ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЕРОВИТЕ ВОКАЛИ

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЕРОВИТЕ ВОКАЛИВ ранния старобългарски период БЕ е притежавал две ерови гласни - Ъ и Ь. Те са били свръхкратки, по-кратки дори от обикновените кратки гласни О и Е, а езиковедите често ги наричат редуцирани или свръхредуцирани. Големият ер е бил заден лабиален вокал, а малкият - преден нелабиален. В зависимост от мястото си в думата еровете са можели да бъдат в силна или в слаба позиция. Промените, които са извършвали с еровите гласни, са обусловени от собствената им фонологична същност и затова толкова ранни. Още на старобългарска почва са започнали да се извършват 3 основни вида промени: 1. Изпадане на слабите ерове.2. Превръщане на силните ерове в нормални по дължина гласни.3. Взаимна замяна м/у Ъ и Ь в зависимост от характера на следходната сричка.I. ПРОМЕНИ СЪС СЛАБИТЕ ЕРОВЕ. ИЗПАДАНЕТО НА СЛАБИТЕ ЕРОВЕ Е ОБЩОСЛАВЯНСКИ ПРОЦЕС. В БЕ най-рано започват да изпадат еровете в абсолютно краесловие. Явлението е било познато на част от бълг. говори още в края на IX в. и нач. на X век - както личи от най-ранния кирилски надгробен надпис на Лазар, открит в Плиска.В старобългарските писмени паметници се откриват примери с изпаднали ерове не само в краесловие, но и в средисловие. Силната книжовна традиция е наложила писането на краесловни ерове много дълго време след отпадането на техния гласеж - едва с правописната реформа от 1945 г. е премахнато тяхното изписване. Слабите ерове в средата на думата обикновено са изпадали, но в отделни случаи се пазят. Най-късно са изчезнали онези слаби ерове, които са се редували в различните форми на дадена дума със силни, напр. слабата ерова гласна в РП - (съна), която в ИП - (сънъ) е в силна позиция. Запазват се слаби ерове поради стремеж да се избегнат съчетания от неудобни за изговор съгласни, напр: дъска, тъща, тъма, дъно, жъна, стъкло и др. В това отношение обаче българските говори не са единни. Някогашният слаб ер е запазен в думата д ъ щ е р я - тази форма се среща главно в източните говори и в КЕ. В западните говори еровата гкасне е изпаднала въпреки натрупването на 3 съгласни (ДШТ) в началото на думата. След асимилация и отпадане на началната съгласна (дшт - тшт - шт) се е стигнало до днешното щерка (керка, шчерка, черка). Слабият ер се е запазил и в случаите, когато изпадането му би довело до нежелана омонимия на думата, в която се намира, с друга дума, напр: ............................................... . Изпадането на слабите ерове се е отразило чувствително върху облика на българската дума. 1. Поради това, че старият ЗОС е престанал да действа, са се появили затворени срички, т.е. срички, които са завършвали на съгласни, особено в краесловие. Увеличило се е значително количеството на едносричните думи, които преди това са били двусрични, до-мъ - дом.
2. Съгласните звукове са попаднали в контактна позиция или в абсолютно краесловие, поради което са се разширили твърде много асимилационните промени сред тях. Създали се условия за поява на междусловна асимилация (сандхи) Преди изпадането на еровете съгласните не са могли пряко да си взаимодействат, с изключение на думи с представки на -З нап: ........... , ....... , ............., Обезвучаването или озвучаването на съгласните обаче невинаги намират отражение в правиписа - напр. ...... след изпадането на ера се поизнася свадба, ..... збор, ... тешка, ...... слатка и т.н. В редки случаи в българското писмо са успели да се настаняват форми с асимилирани съгласни, напр. пчела от ........, здраве от ......, где от къде, зде от съде (в диалектите). В Бол. пс. от XII в. срещаме ........................ - облекчение.3. Изпадането на слабите ерове е причина за появата на т. нар. подвижни Ъ и Е в корените и в наставките на думите. Явлението се свързва с обстоятелството, че силният ер от основната форма на думата е попаднал в слаба позиция в други нейни форми и закономерно се е губел, напр......................................4. В отделни случаи изпадането на слабите ерове е довело и до опростявания на групи съгласни, при което съвременните топонимични названия трудно се осъзнават като етимология, напр. във Врачанския надпис от времето на цар Михаил Асен (м/у 1246-1256) - е засвидетелствано днешното име на град Враца като ...................
II. ПРОМЕНИ СЪС СИЛНИТЕ ЕРОВЕ. За разлика от слабите ерове, еровете в силна позиция се държат здраво на своите места. Едновременно със загубването на слабите ерове върви процесът на нарастването на силните в квантитетно отношение. Още през старобългарската епоха еровете в силна позиция изгубват своето качество на редуцирани гласни и се изравняват по дължина с останалите гласни. Така се установява основното различие м/у старобългарските ерове и средно- и новобългарския ер. Писмените паметници са отразили в значителна степен разнообразните промени с двете ерови гласни в говоримия език. Изследователите са склонни да определят няколко диалектни типа, отразени в ръкописите от IX-XI.А. В по-голямата част от глаголическите паметници, които най-вероятно отразяват югозападни бълг. диалектни особености, се среща последователна замяна на Ъ с О и на Ь с Е. Напр. ........................................................................................ . Такова състояние е характерно днес за югозападните български говори.Б. В диалектите на изток Ъ не се е изяснявал, а се е удължавал до нормална гласна (ъ). Ь се е изяснявал редовно само в суфиксни срички, докато в коренни замяната е била различна по обхват в отделните източни говори.В. Вероятно е съществувал още един тип източни говори през старобългарския период, в който силните Ь и Ъ са се удължали до една и съща ерова гласна (на мястото на Ь - с мекост на предходната съгласна). Такова състояние е отразено в Савина книга и част от Супр. Тази 3-дялба на старобългарските говори според застъпниците на старите ерове е запазена в общи линии и до днес.III. ВЗАИМНА ЗАМЯНА НА ЕРОВЕТЕ. Още в старобългарската епоха се среща взаимната замяна на еровите гласни, известна като Ягичев преглас, понеже е описана от В.Ягич още в края на XIX в. Той представлява замяна на Ь с Ъ пред сричка със задна гласна и замяна на Ъ с Ь пред сричка с предна гласна. Напр: ....................................................................................................................................... Следи от еровия преглас се откриват в някои местностни названия като Безден (........................................................).