мирен път. Съветът може да наложи прилагане на своите решения като наложи икономически санкции или издаде нареждане за колективни военни действия. Той може да изпрати части за поддържане на мира в критичните зони, за да намали напрежението и да избегне сблъсъка между неприятелските сили.
Икономически и социален съвет (ИКОСОС).
Икономическият и социален съвет действа под егидата на Общото събрание и координира икономическата и социална дейност на ООН и на специализираните агенции и институции от системата на ООН.
Съветът се състои от 54 държави членки, които се избират от Общото събрание за срок от 3 години с възможност за преизбиране. Всеки член на Икономическия и социален съвет има един глас. Решенията на ИКОСОС се приемат с мнозинство от присъстващите и гласуващи членове. Обикновено съветът провежда едномесечна сесия всяка година. Свиква се според нуждите, в съответствие със своите процедурни правила, които трябва да съдържат разпоредба за свикване на заседания по искане на мнозинството от членовете.
Съветът формулира препоръки и координира дейности в областта на световната търговия и икономическото развитие, в областта на правата на човека и недискриминацията. Също така осъществява широка дейност в областта на икономическото, социалното, хуманитарното и културното сътрудничество между държавите членки. Въз основа на съответни проучвания прави препоръки до ОС и заинтересованите организации. Има изградени функционални и регионални комисии в отделните сектори на дейността му и сътрудничи с други правителствени и неправителствени организации.
Международен съд.
Международният съд е главният съдебен орган на ООН. Статутът на Международният съд на ООН е приет през 1946 г. Той се състои от 15 независими съдии, избирани от Общото събрание и Съвета за сигурност с абсолютно мнозинство.
Тези съдии се избират измежду лица с високи професионални и нравствени качества. Изискването към тях е да са заемали най-висши съдебни длъжности в своята държава. Изборът на съдии в Международния съд на ООН се основава на регионален критерии, което означава, че трябва да са представени всички правни системи в света, и не е допустимо да има повече от един съдия от една държава. Държавите постоянни членки на Съвета за сигурност винаги имат съдия представител в Международния съд.
Международните съдии се избират за мандат от 9 години, с възможност за преизбиране за още два мандата. Измежду своят състав, съдиите избират председател и заместник председател на съда, като това също са мандатни длъжности – за срок от 3 години с възможност за повторното им преизбиране.
Страни в споровете, внесени за разглеждане в съда, могат да бъдат единствено държави. По правило го сезират само държави членки на ООН. Допустими са и изключения за 3 държави: Швейцария, Лихтенщайн и Сан Марино. Трети държави могат да го сезират само след получено разрешение от Съвета за сигурност.
Съдът заседава в своето седалище в Хага. Официалните езици, на които работи са френски и английски. Решението на съда се взема с мнозинство, като гласът на председателя се ползва с особена тежест. Приетите решения са окончателни, не подлежат на обжалване и са задължителни за изпълнение от страните по даденото дело.
Освен да се произнася с решения по правни спорове, съдът може да дава консултативни заключения по правни въпроси, по искане на Общото събрание или Съвета за сигурност. Също така, той е единственият тълкувател на международни договори с глобален характер.
Съвет за попечителство.
Съветът за попечителство е създаден, за да следи управлението на територии под попечителство. След като последната от 11-те такива територии получава своята независимост през ноември 1994 г., този орган изпълнява по-скоро формална функция.
Секретариат.
Секретариатът действа в услуга на останалите органи на ООН и ръководи изпълнението на програмите и провеждането на политиката, разработена от тях. Той се състои от Генерален секретар, който изпълнява множество функции и съответния необходим персонал.
Генералният секретар се назначава от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност. Мандатът му трае 5 години и има възможност за преизбиране. Той е главното административно длъжностно лице на ООН.
Генералният секретар задължително участва във всички заседания на Общото събрание, на Съвета за сигурност и на ИКОСОС. Той представя на Общото събрание годишен доклад за работата на организацията. Генералният секретар може да привлече вниманието на Съвета за сигурност върху всеки въпрос, който по негово мнение би могъл да застраши международния мир и сигурност.
Функциите на Генералният секретар са с административен и изпълнителен характер.

Библиография:
- Официален сайт на ООН, Главни органи на ООН, 17.04.2015 г. в 15:25 ч.
- Дружество за ООН в България, 17.04.2015 г. в 15:28 ч.
– Устав на ООН, 17.04.2015 г. в 15:35 ч.
– Харта на ООН, 17.04.2015 г. в 15:42 ч.
- 17.04.2015 г. в 15:49 ч.
Лекции по Международни институции и администрация.