Продоволствени проблеми и устойчиво развитие

В Е Л И К О Т Ъ Р Н О В С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т
,,С В. С В. К И Р И Л И М Е Т О Д И Й”
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ СПЕЦИАЛНОСТ:ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ

РЕФЕРАТ
ТЕМА

ПРОДОВОЛСТВЕНИ ПРОБЛЕМИ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

ВЕЛИКО ТЪРНОВО ИЗГОТВИЛ: ЗОРНИЦА
2015 КРЪСТЕВА

Продоволствени проблеми и устойчиво развитие

Един от съществените проблеми на съвременната цивилизация е продоволственият проблем. Той изразява възможността да се използват природните ресурси за задоволяване нуждите на човечеството от хранителни продукти. Продоволственият проблем е сложно и многостранно явление от което са засегнати много държави по света. Основното му негативно последствие е увреждането на човешките ресурси. Призвана да реши тези проблеми е концепцията, свързана с устойчивото развитие. Под устойчиво развитие се разбира определен начин на взаимодействие между обществото и природата, който осигурява и гарантира живота на съвременния човек и на бъдещите поколения на планетата.

Продоволственият проблем
Повечето глобални проблеми произтичат от демографския-пример за това е продоволствения проблем.
Продоволственият проблем е най-големият сред глобалните икономически проблеми, особено през втората половина на 20–ти век и началото на 21 – ви, когато постоянно се увеличава населението на нашата планета. Това увеличаване става с непознати за цялата история на човечеството бързи темпове. Той се изразява във възможността да се използват природните ресурси за задоволяване на нуждите на човечеството с хранителни продукти. Най-голямото му негативно последствие е увреждането на човешките ресурси. Освен масовия недостиг на храни, другата страна на продоволствения проблем е и замърсяването на околната среда. Според доклада на демографската комисия към ООН през 2000год. на Земята има около 6,3 милиарда души, а това значи, че трябва да се произвеждат три – четири пъти повече хранителни продукти, риба, месо и др. Трябва да се увеличи добивът на храна в целия свят, както и да се осигури и облекло за хората. Днес близо 600 млн. души по света са обречени на хроничен глад, а от хронично недояждане страдат повече от 1 млрд. души. Най- осезаем е продоволственият проблем в страни като Азия, Африка, Латинска Америка. Там е зоната на тъй наречения-хроничен глад. От недояждане страдат и умират много деца, особено в страните от Централна Африка.Това са държави, изоставащи в социално –
икономическото си развитие, което води до нисък жизнен стандарт на населението им и недостатъчна продоволствена продукция. Постоянното недохранването прави бебетата и малките деца много уязвими на заразни болести. Опасната питейна вода взема много жертви най-вече хората с отслабена имунна система и в резултат умират милиони. Хората там живеят много по-малко от хората в Европа например. Продоволственият проблем може да се каже,че е един от наи-старите проблеми на човечеството,който обаче все още не е решен.Той засяга всички страни по света в много аспекти,затова трябва да се мисли глобално и да се вземат спешни мерки за решаването му.

Причини за възникването на продоволствения проблем
Те могат да се разгледат в две основни групи: социално - икономически и екологични.
Социално – икономическите са:
- Въпреки, че темповете на производството на храни в развиващите се страни изпреварват тези на нарастване на населението, те все още са недостатъчни, за да компенсират диспропорцията между производството и потребностите. Различните слоеве от тяхното население, поради ниската си платежоспособност, употребяват значително по-малко храна от средното за тези страни. Гладът е причина за ниската устойчивост към заболяванията и въздействието на околната среда, за намалената работоспособност. Той е причина за моралната и психическа деградация на милиони хора, за смъртта на 25 млн. души годишно, половината от тях – деца.
-Внедряването на техническия прогрес в селското стопанство става бавно, поради липса на изградена промишленост за производство на торове, техника, пестициди, биопрепарати и др; използването на нови методи за борба с вредителите по земеделските култури. Успехите в тези насоки показват общото икономическо състояние в развитите страни.
- Неравностойните икономически отношения между развиващите се и развитите страни. Промишлените средства за производство /машини, семена, торове и пестициди/ се доставят на много високи цени, а износните тропически продукти се обезценяват изкуствено. - Увеличаващото се производство на селскостопански продукти за износ от развиващите се страни с ниска или без хранителна стойност като, подправки кафе, чай, тютюн и др. за сметка на посевните площи, заети с продукция от първа необходимост.

Екологичните причини са следните:
- Нарастващата зависимост на производството на продоволствия от използването на други естествени ресурси.
- Нерационалното използване на биологичните ресурси, унищожаване на значителна част от реколтата от болести, неприятели и плевели,недостатъчно усвояване на ресурсите от Световния океан.
- Непрекъснатото намаляване на обработваемите земи и намаляване на почвеното плодородие в тези страни поради ерозия, засоляване, стихийни бедствия-суша, наводнения, опустяване, заблатяване, вкиселяване и др.

Възможности за решаване на продоволствения проблем на света
Бързото нарастване на населението в даден район не предполага добър жизнен стандарт.Държавите,където това се случва не са подготвени да се грижат за толкова голямо население и хората там мизерстват.
Специалистите в областите за решаване на продоволствения проблем са на мнение,че той може да бъде решен, защото ресурсите на планетата са в състояние да изхранят многократно по – голямо население от сегашното. Достатъчно е рационално да се използват всички природни, икономически, социални, научно-технически и др. фактори и условия. Това значи да се насочат усилията към по – пълното използване на ресурсите на селското стопанство и целия комплекс от нетрадиционни източници на продоволствие – хранителна и микробиологична промишленост, Световен океан, горски ресурси. Главните пътища за увеличаване производството на продоволствие в различните страни се обуславят преди всичко от вида и характера на ресурсите и условията, от равнището на използване на научно – техническите постижения. Това налага да се премине от екстензивно към интензивно производство на продоволствие с цел да се осигури рационално използване на природните ресурси, без да се нарушава околната среда. Основните направления за решаване на продоволствения проблем в света се свеждат до следното:
-Разработването на проекти за увеличаване и подобряване на селскостопанското производство в развиващите се страни по пътя на внедряване на новите и съвременни научно – технически постижения. В настоящия момент /поради ниското ниво на средните добиви в тези страни / използването на модерна техника, торове, пестициди, високопродуктивни сортове и висококвалифицирани кадри може да увеличи селскостопанското производство с 2-3 и повече пъти.Използваните научно – технически средства в селскостопанското производство не са изчерпали своите възможности и за развитите страни. Недостигът на белтъчини от животински произход е в основата на продоволствения проблем. Той засяга в една или друга степен почти всички държави. Научно – техническият прогрес разкрива огромни възможности, главно в следните направления: увеличаване на производството на белтъчини от растителен произход, необходими както за директно преработване и консумация, така и за решаване на фуражния проблем на животновъдството; използване на ефикасни средства за борба с болестите и плевелите по културните растения,както и ефективна борба с болестите по селскостопанските животни; производство на белтъчини от нетрадиционни източници с помощта на микробиологичната промишленост.
Заедно с белтъчното обезпечаване, продоволственият проблем има и още една страна, свързана с контрола върху съдържанието на вредни за човека химични вещества в хранителните продукти. Минералните торове, пестициди, медикаменти, различните стабилизатори, консерванти, суровините, веществата за съхранение и консервация, ако биват използвани неправилно могат да предизвикат влошаване качествата на хранителните продукти. Поради това в повечето страни са въведени норми за пределно допустими концентрации на някои химични вещества в хранителните продукти и фуражите. В България например се тестуват над 200 вида вещества, сред които нитрати, пестициди, патогенни микроорганизми, токсични и радиоактивни вещества, тежки метали и др. Поземлените ресурси са земите, заети с обработваеми площи/ниви, трайни насаждения и ливади/, горските земи, земите, населени с населени места, промишлени предприятия, транспортни обекти / жп гари, жп линии, автомобилни пътища, автогари, летища/ курортите, земите, заети с ледници, пустини, сипеи и планински върхове. Биологичните системи са три: обработваема земя, гори и пасища. Те поддържат световната икономика. Обработваемите земи осигуряват 88% от храните на човечеството, 10% се получават от ливадите, пасищата и горите и само 2% - от ресурсите на Световния океан. Горите са източник на гориво, дървен материал, хартия и много други продукти. Ливадите и пасищата осигуряват месо, мляко, кожи и вълна. Фотосинтезата е общия процес за тези три системи, т.е. способността на растенията да произвеждат въглехидрати, използвайки слънчевата енергия. Близо 60% от фотосинтезата се осигурява на сушата. Малко над 4 млрд. хектара или 35,9% от сушата са стопанисваните земи на планетата. От тях с най–голямо значение са обработваемите земи. Техните площи съставляват едва 13% от земната суша. Около 19% от сушата са пасища. По–голяма е площта на горите. Останалите 33% от сушата в света се характеризират със слаба биологична активност /пустеещи земи, пустини, ледници, тундра , застроени площи, водни площи върху сушата–езера, блата, реки и язовири, унищожени земи/. Използването на земите за стопанска дейност е един от най–сериозните и отговорни проблеми на човечеството. Той се състои не само в запазването на екологично чисти земи за следващите поколения, но и с подобряването на поземления фонд и увеличаването на площите и продуктивността на обработваемите земи. Върху цялата планета едва 13% от сушата е заета с почви, подходящи за обработване, т.е. със земеделски земи.Този дял е най – голям в Европа, а най – малък в Австралия . Био ресурсите осигуряват необходимите за човека храни, топлинна енергия, суровини за леката и хранително – вкусовата промишлености др. Те зависят от развитието на биосферата, в която живите организми са представени от голямото видово разнообразие на растенията и животните.

Опазване на околната среда и устойчиво развитие
Основната цел на науката е да се разкриват нови методи и средства за експлоатация на природните ресурси. Учените смятали, че те са неограничени по количество, а природата притежава способност да се само възстановява и никакви замърсявания, нарушения и стихийни бедствия не са в състояние да я изведат от равновесие. Неразумната експлоатация на тези ресурси в миналото е довела до сериозни екологични катастрофи. Към средата на 60 – те години в резултат на високите темпове на индустриално развитие на западноевропейските страни и САЩ се стигна до колосално замърсяване на въздушните басейни на големите градове и на водните течения. Създадените критични ситуации в много региони станаха повод да се създадат обществени движения и организации, предлагащи програми за борба с тези замърсявания. Основната им цел е осигуряването на нормални условия за живот.

Устойчивото развитие е система от дейности и механизми, целящи да осигурят оптимален ръст на икономиката за задоволяване на социалните потребности на обществото при използване на природните ресурси в рамките на техните възможности за възпроизводство и запазването им за идните поколения.

Основни принципи на устойчивото развитие
В резултат от действията на човека в обкръжаващата го околна среда настъпиха дълбоки проблеми с редица негативни последици. Човечеството е изправено пред дилемата: да съхрани природните дадености за