Играта

И Г Р А Т А

Играта е една от основните форми, чрез които детето реализира своето присъствие в битието. Детето и играта трудно могат да се мислят като нещо разделно, защото една от най-дълбоките представи за детето се свързва именно с играта.
Играта е сериозна дейност, освободена от вътрешни ограничения. Играта е необходима на детето, защото тя му доставя радост, удоволствие, самоутвърждение, чрез нея то усеща, че е свободно. Играта предполага едно особено съзнание: ”съзнанието, че това се прави просто така”, че се извършва пренасяне в един особен свят.
Играта не е обикновен живот, тя е излизане от живота за задоволяване на впечатленията. Играта не е наложена и затова може да се играе винаги. Тя е необходима, доколкото е желана и доколкото създава радост, породена от самото играене. Тя е ограничена и затворена Играта има завръзка и развръзка – в нея съществува абсолютен ред и всяко отклонение от този ред разрушава играта. Разгръщането на играта изисква особено време – пространство, различно от обикновеното жизнено време – пространство. И само в това пространство са в сила игровите правила и закони. Играещото дете е изцяло завладяно от играта.
Играта се характеризира с напрежение, породено от изпитанието на възможностите на участниците, на техните физически и морални сили, от отношението към другите играещи в играта.
Играта се играе с правила, а когато те се отричат – това е причина за въвеждането на нови правила. Правилата са неоспорими и задават законите, управляващи временния свят, създаден от играта. Нарушаването им води до разрушаване света на играта, тя престава да съществува, разрушава се “илюзията” на играта, на вътрешната свобода и себеизразяването, на несъзнателното.
Игровият свят помага на детето да придобие опит за пълноценното съществуване в “не-игровия” свят.
Идеите на К.Грос за разбирането на играта могат да се представят така:
детето притежава наследени предразположения, които придават целесъобразност на неговата активност
тези предразположения са необходими, но недостатъчни за решаването на сложни задачи
детството е времето, в което се постига развитие на способности, необходими за живота
възникването на тези способности е възможно, защото самите наследствени предразположения се стремят към изразяване
играта възниква, когато се появи необходимост за развитието и укрепването на тези способности.
Според Дж.Брунър играта като упражняване дава възможност за усъвършенстването на способностите, необходими за по-късния живот.
Елис твърди, че играта е особено, търсещо стимули, поведение, което ще създаде състояние на възбуда. Той разглежда играта като форма за търсене на стимули, което е свързано с възбудата. Детето ще се стреми към ситуации, създаващи висока възбудимост. То ще се ориентира към играта, за да изследва средата, която е източник на различни стимули.
Според Бейтсън играта може да се разглежда като метакомуникация – особен тип комуникация, която поставя рамка за разбирането на това, каква ще бъде следващата комуникация. Той твърди, че играта дава тази рамка, която детето може да използва, за да интерпретира различните типове комуникации. Играта остава в реалността, създавайки образи, които се използват от всекидневния живот. Бейтсън вижда значението на играта в това, че дава възможност на детето да научи за оформянето и преоформянето на различните роли. Играта не е значима с това, че осигурява научаването на дадено съдържание, а с това, че детето научава нещо за самото научаване. Играта оказва влияние не само върху детството, а и върху целия живот на детето.
Трите форми на репрезентация на света се появяват между 18-24-ти месец. Според Лесли те са:
обектно репрезентиране – детето използва един обект, за да представи друг обект
атрибуция – детето приписва определени характеристики на даден обект и възможното действие с него
използване на въображаеми обекти – детето допуска съществуването на нещо, което не съществува
Това са метарепрезентации, защото изразяват разбирането за самите репрезентации, а не детското разбиране за света в тези конкретни форми. Въображаемата игра изразява разбирането на самото разбиране, на собственото и чуждото разбиране, а това е метапознание.
Л.Виготски и Д.Б.Елконин разглеждат играта като пресъздаване смисловия план на отношенията, а основните им идеи са:
играта е основна дейност за детето
играта притежава основополагащо значение за развитието на съзнанието
играта отразява смисловия, а не предметния пласт на човешките отношения
развитието става в играта, тя е причината за създаването на нова “зона на близкото развитие”
играта е форма за обективиране на личностния смисъл
играта има цел в себе си, в играта детето пресъздава това, което е значимо за него
зад играта се откриват различни мотиви: удоволствието от играенето, възпроизвеждането на смисъла, отношенията, ролята.
Елконин отделя в играта няколко компонента: сюжет, съдържание, игрова ситуация, игрови действия, роля и отношения.
Ролята е “основна единица” на играта, която придава смисъл на действията и отношенията.
Съдържанието се изразява чрез различни междуличностни отношения и събития. То е свързано със сюжета. Сюжетът е фрагмент от действителността, който се възпроизвежда в играта. Сюжетите са многообразни и отразяват конкретни условия на живота на детето. Съдържанието им може да се изменя в зависимост от мотивите. В играта могат да се пресъздават отношения, значими за детето събития, да се реализира възможността за фантазиране, за измисляне, за създаване на нова реалност. Мотивите са свързани с жизнения опит на детето, с дълбочината на впечатленията, със знанието, което притежава, и позицията, която заема в различните жизнени ситуации. Ситуациите, които се отразяват в играта, и които се обособяват в зависимост от заеманата позиция са три:
ситуации, в които детето е активно и “равно-поставено”
ситуации, в които детето е пасивно, в позицията на приемащо чуждите въздействия
ситуация, в която детето е в неутрална позиция – наблюдаващо чуждите действия.
Сюжетът притежава и определена структура, която е представена от три елемента – действия, персонажи, предметна ситуация. В зависимост от пресъздадените отношения и начина на пресъздаването им могат да се отделят три типа сюжети:
сюжети, пресъздавани от един персонаж, едно действие и една предметна ситуация; разширен вариант е увеличаването на действията на дадения персонаж. Тези действия са обединени от една обща предметна ситуация.
сюжети, представени от няколко персонажа, извършващи едни и същи действия, обединени от обща предметна ситуация; разширен вариант е увеличаването на персонажите.
сюжети, представени от взаимнодопълващи се персонажи, обединени в една предметна ситуация; разширеният вариант е чрез увеличаването на допълващите се роли и предметни ситуации. Функционалното взаимодействие на персонажите задава връзката между елементите на сюжета.
Процесът на превръщане на сюжета в реално разгръщаща се игра е свързан с механизма на заместването. Заместването подпомага превръщането на реалното действие в условно, което е свързано с предметната опора – играчката. Виготски допуска, че между замествания и заместващия предмет трябва да съществува определено подобие. Валон смята, че чрез заместването основните компоненти на сюжета -– действие, роля, ситуация – придобиват условен характер спрямо реалността. Заместването се извършва в две форми: предметно-действена и вербална. Елконин свързва развитието на играта с прехода от предметно-действеното към вербалното заместване. Едновременно с развитието на заместването се изменят и функциите на самите игрови предмети – от обекти със специфични функции, насочени към разгръщането на сюжета, се превръщат в предмети маркери, обозначаващи игровото пространство, времето, ролите. Вербалното заместване става все по-разгърнато.
Игровото действие е действие с играчка и възпроизвежда реално действие. Тези действия са свързани с предмет, представен от сюжетната играчка – предмет, които условно възпроизвежда реален предмет. Въвеждането на полифункционални игрови предмети, т.е. предмети заместители, които нямат строго значение за играта, води до усложняване на игровото действие. При което действията стават по-сгънати и условни спрямо действията, включващи в своето пространство сюжетни играчки. С появата на тези предмети заместители в детското съзнание се оформя възможността за създаване на нов клас от предмети – въображаемите. Извършването на действието е свързано с различни пояснения. Игровото действие може да стане още по-съкратено и условно, когато заместването е вербално – замества се предметното действие с речево.
В заместването се включва и време-пространството. Играта започва с обозначаването на игровото пространство, със създаването на игрова ситуация. Самото обозначаване на игровото пространство също се изменя, като то може да се изрази в две форми – в предметна или знакова. За да придобие игровото пространството по-условен характер е необходимо да се въведат роли и ролеви отношения, предметите се съкращават и остава само знаковото им обозначение. Вербалното маркиране на нещо се превръща в това нещо. Преходът от една ситуация в друга, от едно събитие в друго – разгръщането във времето – също става чрез знаковото обозначаване (маркиране).
В началото детето не приема открито ролята. За него тя е последователност от действия, характерни за даден персонаж. Но ролята не е обозначена тя се съдържа в действията със сюжетните играчки. Приемането на ролята е свързано с предметното и словесно обозначаване и развитието на самосъзнанието, с разграничаването на заместваното и заместващото. Съществуват няколко причини за знаковото заместване в играта:
ограничен опит
отсъствие на игрови предмет, необходим за изпълнението на действието
многоплавност на играта
Въвеждането на знаковото заместване създава условия за появяването на игровото драматизиране и драматизиране. Играта е единство от различни условни действия и се разгръща като непрекъснат преход от плана на условните действия в плана на обозначаването им при реалното им разгръщане в игровото време-пространство. Единството на тези два плана е условието за построяването на играта, на разгръщането на съдържанието й във време-пространството. Способите, чрез които може да се построи играта са няколко:
предметно-действени – сюжетът е представен от раеални действия с игрови предмети
ролеви – основно значение в играта има ролята, ролевите действия и позиции; предметните действия са подчинени на смисъла на ролята. Осъзнаването на ролята и приемането й от детето изменя отношението към действителността. Отношението действие – роля се преобръща, ролята започва да определя действията. Тя определя предметните атрибути и обединяването на действията в цялости; тяхното значение вече ще се определи от самото съдърж