Хоплитската фаланга - формиране и развитие & 1

ИСТОРИЧЕСКИ
П Р Е Г Л Е Д
ISSN 0323 - 9748
ИЗДАНИЕ
НА ИНСТИТУТА ПО ИСТОРИЯ
ПРИ БЪЛГАРСКАТА
АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
2009 г.
ГОДИНАLXV
КНИЖКА 5-6
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
Г. Марков (главен редактор),
Ил. Илиев (зам. главен редактор),
К. Косев, О. Маждракова, А. Запрянова,
Г. Никова, Е. Вечева, А. Димитров,
Р. Стоянова, Ст. Първева, Т. Стоилова,
Бл. Нягулов, Ил. Марчева
АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА:
Институт по история при БАН
София - 1113
бул. „Шипченски проход“ № 52, бл. 17
Телефон: 979-29-14
http://www.ipregled.hit.bg
e-mail: ipregled@ihist.bas.bg
Редакционна обработка:
А. Василева-Якимова
Превод на резюмета:
Нина Попова
Предпечатна подготовка:
Кр. Анастасов, Р. Прахова
Формат 70x100/16 Печатни коли 15,5
Тираж 400
СЪДЪРЖ АНИЕ
Статии и съобщения
Ж. Ж. Жеков -Хоплитската фаланга-
формиране и развитие
................................. 3
Г.Ат анасов-Иванко и кончината
на Добруджанското деспотство
.................. 16
Ж. Далегр (Франция) - Политиките
на гръцките правителства спрямо
помаците в ЗападнаТракия
............................ 50
Т. Галунов- Изборите за Първо обикновено
народно събрание в Княжество България
и приложението на мажоритарната
система
....................................................... 78
X.Милков-Европейската пропаганда
и България през първия период
на Втората световна война
.................. 91
Н. Проданов - Идеи за изменения в консти­
туцията на Народна република България
през 1956 година
.............................................. 121
В. Мигев - Информационната политика на
управляващите в България за западните
страни (1975-1989 г.)
....................................... 145
Дискусии
В. Поповски (Република Македония) - Руската
политика за Македония от Берлинския
конгрес до Балканските войни
(Заглавието е на Редакцията на
сп. „Исторически преглед“)
........................... 167
Извори и документи
Б. Илиев - Отново заПълномощно № 3,
издадено от Васил Левски
на 15 ноември 1872 година
............................. 183
Събития и личности
Л. Соленкова - Преживяна реалност. Животът
наВенетаЛамбеваКандева
........................... 190
Рецензии и отзиви
Г.Бакалов-Мариана Малинова.
Генезис и развитие на китайската
цивилизация. София, Институт по история,
2009.382 с
......................................................... 208
Н.Поппетров- Минчо Семов,Иванка
Янкова. Пламъци от пепелта. Встъпите­
лен анализ към първата част на изследването
„Българските градове през Възраждането“.
2. изд. София, УИ „Св. Климент Охридски“,
2007.404 с.
Българските градове през Възраждането.
Историческо, социологическо и политоло-
гическо изследване. 2. прераб. изд. София,

Ст а т и и и с ъ о б щ е н и я
ХОПЛИТСКАТА ФАЛАНГА -ФОРМИРАНЕ И РАЗВИТИЕ
Живко Ж. Жеков
Терминът фаланга (cpàÀocyyoç) по произход е елински и води началото
си от фаланкс (фос^ау^), което означава нещо продълговато1. По този начи-
не фиксирана основната характеристика на фалангата - по-голяма дължина
по фронта, отколкото дълбочина. Този термин не е характерен за всички
антични автори. Херодот например употребява термина (та^ ц ) за обозна­
чаване на фаланга (Hdt.,VI, 111,3). Тукидид го използва, но едновременно с
неговия синоним (7iapaT8TayjLi8VOD) (Thucyd., V, 71, 1). Ксенофонт особено
често работи с термина фаланга2 за разлика от Елиан, който в тактиката си
използва „7iag a|ifix o ç“ (Aelian., Tac., 29). Посочените факти показват, че фа­
ланга е само един от термините за обозначаване на бойния строй, използван
от елинските хоплити, но той се е наложил в историографията, поради кое­
то ние ще го употребяваме и в случаите, когато в изворите е използван негов
синоним.
Фалангата е боен строй от тежко въоръжени пехотинци, строени един
до друг в няколко редици, разположени една зад друга (Horn., 111., XIII, 1 BO-
131; XVI, 171; 214—215)3. Определението на Омир за фалангата в античност­
та е приемано за класическо (Polyb., XII, 21, З)4. Притчет, който изследва
специално дълбочината и широчината на фалангата, я определя като линей­
на формация, съставена от тежковъоръжени войници, на която дължината
по фронта е много по-голяма от нейната дълбочина, изключвайки всички
формации, дълбочината на които е по-голяма от ширината5. Същевременно
голяма част в изложението на Притчет в частта за дълбочината на фаланга-
1 Wheller, Е. L. Stratagem and the Vocabulary of Military Trickery, Leiden, 1988,35-36.
2 Anderson, J. K. Military Theory and Practice in the Age of Xenophon, Berkeley-Los Angeles,
1970, p. 106.
3 В античността Омир е смятан за един от авторите най-сведущи във военното дело, част
от античните писатели дори приписват неговата известност на тези му познания (Isocr., IV, 159;
Aristoph., Ranee, 1030-1036), други приемат, че Омир оказва голямо влияние върху развитието
на военното дело в Елада в следващата епоха (Aelian.,Tact., I, 2).
4 Albracht, F. Battle and Battle Description in Homer, London, 2005; Pritchett, W. K. A recent
theory on Homeric warfare. - In: Studies in Ancient Greek Topography, Part VII, Amsterdam, 1991,181-
190; van Wees, H. The Homeric way of war. - In: Greece & Rome, 41, 1994, 1-1.
5 Pritchett, W. K. Ancient Greek Military Practices, I, Berkeley - Los Angeles, London, 1971, p. 134.

4 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, 2009, № 5-6 / СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ
Ж. Ж. Ж(
та е изследване на произхода на фалангите с дълбочина по-голяма от 8 ре­
дици, особено на фалангата с дълбочина от 50 щита, използвана от Епами-
нонд при Левкатра (371 г. пр. Хр.)6> като по този начин авторът ясно показва,
че приема тази формация за фаланга.
Изискването войниците да са тежковъоръжени се определя от характе­
ра на бойния строй7. Той не позволява на участващите в него много движение,
те нямат възможност чрез маневриране да избягват ударите на противници­
те (Hdt., IX, 61; Plut., Arist., 17)8. Поради това е нужно войниците да са тежко
въоръжени, което до голяма степен неутрализира ефекта от ударите9. Липсата
на такова въоръжение не предполага строяване във фаланга. Лекото защит-
но въоръжение изисква построяване в разпръснат боен строй (Polyb., X, 30,
9; XI, 13, 1-2; Thucyd., III, 97, 3; 98, 1-2; IV, 126)10. Изводът е, че съществуване­
то на хоплитската фаланга е невъзможно без хоплитите, тази теза постулира
първичността на хоплитите и вторичността на фалангата.
Първото използване на фаланга в древността, за което са запазени данни,
е дело на шумерите, които живеят в много на брой градове-държави с огра­
ничена територия. Необходимостта от засилен контрол над робите и зави­
симото население, принуждават техните владетели да формират елитни во­
енни отряди от тежко въоръжени пехотинци. Използваща големи щитове и
копия за ръкопашен бой, тази пехота се строява в боен строй фаланга11.
Въоръжението и бойният строй, в който се сражава тежката шумерска пехота,
са изобразени върху „Стелата на ястребите“ и „Щ андарта от Ур“12. Изпол­
зването на тежко въоръжени пехотинци от шумерите се датира XXV-XXIV в.
пр. Хр., то съвпада и се намира в пряка връзка с възхода на шумерските
градове-държави13. Създаването на голяма империя в М есопотамия от Сар-
гон Древни (2316-2261 г. пр. Хр.) води до изчезването на тежката пехота и
замяната и с лека.
Вторият случай на използване на фаланга не от елини, който се фиксира,
е в Египет в периода V I-IV в. пр. Хр. Египетската пехота през този период се
строява във фаланга с голяма дълбочина (Xen., Cyrop., VI, 4, 20; VII, 1, 33-
34). Египетските пехотинци използват големи тежки щитове, които закриват
по-голямата част от телата им (Xen., Cyrop., VI, 17; VII, 1, 33). Щитовете се
носят с помощ та на ремъци, закрепени за раменете на египтяните (Хеп.,
6 Pritchett, W. К. Op. cit., 139-142.
7 Anderson, J. К. Hoplite weapons and offensive arms. - In: Hoplites: The Classical Greek Battle
Experience, ed. V. D. Hanson, London, 1991, 15-37,16-19.
8 Lazenby, J., D. Whitehead, The myth of the hoplite’s hoplon. - In: Classical Quarterly, 46, 1996,
27-33.
9 Hoffmann, H. Early Cretan Armourers. Mainz, 1972, 58-61.
10 Debidour, M. Les Grecs et la guerre. Ve-IVe siècle. De la guerre rituelle à la guerre totale,
Monaco, 2002,23-26.
11 Дъяконов, И. M. (ред.). История древнего востока. Месопотамия, I. М., 1983, с. 184.
12 Пак там, с. 193.
13 Пак там, 182-199.
Сугор., VI]
натиск по
VII, 1,33-3
VII, 1,33)-
ръкопаше!
Фала!
щи на бой
ването, до
фаланги, е
вследствш
Сугор., VII
за нейното
П осо1
ката фалаь
по време
характерис
отношенш
нието са ес
а в случая I
е различие
трите разл
Прши
ват на пръ]
задълбоче!
от войнищ
по характе
при елинш
и всички Т(
използване
потия.
Извод
различни п
ва хоплитс
нея, са вой]
се предопр
формират
Състо
Първостеп
литската ф;
ности при 1
вори и в ча
14 Пак т;
15 The de

ЕНИЯ Ж. Ж. Жеков. Хоплитската фаланга - формиране и развитие 5
8 Ре" Cyrop., VII, 1, 33). Силата на египетската фаланга се заключава в мощния
гами- натиск по фронта, осигурен от голямата й дълбочина (Xen., Cyrop., VI, 4, 18;
сазва, VH, 1 ? 33-34) и дългите тежки копия, които египтяните използват (Xen., Cyrop.,
VII, 1, 33) - те не позволяват на противника да се приближи на дистанция за
>акте- ръкопашен бой.
:ение> Фалангата на египтяните притежава всички основни слабости, присъ-
ници- щи на бойния строй фаланга въобще, като нейната специфика при построя-
гежко ването, дори ги засилва до крайност. Основна слабост, както и на всички
псата фаланги, е ниската маневреност (Xen., Cyrop., VI, 3, 22 - 23; 4, 17; VII, 1, 31),
ащит- вследствие на което всяка атака в тил и фланг е фатална за фалангата (Хеп.,
X. 30, Cyrop., VII, 1, 36-40). Разкъсването на фалангата по фронта води до заплаха
ване- за нейното поражение (Xen., Cyrop., VII, 1, 32).
> -ира Посочените примери показват, че бойни строеве, подобни на хоплитс­
ката фаланга, които могат да се обозначат с термина фаланга, има преди и
:анни, по Време на нейното съществуване. Същ евременно, по своите основни
огра- характеристики, въоръжение, социален произход на войниците, те в много
зави- отношения се различават от хоплитската фаланга. Различията във въоръже­
ни во- нието са естествени, доколкото става въпрос за различни исторически области,
гове и а в случая с шумерите - и за много отдалечени времево периоди. Интересно
ш га11. е различието в социалните предпоставки за съществуването на фаланга в
ехота, трите различни случая.
Гзпол- Приликите между социалните условия при шумерите и елините се наби-
в. вах на пръв поглед - и в двата случая става въпрос за градове-държави. По-
>ските задълбоченото изследване показва, че при шумерите фалангата се формира
r Cap- от войници, издържани и въоръжавани от храмовете и владетелите14, които
*сота и по характер се доближават до професионалните войници. За разлика от тях,
при елините хоплитите са непрофесионалисти, с изключение на спартанците,
ксира, и всички те се снабдяват сами с паноплий. Примерът с Египет демонстрира
йод се използването на боен строй фаланга в условията на типична източна дес-
1, 33- потия.
сриват Изводът, който се налага, е, че бойният строй фаланга се прилага в
!ете се различни по своя характер социални системи. Специфичното, което отлича-
(Хеп., ва хоплитската фаланга от останалите фаланги, използвани преди и след
нея, са войниците, които я формират - т.е. хоплитите. Изключителността им
се предопределя от специфичните социални условия на Елада, в които те се
формират и действат.
?k Battle Състоянието на извор