ИСТОРИЯ НА АРХИВНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРИЯ

ВТУ“СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ“

РЕФЕРАТ
НА ТЕМА:
ИСТОРИЯ НА АРХИВНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРИЯ

Изворовите данни за многообразния живот в средновековната българска държава са твърде оскъдни. С още по-малко сведения историческата наука разполага за документите, които тогава са се създавали, и за тяхното съхраняване. Но и от откъслечните сведения у старите автори, и от запазените документи може да се очертае най-общо какви документи са се създавали в средновековната българска държава, как са се пазели те и каква е била тяхната по-сетнешна съдба.

Първите документални материали, появили се в нашите земи, са каменните надписи. Те са издълбавани на мрамор, варовик, гранит, сиенит и др. подобни, които са се намирали наготово в природата или са били специално пренасяни и обработвани за тази цел. Под влияние на многобройните антични надписи, които заварват в нашите земи, и главно вследствие на донесения със себе си при преселването опит славянобългарите продължават да създават каменни надписи. Особено характерни са надписите от епохата на Първата българска държава — времето на хановете Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиан. Те са написани на гръцки език, който е бил официалният език на държавата до разпространението и налагането на славянската писменост и книжнина. По времето на българските владетели Борис, Симеон и Самуил също били издълбавани славянобългарски надписи върху камък. Но постепенно каменните надписи намалели, защото били заменени от друг вид писмени паметници. Най-много каменни надписи през Втората българска държава били съставени от българските царе Калоян и Иван Асен II.
Асеновият надпис
По своето съдържание каменните надписи са няколко вида: надгробни, военни, летописни (надписи с историческо съдържание), договорни, надписи с имена на крепости, със съобщения за строежи и др. В тях се съдържа богат материал за държавното устройство на средновековна България, за нейните териториални промени, военното й устройство, извоюваните военни победи, връзките й с други държави и пр.

Държавните архиви у нас са създадени с Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. по модел на Съветския съюз. Това е близо два века след изграждането на държавните архиви в европейските страни. Оказва се, че в средата на ХХ в., наред с Албания, България е единствената страна в Европа без държавна грижа на национално равнище, за опазването и съхраняването на своето архивно наследство. Причините за това не се дължат на изостаналостта в развитието на нашия народ, а са резултат от историческата съдба на Българската държава.
Българската държава през XIX век не е модерна и няма архиви, но необходимостта от справки е донякъде решена от княз Владимир Черкаски. Той въвежда руския модел на управление, използван до Берлинския конгрес. Княз Черкаски създава проект за управление на Княжество България в 8 губерии, доразвит от княз Дондуков.
Българската държава е демократично устроена. Конституцията определя структурата на държавата от 6 министерства, по-късно 10. Те прозвеждат документи, нужни са архиви. Русия въвежда входящи и изходящи дневници за кореспонденция и по този начин се фиксира движението на документи.
Архивите се съхраняват в мазета. Документи с постоянен състав все още не съществуват. Деловодство и архив се обединяват в едно. Документите стават все повече и започва периодичното им унищожаване. До 40-те години архив не съществува.
Но от 1911 г. в музеите се създават архивни сбирки с исторически документи.
Началото на българското законодателство на архивите е от 1950-1951 г.

История
Създадено е с Указ 515 от 10.10.1951 г. на Президиума на Народното събрание като Архивно управление в структурата на Министерството На вътрешните работи. Преминава под ведомството на Министерството на просветата и културата (1961), Комитета за изкуство и култура (1963), Министерството на информацията и съобщенията (1971) и от 1976 г., под наименованието Главно управление на архивите - при Министерския съвет. Постановление 344 на МС от 18.04.1952 г. регламентира изграждането на мрежата на българските държавни архиви. Създадени са два централни архива с разграничителна дата па документите 1944 г. - Централен държавен исторически архив и Централен държавен архив па НРБ, а през 1974 г. - и Централен държавен технически архив. През 1992 г. са преобразувани в единен Централен държавен архив. В периода 1952-1963 г. към общинските съвети вън всички окръжни центрове са организирани 27 държавни архиви, подчинени па ГУЛ в методическо отношение.

Нормативна база
Дейността па държавните архиви се регламентира от :
Закон за Държавния архивен фонд (ДВ, бр. 54, 12.07.1974; изм. и доп. бр. 63, 06.08.1976; бр. 35, 03.05.1977; бр. 55, 17.07.1987; бр. 12, 08.02.1993; бр. 109, 18.12.2001)
Правилник за прилагане па Закона за Държавния архивен фонд (ПМС № 125 от 20.12.1974; ДВ бр. 4, 14.01.1975; ПМС № 14 от 25.04.1989, ДВ, бр. 36 от 12.05.1989)
Устройствен правилник на Главно управление на архивите при Министерския съвет (ПМС №69 от 25.05 2000 г.;ДВ, бр.38,09.05.2000; изм. ДВ.бр.09.10.2001)
Наредба № 1 па Главно управление па архивите при Министерския съвет, за класифицирането. научно-техническото обработване, съхраняването и използването па документите в учрежденията, организациите и предприятията от 1982 г.
Наредба № I на Главно управление на архивите при Министерския съвет за класифицирането, научно-техническото обработване, съхраняването и използването на научно- техническите
документи в организациите от 1987 г.
Методически кодекс па Главно управление на архивите при Министерския съвет /1982/ - обединява методически указания и инструкции за работа с документите.
Държавният архивен фонд (ДАФ) е съвкупност от ценни явни и поверителни документи, които са създадени от дейността на учрежденията, научните, стопанските, обществените и други организации, независимо от времето, мястото и начина на създаването им и които се съхраняват в органите за управление на ДАФ или се водят на отчет от тях.
Органите за управление на ДАФ са :
Главно управление на архивите при Министерския съвет
Централният държавен архив
Централният военен архив
Териториалните дирекции "Държавен архив".
Съгласно Закона за ДАФ, всяко учреждение е длъжно да съхранява създаваната от него документация, като задължително организира деловодство и архив. Отговорността по организацията па работата с документите и опазването им до момента на предаване в държавен архив с на ръководителя на съответното учреждение.
Преди да постъпят в държавен архив, приключилите в деловодствата документи се съхраняват в учрежденските архиви в продължение па определени срокове:
- за висшите органи на власт и управление, за централите и окръжни учреждения и организации - 10 години;
- за градските и селските учреждения и организации - 5 години;
регистрите за гражданско и имотно състояние -- 130 години;
- разплащателни ведомости - 50 години;
- кино-фото-фонодокументи - след приключване на копирането, но не повече от 5 години;
- научно-техническа документация - не повече от 25 години;
- технически, включително магнитни носители на документи, въведени в предвидените от закона случай - 20 години;
- документи, въведени на технически, включително на магнитни носители, при спазване на, условията, предвидени в закона - 3 месеца от въвеждането им.
Случаите с документите, които имат дългосрочно справочно значение /предимно ведомости за заплати/ на ликвидирани държавни учреждения и организации, без правоприемник се регламентира с Решение на Министерския съвет № 146 от 16.04.1992 г., /изм. с Решение на МС № 149 от 23.03.2001 г., според което до изтичането на предвидените срокове кметовете на съответните общини организират съхраняването и извършването на справки по тези документи.
Сравнително малък процент от създаваната документация има историческа стойност и подлежи на запазване за вечни времена. За да се определят документите, за постоянно съхранение, в учрежденията се съставят постоянно-действащи експертни комисии, които подлагат на експертиза ценността на документите. Такава експертиза се извършва в:
-деловодството, където се осъществява текуща експертиза;
-архива на учреждението -- преди тяхното предаване за постоянно съхранение в държавните архиви или когато подлежат на унищожаване;
-държавните архиви.
Експертизата на ценността на документите се извършва въз основа на определени критерии съгласно Наредба № 1 па Главно управление на архивите при Министерския съвет - 1982,1987/. В резултат на експертизата на ценността на документите се създават три вида описи, в зависимост от сроковете на съхраняване па делата:
-инвентарен опис на делата за постоянно запазване, които постъпват в държавните архиви;
-опис на делата за временно запазване от справочен характер, които се съхраняват в учреждението - фондообразовател до изтичане на сроковете;
-описи на делата, неподлежащи на запазване.
Не се допуска унищожаването на документи в учрежденските архиви, без разрешение на органите за управление на ДАФ.
В случаите, когато учрежденията или организациите не са в състояние сами да организират и обработят документите, излезли от текуща употреба, могат да се обърнат към Главно управление на архивите при Министерския съвет и държавните архиви но места.
ДАФ освен документи на учреждения включва и документи от личен произход. Лични архиви и отделни документи на граждани се приемат в ДАФ чрез дарение, завещание или срещу възнаграждение. Лицата, предали лични фондове или отделни документи в системата на държавните архиви чрез дарение, могат да поставят условия за съхранението и използването на документите:
- място на съхранение - предпочитано архивохранилище;

- срок, в който документите могат да се предоставят за използване и др.
Лицата, предали документи срещу възнаграждение не могат да поставят условия. Предаването на документи от личен произход в ДАФ не засяга авторските права.
ДАФ се попълва с документи или копия от документи, получени от чуждестранни архиви и институти. Този въпрос е уреден с Инструкция на Главно управление на архивите при Министерския съвет, публикувана в ДВ, бр. 71/1980 г.

Дейност на Главно управление на архивите
Администрацията на Главно управление подпората и осигурява председателя при подготовката, организацията, изпълнението и контрола на решенията и актовете, свързани с осъществяването на неговите правомощия във връзка със:
1. Провеждането на държавната политика в областта на архивното дело по издирването, събирането, обработването,опазването, използването, публикуването и управлението на Държавния архивен фонд.
2. Осигуряването на държавните органи, обществените организации и другите юридически лица и предоставянето на гражданите на документална информация;
3 Осъществяването на връзки с други информационни системи в страната и в чужбина;
4. Извършването на издателска, методическа и научноизследователска работа в областта на архивното дело и внедряването в практиката на нейните резултати,
5. Сътрудничеството със сродни чуждестранни учреждения, институти и международни организации
6. Издаването в рамките па своята компетентност на инструкции и методически указания, задължителни за всички органи, учреждения и организации,
7. Определянето на ценните документи по смисъла на чл. 2 ЗДАФ и мястото на тяхното съхраняване.

1.Материали от интернет стр. на Българското правителство - http://www1.government.bg/ras//review.html
2.Материали от интернет стр.www.elektronik-library.org
3.Материали от интернет стр. http://www.nationallibrary.bg