Хигиената в Османската империя ( 16 — 18 век)

Софийски Университет „Св. Климент Охридски”
Исторически факултет
Катедра „История на Византия и балканските народи”
ХИГИЕНАТА В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ХVІ-
ХVІІІ в.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ПОГЛЕД
Автореферат
на дисертационния труд за придобиване на научната и образователната степен
„доктор”, професионално направление 2.2 История и археология
Научен ръководител:
доц. дин Иван Първев
Докторант:
Цветан Й. Радулов
София, 2014

Дисертацията е обсъдена и предложена за защита от катедра „История на
Византия и балканските народи” при Историческия факултет на Софийския
университет „Св. Климент Охридски”.
Дисертационният труд се състои от увод, въведение, четири глави, заключение и
библиография с общ обем 326 стр.
2

I. Задачи и цели на изследването
Отношението на християнския свят към Османската империя и нейното
население предизвиква сериозен интерес в научните среди през XX век и поради тази
тенденция въпросът все по-често става обект на проучване от историческите
изследвания. Дисертацията е посветена именно на проблема за християнските
представи за хигиената в Европейския Югоизток през периода ХVІ-ХVІІІ в., като
разглежда една малко проучвана сфера на всекидневния живот. Поради тази причина
обект на настоящето изследване стават описанията на наблюдатели от различни
европейски страни и техните представи за хигиената в Османската империя.
Благодарение на многобройните пътеписи науката разполага с впечатленията на
християни от различни държави и религиозни течения за хигиената в балканските земи
под султанска власт. Въз основа на проучените извори ще бъде представено
отражението на чистотата в османските земи през очите на наблюдаващите я, както и
поставените оценки за състоянието й.
В изследванията, посветени на чуждия поглед към Османската империя,
всекидневният живот остава по-встрани за сметка на други аспекти – политически,
икономически и културни. Такива са и информациите, свързани с военното дело на
Османската империя и описанията, оставени от пътеписците за местните християни. По
темата за балканското християнско население се набляга предимно на нейните
политически характеристики, като преобладават съобщенията за бунтове и
недоволство, а също и такива за обичаите на местното насeление. Важнo e да се
отбележи ролята на този тип извори за проучването на историята на Османската
империя, която дава представа как е изглеждал животът в нея през очите на
християнските й съвременници.
Темата за хигиената на Балканите през периода ХVІ-ХVІІІ в. е недостатъчно
разработена в изследванията, посветени на социалната история на султанската държава,
като проблемът е засегнат сравнително слабо и частично. Аспектите на чистотата
например не са обособени и не им е отделено специално внимание. В споменатите
изследвания чуждият поглед остава по-встрани и християнските описания не са
подробно разгледани, понеже авторите на тези трудове нямат за цел да проучват
представите на пътешествениците за османската хигиена през XVI-XVIII.
Проблемът за възприемането на балканските територии от чужденеца има
различни измерения, на които трябва да бъде обърнато внимание, тъй като
3

представляват интерес за историческата наука. Християнският поглед, освен че създава
субективна представа за региона, дава и полезна информация за състоянието на
османското общество.
За целите на изследването е необходимо да се направи следното уточнение –
понятието хигиена, заложено в заглавието, се разбира най-вече като част от
всекидневието на хората, а не в съвременното му медицинско значение. Това пояснение
има за задача да внесе яснота накъде ще бъдат насочени усилията на изследването.
В дисертацията често се използва понятието „пътеписец”, когато става дума за
авторите на изследваните източници. В много случаи това название е условно, тъй като
редица пътешественици не разчитат само на личните си впечатления при формирането
на представите за османската държава. Пример за това е Никола д’Николе, който
пътува в Османската империя, но изводите, които прави в своето съчинение, са
резултат и от трудовете на по-раншни автори.
Друго използвано определение е „християнски”, заложено още в заглавието на
дисертацията. Трябва да се поясни, че това понятие се отнася за чуждестранните
пътеписци, дипломати и изследователи, разглеждащи османската хигиена. В случаите,
когато се говори за местните православни християни, това е изрично уточнено. Затова,
когато става дума за християнски поглед върху османската хигиена, се има предвид
видяното или чутото от чужденците (пътешественици или не). Терминът е избран, тъй
като в изворите наистина се наблюдава противопоставянето (или разграничаването)
християни-османци. Така че, когато се употребяват изрази като „християнски автори”,
„християнски пътешественици”, „християнски изследователи” се имат предвид хора,
които преминават през Османската империя като чужденци и които не са поданици на
султана.
По отношение на употребяваните наименования за населените места са приети
за валидни както българските названия, така и тези, използвани в изворовата база.
Между различните пътеписни съчинения понякога съществуват разнородни форми на
определено име, но целта на дисертацията не е да изследва този интересен въпрос.
В основата на дисертацията, както стана вече дума, стои задачата да се проучи
изворов материал, който е богат на редица описания, наблюдения и разсъждения по
въпроса за хигиената. Основните методи, използвани в дисертацията, са синтезът и
анализът на информация, чрез които се разкриват представите, формирани от
християнския поглед върху хигиената в Османската империя.
Настоящата дисертация има няколко основни цели:
4

Първо. Да докаже, че хигиената е важен обект от описанията на християнските
автори, който формира представата им за „другия” – в случая османците мюсюлмани.
За изпълнението й са систематизирани и анализирани наблюденията на по-известните
пътеписци, така и съчинения, посветени на Османската империя.
Второ. Дисертацията също така има за цел да структурира християнските
наблюдения за хигиената в Османската империя. Различните сведения се обединяват по
определен признак, за да се създаде подредба на изследваните описания.
Трето. Да се анализира какви фактори влияят върху представите за османската
хигиена и да се потърсят връзките помежду им.
Четвърто. Да се проследят тенденциите, които се развиват в християнския
поглед върху османската хигиена, като се покажат промените, които настъпват в
създадената представа и да се установи дали има някаква приемственост.
Липсата на подобен труд, който да се занимава с въпросите на хигиената по
време на османския период и тяхното възприемане от християнска гледна точка стана
причина за това дисертацията да се съсредоточи именно върху тази проблемна област.
Чрез настоящето проучване ще се запълнят със сигурност някои празнини и в
изследванията, посветени на балканската история през ХVІ-ХVІІІ век.
II. Структура на изследването
Изследването е разделено на увод, въведение, четири глави, с няколко подглави
и заключение.
Въведението проследява развитието на хигиената през предходните периоди, а
също така на процесите в тази сфера, които се осъществяват в Средна и Западна Европа
през XVI-XVIII век. Поставен е акцент върху положението на хигиената в
Средиземноморския свят и се извеждат създадените традиции в сферата на чистотата.
Структурата на изследването в основата си следва описанията, оставени в
християнските извори. В голяма част от пътеписите темата за хигиената се отразява по
различен начин. В някои е засегната само косвено, докато в други се обръща
значително внимание на различните и аспекти. Наблюденията върху хигиената в
европейските земи на Османската империя могат да бъдат разделени на три основни
групи:
5

1) лична (индивидуална) хигиена;
2) обществена хигиена;
3) състояние на хигиенните съоръжения (бани, чешми).
Тези групи също могат на свой ред да бъдат разделени на различни
подкатегории. Личната хигиена се обособява на:
1) персонална (на отделния човек), която се разделя на:
1.1) хигиена на тялото; 1.2) хигиена на дрехите;
2) домашна хигиена (чистотата във вътрешността на дома).
Друго възможно разделение е на религиозна основа:
1)мюсюлманска;
2)християнска хигиена (става дума за местното население).
Освен това дадените описания могат да се разделят спрямо съответния пол на:
1) мъжка; 2) женска.
Така цялостната схема би изглеждала по следния начин:
1) лична хигиена;
1.1) мюсюлманска хигиена
1.1.1) хигиена на тялото
1.1.1.1.) мъжка
1.1.1.2) женска
1.1.2) домашна хигиена
1.2.) християнска хигиена;
1.2.1.) хигиена на тялото;
1.2.1.1.) мъжка;
1.2.1.2) женска;
1.2.2) домашна хигиена;
1.3) други аспекти на личната хигиена;
2) обществена хигиена:
2.1) селища:
2.1.1) градове;
2.1.2) села
2.2) кервансараи
3) състояние на хигиенните съоръжения:
3.1) чешми; 3.2) тоалетни съоръжения; 3.3) бани.

6

***
Първа глава „Личната хигиена в Османската империя през XVI-XVIII век”
разглежда началото на изследвания период и настроенията срещу „турците” и
„тяхната” религия като фактор за християнските представи по отношение на местната
хигиена. Представянето на различни елементи от навиците на местните жители е само
един от аспектите на телесната чистота. В частите, посветени на тази тема, е отделено
място за ролята на ритуалността и религията при мюсюлманите, на хигиената преди, по
време и след хранене, като са обособени представите за церемониала и отново се
обсъжда връзката между ритуалност и чистота, такава каквато може да се види в
християнските източници. Освен това са представени и анализирани съобщенията,
свързани с някои интимни аспекти на личната хигиена. Отделно се разглежда и
състоянието на чистотата при различните етнически или етноконфесионални групи,
различни от горепосочените.
В раздела „Хигиената и ислямът през погледа на християните” се анализират
сведенията, оставени от личности като Джовани Антонио Менавино и Константин
Михайлович от Островица, които са били част от османската система и имат по-
цялостен поглед върху бита в нейните земи. Разгледани са сведенията, дадени от
редица италиански, немски и френски автори и се търси общото и различното между
тях. Поставен е въпросът дали и как отношенията между османците и различните
европейски народи влияят върху създадения образ спрямо сферата на чистотата.
Представени са основните критики, отправени към мюсюлманската лична хигиена и
причините за това. Внимание е обърнато на пътеписните дневници на Ханс Дерншвам
и Стефан Герлах, в които се срещат редица негативни оценки за мюсюлманската
хигиена и се търсят причините за техния поглед. По-нататък в тази част се проследява
развитието на християнските представи през седемнадесетото столетие. Обръща се
внимание на засиления интерес към темата за чистотата от страна на английските
пътешественици, чийто брой силно нараства.
Основна разлика, отличаваща XVIII в. спрямо предходните столетия, е появата
на жени пътешественички на територията на османската държава – англичанките Мери
Монтегю и Елизабет Крейвън. Отделя се особено внимание на описанията за местната
хигиена, които са оставени от тях.
Специално място е отредено за дворцовата хигиена и сведенията, дадени за нея
от Джовани Менавино. Италианецът, служил дълги години като паж в султанския
7

палат, разказва за впечатленията от живота там и наблюденията му са използвани от
различни християнски автори.
Втората част е озаглавена „Хигиената на християните в Османската
империя”, като там е изследвано отношението на християнските пътешественици към
хигиенните навици в османските земи. Освен чистотата на мюсюлманите се разглежда
и погледът, отправен към хигиената на балканските християни. В дисертацията е
проследено развитието на представата за споменатите общности в чуждестранните
съчинения и са направени сравнения между християнската и мюсюлманската хигиена
според информацията, получена от изследваните извори.
От изследваните текстове става видно, че не се променя съотношението
мюсюлмани (османци)-местни християни (православни) що се отнася до дадената
информация за персоналната чистота. П