Характеристика на застрахователните предприятия в България

КУРСОВА РАБОТАПО
Счетоводство на застрахователните и осигурителни дружества
На тема:
Характеристика на застрахователните предприятия в България

Управлението на всички стопански единици изисква в тях да бъдат осъществявани основните управленски функции – контрол, планиране, прогнозиране, регулиране, целеполагане и организиране. Те са част от управленския процес и от тях зависи изпълнението на поставените цели в съответствие с мисията на конкретната организация. В тази сложна система на зависимости важен фактор е извършването на счетоводната дейност, тъй като тя допринася за правилното управление на дадена организация. В днешните условия на бързоразвиващи се технологии и иновации е немислимо съществуването на предприятие или търговска фирма, в чието управление не е включено счетоводството. Чрез него се изпълняват задачи като: осигуряване на информация за имуществото на предприятието и неговото изменение, за цялостната стопанска дейност на единиците, резултатите от това, а също и осигуряване на съдействие за контрол и анализ на дейността.
Счетоводна дейност се осъществява във всяка една сфера на обществото – в публичния сектор, в сферата на търговията и производството, в застрахователната и осигурителна област, както и много други. Обект на настоящата разработка е начинът, по който се извършва счетоводството в осигурителните дружества в България, общата характеристика на тези организации, както и законовата рамка, която регламентира извършването на отчетност. Застраховането се разгдежда като дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности

Застраховането е дейност, при която застрахователни компании набират средства (застрахователни премии) от физически и юридически лица и се задължват да осигурят застрахователно покритие (застрахователни суми) през периода на застраховката, като при настъпване на определен риск (застрахователно събитие), изплащат обезщетение (при имущественото застраховане) или плащане (при личното застраховане). Застрахователните договори са формални (изискват форма за действителност) полици. Специфичен белег на застрахователните договори е, че те са алеаторни, тъй като към момента на сключването им страните не знаят точния обем на задълженията, които ще възникнат за тях.
Основна особеност при застрахователната дейност е рискът, който застрахователните компании поемат. Рискът не може да бъде предвиден. При настъпване на някакво застрахователно събитие, застрахователните дружества са длъжни за изплатят обезщетение в съответствие със срока на договора, както и договорните условия. В условията на бързоразвиваща се икономика, потребителите на застрахователни услуги нарастват все повече и повече. Това се дължи и на различните видове застраховки, който компаниите и дружествата предлагат.

Историята на застрахователната дейност в България започва още на 1 октомври 1891г., когато . в град Русе е учредено първото българско Застрахователно дружество „България“. Имало е свои клонове в София и другите градове на страната, както и представителства в Цариград, Берлин, Солун, Скопие, Велес, Битоля, Охрид, Париж, Атина, Пирея, Лондон, Александрия, Чикаго, Амстердам и Мадрид. Практикувало e всички видове застраховки. „България” е било най-старото и най-стабилно застрахователно дружество, което от основаването си e заплатило на своите застраховани над 6 500 000 000 стари български лева.
След деветосептемврийския преврат от 1944 г. се правят значителни промени в тази област. На 27 юни 1946 г. е приет Закон за национализация на застрахователните дружества и за държавния монопол в застраховането. Одържавени са всички застрахователни дружества в България. Застраховането става монополно дело на държавата, създаден е Държавният застрахователен институт. Това е краят също и на Първото българско застрахователно дружество „България”. По-късно бива образувано застрахователно дружество „България”, което обаче не е признато за наследник на съществувалото преди 1944 г. застрахователно дружество „България“. През 1996 г. е закупено от застрахователното дружество „Алианц”- Германия.

Законова регламентация

Съществуват няколко нормативни документа, които регламентират дейността по застраховане. Те за следните: Кодекс на застраховането, Закон за данък върху застрахователните премии. Що се отнася до счетоводната отчетност, тя е регламентирана в Закона за счетоводството, Международните стандарти за финансово отчитане, Международните счетоводни стандарти и др.
В чл. 3 от Кодекса на застраховането може да се открие най-точното определение съгласно българското законодателство за застрахователна дейност:
„Чл. 3. (1) Застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности, включително:
1. оценка на застрахователния риск;
2. определяне на застрахователната премия;
3. установяване на настъпило застрахователно събитие;
4. определяне размера на причинените вреди;
5. управление на активите на застрахователя;
6. прехвърляне на всички или на част от застрахователните рискове, покрити от застраховател, на презастраховател или на друг застраховател (пасивно презастраховане);
7. предоставяне от застрахователя на услуги по застраховка "Помощ при пътуване" по т. 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1 чрез наети от него лица и със собствени технически средства.“
В Кодекса на застраховането изрично е упоменато, че застрахователната дейност се основава на принципа на доброволност. Също така, необходимо е извършването на периодичен надзор върху застрахователната дейност.
Що се отнася до другият нормативен документ, а именно Законът за данъкът върху застрахователните премии - с този закон се въвежда нов вид данък – данък върху застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори, рисковете по които са поети от застрахователи. Данъчната ставка на данъка върху застрахователните премии е 2 %. Законът за данък върху застрахователните премии (ЗДЗП) – обн. в ДВ, бр. 86 от 02.11.2010 г. влeзe в сила от 01.01.2011 г.
В него са предвидени отговорностите и задълженията на данъчно задължените лица, образците, по които трябва да подадат декларациите си, каквот и сроковете за подаване.
Други нормативни документи в областта на застраховането са Кодекс за социално осигуряване, Закон за застраховането, Закон за здравното осигуряване, Закон за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, Търговски закон, Закон за корпоративното подоходно облагане, Правилници, Наредби и указания.

Видове застрахователни дружества

Застрахователните компании могат да се класифицират главно в две групи. Такива, които се занимават със застраховки живот, ренти и пенсионни продукти. Общите застрахователни компании се занимават с полици за собственост, произшествия и всякакви други видове застраховки. Те могат да бъдат разделени на две под категории – стандартни и допълнителни.
В повечето страни животозастраховането и застрахователните компании, които се занимават с това, са предмет на различни данъчни и счетоводни правила. Основната причина да съществува такова принципно разделение между застрахователните компании е, че полиците за живот, пенсионните инструменти и рентите покриват много голям период от време.
Покритието на животозастаховането или пенсията може да продължи с десетилетия. Общите застрахователни компании се занимават с полици, чието покритие обикновено е около една година. Такива застраховки са гражданската отговорност, автокаското, застраховките на имоти и др. Тези застрахователни компании се регулират от държавни институции и закони, които включват ограничения, чрез такси и форми. Тези ограничения, които се налагат на застрахователните компании, имат за цел да предпазят потребителите от нелоялни и непочтени практики.
В повечето страни застрахователните компании са задължени да внасят определени суми в държавни гаранционни фондове. Тези пари се използват за изплащане на загуби, ако застрахователната компания изпадне в несъстоятелност. Има застрахователни компании, които се занимават с рискове, които не са покрити от стандартните полици. Такива обикновено застраховат нови лица, лица, които нямат адекватна история, лица, които не пасват на изискванията на общия застрахователен пазар. Това са застраховки, които се отличават с по-голям риск. Предимствата на тези застрахователни компании обикновено са, че могат да реагират по-бързо от останалите.
Съществуват и презастрахователни компании, които продават полици на други застрахователи. Това им позволява да се намалят рисковете и да се предпазват от много големи загуби.
Дъщерните застрахователни компании могат да се определят като акционерни дружества. Те се учредяват с цел да се избегнат финансови рискове, които произтичат от дейността на техните застрахователни компании-майки. Дъщерните застрахователни компании имат търговски, икономически и данъчни облекчения и се правят с цел техните компании-майки да намалят разходите си. Дъщерните компании могат да застраховат разнообразни видове риск - повреда на имущество, професионални застраховки, отговорности на работодателите, автокаско и гражданска отговорност, както и медицински застраховки.
Има и фирми, наречени „застрахователни консултанти”. Те помагат на клиентите си да изберат най-изгодната полица измежду редица застрахователни компании. Подобни на тях са и застрахователните брокери. Интересното тук е, че при изплащането по полицата, клиентът няма да получи цялата сума, тъй като част от нея ще отиде за комисионна на брокера. Важно е да се отбележи, че нито застрахователните брокери, нито застрахователните консултанти са застрахователни компании.

Класификация на застрахователните услуги

Според начина на възникване на застрахователните правоотношения се
разграничава доброволно и задължително застраховане. Задължителното застраховане възниква по силата на нормативен акт и две са основните задължителни застраховки: Гражданска отговорност на автомобилистите и Злополука на пътниците в обществения превоз.
Според предмета на застрахователната защита разграничаваме лично и имуществено застраховане. При личното застраховане имаме спестовен характер. При имущественото застраховане се застраховат различни видове движими и недвижими имущества, има обезщетителен характер (ликвидационно производство).
В зависимост от това дали застрахователният риск засяга активите или пасивите на застрахованото лице – активно и пасивно застраховане.
Според целта на застраховането – рискови, спестовни и смесени застраховки.
Според използваната застрахователна техника – за щети, за суми.
В зависимост от степента, в която застрахователят поема отговорността разграничаваме съзастраховане и презастраховане. При съзастраховането имаме хоризонтално разпределение на риска, т.е. един основен застраховател споделя риска с няколко съзастрахователи; обикновено отговорността им е солидарна и застрахованото лице може да получи обезщетение от всеки един от съзастрахователите. То има няколко разновидности – общо, външно, вътрешно и съзастраховане с водещ застраховател. Презастраховането е дейност, при която имаме вертикално разпределение на рискове и отговорности, т.е. основният застраховател, който е сключил договор със застрахованото лице диверсифицира риска като прехвърля една част от него на един презастраховател чрез отстъпване в негова полза на част от събраната застрахователна премия. При настъпване на съответен риск, основният застраховател изплаща цялата сума на обезщетението на застрахованото лице и в последствие и