Характеристика на когнитивните процеси усещане, възприятие, представа

№7
ХАРАКТЕРИСТИКА НА КОГНИТИВНИТЕ ПРОЦЕСИ УСЕЩАНЕ,ВЪЗПРИЯТИЯ,ПРЕДСТАВА
Изучаването на човешкото познание е необходимо да започне с разкриване на същността на неговата сетивна степен затова,защото тя е началния етап на обработка на информацията и още затова,че елементите на тази степен са относително конкретни и осезаеми и могат по-лесно да се изследват и разбират.
Психичните явления се базират на организацията на нервната и ендокринната система на организма.Връзката между мозъка и поведението е основа за разбирането на психологията.Структурата на нашия мозък,работейки заедно с ендокринните жлези и нервната система отговарят за всичко,което усещаме,възприемаме,запомняме,мислим и действаме.Психичните процеси,които отразяват сетивната степен на познание са усещането и възприятието.Като възприятията се обозначават още като перцептивни процеси.Усещането и възприятието се различават като две различни форми на съзнанието към обективната действителност.
Усещането като компонент на сетивно- моторната реакция предшества възприятието:генетично то е първично.Усещането е налице там,където няма възприятие т.е. осъзната сетивност.По такъв начин разгледано усещането е най-елементарния психически процес,то е само материал на психичния образ.
Усещането като психически процес е отражението в съзнанието на отделни свойства,качества на предметите,явленията от действителността,които непосредствено въздействат върху нашите сетивни органи. Сетивните органи са единствените канали ,по които външния свят прониква в човешкото съзнание.Изследванията на сетивата се базират на методите на психофизиката и сензорната физиология.Психофизиката изследва отношението между количеството физична енергия и стимула, и нашите усещания за стимула.Сензорната психология изследва как специализираните клетки на всяко сетиво преобразуват външните стимули в електрохимични сигнали,които мозъкът може да декодира.Началото на тези изследвани я поставят Фехнер и Хелмхолц,Смятани за основоположници на науката психология.
Още от древността 5 са общоизвистните сетива:зрение,слух,обоняние,вкус и допир.В действителност сетивата на много повече,но най-развитите са тези 5 , а най-изследваните са зрението и слуха.
Класификация на усещанията.Тъй като усещанията възникват в резултат на въздействието на определен физически дразнител върху определен рецептор,то при първичната класификация на усещанията е естествено да се изходи от свойствата на дразнителите и от вида на рецепторите,върху които въздействат тези дразнители.Според характера на въздействието и месторазположението на рецепторите могат да се определят три основни групи усещания:
Екстероцептивни усещания.Към тях се отнасят:зрителните,слуховите,обонятелните,температурните,тактилните усещания.
Интероцептивни усещания.те са отражение на състоянията на вътрешните органи в тялото на човека – органически усещания,усещане за болка, усещане за равновесие.
Проприоцептивни усещания(кинестетични)усещания.Представляват усещания за движението но отделни части на тялото и възникват въз основа на възбудата,постъпваща от проприорецепторите,разположени в ставите ,сухожилията и мускулите.Благодарение на тези усещания човек може и със затворени очи да определи положението и движението на своите крайници.
Измерване на усетливостта.Към основните свойства на усещането се отнасят преди всичко абсолютните и относителните прагове на усетливостта.Абсолютните прагова на усетливостта са два-горен и долен праг.Долният абсолютен праг на усещането е най-малката сила(интензивността) на дразнителя,която може да бъде отразена в съзнанието на даден човек като възможно най-слабо усещане.Горният абсолютен праг на усещането е най-голямата сила на дразнителя ,която би могла за се отрази в съзнанието.Интервалът между горния и долния абсолютен праг се нарича диапазон на усещанията и изразява т.нар. абсолютна чувствителност на анализатора,респ. на усещащия субект.Долният абсолютен праг на усещането е много рязко очертан и почти непроменлив.Всички усещания извън диапазона на усещанията не могат да се отразят в нашето съзнание.,изобщо не могат да се усетят.Тези дразнители ,които са в непосредствена близост до самия абсолютен праг, се отразяват на психичния живот,наричат се субсензорни въздействия..Това влияние се отразява косвено,чрез съответни промени в други психични явления.
Психофизичен закон на усещането.Немският физиолог Вебер ,който изследва диференциалния/разграничителен/ праг на усещанията-най –слабата промяна в интензитета,която може да се открие-стига до откритието,че едва доловимата разлика в усещането е постоянен процент от интензитета на стимула,а процента при различните стимули е константна величина.
Закон на Фехнер – силата на усещането е пропорционална на логаритъма на дразнене или когато дразнителя се изменя в геометрична прогресия,усещането де изменя в аритметична прогресия.
Закон на Стивънс –силата на усещане е пропорционална на силата на дразнителя,повдигната на степен,различна за всяко сетиво .
ВЪЗПРИЯТИЕ.То е по-висока степен на познанието от усещането.Но възприятията се изграждат върху усещанията,но и разкриват нови по-широки хоризонти пред познавателната дейност на човека.
Възприятието е познавателен психически процес,при който в съзнанието на човека се отразяват отделни предмети и явления от обективната действителност в тяхната цялост и при тяхното непосредствено въздействие върху сетивните органи.Всяко възприятие включва в себе си множество усещания,но не всяка съвкупност от усещания образува възприятието.Съществена особеност на възприятието е ,че с него личността опознава такива свойства на предметите,за които на съществува специален анализатор.Характерна особеност за възприятието е и неговата тясна връзка със словесната дейност на личността.Възприятието не е само сетивен образ,но и осъзнаване на обекта от личността.Сетивното осъзнаване на даден обект представлява основната,най-съществената отличителна черта на възприятието.Основа за изграждането на възприятието като висша психична функция и като перцептивен процес е активното движение.
Основни свойства на възприятието.
Цялостност –изразява относителната обособеност на обективните предмети
Насоченост/избирателност/-определя коя част от зрителното поле да бъде трактувана като фон и коя като обект
Константност –субективния познавателен образ на възприятието остава постоянен,въпреки промяната на условията за възприемане.
Предметност – субективния познавателен образ на възприятието е проектиран от съзнанието на субекта и е локализиран върху самия обективен предмет на възприятието.
Осмисленост на възприятието-нашето знание за предмета,влияе върху процеса на възприятието
Видови възприятие.Според активността на субекта възприятията биват:
Преднамерено възпр.- отличава се с предварителна планировка,целеустременост и висока степен на участие на съзнанието
Не преднамерено възпр.-възбужда се при неочакван случаен предмет,който ни въздейства.
Според доминиращата модалност възприятията биват: чисти/слухови зрителни и т.н./и комплексни/зрително- обонятелни и др./
Процесът на интерпретация е основен при възприятието.В ежедневието ние възприемаме основните перцептивни характеристики като форма,движение,но механизма на възприятие е сложен.
Възприемане на формата – започва когато различните елементи на стимула се съединят в едно организирано цяло.Терминът „перцептивна организация” се отнася да начина на групиране на елементите на изображението,за да получим съдържателна форма.Гещалд психолозите считат,че организацията става на базата на вродени перцептивни процеси/вродени механизми/ ,а не на минал опит.Законите на перцептивната организация са:
Закон за близост – елементите ,които са разположени физически близо един до друг,проявяват тенденция за образуване на група
Закон за подобие гласи,че съществува тенденция на групиране на елементите ,които си приличат.
Закон за добро продължение-елементите,които образуват прави или плавно огъващи се линии имат тенденция да се групират.
Закон за затвореност- ако в една фигура има някаква празнина,съществува тенденция тя да се възприема като затворена и завършена.
Закон за общата съдба –елементи ,които се движат в една и съща посока да се възприемат като едно цяло.
За възприемането на формата е особено характерно свойството константност .
ПРЕДСТАВАТА заема особено място в познавателната дейност на човека.Тя е един възлов център,в който се пресичат висши психически процеси.Основното участие на възприятието ,а и на сетивното познание,в мисловната дейност се осъществява чрез представата и обратното.
Представата е психичен познавателен процес и съответен образ,при който в съзнанието на човека,въз основа на неговия минал опит се отразяват предмети и явления от обективната действителност,които не въздействат непосредствено върху неговите сетива т.е. без наличието на дразнител.
Представата се разглежда от една страна като психически процес и от друга страна като образ.Представният образ е с по-малка детайлизация и яркост.Характеризира се с динамичност,схематичност и неустойчивост.Представата е необходимо посредническо звено между първосигналните психически процеси/усещане,възприятие/организирани под формата на образи от различен вид и второсигналните рече-мисловни психически процеси.
Представата като образ е по-бледа,по-неясна,по-неустойчива и фрагментарна.За представата е характерна пространствена панорамност,заключаваща се в това,че цялостното възпроизвеждане на пространствената структура на обекта не се ограничава от обема на перцептивното поле ,а излиза извън пределите на неговите рамки.Представата за отделен предмет може да обхваща тези негови страни,които са извън пределите на зрителното поле при непосредствено възприятие.
Всяка представа в известна степен е обобщен образ,въпреки това и най-общата представа е частична;понятията са тези,които достигат до обобщение.
Представата носи емоционален заряд и енергия,тя е по-силен стимул за действие,отколкото понятието.
Представата винаги има сетивно съдържание т.е. винаги има първосигнален характер
Представата няма фон.Тя е изолиран образ,който не се свързва с условията и обстоятелствата ,при които в миналото е бил възприеман представния обект.Именно това е специфична форма на обобщение,присъща на всичка представи.
Видове представи.
В зависимост от техния произход не биват представи възникнали на основата на възприятието,мисленето и въображението.
В зависимост от степента на обобщеност на образа те биват:единични представи(за едни конкретен предмет или явление);Общи(представи за общите черти на група сходни обекти);схематизирани представи(отражение на обекта във вид на графическо изображение.
В зависимост от вида анализатора,с който е свързано тяхното възприе