Икономика на труда

1.Обществена значимост на труда – икономически и социални измерения

Трудът е основа на общественото производство, безспорен фактор на икономически и социален прогрес, генератор на социален интегритет и социална солидарност, процес на културна и цивилизационна промяна. И днес от социална гледна точка трудът за хората е не „само траектория на доходи. Той е детерминанта на социална идентичност, на социален статус и житейски смисъл.” Социалната значимост на труда го превръща в индикатор на отношението на обществото към човека и на човека към обществото. Трудът в съвременния свят се разбира и оценява като обществена потребност и значимост. До тези представи се стига обаче след вековни социални промени. Еволюцията на възгледите за труда преминават от неговото обществено отрицание и пренебрежение до неговата обществена оценка и признание. Реалното му признание се постига през втората половина на 18век с установяването на капиталистическия начин на производство.

2.Основни етапи в историческото утвърждаване на възгледите за труда
Античен аристократизъм – Аристотел разглежда труда като работа по принуда с цел осигуряване на човешкото съществуване. Принудителният труд се отрича и отхвърля като достояние на свободния човек. Свободният гражданин следва да изпълнява такава дейност (физическа и умствена), която той сам си избира, която може да изпълнява както той сам пожелае, която му носи собствено удовлетворение и развитие.
Средновековните църковни догми налагат ново отношение към труда. Първоначално трудът се е представял като имитация на божественото сътворение на света, чрез него е разкриван живота на Исус като обикновен дърводелец, който се противопоставя на богатите и силните. Впоследствие Църквата препоръчва налагането на регулярен труд (в съответствие с християнските догми – смирение и послушание). Нещо повече при определени случаи на грехопадение, Църквата е налагала занимание с труд като наказателна и поправителна мярка.
Протестантското начало и новото разбиране за труда в зараждащата се индустриална епоха внася обрат в християнското разбиране за труда. Протестантската църква започва да търси ролята и мястото на работата в живота на отделния човек и в обществото като цяло. Жак Калвин дели хората на избрни и прокълнати, в зависимост от постиженията им още на земния свят.
С индустриализиращото се производство труда е разбиран като основен фактор на производството и източник на печалба. Човекът вече се третира не само като мислещо, но и като работещо същество. Индустриалната епоха превръща труда в основна характеристика на човешкия живот. Ето защо трудът с епоставя не само в центъра на човешкото битие, но и в центъра на историческото развитие. Индустриалната революция поставя труда на върха ва икономическата значимост.

3.Основни и непреходни характеристики на труда като човешка дейност
1.Трудът е целенасочена, осъзната и рационална човешка дейност, присъща единствено на човешкия род.
2.Възникването на труда се свързва, дори се отъждествява с разделението на труда. Процеса на разрастване на човешките потребности и разделението на труда ражда и друг тип механизми за удовлетворяване на човешките потребности – стоковата размяна.
3.Пазарният обмен провокира двустранно взаимодействие между човешките потребности и стоковото производство.
4.Трудът е дейност, предназначена за другите. Трудът се опредметява в стоки, предназначени за пазара.
5.Специализирана дейност, свързана с изпълнението на конкретни трудови функции и операции по създаването на продукти и услуги за пазара.
6.Технологизирана, инструментална дейност, която протича при определена технология и организация.
7.В процеса на труда се „потребява” специфична човешка способност – работна сила, която се проявява в съвкупността от общи и професионални знания, умения и професионален опит.
8.Съвместна и организирана човешка дейност.
Систематизираните до тук общи и непреходни характеристики на труда разкриват неговата двустранна природа и значение. От една страна, трудът се проявява като конкретна човешка дейност, с конкретно съдържание, характер и индивидуална значимост. От друга страна – като социално обусловена, социално организирана и социално значима дейност на хората.

4.Съвременни характеристики на трудовата дейност: технико-технологичният прогрес и промените в труда и неговото съдържание.
Няколко групи фактори трайно и интензивно променят труда, а именно: техническият прогрес и технологичната промяна; социалното развитие и социалната промяна; интернационализацията на капитала и глобализацията на икономиката.
Технико-технологичният прогрес оказва всестранно, пряко и косвено влияние върху съдържанието на труда и неговата организация. По-значимите ефекти са в следните направления:
1.Възникват нов тип производства и нов тип технологии.
2.На етапа на механизацията на труда се постига редуциране на физическите усилия и засилване на аналитико-оценъчните функции при изпълнение на трудовите дейности. На етапа на автоматизацията и въвеждането на автоматизираните производствени системи, трудовите функции на работника се свеждат до наблюдение, контрол и оперативно управление на производствения процес. На етапа на високите информационни технологии трудовите функции се обогатяват и усложняват. Човекът се „оттегля” от прякото участие в производствения процес и заема позицията на управляващ този процес чрез подаване на информационни команди. Днес участието в труда се утвърждава като синоним на професионализъм. Технологичната промяна непрекъснато променя и динамизира професионалните изисквания. Не бива да се пренебрегват и неизбежните противоречия и последици от технологичната промяна. Под нейно въздействие протича интензивен процес на обогатяване на съдържанието на труда, на засилване на творческото начало в труда. Съвременното високо-технологично производство води до силна поляризация в разделението на труда (функционално и технологично).Технико-технологичният прогрес дълбоко променя професионалната структура и професионалната подготовка. Едновременно отмират стари и възникват нови професии.Технико-технологичният прогрес преструктурира организационните форми и организационните мащаби на труда като съвместна трудова дейност. В днешно време в развитите страни, малките и средни предприятия дават облика на организационната структура на техните икономики и формират значим дял от БВП. Сложни интегрални системи за компютъризирано управление на всички производствени и управленски процеси. Работното място придобива не само ново трудово съдържание, но и друг тип пространствено организационен дизайн, нови организационно-информационни връзки и зависимости. Интензифицират се информационите връзки за сметка на преките личностни отношения. Преодолява се традиционната управленска йерархична структура и се преминава към хоризонтално структуриране на управлението на производствените единици с подчертата автономност и екипност на управлението.

5.Съвременни характеристики на труда: трудът, социалната промяна, социалните предизвикателства и социални последици
Социалното развитие и социалния прогрес обуславят нарастващата обществена значимост на труда. Нейните измерения се проявяват в:
1.Разрастване на мащабите на трудовата дейност. Днес практически не съществува човешка дейност, която да не е обект и предмет на труд.
2.Социалното съзряване на обществените отношения преодолява социалната съпротива, снема социалните бариери пред технико-технологичния прогрес. В миналото на него се е гледало като на фактор, който „убива заетостта” и застрашава трудовата реализиция. Поради тази причина във Франция машините са били забранени до към края на 17век. От социална гледна точка техническият прогрес винаги се е представял с две лица. Едното, което се е свързвало с идеите за растежа, с качеството на живот и другото, което се асоциира с преструктурирането на труда, с мобилността на труда, с безработицата- днес за безспорна се приема тезата, че „машините не убиват заетостта”, а я „принуждават” да се „премества, рекомпозира и реструктурира”.
3.Трудът е и основен източник на доходи на населението. Около 85 на сто от заетите в света осигуряват своето съществуване чрез доходи от наемен труд. У нас доходите само от работна заплата за 1998г.възлизат приблизително около 40 на сто от общия доход на населението.
4. трудът се утвърждава в основна ценност на човешката цивилизация. Трудът се разглежда вече не само като въпрос на икономическа принуда, като източник на доходи за човешко съществуване. Трудът е сфера на социална реализация, на социална идентичност и социална принадлежност.
5.Формира се и ново обществено отношение и признание на труда. Днес в цивилизования свят, а и у нас, трудът е изведен в основно конституционно право на гражданите. Правото на труд пряко кореспондира със свободата на избор на социален статус, на професия, на работно място. Пазарният тип трудово отношение предполага не само доброволно, мотивирано с интереса участие в труда, но и равнопоставеност на участниците в тези отношения, равнопоставеност в пазарната конкуренция.
6.Трудът е източник на специфичен социален статус, който произтича от релацията професия – заетост – доходи – социални гаранции – професионална и социална реализация.
7.Настъпват и дълбоки промени в статуса на хората на труда. От средата на 70-те години в развитите страни, с появата на безработицата и рухването на системите на пълна заетост, трудовият статус е подложен на дълбока трансформация. Имаме диференциране на унитарния до скоро трудов статус. Появява се нов социален слой на хора без социален статус, обречени на временна и несигурна заетост, без социална сигурност и перспектива.
8.Производителността на труда доведе до коренна промяна на структурата на заетост и структурата на производствените разходи. Заетостта във високо развитите страни е концентрирана в сферата на услугите. Разходите за труд непрекъснато намаляват в общата структура на производствените разходи.
9.Интернационализацията на капитала и глобализацията на икономиката, съчетани със съвременните информационни технологии провокират непознати явления и процеси в труда. Реструктурират се по нов начин движението на капиталите и хората. Налице е изключителна диверсификация – демографска, икономическа, социална – на населението не само в планетарен мащаб, но и във всяка отделна страна. Липсва унитарна трудова култура, единен начин на живот, общи ценностни критерии. Расте подоходната поляризация на населението както в световен мащаб, така и в отделни страни. Затова и не случайно се възраждат идеи и предложения за връщане към пълна заетост в условия на конкурентна пазарна среда, разбира се като се използват адекватни регулативни механизми.

6.Човешки ресурси: същност, проявление, качествена идентичност
С работната сила се идентифицира специфичния ресурс,