Грях и изкупление в разказите на Йордан Йовков

Слайд 1

ГРЯХ – ИЗКУПЛЕНИЕ
В РАЗКАЗИТЕ НА ЙОВКОВ
„Моите разкази са винаги свързани”
Йовков

Слайд 2

1. Мястото на Йовков в развитието на разказа
2. Особености на Йовковите разкази
3. Сборниците „Старопланински легенди“ и „Вечери в Антимовския хан“
4. Красота – любов – доброта
5. Грях – изкупление - прошка

Слайд 3

1. Мястото на Йовков в развитието на българския разказ - Йовков има универсален подход към човека, разработва „вечни” теми и проблеми.
Йордан Йовков е един от тримата майстори на разказа, наред с Вазов и Елин Пелин.
Твори през първите десетилетия на XX век – време на горчиви равносметки: три войни, национална катастрофа, погребан национален идеал, Септемврийското въстание. Писателят преживява и претворява в своята проза националната криза.
Елин Пелин представя света такъв, какъвто е
Йовков го изобразява такъв, какъвто трябва да бъде.
Рисува красив надреален свят, макар и със средствата на реалистичното изображение.
Той създава разказ – синтез между реализъм и романтика, между фрагментарност и монолитност.

Слайд 4

2. Особености на Йовковите разкази – теми, мотиви, герои, похвати

Слайд 5

Циклизиране на Йовковите разкази
„Песента на колелетата” (1926) и „Старопланински легенди” (1927)
разказите са относително самостоятелни, с различен персонаж, като творбите са обединени само от общи теми и идеи
„Вечери в Антимовския хан” (1928), ”Женско сърце”(1935) и ”Ако можеха да говорят” (1936)
персонажите се повтарят, разказите са обвързани и сюжетно, обединени са пространствено от Хана и Чифлика

Слайд 6

В Йовковия разказ разказвачът напълно изчезва,но скрит най-дълбоко, най-пълно е въплътил своята индивидуална философия.

3 тематични кръга:
1.войната
2.селският живот
3.героичното минало

4 периода в творчеството му:
Първи период- военни разкази 1915-1918
Разкази в 3 тома
Втори период - в Букурещ: „Последна радост” (1926) , „Песента на колелетата” (преименуван при второто издание от 1933)
Трети период - „Старопланински легенди” (1927)
Четвърти период – „Ако можеха да говорят” (1936)

Слайд 7

3. Тематика:
Красота – любов - доброта

Слайд 8

Престъпление - наказание
Мотивът за пробуденото състрадание в разказа «Албена»
За духовния катарзис в «Индже»

Добро – зло
Грях – прошка

Какво е грях?
Грях ли е любовта?
Красотата ще спаси света.
Ако искаш да победиш целия свят, победи самия себе си.

Слайд 9

КРАСОТАТА РАЖДА ЛЮБОВ, ЛЮБОВТА РАЖДА ДОБРО.
Йовковият свят е наситен с топъл хуманизъм.
Постепенно писателят открива голямата тема за страданието на малкия човек, устремен към надеждата.
Тук красотата се преплита с добротворството, с чудачеството.
Йовковите разкази издигат в култ красотата на тялото, на душата, на жеста, на думата, на дрехата, на природата, на света. /Достоевски/
всеки конфликт е нравствен, всеки разказ проповядва добро

Слайд 10

4. Цикъл разкази „СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ”
Първата циклично организирана книга на Йовков
„Всички тия предания, било че в тях е вложен някой мит,някоя случка или особено събитие,биха били твърде интересен и ценен материал за мене.”
/из писмо на Йовков до учителя Данаил Константинов от Жеравна, 1925/

Слайд 11

Заглавието:
Старо – отдалеченост във времето;
Планински – отдалеченост в пространството.
Въпреки историческите и легендарни материали, погледът към човека е в екзистенциален, а не в исторически план.
”историческото е само фон на екзистенциалното” /Св.Игов/
ДЕГЕРОИЗАЦИЯ на юнаците в национален план
ГЕРОИЗИРАНИ - в нравствен план

Легенди - както във всяка легенда :
интересът е към необикновеното,изключителното в човека и живота,
към чудото – онова, което е над обикновената житейска логика
налага се със своя висок нравствен смисъл

Слайд 12

Цикълът е поема за любовта и красотата
Легендите изразяват единен философско-нравствен модел:
идеята за прекрасното – предварителната цялост,обединяваща сборника в неговата неделимост.

Във всяка легенда героите са поставени пред изключителна, гранична ситуация, пред съдбовно изпитание-романтика и тържественост на атмосферата

Слайд 13

За красотата,любовта и мъдростта, за силни и горди хора,живели в добро и грях
ОСНОВЕН МОТИВ – за разоръжаването на човека – нравственият път на човека, който тръгва към любовта, т.е. хуманистично-екзистенциален план на цикъла
НО:”Йовков е психологичен, не фолклорно-епичен.”(Св.Игов)

Обединява романтично и реалистично, историческо и легендарно, населена с романтични фигури в легендарна светлина, изграден по народни мотиви.
Разгръща легендите ПСИХОЛОГИЧЕСКИ

Слайд 14

Героите и красотата
ИНДЖЕ.
Името е от турски произход и означава тънък, строен, изящен. Така антропонимът представя своя носител като личен на вид.
Навява асоциации с Индра - сияйният бог гръмовержец от Ведите, истинският герой, смел войн с неудържима енергия, който прочиства земята от хтоничните изчадия.
Конникът Индже е хубав, с походка на хищник, очиства Ромъня от разбойници и с делата си я оживява.
ПАУНА.
Паунът е свещена птица на Хера, една от гръцките хипостази на Великата Богиня, съпруга на Зевс - архетипът на бащата, господарят в биокосмичен план. Символ е на красота и царственост.
Във външността на Йовковата героиня има достойнство на царица.
Пауна - с големи кафяви очи.

Слайд 15

Проблемът за греха и възмездието в разказа „Индже” е осмислен чрез проблема за любовта и доброто като прераждаща сила.
Разказът „Индже” извежда проблема за греха, изкуплението и възмездието. Грях е погазеното добро, то е зло, защото е прекрачената мярка.
Има грях, подлежащ на изкупление с добро - той може да се опрости. Но има грехове, които не могат да бъдат изкупени с добро, нито опростени — като посегателството върху любовта и нейния плод. За такъв грях има само възмездие – наказание свише.
Но престъплението срещу рода и любовта е неизкупимо. То подлежи на Божията справедливост, която въздава възмездие за сторените грехове.
Смъртта възмездие е венец на покаянието и изкуплението и го очиства от неговите грехове.
Грях, който не може да се изкупи и опрости от човеците, подлежи на неотменимо, неизбежно наказание. Затова умира Индже.

Слайд 16

5. ЦИКЪЛЪТ “ВЕЧЕРИ В АНТИМОВСКИЯ ХАН”
Включва 7 циклични разказа (1928):
1. „Дрямката на Калмука”
2. „Баща и син”
3. „Частният учител”
4. „Врагове”
5. „Една торба барут”
6. „Среща”
7. „Шепа пепел”

допълнително прибавя и 9 други - нециклични, сред които 3 шедьовъра:
”Албена”
„По жицата”
„Грехът на Иван Белин”

Общото пространство на протичащия живот ХАНЪТ
кръстопътен символ в балканската литература – като странноприемницата, кръчмата, кафенето /”Под игото”/, но към него водят много пътища
Място за отмора и разтуха
Място, където човекът е непознат, неизвестен, равен с всички
Част от равнината, но встрани от главния път, от ежедневното
В него човекът усеща освобождение от досадата и умората на това ежедневие

Слайд 17

Ханът - дава простор на духа
Красотата на жената – дава свобода и надежда
Не е безгреховно място – пропиляват се имоти, погубват се семейства, опити за убийство, самоубиват се от любов.
Но и вглеждат се в грешките си, покайват се
Женската хубост на двете Сарандовици – привличащият център на ХАНА
Жената не е безгрешна, но създава атмосфера-уютна и празнична
Буди мъжкото самочувствие, надежда - усещат се свободни и приютени - тече потокът на живота

Слайд 18

Престъпление – наказание
добро - зло
Драмата на Албена е в брака й с нехармоничен човек;
Нарушена е житейската хармония, която е първооснова на щастието.

Слайд 19

Можем ли да простим греха на Албена?
Грехът нарушава универсалната сплотеност на битието, което поражда необходимост от възстановяване на хармонията.
Алтернативата на греха е изкуплението, чиято функция е да възстанови космическото равновесие.

Слайд 20

Любов - грях
„И в тая тишина, и в тия няколко мига стана чудо, обърнаха се и най-коравите сърца, жалост и доброта светна в очите на мъже и на жени.“
Общността опрощава любовта-грях, но законът наказва любовта-престъпление.
Така хармонията е възстановена, и макар че селото остава без Албена, неговата алтернатива е запазването на моралната идентичност чрез умението да прощава, но и да наказва.

Слайд 21

Въпроси
Грешна ли е Албена?
Можем ли да й простим?
Може ли красотата да е грях?
Може ли любовта да е грях?
Кое сме по-склонни да простим – греха от любов или престъплението от любов?

Регистрирайте се за пълен достъп