Градът на Второто българско царство

ÂÅËÈÊÎÒÚÐÍÎÂÑÊÈ ÓÍÈÂÅÐÑÈÒÅÒ “ÑÂ. ÑÂ. ÊÈÐÈË È ÌÅÒÎÄÈÉ”
ÈÑÒÎÐÈ×ÅÑÊÈ ÔÀÊÓËÒÅÒ
ÊÀÒÅÄÐÀ ÀÐÕÅÎËÎÃÈß
Âåíåëèí Ïåòêîâ Áàðàêîâ
ÃÐÀÄÚÒ ÍÀ
ÂÒÎÐÎÒÎ ÁÚËÃÀÐÑÊÎ ÖÀÐÑÒÂÎ.
ÒÈÏÎËÎÃÈß È ÑÒÐÓÊÒÓÐÀ
À Â Ò Î Ð Å Ô Å Ð À Ò
íà äèñåðòàöèîíåí òðóä çà ïðèñúæäàíå íà îáðàçîâàòåëíà è
íàó÷íà ñòåïåí “äîêòîð”
Íàó÷íà ñïåöèàëíîñò 05.03.12. Àðõåîëîãèÿ
Íàó÷åí ðúêîâîäèòåë: Äîö. ä-ð Ìàðãàðèòà Âàêëèíîâà
Íàó÷íî æóðè:
Ïðîô. ä-ð Âèîëåòà Íåøåâà
Ïðîô. ä-ð Ïëàìåí Ïàâëîâ
Äîö. ä-ð Ìàðãàðèòà Âàêëèíîâà
Äîö. ä-ð Èâàí Ëàçàðîâ
Äîö. ä-ð Åâãåíè Äåðìåíäæèåâ
Âåëèêî Òúðíîâî
2015 ã.

Дисертационният труд съдържа две части: аналитична и
каталог. Аналитичната част включва увод, четири глави, заключение
и библиография (388 стр.). Каталогът включва 40 обекта (74 стр.) и
приложение с 4 карти и 143 илюстрации.
Трудът е обсъден и предложен за защита на заседание на
катедра „Археология“ при Историческия факултет на ВТУ „Св. св.
Кирил и Методий“.
Публичната защита на дисертационния труд ще се състои на
заседание на Научно жури на ………. от ………. часа в зала ………….
на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Материалите по защитата са на разположение на интересуващите
се в катедра „Археология“ при ВТУ.

3
ÓÂÎÄ
ÎÁÎÑÍÎÂÊÀ ÍÀ ÒÅÌÀÒÀ. ÖÅËÈ È ÇÀÄÀ×È
През последните 60 г. археологическите разкопки на паметници на
Второто българско царство „извадиха” на бял свят бляскава градска култура,
създадена от българите, показваща техните завидни строителни и техни-
чески умения. Тази култура има общи черти с културата на голямата пра-
вославна византийска общност през развитото средновековие (XII–XIV в.),
но и свои собствени, специфични особености. В археологическото из-
следване на тази култура първо и най-важно място заема проблемът за
организацията на градското пространство, структурата на града, на отдел-
ните негови части, които го обемат. Открояването на основните законо-
мерности, възникването на определени модели и типове, или локални
решения и варианти, представляват проблеми, на които е посветен
настоящият дисертационен труд. Процесите и явленията, които протичат на
територията на града, пряко влияят върху неговата структура и облик,
определят характера и вида на строителството, промяната в неговата площ
и др. Проучването на топографията и особеностите на фортификацията,
мястото и предназначението на монументалните сгради и комплекси,
строителни периоди, ролята на църквите и съотнасянето им спрямо жилищата
и другите зони на града, подчертават актуалността на темата. В тази връзка
дисертационният труд преследва няколко важни цели:
1. Да се изясни генезиса на града на Второто българско царство. Как
възниква, на каква основа.
2. Да се установи как се развива градът като основна и най-важна селищ-
на форма в обемно-пространствено отношение. Да се проследи
неговата топография за периода, обхващащ времето на полити-
ческото съществуване на Второто българско царство.
3. Да се изясни каква е структурата на града за времето на неговото
развитие и съществуване в периода от края на XII до края на XIV в.
4. Да се предложи типология на градовете на Второто българско царство
на основата на обективни критерии.
Основните цели на дисертационния труд са насочени към проучване
и изясняване на проблема градът на Второто Българско царство и как е
организирано неговото пространство, какви са тенденциите на развитие в
строителството, чрез какви сгради и комплекси са реализирани и какви идеи
изразяват в общата топография, устройството на различните части и

4
компоненти на градското пространство. Анализът на града на Второто
българско царство включва обособяване на етапите на неговото развитие
в пространствено и времево отношение. Второстепенните цели на
дисертационния труд са да покаже как се променя историческата топогра-
фия на града, съвпадаща по време с политическото съществуване на Вто-
рото българско царство и кои са основните му градоустройствени структури
и градски доминанти.
За постигането на целите на дисертацията се поставят за решаване
следните задачи:
1. Да се посочат основните функции на града като населено място в
селищната организация и административната уредба на Второто
българско царство.
2. Да се отговори на въпросите: Кога възниква градът, на каква основа,
кои са археологически и пространствени характеристики, въз основа
на които едно укрепено място може да се идентифицира като град.
3.Да се проучат основните характеристики на всеки един от градо-
вете на Второто българско царство. Информацията да бъде пред-
ставена под формата на каталог с основен текст, включващ данни от
разкопки и писмени извори за всеки отделен обект и библиографска
справка; планове и друг илюстративен материал.
4.Да се посочат критериите, според които едно укрепено населено
място може да се приеме за град. Градът се идентифицира като
населено място по формални белези: план, площ, топография, ук-
репителна система, брой на църквите и жилищата, наличие на
аристократично жилище или резиденция – двор, дворец или само-
стоятелноотбраняваща се кула от типа пирг. Аристокрацията на
Второто Българско царство живее и обитава само в града, което е
една от отличителните характеристики на българския средновеко-
вен град от периода на зрялото средновековие (края на XII–края
на XIV в.). Тук е включен критичен анализ на писмените извори, както
и данните от археологическите проучвания и теренните изследвания.
5.Да се посочи каква е разликата между град и крепост – основните
укрепени форми в селищната организация на Второто българско
царство (края на XII – края на XIV в.). Непосредствена задача е да се
разгледа града на фона на останалите укрепени населени места на
Второто българско царство, които най-често се определят в писме-
ните извори като крепости. Да се анализира структурата на града и

5
съответно – на крепостта през XIII–XIV в., като се посочат кри-
териите за тяхното разграничаване като различни укрепени насе-
лени места.
6. Да се отговори на въпроса какво е град и какво крепост през Второто
българско царство. Да се постави проблемът за т.н. замък – дали
има достатъчно обществени, икономически, архитектурни и
археологически основания да се твърди, че аристокрацията и власт-
та в средновековна България, подобно на Западна Европа, изгражда
и обитава замъци, които са включени като елемент на градското
пространство, в обществената и политическата действителност на
Второто българско царство като елемент от градския пейзаж.
Потърсен е отговор за функциите на вътрешното укрепление в града
на Второто българско царство, като се анализира неговата поява,
развитие, архитектурен план, композиция, вътрешна структура и
външен облик.
7. Да се анализира терминологията на вътрешните крепости или
укрепления в чертите на града и да се посочат основанията за пред-
почитането на един или друг термин, чрез които се идентифицират
тези укрепления. Задачата е поставена и с оглед изясняване на
съдържанието на понятията замък, цитадела, резиденция, двор и
дворец, с които най-често се отбелязват вътрешните укрепления в
градовете на Второто българско царство. Това включва предлагането
на терминология, чрез която обективно да бъдат обяснени и пред-
ставени основните формални и функционални характеристики на
града и неговите най-важни структурни елементи.
8. Да се представят основните елементи на града и неговата структура:
комплекси, сгради, обеми и пространства и да се обосноват връзките
и комуникациите между тях. Да се разкрие, анализира и изясни
вътрешната структура и външния облик на града на Второто
Българско царство: елементите му, неговият център, пространствата
на властта и жилищните квартали, храмовете, площадите и не-
крополите. В този смисъл важно значение ще се отдели на дати-
ровката, начина на градеж и изпълнение, декорация на фасадите,
вътрешното развитие, обитаване и хронология на използване. Спе-
циално място ще се обръща на връзката между архитектура и со-
циум – т.е. какви слоеве обитават дадени пространства и какви сгра-
ди изграждат. Ще се посочи взаимовръзката между социален със-
тав на населението и съответния тип сгради и архитектура.

6
9. Да се представят етапите в развитието на града. Да се проследят
историческото развитие на града и неговата историческа топография.
Да се посочат основните посоки на строителството в града на Второто
Българско царство, изразени чрез елементите на сакралното и
култовото строителство, укрепителната система, дворците и
вътрешните укрепления.
10. Да се предложи типология на градовете на Второто българско
царство, на основа на функционалната характеристика, която най-
цялостно покрива специфичните особености на града като населено
място, обществен, политически и административен център, духовно
средище и място за обмен на стоки и идеи.
ÕÐÎÍÎËÎÃÈ×ÅÑÊÈ ÃÐÀÍÈÖÈ È ÒÅÐÈÒÎÐÈÀËÅÍ ÎÁÕÂÀÒ
Темата на дисертационния труд обхваща времето на политическото
съществуване на Второто българско царство. Този период отговаря на
зрялото средновековие, считано от повечето изследователи медиевисти
като епоха на разцвет на града и неговите институции (Гюзелев, Божилов
1999, 367). Terminus post quem е бунтът и успешното въстание на братята
Асен и Петър и възобновяването на българската държавност през 1186 г.,
докато terminus ante quem е загубата на политическата самостоятелност на
Средновековна България и завладяването от османските турци през 1396 г.
ÌÅÒÎÄÈ ÍÀ ÈÇÑËÅÄÂÀÍÅ
Методи. За изпълнение на поставените цели и задачи на
дисертационния труд е необходимо да бъдат посочени методите на
изследване. На първо място това е историческият метод, - анализ на събития
и процеси от политическата, обществената или военната история, които
пряко влияят върху възникването, развитието и структурата на града. Това е
основният метод и той включва и изводите от всички исторически
изследвания, включително и археологическите. На второ място това е
аналитичният метод, позволяващ анализ и синтез на изворовия материал от
писмени източници и най-вече от археологически проучвания. Другите
методи, които се използват в изследването са: формално-типологическия,
функционалния, сравнителния, комплексния, дедуктивния, картографския и
ретроспективния.

7
ÃËÀÂÀ ÏÚÐÂÀ. ÈÑÒÎÐÈÎÃÐÀÔÈß È ÒÅÐÌÈÍÎËÎÃÈß
В първа глава са разгледани критични всички общи трудове за града на
Второто българско царство.
Въпросът за типологията на средновековния български град от XII–
XIV в. е поставен сравнително отскоро, но по проблема вече има
изчерпателна литература. Досегашните опити са внимателно и критично
разгледани в книгата на Д. Поливянни. Като основен критерий и вар