Характеристика на парите. Парично предлагане. Кредитът и лихвата.

ІІІ Раздел “ФИНАНСИ”

1.Характеристика на парите.
1.Понятие, произход и еволюци
11.Характеристика на парите.
1.Понятие, произход и еволюция на парите
П. имат универс. качества.Те дават на чов1.Понятие, произход и еволюция на парите
П. имат универс. качеств
а.Те дават на човек н
а
ст
роение и власт, обожес-твя
ва
т се –всички им се кланят и им служат.
ДевизъП. имат универс. качества.Те дават на човек настроение и власт, обожес-твяват се –всички им се кланят и им служат. Девизът “П. са всичко” влас-тва над хората и света и кара хората да ги трупат. Притеж. на П. е възможност за закуп. на финансови и реални активи.Те са ликвидни и основна съставна част на богатството. П. са продукт и синтез на стоков. произв.. Те могат да съществуват вън и независимо от държавата. Те са единств. стока к’ не може да се използва дир
ектно
Възникв. на П. е следствие на основн. им предназн.-да управл. стоковата обмяна. Те са продукт на размяната и същевременно неин двигател. От античността до днес разл. общества са използвали като П. раз лични стоки и вещи. Сравнит. бързо обаче е открито предимств. на метал ната форма на П.’ като всеобщ еквивалент. Сред металната субст. на П. доминират златото и среброто. Те дълъг период от време са циркул. като П. В началото среброто се е използв. >, но след 19В, когато предлаг. на злато се увелич. значително става възможно и то да се използва. Това се н
арича биметален ст
а
ндарт – едновр. използв. на 2 метала като П. При него има официално съотнош. злато/сребро – 19/1 унции. Това обаче е и основния проблем.на практ. се получава разл. в съотнош. им като официални П. знаци и като стока и когато те не са уравновесени от пазара се оттегля подценения метал – ако това е златото, то изчезва от пазара.Така лошите П./среброто/ изтласква добр
ите /златото/ .Този п-с е извес
тен като “Закон на Грешъм” – 16В.Пробл. е решен с преминаванет
о към моно-метален ст
андарт/монометализъм/В края на 19В. всички големи страни към “зл.монометализъм”.Това е П. с/ма , при к’ всяка страна опред. съот-ношението на своята П. ед/ца към златото.Този стандарт бе изоставен в начал. на 30 год. Горните 2 стандарта се наричат “пълноценни”.Техн. недост. се преодол. от представ. ф/ма на П.- П. стока е на депозит в емисионната Възникв. на П. е следствие на основн. им предназн.-да управл. стоковата обмяна. Те са продукт на размяната и същ
евременно неин двигател. От античността до днес разл. о
бщества са използвали като П. раз лични стоки и вещи. Сравнит. б
ър
зо обаче е открито предимств. на метал ната форма на П.’ като всеобщ еквивалент. Сред ме
Покупателна сила-сумата от стоки и услуги, к’ може да бъде закупена с/у опред. парична сума за даден период от време. Тя се изменя обратно пропорц. на измененията на цените. Най силно с измененията на пок. спос. ма П. са свързани ефектите на инфлацията. При
наличие на инфл. реа
л
на
та стой-ност на П. намаля,
т
.е. за едно и също колич. П. се купуват
< стоки.
Пок. стойност на п се определя по формулата;
Реална. стойност на 1лв= 1Лв/ равнище на цените
Стойн. на П. се опред. от покупателната им стойност. Първонач. П. от благородни метали са имали собств. стойност, к’ се е опред. от това на златото и среброто. Това е фикс. номин. стойност на П. и в същото време и на колич. на стоките и услугите к’ могат да се придобият с тях.
3.Инфлация и антиинф. политика Термина инфлация в И. озн. прекомерното увелич. на п. в
обръщение, което води до увеличение на цените на стоките и услугите и пониж. на покуп. Способ.на п.. Инф. в съврем. Паз. И. е сложно и многофакторно явление. Самото обезценяване на парите н.м.д.с.разглежда само като чисто п. проблем. Видове:1)умерена, при която годишното увеличение на цените е до 10%, има стимулиращ ефект в И. растеж; 2)галопираща- покачването на цените е от 20-200%г.; 3)хипер- когато повишаването на цените и с 50% месечно в продължение на 1 г.Инфл. се разглежда още като:нормална, пълзяща,скокообразна,.унищожителнаИзмерването на инфлацията с
е осъществява чрез

ценовите индекси като съотношеПок. стойност на п се определя по формулата;
Реална. стойност на 1лв= 1Лв/ равнище на цените
Стойн. на П. се опред. от покупателната им стойност. Първонач. П. от благородни метаРеална. стойност на 1лв= 1Лв/ равнище на цените
Стойн. на П. се опред. от покупателната им стойност. Първонач. П. от благородни метали са имали собств. стойн
ост, к’ се е опред. от това на
златоСтойн. на П. се опред. от покупателната им стойност. Първ
онач. П. от благородн
и метали са имали собств. стойност, к’ се е опред. от това на златото и среброто. Това е фикс. номин. стойност на П. и в същото време и на колич. на стоките и услугите к’ могат да се придобият с тях.
3.Инфлация и антиинф. политика Термина инфлация в И. озн. прекомерното увелич. на п. в обръщение, което води до увеличение на цените на стоките и услугите и пониж. на покуп. Способ.на п.. Инф. в съврем. Паз. И. е сложно и многофакторно явление. Самото обезценя
ване на парите н.м.д.с.разглежда само като чисто п. про
блем. Видове:1)умерена, при която годишното увеличение на цените
е
до 10%, има стимулиращ ефект в И. растеж; 2)галопираща- покачването на цените е от 20-2
D – дълг, общ кредит .Вкл. дълга на държав., на големите ф-ми и потреб кредит. Това е най-широкият показател.
В зависимост от начина на използването им, ПП може да расте и да стимулира растежа на национ. производство/при експанзионистичната политика/ или об
ратното-чрез огранича
в
ан
ето му, размерите на нац.
пр
одукт да намаляват и да се ограничава и
нфлациятя /при рестриктивната политика/.
Предлагането на П се извършава от финанс. посреднВ зависимост от начина на използването им, ПП може да расте и да стимулира растежа на национ. производство/при експанзионистичната политика/ или обратното-чрез ограничаването му, размерите на нац. продукт да намаляват и да се ограничава инфлациятя /при рестриктивната политика/.
Предлагането на П се извършава от финанс. посредници и преди всичко от банковата с-ма.Финансовите по
ср. са институциите, к’ предост. специфични услуги, заставайки м/у спестителите и инвеститорите.Към финансовите поср. освен банките спадат и застрах. компании, спестовните каси и взаимните фондове.
П. предл. е зависимо от ЦБ, ТБ, държавата, не банковите финанс. инсти-туции, фирмите и домакинствата.Зависи и от кредитната експанзия и така разкрива значението на кред. мултипликатор и кред. политика. маща-бите му зависят и от депозитния мултипликатор и политика–8% задълж. миним. резерв се внася в БНБ.
Депозитната политика е един от най-важните моменти в П. предл
.То може да се осъ
щ
ествява от ЦБ, ТБ, от вложителите, от заемодателите.
Мащабите му зависят от П. мултипликатор/наричан – депозитен/, к’ по-казва макс. възможност на Б. с/Предлагането на П се извършава от финанс. посредници и преди всичко от банковата с-ма.Финансовите поср. са институциите, к’ предост. специфични услуги, заставайки м/у спестителите и инвеститорите.Към финансовите по
ср. освен банките спадат и заст
рах. компании, спестовните каси и взаимните фондове.
П. предл.
е зависимо от ЦБ, ТБ
, държавата, не банковите финанс. инсти-туции, фирмите и домакинствата.Зависи и от кредитната експанзия и така разкрива значението на кред. мултипликатор и кред. политика. маща-бите му зависят и от депозитния мултипликатор и политика–8% задълж. миним. резерв се внася в БНБ.
Депозитната политика е един от най-важните моменти в П. предл.То може да се осъществява от ЦБ, ТБ, от вложителите, от заемодателите.
Мащабите му зависят от П. мултипликатор/наричан – де
позитен/, к’ по-казва макс. възможност на Б. с/ма да ра
зширява П. предлагане при полу-чаване на нов депозит.
В Рб парич
ни
агрегати започнаха да се изчисляват с приемането ни във МВФ-1990 год.
3.Теории за предл

33.Търсене на пари.
1.Понятие и теоретичен модел за търсенето на пари. Форм1.Понятие и теоретичен модел за търсенето на пари. Форми на търсенето на пари .Осн. параметри на П. търсене са свързани с: търсене на П. за сделки; търсене на П. за формиране на а
ктиви; гаранционно тъ
р
се
не; спекула-тивно търсене.
О
сновни причини за търсене на П.:
-същес
твуване на стокова реализация;
-формиране на активи на икономически субекти.
Има условна разл. м/у активни П./ за сделки и транзакции/ и пасивни П. – П. наличност не у/ва в сделката, з’ първите участват пряко във формир. на нац. доход, а вторите служат служат за улесняване на финанс. сделки и не влияят пряко в/у формирането на нац. доход.
Търсенето на активни П. има следните особености:
-разходни и приходни П. потоци се осъществяват в разл. време и могат да са = са
мо след дълъг период от време;
-развитието на П. наличности е ф/ия на времето.
При анализа възникват 2 проблема:
а/поставя се = м/о обема на П. необх. за сделки и тези к’ се намират в об-ръщение в иконом.Трудно е обаче да се предвидят вс. приходи и разходи и затова е необх. формирането на резерв за посрещане на ра-съществуване на стокова реализация;
-формиране на активи на икономически субекти.
Има условна разл. м/у активни П./ за сделки и транзакции/ и пас-формиране на активи на икономически субекти.
Има условна разл. м/у активни П./ за сделки и транзакции/
и пасивни П. – П.

наличност не у/ва в сделката, з’ първите участват пряко във Има условна разл. м/у активни П./ за сделки и транзакции/ и пасивни П. – П. наличност не у/ва в сделката, з’ първите участват пряко във формир. на нац. доход, а вторите служат служат за улесняване на финанс. сделки и не влияят пряко в/у формирането на нац. доход.
Търсенето на активни П. има следните особе
ности:
-разходни и приходни П.
потоци се осъществяват в разл. време и могат да са = само след
дълъг период от врем
е;
-развитието на П. наличности е ф/ия на времето.
При анализа възникват 2 проблема:
а/поставя се = м/о обема на П. необх. за сделки и тези к’ се намират в об-ръщение в иконом.Трудно е обаче да се предвидят вс. приходи и разходи и затова е необх. формирането на резерв за посрещане на разходите;
б/колич. к’ е необход. за обезпечаване на плащанията и получените П. с/ва във вид на доход.
Търсенето на пасивни П. има две цели: за изменение и промяна на бо-гатст
вото; за спекулативни цели.Търсенето на П. за изменение
на богатс-твото е тясно свързано с управл. на капитала и бог. н
а
субектите, както и с величината на Л%/високите Л. го Търсенето на активни П. има следнит
-предпазен/допълнителен/ – за посрещане на редки непредвидими случаи.
-спекулативен – хората притеж. П. и за съхранение на стойността им. Изразява обратна зависимост м/у лихвата и количеството на П. Тази обратна връзка е известна като предпочитание към ликв
идност и се изразява
-
сп
екулативен – хората притеж
.
П. и за съхранение на стойността им. Из
разява обратна зависимост м/у лихвата и количеството на П. Тази обратна връзка е известна като предпочитание към ликвидност и се изразява от кривата на паричнот