Църквата и българската държава в периода 1944 - 1953 г

Църквата и Българската
държава в периода 1944 - 1953







София, 2015 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ ............................................................................................................................................ 2
УВОД .............................................................................................................................................................. 3
1. БПЦ И РОЛЯТА Й В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО ..................................................................... 6
2. ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО И КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ У ЧЕНИЯ ...................................................... 8
3. СЪВЕТСКА РУСИЯ И КОНЦЕПЦИЯТА МОСКВА – ТРЕТИ РИМ ............................................... 11
4. ДИОЦЕЗЪТ НА БПЦ КАТО БЪЛГАРСКИ ЕТНИЧЕСКИ ГРАНИЦИ СЛЕД
ОСВОБОЖДЕНИЕТО ............................................................................................................................... 13
5. БПЦ ПРИ УПРАВЛЕНИ ЕТО НА МИТРОПОЛИТ СТ ЕФАН (1944 – 1948) .................................... 19
5.1 ИЗБОР НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I .................................................................................................................... 21
5.2 ПРИЗНАВАНЕ НА ЕКЗАРХИЯТА ( 21-22 ФЕВРУАРИ 1945) ........................................................................ 24
5.3 СВЕЩЕНИЧЕСКИЯ СЪЮЗ .......................................................................................................................... 27
5.4 ПРЕМАХВАНЕ НА ВЕРОУЧЕ НИЕТО (КРАЯ НА 45 – 15 ЯНУАРИ 1946) ...................................................... 28
5.5 ГРАЖДАНСКИ РИТУАЛИ ............................................................................................................................ 33
5.6 ИКУМЕНИЧЕСКОТО ДВИЖЕН ИЕ И ВСЕПРАВОСЛАВНОТО СЪВЕ ЩАНИЕ В МОСКВА (8 – 18 ЮЛИ 1948)
.......................................................................................................................................................................... 38
5.7 ПРИЧИНИ ЗА ОТСТРАНЯВА НЕТО И ОСТАВКАТА НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I ................................................ 41
6. БПЦ СЛЕД УПРАВЛЕНИЕТО НА МИТРОПОЛИТ СТЕФАН (1 948 – 1953) ................................. 50
6.1 НОВИЯТ „МАЛЪК“ И „ДЕМОКРАТИЧЕН “ УСТАВ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВ НА ЦЪРКВА ............ 52
6.2 СВЕЩЕНИЧЕСКИЯТ СЪЮЗ ........................................................................................................................ 54
6.3. ПАТРИАРХ КИРИЛ .................................................................................................................................... 57
ЗАКЛЮЧЕНИЕ .......................................................................................................................................... 59
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИ ЦИ .................................................................................................................. 62
ПРИЛОЖЕНИЯ .......................................................................................................................................... 65

Църквата и Българската държава в периода 1944 - 1953




3

Иван Куцаров
УВОД


Вече 25 години след 10 ноември 1989 г. в обществото все още няма ясна оценка
на периода 1944-1989 г. Наред с политическите, социалните и икономически промени,
индустриализацията и държавната политика за преселение от селата и малките градове
към създадените нови жилищни зони в големите градове, остава неясен и друг аспект от
реорганизацията на традиционното българско общество – за изместването на
Българската православна църква (БПЦ) като традиционен медиатор между властта и
народа.
Това изследване има за цел да проследи генезиса на причините, които водят до
днешното състояние не само на БПЦ, но и до отговора за мястото на религията в
обществения живот днес. Изследваният период 1944 – 1953 г. е най-мракобесният в
историята на църквата след Освобождението и играе съществена роля за последвалото
отношение към нея от страна на обществеността. През тези съдбоносни девет години
БПЦ преживява репресии над духовниците, силно ограничаване на нейната социална и
просветна дейност сред обществото и опитите за превръщането й в казионна структура.
Целенасочената държавна политика за намеса в църковните дела от една страна и
активната масова антирелигиозна пропаганда от друга, водят до формиране на
обществена нагласа, че това е един „исторически съществуващ културен феномен“. Не
бива да забравяме и че това е периодът, в който се извършва колективизацията, забранява
се всякаква частна инициатива и се подлагат на репресии всички противници на режима
след 9 септември 1944 г.
В периода до 1944 г. Българската православна църква е в ежедневието на всички
православни българи – от тяхното раждане до тяхната смърт. Борбата за църковна
независимост през XIX век е следствие и от ясната представа за ролята на религията и
езика по време на Възраждането. При липсата на държава те са обединителният фактор
за българското население. Диоцезът на БПЦ определя българските етнически граници, а
православието е основен консолидиращ фактор в процеса на утвърждаване на
българската нация. Формирането на свободна и модерна България след 1878 г. минава
през дискурса за ролята на църквата като основен обществен и социален фактор, чиято
роля на места от нейния диоцез е в много голяма степен и политическа. Църковните
архиереи играят водеща роля за спасяването на евреите от Старите земи, а поддържането
на множество училища в диоцеза й само доказват нейната функция за модернизацията
на обществото. Голяма част от висшия клир е получила образованието си в едни от най-
елитните университети и говори по няколко езика.
Периодът 1944 – 1953 г. за отношенията българска държава - църква е
изключително интересен за изследване поради парадоксалните (на пръв поглед)
контрасти: държавата обявява „секуларизация“, но резултатът е изключителна
зависимост на БПЦ от нея; държавата обявява „демократизация“, а ефектът е репресия
над всеки несъгласен с новия режим; държавата подпомага възстановяването на
Патриаршията и премахване зависимостта от Вселенската Патриаршия, в следствие на
което БПЦ е ограничена административно и капсулирана в представителна функция,

Църквата и Българската държава в периода 1944 - 1953




4

Иван Куцаров
символ на историческото минало. В този период Българската комунистическа партия
(БКП) използва циничните евфемизми „демократизация“ и „реформи“ за Българската
църква, които са бюрократичен изказ за „казиониране“ и „репресиране“.
В представената дипломна работа са описани моделите, по които намиращата се
под комунистически контрол държава успява да преобрази БПЦ от основен елемент в
общността на българите в Царството и по света до 1944 г. в „провинциална и изолирана
от останалия свят“ казионна структура. Така наречената „демократизация“ е направена
с немалка намеса на Съветска Русия и Руската православна църква, която претърпява
своя крах 30 години преди БПЦ. Ролята на църквата в България след 1944 г. е свързана и
с идеята за Москва – Трети Рим, която Съветската държава поддържа в този период. По
този начин, освен маргинализацията на БПЦ, тя е поставена и в положение на притурка
към амбициите на казионната Руска православна църква.
Засегнати са два периода в отношенията държава – църква след 9 септември 1944
г. Разделителната линия между тях е оставката на екзарх Стефан I, след която започва
масова репресия над духовенството. До ноември 1948 г. Българската екзархия е
отслабвана поетапно чрез различни ограничения, закони, а репресиите са основно върху
свещениците по места, които се обявяват за „битови“ инциденти.
Анализът в настоящата работа се състои в търсене на обяснение на моделите, по
които държавата и българската църква си взаимодействат в периода 1944 – 1953 г.
Описаните конкретни измерения и следствия от държавната политика, насочена срещу
БПЦ, дават отражение върху развитието на обществото по време на комунистическо
управление от 1944 г. до 1989 г., а и до сега. С овладяването на църквата от „верни на
властта“ архиереи и свещеници се премахва и последната опозиция срещу трайното
настаняване на комунистическата партия в политическия и обществен живот на
България.
Първа глава е уводна за текста. В нея са описани ролята на БПЦ в обществото до 1944
г., както и политическият контекст, в който БПЦ попада веднага след преврата на 9
септември.
Във втората глава е разгледана несъвместимостта между религията и комунистическа
идеология и практика. За пример е дадена Русия след 1917 г., чиято православна църква
е овладяна от съветския режим още през 1925 г., което впоследствие дава отражение и
на БПЦ.
В трета глава е разгледана имперската идея за Москва – Трети Рим. Обяснението на
отношенията между БПЦ и РПЦ в периода след 1944 г. минава през разясняването на
проблема за Катехона
1
, който е държавна политика на Русия и до ден днешен.
Четвърта глава има за цел да проследи развитието на БПЦ и нейната социална и
обществена роля след Освобождението. Представени са данни за образователното дело
на църквата в нейния диоцез и „администрирането“ на земите, населени с българи.

1
Катехон – задържащата сила, предназначена да предотврати апокалиптичното нашествие на
Антихриста (Николай Михайлов:
http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100800/catid,69/id,5500/view,article/)

Църквата и Българската държава в периода 1944 - 1953




5

Иван Куцаров
В пета глава е представено управлението на екзарх Стефан, като предстоятел на БПЦ
в периода 1944 – 1948 г. Този период е един от най-бурните и в него влизат признаването
на Екзархията, овладяването на Свещеническия съюз от „прогресивни“ духовници,
премахването на вероучението от училищата, изземването на браковете и разводите от
БПЦ, както и някои проблеми на икуменическото движение и състоялото се
Всеправославно съвещание в Москва.
В шеста глава е разгледано развитието на БПЦ след управлението на екзарх Стефан I
и последвалите още по-големи ограничения за църквата. Освен продължилите проблеми
със Свещеническия съюз, в този период е и приемането на „новия, малък, демократичен“
устав на БПЦ, а също така приемането на Закона за вероизповеданията. Периодът
завършва с възстановяването на Патриаршията и интронизацията на патриарх Кирил,
когато вече Българската православна църква е превърната в казионна структура и
репресиите над нея вече са „меки“.
В Заключението са представени основните изводи, достигнати в хода на разработването
на дипломната работа.
За целта на изследването е използван основно политологически анализ на архиви,
издадени книги по темата, проучвания, статии и трудове на различни автори.

Църквата и Българската държава в периода 1944 - 1953




6

Иван Куцаров
1. БПЦ и ролята й в българското общество


Една от основните пречки за налагането на новия режим след преврата на 9
септември 1944 г. е авторитетът на духовенството сред населението. Църквата играе
активна роля в периода на Възраждането и Третото българска царство. Тя е един от
основните стълбове за запазване и развитие на българската нация. Църквата е неизменна
част от живота на всеки българин - от раждането до смъртта. Една важна причина за
нейното влияние е персоналният авторитет на духовните лица. Мнозина от висшия клир,
избиран до 1944 г., са получили образованието си в Западна Европа, специализирали са
в най-добрите световни университети по теология, опознавайки и другите религии и
деноминации. Поради това