Централна администрация в държавното управление

РЕФЕРАТ
На тема:
Централна администрация на изпълнителната власт

Съдържание
Същност и съдържание на държавното управление
Организационни звена
Органи на изпълнителната власт
Централни
Министерски съвет;
Министър-председател;
Заместник министър-председатели;
Министри.
Териториални
Областни управители;
Кметове на общини, райони и кметства; Кметски наместници.
Администрация на изпълнителната власт

Централна
Администрация на Министерския съвет;
Министерства;
Държавни агенции;
Администрация на държавните комисии;
Изпълнителни агенции;
Административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

Териториална

Областна администрация;
Общинска администрация;
Специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт.

Литература

Същност и съдържание на държавното управление

В съвременните условия публичната администрация е основната форма на реализация на изпълнителната власт на държавата. Държавното управление в организационно-правен и административно-правен смисъл е дейност на публичната администрация (органите на изпълнителната власт на държавата, техните структурни единици и държавните служители). Терминът „държавно управление“ в широк смисъл се отнася до дейността на всички публични органи, на всички части на правителството, които поддържат цялостност на обществото и държавата, на техните части и ред в социалните отношения. В тесен, организационно-правен смисъл под публична администрация се разбира само един конкретен тип дейност, свързана с мощността на осъществяване на изпълнителната власт.
В характеристиката на изпълнителната власт особено място имат два ключови момента: власт и изпълнение. Изпълнителната власт се разглежда като такава проява на държавната власт, която се свързва първо, с функционирането на органите на държавното управление и второ, с пряката насоченост на тяхната дейност към практическото изпълнение на общите норми, установени от субектите на властта с цел да регулират различните страни на обществения живот. Определящи елементи на изпълнителната власт са социалното й предназначение (изпълнение на установените общи норми), реализацията й чрез система от специални органи на изпълнителната власт и волеизявлението (приемането на управленски решения и организацията на тяхното изпълнение, в т. ч. и чрез използването на принуда). Процесът на държавно управление включва следните основни елементи: функциите на управление, формите и методите на тяхното осъществяване и стилът на управление.

Организационни звена

Съществуват два вида организационни звена в структурата на администрацията:
1. Обща администрация включваща следните звена:
Финансово-стопански дейности
Правни дейности
Управление на собствеността
Човешки ресурси
Управление при кризи и отбрана – мобилизационна подготовка
Информационно обслужване
Канцелария
Тези функции са задължителни, като в зависимост от числеността и важността в дадено звено, функциите на едно звено могат да се упражняват от друго звено.

2. Специализирана администрация. Подпомага органите на Изпълнителната власт.
Администрацията на органите на Изпълнителната власт подпомага тяхната дейност. Ето защо с оглед на вида на организацията говорим за администрация на централния орган на изпълнителната власт или централни органи на Изпълнителната власт и за администрация на териториалните органи на изпълнителната власт или териториална администрация на изпълнителната власт.

Органи на изпълнителната власт
Орган на изпълнителната власт е лице или група лица, които извършват правно уредена дейност по осъществяване на част от функциите на държавата от нейно име и за нейна сметка.
Органите на изпълнителната власт са централни и териториални.

Централни
Министерски съвет;

Министерският съвет е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Структурата и съставът на Министерския съвет се приемат с решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя.
Министерският съвет формулира, разработва и осъществява държавната политика в съответствие със своите конституционни правомощия и със законите на Република България.
Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници, и наредби.

Министър-председател;

Министър-председателят е централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Той представлява Министерския съвет, свиква и председателства заседанията на Министерския съвет, определя правомощията и ресорите на заместник министър-председателите ,ръководи общата политика и текущата дейност на Министерския съвет и носи отговорност за тях пред Народното събрание. Също така координира работата на заместник министър-председателите и на министрите.

Заместник министър-председатели;

Заместник министър-председателите осъществяват правомощията на министър-председателя при неговото отсъствие от страната или когато ползва законно установен отпуск, за всеки конкретен случай на изпълнение на правомощия, с писмена заповед се назначава заместник министър-председател. Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори.

Министри.

Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство. Той ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия.
Издава правилници, наредби, инструкции и заповеди.
С решение на Народното събрание, по предложение на министър-председателя, в състава на Министерския съвет могат да бъдат включени и министри, които не ръководят министерства.

Териториални
Областни управители;

Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика.
Областните управители се определят с решение на Министерския съвет. Заместник-областните управители се назначават от министър-председателя.

Кметове на общини, райони и кметства; Кметски наместници.

Кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината.
В своята дейност се ръководи от закона, от актовете на общинския съвет и от решенията на населението.
Правомощията му се определят със Закона за местното самоуправление и местната администрация.

За органи на изпълнителната власт се считат:

Председателите на държавните агенции;
Държавните комисии;
Изпълнителните директори на изпълнителните агенции;
Ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

Администрация на изпълнителната власт

При осъществяване на своите правомощия органите на изпълнителната власт се подпомагат от администрация, която бива:

Централна

— Администрация на Министерския съвет

Tази администрация осигурява текущата дейност на Министерския съвет. Преди всичко тя организира заседанията на Министерския съвет , на които като колективен орган се приемат неговите актове. Дейността на администрацията се урежда от правилника за организацията и дейността на Министерския съвет, който е приет от самия него. В него се регламентира свикване, подготовка на заседание и обсъждане на неговите материали и цялостното функциониране на Министерския съвет. Администрацията на Министерския съвет не издава властнически актове, те се приемат от Министерския съвет. Тази администрация осъществява координацията и ръководството на централната администрация на други органи на териториалната администрация. Тя е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. В нея работят служители на служебно правоотношение, т.е. по закона за държавния служител или служители по трудово правоотношение по реда на кодекса на труда. Организатор по назначаването на държавните служители е министър-председателя. Министър-председателят ръководи и представлява администрацията. Това свое правомощие той може да делегира на други длъжностни лица.

— Министерства

Министерството е администрация която подпомага действията на министъра, следователно органът на изпълнителната власт е министърът, той има властническа компетентност, а министерството е само администрация.
Министерствата се създават от Народното събрание, което може да ги преобразува и закрива. Министерството се ръководи от министъра. Той е самостоятелна администрация, която е на бюджетна издръжка. Устройството на министерството се урежда с устройствен правилник приет от Министерския съвет, този правилник се приема с постановление
(чл. 43 от Конституцията на Република България)
В своята дейност министърът се подпомага от зам. министри, техния брой се определя в устройствения правилник. Те се назначават от Министър-председателя. Техните правомощия не са законово уредени. Те се определят от министъра с негова писмена заповед.
В структурата на министерството могат да се създадат териториални звена, на подчинение на министъра. Те са организирани като дирекции в състава на областната администрация. Във връзка с изпълнението на функциите на министерството, министъра може да създава съответни комисии, работни групи и др. Те са консултативни звена. Обикновено работни групи се създават за постигане на определени конкретни задачи. Техния състав и задачи се определят със заповед на министъра. Министърът внася ежегодно доклад в Министерския съвет за дейността на министерството. От особено значение в структурата на даденото министерство е изграденият инспекторат, той е контролен орган, който осъществява вътрешен ведомствен контрол за изпълнение на задачите в структурните звена и длъжностните лица. С оглед характера на дейността си , той е подчинен пряко на министерството, този инспекторат притежава следните функции:
а) анализира ефекта на дейността на администрацията
б) проверява спазването на вътрешните правила за организацията на работата в администрацията
в) извършва проверка на сигналите, молбите и жалбите срещу незаконни и неправомерни действия или бездействия на служител на администрацията.
Инспекторатът може да предлага образуването на дисциплинарно производство срещу длъжностни лица, работещи по закона за държавния служител или служители по кодекс на труда (КТ). С оглед длъжността на заданието за инспектори могат да бъдат назначени само лица, които притежават образователна квалификация степен “магистър“, това следва да са лица отговарящи на изискванията на единния класификатор за длъжност в администрацията. С оглед създаването на вертикална структура, инспекторатите в министерствата се координират и подпомагат от изградения главен инспекторат, който е пряко подчинен на министър-председателя.

— Държавни агенции

Държавната агенция е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет. За разработване и осъществяване на задачите, които не са в кръга на никакво друго министерство.
Пример: Държавната агенция за българите в чужбина, Държавната агенция за бежанците и Държавната агенция за младежта и спорта.
Държавната агенция се създава с акт на Министерския съвет. Той приема и устройствен правилник за нейната дейност. Министерския съвет определя задачите и начина на функционирането на Държавната агенция, тя се ръководи от председател, който се определя с решението на Министерския съвет, той в своята дейност се подпомага от зам. председатели, чийто брой се определя в устройствения правилник. В „Държавната агенция“ работят служители на служебно и трудово правоотношение. Орган по назначаването на държавни служители е председателя на Държавната агенция. Ежегодно той внася доклад за действията на комисията в Министерския съвет.

— Администрация на държавните комисии

Държавна комисия е колегиален орган към Министерския съвет или към министър за осъществяване на контролни регистрации и разрешителни функции по прилагането на закона или постановлението на Министерския съвет.
Пример: