Играта и възпитанието - исторически обзор

Играта и възпитанието -
исторически обзор
ИЗГОТВИЛИ:
АНЕТА ЖАНАВАРОВА, №81069, ПНУП, 1 КУРС
АННА ДОНКОВА, № 81071, ПНУП, 1 КУРС
СОФИЯ, 2015Г.

Играта като част от педагогиката
-първи стъпки
В примитивните общеста в праисторията и в ранната история
детството не е отделено от света на възрастните. Възпитанието и
играта са възможни едва тогава, когато житейската ситуация на
хората им позволява да оставят за определен момент грижата за
преживяването си. Археологически открития от това време
показват, че децата са играли с миниатюрни изображения на
оборудването на възрастните, като са им подражавали в
основните дейности. Според З. Бернфелд възпитанието води
своето начало то обредите в примитивните общества. Когато
децата са достигали до определена възраст (между 7 и 14 години),
те били разделяни от майките си и трябвало да преминат през
редица церемонии и инструкции, преди да бъдат приети в света
на възрастните.

Играта и възпитание в антична
Гърция
Преодоляването на примитивните форми на възпитание е
постижение на античната гръцка култура. Не трябва да се забравя
обаче, чев това общество образованието е възможно единствено
за заемащите по-високи обществено положение.

Ученикът на Сократ обръща внимание върху възпитателното
значение играта. Роден в богато семейство от Атина, Платон
основава през 385 г.пр. Хр. своята академия. Пиш философски
трудове под формата на диалози, като в "Държавата" развива
идеята си за освобождаване на човека от света на сетивното и
обръщането му към света на идеите, т.е. към истинската
действителност, защото сетивно възприемаемите неща са
преходни, но идеите продължават да съществуват.

Той вижда образованието като съставено от стъпала: първото
включва музикално-гимнастически акценти за 10 -18 годишните;
след което се преминава към стъпалото на същинското
образование с математически елементи за около 20 -годишните и
следва завършващото стъпало за около 30 -годишните -
диалектика. Това е образование за елита.

Според гръцкия поет Пиндар (520 -445 г. пр. Хр.), "боговете са
приятели на игрите". Националните игри на Олимпия, Делфи,
Коринт и Немеа се реализират в чест на боговете. Малките деца
играят с дрънкалки, глинени фигури, естествени материали. Много
разпространени са игрите с животински кокали, подобни на
възникналите по-късно игри с правила. Песните, танците и
гимнастиката са важна част от възпитанието на първото стъпало.

Според Хъойзинха, разглеждайки значението на играта в гръцкия
език трябва да се направи разлика между думите "игра" и
"състезание". Понятието "игра" характеризира всичко, свързано с
децата, като също така се свързва с радостното и безгрижното.
Състезателните игри, от своя страна, отговарят по-скоро на
понятието "agon", т.е. те не се причисляват към типично детските
области.

Игра и възпитание в античен Рим
Римската възпитателна система принципно не се различава от
гръцката -отношението на римското общество към играта също.
Играта заема по-голямо място в обществения живот на античен
Рим -повече от 100-те празнични дни предлагат безкрайни
възможности за тържества и чествания.

Римляните играят многобройни настолни игри, затова и подовете
на много обществени места са с издълбани варианти на такива
игри, за да може да се играе по всяко време. На детството обаче
продължава да не се обръща внимание -смъртоността при
децата е висока, като дори философи като Сенека считат това за
нещо нормално. Убийството на деца е забранено през 374 сл. Хр.
в Римската империя.

В творбите на Квинтилиан ( около 35
годишен -около 100 сл. Хр. ) се открива
образ на детето, което е интелигентно и
притежава способности за развитие и
затова може да бъде възпитавано.
Ежедневието на децата в античен Рим
обаче съществено се различава от тези
идея. За реконструиране на игрите от
това време основни източници са
археологическите открития, тъй като в
литературата има единствено
фрагментарни свидетелства за тях.
Открити са игрови средства, рисунки по
стени и вази, релефи.

Противоположно на гръцката езикова употреб, в която се забелязва
раграничение между думите "игра" и "състезание, борба" , в
латинския има само една дума за игра -"ludus", чието значение
обхваща детската игра, развлечението, състезанието, сценичното
представяне, както и игрите на късмета.

Тази благоприятстваща играта култура запада със залязването на
Римската империя. През следващите векове на играта се гледа
предимно с подозрение от страна на християнската църква, като
дори е била забранявана. Едва хуманистите, в края на
Средновековието, се обръщат отново към радостта от играта,
характерна за Античността, и я включват в своите образователни
концепции.

Игра и възпитание в
Средновековието и Ренесанса
Детството отново не заема специфично място в йерархичното
средновековно общество. Убийството и преподаването на деца
обаче се преследва по правен път, под влиянието на църквата.
Училищата по латински и катедралните училища поставят началото
на модерното училище, но заради силните социални и
регионални различия те все още са много далеч от съвременните
представи за държавно училище. Грамотносста е по -ниска дори в
сравнение с античните гърци и римляни.

Най-често децата на благородниците и буржоазията се дават на дойки
извън семейството. На около 2-годишна възраст децата се връщат в
семейството и остават там до постъпването си в училище. Училищата по
граматика и латински в градовете са посещавани предимно от момчета,
а момичетата остават вкъщи и помагат в домакинската работа, като само
по изключение ги учат да четат и пишат. Всичко това е характерно за
децата от средната класа, като нямапочти никаква информация за живота
на децата от селата и бедните семейства.

След 14. век се засилва представянето
на децата в изобразителното изкуство,
най-вече като ангели, и по този начин се
открива възможност за вникване в
игровия свят на Средновековието.
Доминират предимно религиозни
сцени, но се изобразяват и игрови
ситуации. На игрите все повече започва
да се гледа като на естествено
житейско изразяване и като на важна
част от детското развитие. Не се
раграничават игрите на възрастните и
спортни игри.

През 15.-16. век започва постепенно продукцията на играчки. В
началото това са кукли от дърво, които най-вероятно първоначално
са правени от дърводелците за собствените им деца.

За многообразието от игри
по това време свидетелства
картината на П. Брюгел, в
която могат да се различат
над 70 вида улични игри. Тази
картина представлява
своеобразна "енциклопедия
на играта". На преден план
са всякакви видове подвижни
игри и игри за сръчност,
както и групови и ролеви
игри. Многобройните и
строги игрови забрани в
Средновековието със
сигурност оказват влияние
върху динамиката на
детската игрова дейност.

Игрови теории в началото на
модерността
Ежедневието на децата през тази епоха е белязано с екстремни
социални различия. Докато благородничеството е в състояние да
използва най-новите идеи във възпитанието и обучението, то по
селата положението остава същото, каквото е през
Средновековието -децата работят и детската смъртност е висока.
Променените възгледи за детството започват в буржоазните
семейства, в които доброто образование все повече се свързва с
по-висок обществен статус. Децата получават отделни стаи, в
които да спят и играят. Новият интерес към детството се изразява и
в продукцията на играчки -около 20 % от децата по това време
играят с комерсиални играчки. Едва през 1853 г. обаче,
минималната детска възраст за започване на работа е повишена
на 12 години в Прусия.

Основни възпитателни цели са еманципациятаи толерантността.
образованието през Просвещението не е привилегия за отделни
класи, благодарение на формираната нова картина за човека.
Образоването на разума на всички хора вече не само е
възможно, но и се счита за изключително необходимо.
Възпитателната реформа задвижва и реформата в обществото.

Първата педагогическа систематика на играта може да се открие
при Рихтер. Той разграничава игри с приемаща сила и игри с
оформяща сила и така разглежда отношенията между детето и
света като взаимни. Според него, развитието на играта преминава
от самостоятелни игри през игри с игрови материали до игри със
съиграчи. Определя фантазията като най -важен белег на детската
игра.

Реформаторска педагогика
Реформаторските
педагогически опити са
свързани с "ново
възпитание" и
педагогика, "тръгваща от
детето" като основа за
едно ново общество.

Времето от края на века до 30-те години се
отбелязва като реформаторска педагогика, в която
се обръща внимание и върху образованието на
възрастните и социалната педагогика. Основно се
свързва с автори като Русо, Песталоци, Фрьобел,
Монтесори и Щайнер. Съвременните параметри
на играта се залагат по време на
реформаторската педагогика. Увеличават се
значително емпиричните изследвания върху играта,
което дава възможност за по-интензивно вникване в
конкретното игрово развитие.

Игра и възпитание по време на
националсоциализма
Един от най-важните белези на националсоциалистическата
педагогика и възпитателна политика обаче е опитът да се
контролират децата и младежите и тяхното развитие и
едновременно с това да им се внушават расистки идеологии. Това
начинание включва и играта. Играчките са с емблемите на
националсоциализма като вид пропаганда на тоталитарния
режим. . Налице е тясно разграничение между ролите на двата
пола. В семейството децата се подготвят за това разпределение
на ролите, чрез ясна обвързаност на игрите и играчките с пола.

Според Янусж Корчак, полски лекар и педагог, чрез
играта детето вниква в своето ежедневие и го
осмисля. Ежедневието на децата от еврейски
произход е изпълнено с перманентна заплаха за
смърт, загуба на близки и роднини, глад, липсваща
хигиена. За тези деца играта има функция на
преживяване: те играят, за да оцелеят. Техните игри
съдържат последна надежда за избягване от
унижението.
Хитлеровата младеж и Федерацията на немските девойки
оказват огромно влияние върху образователните и
възпитателни институции. Униформите им целят потискане
на всяка индивидуалност и личностна свобода. Децата от
еврейските гета, от друга страна, отразяват в играта си
трагедията на живота около себе си -една от основните
игрови теми е погребението.