Разказът в детската градина

Образователно ядро
„Свързана реч“

Разказът
в детската градина

Ключови моменти в темата
Развиване на способността за разказване
Методически похвати
Класификация на разказите. Видове разкази по форма
•Описателни разкази
•Сюжетни разкази
Класификация на разказите. Видове разкази по
съдържание
•Разкази по възприятие
•Разказът описание на натурални предмети
•Разказът описание на играчка
•Разказът по картина
•Разказът по серия от картини

Ключови моменти в темата

Класификация на разказите. Видове разкази по
съдържание
•Разказ по памет
•Разказ по тема от опита
•Разказ по въображение (творчески разказ)
•Творчески разказ по фантазен бином
•А. Творчески разказ с помощта на опорни думи
•Б. Творчески разказ с помощта на фантазен
бином на Джани Родари

Разказването в предучилищна възраст

Разказът е самостоятелно съставено разгърнато свързано
изложение на факти или събития.
В сравнение с преразказа това е значително по-сложна
форма на монологичната свързана реч: детето трябва
самостоятелно да подбере и самото съдържание, и
неговото речево оформление (речник, изречения,
последователност на изреченията, изразителност на речта).
Разказването е най-висшата речева способност на децата в
предучилищна възраст.

Развитие на способността за разказване

Развитие на способността за разказване
На 3-годишна възраст децата умеят да разказват прости
случки, но в ограничен размер /от 2 – 3 изречения/ с
помощта на въпроси и подсказване на началото, на дума
или изречение от страна на възрастния. Разказите имат
емоционален, експресивен, накъсан и ситуативен
характер.
След 3-ата година децата овладяват умението да
построяват различните видове разкази /първо върху
нагледна основа, а по-късно и върху словесна основа/.
На 6-годишна възраст децата вече умеят да измислят
разкази и приказки с несложни сюжети. Съдържанието
на творческите разкази обаче е твърде еднообразно, като
невинаги има логика и мярка в измислиците.

Развитие на способността за разказване
До 3-годишна възраст
•Специална задача за целенасочено обучение по
разказване не се поставя.
•Извършва се подготовка за обучение по разказване в
смисъл на слушане и разбиране на разкази по нагледен
материал и разбиране на словесната задача Разкажи!
 В първа възрастова група на детската градина основна
задача е формирането на умение за развитие на разкази
(описания на предмети, играчки и картини).
•Изисква се да бъде преодолян номенклатурният
характер на разказите (просто изброяване).

Развитие на способността за разказване
Втора възрастова група: по-нататъшното усложняване
на разказите по картина /с по-богато съдържание, по
серия от картини/ и формиране на умение за
разказване по памет за емоционални преживявания и
минал опит. Изисква се наличие на повече творчески
елементи в разказите.
Трета и четвърта група: по-нататъшно усложняване на
разказите по възприятие и по памет и формиране на
умение за построяване на творчески разкази /по
въображение/.

Методически похвати

Методически похвати

Образецът разказ

•Предназначен е подражание и за заимстване от децата.
•Показва примерния резултат, който децата трябва да
достигнат /съдържание, обем, последователност,
граматични форми/.
•Трябва да достъпен по съдържание и по форма.
•Трябва да бъде предварително обмислен, подготвен и
записан.

Методически похвати
Образецът разказ
Неговото произнасяне трябва да бъде подчертано ясно,
достатъчно високо, с умерено забавено темпо, живо и
изразително.
Образецът разказ се прилага:
•в началните степени на обучение по разказване в първа
група;
•при въвеждане на нов вид разказ;
•при подпомагане на децата, които не умеят да
разказват.

Методически похвати
Образецът разказ
•Може да се приложи в началото на ситуацията преди
разказването.
•Може да се приложи в хода на ситуацията за
коригиране на разказите на децата или за подпомагане
при затрудняване.
•Може да се приложи в края на ситуацията за сравнение.

Независимо че е предназначен за подражание от
децата, не трябва да се изисква дословното му
повторение, а да се поощряват елементите на
самостоятелност.

Методически похвати

Образец разказ – разновидности
•частичен образец: при затвърдяване на умението за
разказване, ако децата трудно се справят със задачата
(например да измислят началото или края на разказа);
•втори вариант на образеца разказ: за да се поясни на
децата как може да се разказва самостоятелно и
творчески, без да се копира механично образецът на
учителя;
•анализ на образеца разказ, за да се доловят общите
закономерности в построяването на разказа.

Методически похвати

Планът на разказа

•Това са 2 – 3 основни въпроса (пункта), определящи
съдържанието и последователността на изложението.
•Той може да се съставя във въпросителна или в
повествователна форма.
•За разнообразие и пълнота на детските разкази
учителят може да подготви предварително и няколко
допълнителни въпроса.

Методически похвати

Планът на разказа
•При децата до 5-годишна възраст се допускат известни
отклонения от плана, но им се посочва непълнотата
или непоследователността на разказите.
•При по-големите деца се предявяват по-големи
изисквания за точно следване на плана.
•Учителят посочва на детето направените отклонения от
плана, но привлича за контрол и другите деца (Какво
трябва да се разкаже отначало?, За какво трябва да се
разкаже сега?)

Методически похвати
Планът на разказа
При 6-годишните деца е полезно възпроизвеждането на
плана от децата.
•Учителят (без да употребява терминът план) предлага
на децата всяко да повтори за какво и как ще разказва
и посочва 1 – 2 деца да повторят на глас.
Например: Отначало трябва да се разкаже къде са
отишли децата, след това какво се е случило с тях, а
накрая как е завършила разходката им.
При по-големите деца може да се използва:
•готов план /предложен от учителя/;
•колективно съставен план от учителя с децата;
•самостоятелно обмислен от детето план на бъдещия
разказ.

Методически похвати
Групово съставяне на разказ
•Похват, който се използва по-ограничено и предимно в
началното на обучението по творческо разказване.
•При него учителят предлага на няколко деца да
отговарят на въпросите от плана, изслушват се отделни
отговори, обсъждат се кои от тях са най-добри и
учителят ги повтаря като начало на бъдещия разказ.
•По същия начин по-нататък се избират най-
сполучливите отговори на следващите въпроси, а
учителят ги съединява в цялостен разказ, като включва
в него и свои изречения и мисли.
•Накрая учителят повтаря целия разказ, а след него и
някои от децата.

Методически похвати

Групово съставяне на разказ

•Активизират се всички деца в групата.
•Нагледно се показва на децата какво означава да се
състави /измисли/ разказ.
•Стимулира се и въображението на децата.

Но: Децата се упражняват само в подбиране на думи и
изрази, а не в монологична реч.

Методически похвати
Съставяне на разказа по части
•В разказването вземат участие повече деца (задачата се
намалява по обем), разказите стават по-подробни и по-
задълбочени, а заниманията – по-интересни и по-
разнообразни.
•Може да се използва при описание на картини, където
леко могат да се отделят части, без да се нарушава
общият замисъл (при разказване по тема от груповия
опит на децата).
Може да се започне от разказа от учителя и да се
завърши от децата.

Методически похвати
Съставяне на разказа по части
•указание към децата/детето за това какъв да бъде
разказът (например указание за по-подробно или по-
кратко описание, за обмисляне на разказа отначало
докрай, за изразителност на гласа);
•въпроси след разказването за уточняване или
допълване на разказа;
•подсказване на думи или изречения, докато детето
разказва;
•поправяне на допуснати грешки;
•словесна оценка на съставените разкази
(непосредствено след края на разказа)

Класификация на разказите
Видове разкази по форма

Видове разкази според формата

Описателни разкази
Сюжетни разкази
Структура:
начало
случка
край

Класификация на разказите по форма
Описателни разкази

Описателни разкази
Описателни разкази (изложение на характерните
признаци на предмет, явление, събитие):
•сравнителен разказ: описват се два предмета с
контрастни признаци въз основа на поетапното им
съпоставяне по големина, цвят, материал, части,
форма;
•обяснителен разказ: описанието е съпроводено с
разясняване на главните връзки и отношения,
характерни за явлението, за което се разказва (детето
може да опише как се използва предмет или играчка,
как се играе определена игра).