Гражданско право - лекционен курс ( 2 )

,1.ПонятиезаГражданскоправо.СистеманаГражданскотоправо.Предмети
системанаобщатачаст.
Терминът“гражданскоправо”водиначалотосиотРимскотоправоиебуквален
преводнаiuscivile.ОщевРимскотоправосееочерталаоназинормативна
съвкупност,коятоднеснаричамечастноправо.
ИсторическисъвременнотоконтиненталноправопроизхождаотРимското
право.Това,коетоедопринеслопоследнотодаоцелеевпродължениена
столетияидазалегневосноватанамодернитеправнисистемие,четосъдържа
абстрактнифигури,кактоичеимаобърнатпогледкъмпрактиката.
СъвършенствотонаРимскотоправоотправно-техническагл.т.едавало
възможностнавсякаследващаепохадавнасяпонещонововнеговото
съдържание.ИменнопорадитезипричиниРимскотоправоебилореципираноот
западноевропейскитедържави.
Понятието“гражданскоправо”серазглеждавчетиризначения:
1.Гражданскотоправокатообективноправо–касаесазаотрасълнаправотона
еднадържава,съвкупностотправнинорми,уреждащиточноопределенкръг
обществениотношения.
2.Гражданскотоправокатосубективноправо–т.е.товаепризнататаи
гарантиранаотзаконавъзможностеднолицедаимаопределеноповедение,
респективнодаизискваопределенапрестацияоттретилица.
Връзкатамеждусубективнотоиобективнотоправоетова,чеправнатанорма
(т.е.обективното,материалнотоправо)съдържавхипотезатасиюридически
факти,принастъпванетонакоитосепроявяватпредвиденитевдиспозицията
субективниправаизадължения.Обективното(материалното)правоили
директнопредвиждасъдържаниетонасубективниправаизадължения,или
норматадопускавъзможносттастранитепосвояволядасеобвържатот
конкретнисубективниправаизадължения.
3.Гражданскотоправокатоучебнадисциплина,имащазазадачадапредаде
основнитезнаниязапредмета,метода,институтитеит.н.наотрасъла
Гражданскоправо.
4.Гражданскотоправокатонаука,коятоимазапредметизучаванетона
основнитеинститутинагражданскотоправо.Гражданскотоправокатонаука
изучаваощеиосновнитепонятия,принципитенагражданскотоправои
обобщаваосновнитеразработкинасъдебнатапрактика.
Акопървиятбелегнабългарскотогражданскоправоетова,четоечастот
обективнотоправо,товториятбелеге,чегражданскотоправоеотрасълна
частнотоправо.Делениетонаправотоначастноипубличнодатираощеот
Римскотоправо.Критериятзатоваразграничениеобаченееединен.
ОщедревноримскияюристУлпианизползвадвакритерияприделениетона
правотоначастноипублично:
-интересите,коиторегулиратопределенкръгправнинормии
-особеноститенасубектите,коитосаадресатинатезиправнинорми.
Тезидвакритериялежатвосноватаинадветеглавнитеории,които
разграничаватчастнотоотпубличнотоправо:
А.Теориятанаинтереса,споредкоятоонезинорми,коитозасягатобществото
катоцялосеотнасяткъмпубличнотоправо,адругинорми,регулиращи
отношениятамеждучастноправнитесубектисепричисляваткъмчастното
право.

Б.Теориятанасубординацията,споредкоятокритерийзаразделяненаправото
начастноипубличноеметодътнаправнорегулиране.Впубличнотоправо
основенметодзарегулираненаправоотношениятаетозинасубординацията(
методанавластиподчинение),авчастнотоправоосновенеметодътна
равнопоставеността(методанадиспозитива).
В.Другаосновнатеориявтазинасокаетеориятазаправнотоположениена
страните.Туккритерийзадуализмамеждучастноипубличноправоетова,че
някоиправнинорми,макариспадащикъмчастнотоправо,невинагиосигуряват
равнопоставеностнаправнитесубекти.Тезиотношенияобаченеса
отношениятанавластиподчинениевпубличноправниясмисъл.
Г.Другоразграничениесочикатокритерийтова,даливправоотношението
фигурирадържавенорганилине.Итазитеорияобаченеезадоволителна,
защотодържавнитеорганимогатдавлизаткактовпубличноправни,такаив
частноправниотношения.
Д.Някоиавтористигатдоридотакивакрайности,чеотричатразграничаването
направотоначастноипублично.
Онова,коетоотличавагражданскотоправоотостаналитеклоновеначастното
правоепредметътнарегулиране.Поотношениенапредметанарегулиране
съществуватдветези:
1.Споредпървата,предметътнагражданскотоправоеонова,върхукоето
въздействатнеговитеправнинорми(т.е.типаобществениотношения,коитосе
регулират).Оттукиизвода,чегражданскотоправорегулираимуществените
правоотношениямеждугражданскоправнитесубектиисвързанитестяхлични
неимуществениотношения.Натовастановищесевъзразява,чепредметътна
регулираненеможедасеопределясизвънправнисредства.
2.Споредвторататеза,предметнагражданскотоправоеправниятстатутна
гражданскоправнитесубектииправоотношениятанаравнопоставеност,които
съществуватмеждутях.
Определениезагражданскоправо–гражданскотоправокатоотрасълна
правотоесъвкупностотправнинорми,коитоуреждатстатута(правното
положение)награжданскоправнитесубектииправоотношениятамеждутях.
Системанагражданскотоправо–систематанагражданскотоправотовае
начинътнаорганизираненанормите,попадащивгражданскотоправо.
Подрежданетонай-общоставапоследнияначин–гражданскотоправо,заеднос
търговскотоправоимеждународноточастноправо,съставляватотраслитена
частнотоправо.Подразделениятанагражданскотоправосенаричатклонове.
Такивасаоблигационнотоправо,вещнотоправо,авторскотоправо,семейнотои
наследственотоправоиспореднякоигражданскотоправообщачаст.Средтези
клоноветрябвадафигуриратърговскотоправо,агражданскотоправообщачаст
нееотделенклоннагражданскотоправо.Разграничениетонаклоноветее
споредпредмета,койтотерегулират.
Системанагражданскотоправообщачаст–систематикатанагражданското
правообщачаствключванормиотноснонормите,т.е.тезинорми,коитоуреждат
когаеднагражданскоправнанормавлизавдействие,когатяеотменена,
нормитеотноснотълкуванетойит.н.Туквлизаитеориятанагражданското
правоотношение–коиюридическифактигопораждат,каксезащитават
субективнитеправа,субектитенагражданскотоправоипр.
Спореддоц.Русчевгражданскотоправообщачастнееклоннагражданското
право,апредставлявасъвкупностотзаконодателнинорми,коиторегулират

гражданскотоправопообщначин(тезизаконодателнинормисесъдържатв
ОбщатачастнаЗаконазазадължениятаидоговорите).Такаваесистематиката
награжданскотоправоиспоредпандектнатасистема,къмкоятоспадаинашата
правнасистема.
Другасистемазасистематизациянаправнитенорми(ивчастностнагражданско
правните)еинституционалната(напр.Наполеоновиятcodecivil).Принеясе
разграничаватобщачаститриспециалничасти–залицата,заимуществатаи
другитевидовесобственостизаспособитезапридобиванетоим.
2.Съпоставянеиотграничаваненагражданскотоправооттърговското,
трудовото,гражданско-процесуалнотоимеждународноточастноправо.
Мястотонатърговскотоправовюридическиясвят–най-честосезастъпва
тезата,четърговскотоигражданскотоправоформиратдваотделниотрасълана
частнотоправо.Общотомеждутяхдветее,чеуреждатотношениямеждуравно
поставенисубекти.Връзкатамеждуинститутитенагражданскотоправои
търговскотоправоефункционална–редицаинститутинагражданскотоправо
сеприлагатпряковтърговскотоправо,порадикоетопоследнотопредставлява
съвкупностотправнинорми,уреждащиправниястатутнатърговцитеи
отношенията,вкоитотевлизатпомеждусиилисдругичастно-правнисубекти.
Търговскотоправонеесамостоятеленотрасълначастнотоправо,аеклонна
гражданскотоправо,тъйкатонесъществуваобособенкръготобществени
отношения,различниоттези,урежданиотгражданскотоправо,които
търговскотоправодарегулира.
Спореднякоиавторионова,коеторазграничаватърговскотоотгражданското
право,еналичиетовтърговскотоправонамножествопублично-правнинорми,
нотованеедостатъчносиленаргумент,задасеприеметаковастановище.
Разграничениемеждугражданскоматериалноправоигражданскопроцесуално
право–гражданскотопроцесуалноправоесъвкупностотправнинорми,които
уреждатпроцесуалнитедействиянагражданитеисъда,процесуалнитеправаи
задължения,кактоизащитнитеисанкционнитепоследициоттезидействия.
Катоклоннадействащотоправогражданскотопроцесуалноправорегулиратези
действиячрезметоданавластиподчинение(съдътналагатезиотношения
върхугражданите).Макарипротивоположнонагражданскотоматериално
право,гражданскотопроцесуалноправосенамиравтяснавръзкаспоследното,
тъйкатоуреждаправнатазащитанаматериално-правнитенорми.Нормитена
гражданскияпроцесразрешаватпроблеми,породениотматериалното
гражданскоправо.Отеднастранагражданско-процесуалнитенормиса
обусловениотматериално-правнитенорми,коитозащитават,ноотдругастрана
процесуалнитенормисъщовъздействатвърхуматериално-правнитенормикато
имдаватзащита.
Трудносттаидва,когатонормитенагражданскотопроцесуалноправонемогат
дасеразграничатотматериално-правнитенорми,защотопонякогав
материално-правенактмогатдасенамерятпроцесуалнинормииобратно–в
процесуално-правенактдасесъдържатматериално-правнинорми.Катопример
запърватахипотезамогатдапослужатнормите,предвиждащиоборими
презумпции(45,ал.2ЗЗД;85ЗЗД;77,99,205ЗЗД).Товасаправила,относно
доказателственататежест.Относновторатахипотезатоваясноличив64–69
ГПК,уреждащиотговорносттазасъдебниразноски.Оттукследваиизводът,че
разграничениетомеждуматериално-правнитеипроцесуално-правнитенормине

можедасенаправивъзоснованаакта,вкойтосенамират.
Важнодасеотбележие,чевпроцесанямаправоотношениемеждустраните,а
всякастранасенамиравправоотношениесъссъда,койтослужикато
“посредник”междутях.
Разграничениемеждугражданскотоитрудовотоправо.
Гражданскотоправоитрудовотоправосадваотделниотрасъланачастното
право.Трудовотоправоуреждаправоотношениятавъввръзкаспредоставянето
наработнасила.
Разграничениетомеждудватаотрасъласеналагапорадисходствотомежду
индивидуалниятрудовдоговоринякоигражданско-правнидоговори(напр.
Договорзапоръчка,запревозидр.).Итрудовотоправосъщоевъзникналона
основатанагражданскотоправо.Заразликаоттърговскотоправо,
съществуванетонатрудовотоправокатоотделенотрасълнаобективнотоправо
ебезспорно.Аргументивползанатовасхващанесаспецифичнитесамоза
трудовотоправосубекти(работник–работодател).Притрудовотоправосе
престираживтруд,апридоговоразаизработка–резултатаоттруда.Поради
товатрудовотоправовъзприемаиразличниразрешения–приемасе,че
резултатаоттрудаесобственостнаработодателя.Докатопридоговораза
изработкарезултатътсепрехвърля.Другоразграничениее,четрудовото
правоотношениеевинагивъзмездно,имапродължителнодействиеиеintuitu
personae.Нетрябвадасеомаловажаваифакта,честранитевтрудовите
правоотношениясанеравнопоставени–работодателятзаемагосподстващо
положениеспрямоработника.
Разграничениемеждугражданскотоправоимеждунаро