Ификрат - стратегът реформатор & 8

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРИТЕ И
ЕВРОПА -
МИТ, ИСТОРИЯ, СЪВРЕМИЕ
т. VI
Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“
Велико Търново, 2013

СЪДЪРЖАНИЕ
АРХЕОЛОГИЯ
..................................................................................................9
А К СН А ЕО ^О СV
..............................................................................................9
Александра Петрова. Кръстове енколпиони от РИМ - В раца
..........................9
А1екзапйга Ре!гоуа. Сго88е8-Епсо^а8 Ггот Ке§юпа1 №81опса1
Ми8еит ^ а 1 8 а
.....................................................................................................9
Жулиета Гюлева. Териториална структура на Търново през
османския период
.............................................................................................22
^иНе^а Сш1еуа. Тегп1опа1 81гис1иге оГ 1Ье 1о-№п оГ Т а т0V0 1Ьгои§Ь 1Ье
Ойотап репой
...................................................................................................22
СТАРА И СРЕДНОВЕКОВНА И С Т О РИ Я
............................................43
А]\С1Е]\Т А Ш М Е^IЕVА^ Ш 8Т О К У
...................................................43
Живко Ж. Жеков. Ификрат - стратегът реформатор
.........................................43
^^Vко ^. ^ЬекоV. 1рШсга1е8 - 1Ье КеГогтег-81га1е^81
...............................................43
Николай Кънев. Византийската титла Магистър през IX - началото на
XII в. Приносът на сфрагистиката за съставяне на листа на
носителите на титлата М агистър
................................................................ 53
№ко1ау Капеу. ТЬе Вугапйпе Й1е Ма^81го8 йилпд 9 - 1Ье Ье§тпт§ оГ
12 с. 8щШГ§гарШса1 соп1лЬи1юп 1о сотрюйоп оГ Ма^81го8’8
1^11е НоМеге Н81
..................................................................................................53
Иван Христов, Ивелин Иванов. Отшелници, монаси и реформатори в
средновековна Европа: паралели изток-запад
......................................... 108
Гуап Нп з1оу, ГуеИп 1уапоу. Негтй8, Мопк8 апй КеГогтег8 т Ме<^^еVа1
Еигоре: Еа81-Шг81 Рага11е18
........................................................................... 108
Момчил Младенов. Светът на един византийски сановник
от XV в
...............................................................................................................117
МотсЬП М1айепоу. ТЬе ШзгШ оГ а Вугапйпе ^^§п^1а^у оГ
1Ье 15* Сеп1игу
.................................................................................................117
Гергана Георгиева. Професионален профил на видинското население
според теметтуат дефтерите от средата на XIX век
................................ 125
Сегдапа Сеог^еуа. РгоГе88юпа1 РгоШе оГ 1Ье Рори1а1юп т УМт ассог&пд
1о Тете11иа1 ^ейе^8 Ггот 1Ье ММ-№пе1ееп1Ь Сеп1игу
.............................. 125
5

СТАРА И СРЕДНОВЕКОВНА ИСТОРИЯ
АКОЕШ 1 А ^ МЕ^IЕVА^ Н15ТОКУ
(
--------------------------------------------------------------------------------
Ж и в к о Ж . Ж е к о в / ^^Vко ^. ^ЬекоV
ИФИКРАТ - СТРАТЕГЪТ РЕФОРМАТОР
1рЪастае§ — ?Ье К еО гт ег-зГ а ед з!
Тгапз/огтаНопз о / 1рМкга1 а т 1о таке реказ1з, а з/а г аз ро$мЪ1е, е^и^Vа^еп^ 1о
корШез т/асе-1о-/асе/щк1. А 1опд зреаг аИомз/ггз! 3-4 гом>з 1о ра^^^с^ра^е ^п 1ке ЪаМе
зчти11апеоиз1у, м>кПе т 1ке сазе о / кор1Нез оп1у 1ке /ггз! гом> ас1иа11у Iакез раг1 т 1ке
/гдк1. 1псгеазчпд 1ке з1пке ромег ^з а1зо зоидкI Ъу 1ке ^п^^о3ис^^оп о / 1ке 1опд змогЗ 1о
м>Мск ре1(аз(з о/1еп гезогI т соп1газ1 о/кор1Нез, мко ге1у р^^та^^^у оп 1ке зреаг.
Оп 1ке о1кег капЗ, ^пс^еазе3 Зе/епзше агтатеп1з сотрагеЗ 1о Iкозе о / 1ке “о13”
ре1(аз(з дше Iрк^к^а^ ’з тегсепапездгеа!ег гезчз1апсе ^п зк^^т^зкез м>Нк кор1Нез. Iрк^к^а^ ’з
з1ау т Ткгасе/гот 3681о 360 ВС, пеаг МасеЗота, апЗ Шз ^п^е^/е^епсе ^п ЗупазНс з1гидд1ез
1кеге дм е из а геазоп 1о аззите 1ка{ Зиппд Ш зр е п о З Масе3оп^апз м>еге ас^иа^п^е3 м>Нк
^ппоVа{^опз о/1/гкга1 апЗ 1кеу аге ргоЪаЪ1у 1ке Ъазчз/ог ге/огт т 1ке Масе3оп^ап агту,
ке13 а/ем> уеагз 1а1ег Ъу РкШр II.
К еу -юогйя: 1рМкга1, реказ1з, кор1Нез, т егсепапез
Атинянинът Ификрат е един от най-забележителните елински стратези,
командвали войски във военните конфликти, разтърсвали Елада, Тракия и
Ахеменидската държава през първата половина на IV в. пр. Xр. Той не произлиза
от знатен атински род. Според Плутарх Ификрат е син на обущар1, което не
означава априори, че бащата на Ификрат е бил беден, напълно е възможно той
да е богат притежател на ергастерии - работилници, в които работят по няколко
десетки роби и които носят значителен доход на своите собственици. В поря
дъка на работна хипотеза тя би обяснила как Ификрат се оказва командир на
атинските наемни пелтасти. Заемането на подобна военна длъжност изисква
както известен военен авторитет, така и значителни лични средства. В Атина,
особено през първата половина на IV в. пр. Xр., е практика стратезите да до-
финансират със свои средства подготовката и организацията на войските,
43

защото полисът през този период се намира в перманентна финансова криза и
при провеждането на военни кампании те в повечето случаи са недофинан-
сирани. Тази атинска практика принуждава атинските стратези да използват
свои средства, а понякога и да набавят такива чрез ограбване на съюзниците.
Не е известно Ификрат да е предприемал подобни действия преди да поеме
командването на атинските наемници под Коринт. От друга страна, не е известно
той да се е занимавал и с търговия, въпреки значителната антична наративна
традиция за него под формата на анекдоти, която се е запазила до днес. Следо
вателно е логично да се допусне, че бащата на Ификрат е богат атинянин, който
притежава работилници за производство на обувки. Той със сигурност не е от
знатен род и този факт се използва многократно от противниците на Ификрат,
които го обвиняват в липсата на славни предци. Отново Плутарх преразказва
следния анекдот „Дармодий син на Xармодий, един от убийците на Xипарх,
обвинява Ификрат, че произхожда от незнатен род, а той отговаря: моят род
започва с мен, а твоят приключва с теб”2.
Първият успех на Ификрат е свързан с командването от него на триера.
Той пленява вражески войн и го отвежда на своята триера3. Този факт отново
показва, че Ификрат още като млад, в началото на своята военна кариера при
тежава значителни средства. Длъжността на триерарха, т.е. командира на три-
ерата, изисква значителни лични средства, защото той е длъжен сам да осигури
заплатите на моряците и войниците, сражаващи се на неговата триера. Тези
факти нареждат Ификрат сред новия атински елит, който започва да заема
властови позиции в управлението на Атина в началото на IV в. пр. Xр. Голяма
част от представителите на този елит не произлизат от евпатридските родове,
както през V в. пр. Xр., а са представители на забогатели в резултат на търговски
операции представители на тетите или зевгитите. Ификрат е един от най-инте
ресните и значими представители на този нов атински политически и военен
елит, който е много по-отворен към света извън Елада и готов да черпи иновации
и решения и от другите етноси, с които се сблъсква, ако прецени, че използва
ните от тях войски, оръжия или военни тактики са адекватни на моментните
военни ситуации.
Истинска известност Ификрат получава благодарение на победата, която
удържа с командваните от него наемни атински пелтасти над спартанската
мора край Лехеон - 390 г. пр. Xр. Разгромът на цяла спартанска мора само от
пелтасти е нещо ново за Елада и демонстрира по безспорен начин на всички
бойните качества на пелтастите и стратегическите способности на самия Ифи-
крат. Тезата на Бест, че край Лехеон пелтастите на Ификрат не биха победили
без присъствието на атинските хоплити4, е трудно приемлива. Фактически към
момента, в който атинските хоплити вземат участие в сражението, спартанците
вече са разбити5.
Понеже през следващите години съдбата на Ификрат е тясно свързана с
пелтастите редно е да се разгледа накратко тяхната роля във военното дело на
44

елините и в частност на атиняните през първата половина на IV в. пр. Xр. В
атинската армия наемните пелтасти се превръщат в постоянен контингент от
393 г. пр. Xр. като основите са поставени от наемните пелтасти на Ификрат,
спечелили най-големите победи за Атина по суша в Коринтската война. След
края на войната те са разпуснати, а вероятно голяма част от тях преминават на
служба заедно със своя командир Ификрат при одриския цар Котис I6. На
практика те остават под контрола на Атина, без да е необходимо тя да плаща
тяхната издръжка7. Показателен в това отношение е фактът, че Ификрат качва
на одриския престол атинския съюзник Котис I, който по-късно получава
атинско гражданство8, тоест той действа в полза на атинските интереси.
Акциите на пелтастите, командвани от Ификрат около Коринт, са показа
телни за ролята и задачите, които елинските стратези възлагат на пелтастите,
и които ги правят изключително важна част от елинските армии през IV в. пр. Xр.
Основната задача на пелтастите, разположени в Коринт, е да опустошават тери
торията на противника, да нападат вражеските хоплити от засада9. Едни от
най-големите си победи и по-късно пелтастите постигат от засади10. Съще
временно те пазят територията на Коринт от подобни акции на противника.
Пелтастите се справят успешно с поставената задача - чрез нападения от засада
те всяват такъв страх сред аркадските и флиунтските хоплити, че те не смеят
да излизат извън крепостните стени на полисите и да влизат в сражение с тях11.
Едновременно проличава и тяхната основна слабост в битките с хоплитите -
слабото защитно въоръжение12. Пелтастите побеждават хоплитите благода
рение на по-голямата си скорост при придвижването и възможността да об
стрелват хоплитите отдалече, без да влизат в ръкопашен бой, в който превъз
ходството на хоплитите е безспорно13.
Решаваща роля за налагането на пелтастите в елинските армии изиграва
разгромът на една спартанска мора при Лехеон, след тази битка пелтасти се
появяват в армиите на повечето елински полиси14. Сражението край Лехеон
показва на Елада, че непобедимите в сраженията спартански хоплити могат да
бъдат побеждавани дори без да се рискува животът на собствените хоплити, а
само с помощта на наемни пелтасти. Съответно авторитетът на пелтастите в
Елада силно нараства, а тяхното търсене рязко се увеличава.
Сражението край Лехеон и нарасналото търсене на пелтасти след него
вероятно провокират повечето аконтисти в Елада да се превъоръжат като пел-
тасти, т.е. да използват щит пелта. Едва след Лехеон Ксенофонт споменава за
пелтасти от изостаналите области във вътрешността на Елада, от които дотогава
се рекрутират аконтисти15. Същевременно повечето от елинските полиси след
Лехеон, особено по-големите, още по време на война наемат контингенти от
пелтасти. В този контекст трябва да се подчертае, че налагането на пелтастите
в елинските армии е верижен процес, предизвикан от промените във военното
дело. Появата на пелтасти в армията на един от воюващите полиси принуждава
45

неговия противник също да наеме такива, а не е резултат от социално-ико
номическите промени в елинските полиси през IV в. пр. Xр.
Най-големият успех на Ификрат с оглед развитието на античното военно
дело в Елада и Македония, а защо не и в контекста на античната история през
IV в. пр. Xр., е неговата реформа сред пелтастите. По-късно Филип II взема
идеята за създаването на македонската фаланга, с помощта на която той се
превръща в хегемон на Елада, а синът му Александър Македонски покорява
Ахеменидската империя и стига до р. Инд. С това се поставя началото на нов
етап от развитието на античния свят, който в съвременната историография е
определен с термина елинизъм.
Реформата на Ификрат сред пелтастите е един от най-дискусионните
моменти в развитието на елинското военно дело през VI в. пр. Xр. Тя е отразена
от Диодор16 и Корнелий Непот17, но редица противоречия в тези текстове затруд
няват нейния анализ18. Ситуацията допълнително се усложнява от факта, че
Ксенофонт, съв