Обогатяване речника на децата в предучилищна възраст

Обогатяване речника на децата
в предучилищна възраст

Ключови моменти в темата

Думата като езикова единица
Речникът на децата в ранна възраст
Количествена и качествена характеристика на речта на
децата в предучилищна възраст
Принципи на речниковата работа в детската градина
Задачи и съдържание на речниковата работа в детската
градина
Направления за обогатяване на речника на децата в
предучилищна възраст
Източници за обогатяване на детския речников запас

Ключови моменти в темата

Методически похвати при обогатяване речника на
децата в предучилищна възраст
Педагогически речеви ситуации в детската градина
за обогатяване на речника
Работа със синоними, антоними, омоними
Диагностика на речника на децата в детската градина
Игрите за обогатяване на речника в предучилищна
възраст

Думата като езикова единица

Думата като езикова единица
•Думата обобщава признаците на предметите в
действителността и ги отразява в съзнанието.
•Думата е езиков знак, който детето усвоява, като:
1) запомня неговото звучене (слухов образ) и
съответните артикулационни движения;
2) установява връзка между думата и
обозначавания (замествания) предмет или явление.
•В значението на думата се отразява единството на
мисленето и речта (по руския психолог Лев
Симеонович Виготски, 1896 – 1934).
•Овладяването на думата се осъществява в контекст:
използват се изречения или текст.
•Всяка дума образува лексикално-семантична система
(съотносителен ред), която може да бъде синонимна,
антонимна, тематична и др.

Думата като езикова единица

•Думата е основна езикова единица, която е единство
между външна (звукова) и вътрешна (смислова)
страна.
•В предучилищна възраст се осъществява интензивно
оформяне на речника. Още в 1. група се акцентува върху
непрекъснатото разширяване на речниковото
богатство.
•Речникът се обогатява системно и планомерно, като се
извършва преход от пасивния към активния му състав.

Обогатяване на речника
за развитие на свързаната реч

В известна степен лексикалната работа в детската
градина се провежда, като включва подражанието на
речта на възрастните, като преобладава чисто
количественият прагматичен подход при
обогатяването на речника.
Проблем в практиката е необходимостта от повече
внимание върху семантиката на думата: практическо
осмисляне на думата като многозначна, разширяване и
задълбочаване на работата със синонимите и
антонимите, с омонимите.

Ядрото Речник и другите ядра
в образователното направление

Формирането на детския речник протича в процеса на
усвояване и усъвършенстване на устната реч, затова се
реализира в единство с другите образователни
направления.
•Обогатяването на речника е най-значимо за
усъвършенстването на свързаната реч.
•По равнището на уменията за словесно творчество се
установяват индивидуалните постижения за
съзнателно употребяване на думите.

Речникът на децата
в ранна възраст

Думите през първата година в живота на детето
Периодът на произнасяне на първите осмислени думи
(до 5 – 10 думи) се простира от 9-тия месец до 12-тия
месец на детето.
Най-често първите думи са названия на лица,
предмети, явления, действия, които за детето са
съпроводени с приятни емоции и преживявания.

Думите през втората година в живота на детето
 През втората година се бележи началото в развитие на
речта като свързано смислово цяло.
Етапи:
•Първи етап (до 1 година и 6 месеца): етап на
натрупване на речника – детето разбира много от
говора на околните, но самото то малко говори. Това е
етап на „дума-изречение“: детето говори с отделни
думи, които имат смисъла на цели изречения.
Мама. означава ‘Мама я няма’ , ‘Искам да дойде мама’
•Втори етап (от 1 година и 6 месеца до 2 години): етап
на истинското проговаряне и начало на свързаната реч.
Детето свързва две, а после и няколко думи в
изречение.

Думите през третата година в живота на детето
Променя се и качественият състав на речника, като
включва различни части на речта.
Като общува с различни хора, 3 – 4-годишното дете
започва все по-често да употребява глаголи, които са му
необходими за правилно изразяване. Налага се
използването на прилагателни имена за уточняване
размера и цвета на обектите.
Детето започва най-общо и все още неточно да изразява
с наречия и прилагателни имена промените в
местоположението и времето. Формирането на
представите за пространство и време протича през
целия предучилищен период.

Количествена и качествена
характеристика на речника на децата
в предучилищна възраст

Пасивен речник и активен речник
Усвояването на думите протича чрез създаването на
връзка между сетивно възприемане на обектите и
осмисляне на техните названия.
Слухово се възприемат звуковите комплекси и се
усъвършенства техният изговор.
Изпреварващо се създава пасивният речник на детето,
от който впоследствие се оформя и активният.
Водеща тенденция в образователния процес:
увеличаване относителния дял на активния речник
спрямо пасивния речник на детето.

Равнища при усвояване на думите

Усвояването на думите протича плавно и се
характеризира условно в 3 равнища:
•Детето разбира думата, но не я използва в своята реч.
•Детето узнава и назовава обект в различни привични
речеви ситуации.
•Детето правилно разбира и точно употребява думата,
като отразява с нея разбрани връзки и отношения.

Количествена характеристика
на речника на децата
Речникът на възрастния наброява средно около 30 000
думи. Разликата в обема на речника на детето в
сравнение с възрастния се дължи преди всичко на по-
малкия и ограничен още познавателен опит.
Детето:
•се ражда без нито една дума;
•на 1 година – 5 – 10 думи;
•на 1 и половина – 30 – 40 думи;
•на 2 години – 300 – 400 думи;
•на 3 години – 1500 – 1600 думи;
•на 6 години – около 36оо думи.
Интензивното нарастване на речника от ранна и
предучилищна възраст в следващите възрастови
периоди не се повтаря.

Количествена характеристика
на речника на децата в предучилищна възраст
 Около 50% от речника на детето са съществителни
имена с еднообразно съдържание (наименования на
предмети от класовете играчки, облекло, съдове, храни).
•Много малко са думите с обобщаващ характер, както и
названията на инструменти, материали.
•Преобладаването на съществителните имена е
естествено явление в развитието на речника през
втората година от живота на детето (предметен,
субстанционен период).

Количествена характеристика
на речника на децата
Глаголите заемат около 30% от речника на детето, но
при тях също се забелязва беднота.
•Например 3-годишните деца за всички дейности на
птицата употребяват само един глагол върви, а не
подскача, лети.
Прилагателните имена заемат твърде ограничено
място в речника на децата до края на предучилищния
период.
•Например при описание на враната се използва
само прилагателното за цвят сива. Още по-малко се
обозначава размерът, материалът и други качества и
свойства.

Качествена характеристика
на речника на децата

 Заради нагледно-действения и нагледно-образния
характер на мисленето детето овладява преди всичко
нагледно представените или достъпни за неговата
дейност предмети, явления, качества, свойства и
отношения.
•Отсъствие в речника на детето на думи, които
обозначават абстрактни понятия.

Качествена характеристика
на речника на децата
Постепенно овладяване на значението на думата от
децата
•Отначало детето отнася думата към конкретен
предмет или явление, като я смята за име, за етикет
само за този предмет (стол – това е само този
стол, на който детето седи). През този етап думата
не обобщава.
•Детето натрупва знания и разбира, че и това, и това
е стол. През този етап думата обобщава, но това е
неопределено обобщение по несъществен
емоционален белег (всичко меко и жълто е пате).

Качествена характеристика
на речника на децата
Следващият, по-висш етап на обобщение с думата е по
предназначение, например: всичко за сядане
(табуретка, пейка, диван) се нарича стол.
•Такива грешки при обобщението с думата се допускат
през целия предучилищен период.
Процесът на обобщение по съществени признаци
постепенно се диференцира и детето усвоява думи,
които са родови понятия, които към 5-годишна възраст
се появяват в неговия речник.
•Това не означава, че детето е овладяло напълно
понятието и обобщението по съществен признак (95%
от децата не владеят съществения признак за
обобщение при думата).

Овладяване на различни части на речта
За назоваването на конкретни обекти и действия се
овладяват съществителни имена и глаголи.
•При тях процесът на усвояване протича по-лесно и
достъпно, а повторенията се поддават на регулиране,
тъй като наблюдението е непосредствено.
Прилагателните имена се усвояват значително по-
трудно, тъй като от обекта трябва по сетивен или
рационален път да се изведе необходимото за
назоваване качество или свойство, за да се стигне до
неговото назоваване.
Назоваването на конкретни обекти значително се
различава от обобщаването на определени групи от
тях, за които се използват абстрактни понятия.

Обогатяване на речника в практическа дейност
В практическа дейност детето отделя обекта от
останалите и го назовава. Детето задава въпроси: Какво
е това?, Какво може да се прави с това?.
Добре е да се прилага опознаване на натурални обекти.
Извършват се разходки, екскурзии, за да се проведат
необходимите наблюдения и да се въведат названията
на обектите и извършваните действия.
В педагогическите речеви ситуации демонстрирането
на предмета и действията с него протича увлекателно с
ефекта на изненадата и преобладаването на
положителни емоции.

Обогатяване на речника в практическа дейност

Използват се обучаващи игри с предмети, които не са
пред погледа на детето: Вълшебна ракла, Чудна
торбичка, Кутия на изненадите.
Въз основа на конкретните названия се развиват
уменията за обобщаване.
Създаването на групи от предмети, които си приличат
по предназначение, води до усвояване названията на
предмети, играчки, облекло, мебели, съдове.
•Чрез действия в различните дейности децата овладяват
и техните специфични названия (храня, пия, обличам).

Алгоритъм на познавателната дейност
при речниковата работа