Има ли създадена подкрепяща среда в масовите училища за деца със СОП ?

ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ,,НЕОФИТ РИЛСКИ’’
Факултет по Педагогика
Благоевград

И З С Л Е Д В А Н Е
на тема:

Има ли създадена подкрепяща среда в масовите училища за деца със СОП?

Изготвила : Проверил:
Кристина Емилова Дринова Доц.д-р Терзийска Фак.номер:14200321128
ПУПЧЕ
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.Интеграция на деца със специални образователни потребности(СОП).
2.Задължения на общините
3.Различни видове увреждания
4. Приоритетни области на интеграцията на деца със специални образователни потребности
5.Подкрепяща среда
6.Анкета към родители

ИНТЕГРАЦИЯ НА ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ (СОП)
Липсата на подкрепяща среда в повечето общообразователни училища е фактор, който възпрепятства приема на деца със специални образователни потребности. Безпокойство буди и неяснотата на фразата: „когато всички други възможности за образование в държавни и общински училища бъдат изчерпани.” Този текст най-често се тълкува като възможност за пренасочване на деца със СОП към специално училище при най-малкото затруднение на общообразователните училища да осигурят подкрепяща среда за своите ученици.
Като проблем в нормативната база, свързан с осигуряване на подкрепяща среда и практики за въвеждане на приобщаващо образование, следва да бъде посочена и съществуващата неяснота по отношение определянето на броя на учениците в паралелки, в които се обучават деца със специални образователни потребности26, и разработването на индивидуални образователни програми за тях27. От прегледа на предвиденото по отношение на разработването на индивидуални образователни програми могат да се направят два извода. На първо място, липсва ясно разпределение на участието и отговорностите по разработването на индивидуалните образователни програми, както и стандартизирани правила и критерии за изработването им. На второ място, оказва се, че ЕКПО имат отговорност изключително за изработване 12 на образователните програми за децата, които се обучават интегрирано, което предполага, че децата в специалните училища ще продължат да учат по старите програми и материали за тези училища.
Ролята на ресурсния учител е много важна.Той е специален педагог ,който подпомага с различни методи включването на децата със специални образователни потребности в училищната среда.В зависимост от индивидуалните потребности и възможности на децата,той подпомага учебната им дейност,участието им в групови занимания с другите деца;съветва учителите за най-подходящите методи на обучение,форми за проверка на знанията и др.
2…Общините имат отговорност относно организирането и ресурсното осигуряване на подкрепяща среда за образованието на децата със специални образователни потребности,осигуряват помещения за функционирането му и участват в създаването на екипи за комплексно оценяване,извършват оценка на социалните дневни центрове с цел превръщането им в ресурсни центрове за подпомагане на интегрираното обучение на деца с увреждания.

Когато става дума за деца със специални образователни потребности винаги на преден план излиза въпросът къде трябва да се обучават тези деца . Родители, учители, специалисти обсъждат този въпрос и търсят най-подходящия вариант за детето, защото безспорно, всяко дете има право да получи образование. Най-важният, може би, документ, на който се позоваваме в такива случаи е Декларацията от Саламанка, подписана от участниците в Световната Конференция „Образованието за хора със специфични образователни нужди: достъп и качество”,
В тази Декларация се казва, че „всяко дете има основното право на образование и трябва да получи възможност да достигне и овладее приемливо ниво на знания. »
Освен това „всяко дете има уникални качества, интереси, способности и образователни потребности. Образователните програми трябва да се създават така, че да вземат под внимание широкото разнообразие на тези качества и потребности. ” В тази Декларация се казва също, че „децата със специални образователни потребности трябва да имат достъп до обикновените училища, които да им осигурят педагогика, насочена към детето и неговите нужди.
… Обикновените училища, ориентирани към включване на такива деца, са най-ефективното средство за борба с дискриминационните отношения – те създават гостоприемна общност, изграждат толерантно общество и постигат образование за всички.

Практиката показва, че умението на общообразователните учители да работят с децата с увреждания помага на учебния процес.Наблюденията сочат,че учителите придобиват увереност в работата с деца с увреждания и успяват да овладеят умения за задържане на интереса им и за насърчаване участието на децата със специални образователни потребности в учебния процес. Изхождайки от опита се , смята, че подобряването на квалификацията за работа с деца със специфични образователни потребности на учителите в общообразователните училища е добра практика, в която трябва да се инвестира. Други фактори, които подпомагат всички деца да се чувстват добре в училище, са:
- осигуряване на нужните технически помощни средства;
- адаптиране на учебните програми и учебниците;
- създаване на условия за индивидуализиране на учебния процес;
- подкрепа на участието на детето, включително и посредством работа с родителите.
В процеса на работата си с училищата, в които се обучават деца със специални образователни потребности се установявае, че много често децата с хиперкинетично разстройство и дефицит на вниманието, както и децата със специфични обучителни трудности (СОТ) са третирани като умствено изостанали. На практика те имат нормална степен на развитие на интелекта и са не по-малко способни да научават. Трудността при децата с хиперкинетично разстройство и дефицит на вниманието се състои във включването на когнитивните навици във всекидневния живот. Според експерти този дефицит е лесно преодолим в учебния процес посредством преподавателски методики като допълнителен писмен и устен инструктаж към задача или дейност, зрителни аналози на това какво се очаква от детето в час или пък картинки в подкрепа на поднесения учебен материал. От изключителна важност е индивидуалният подход от страна на учителя, както и възможността за допълнителна работа с децата с хиперкинетично разстройство и дефицит на вниманието.
Децата със СОТ срещат трудности в четенето, в навиците за смятане и писане, като понякога тези трудности се проявяват в комбинация.
3…Деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания са: децата и учениците с:
1. различни видове увреждания – сензорни, физически, умствени (умствена изостаналост), множество увреждания;
2. езиково-говорни нарушения;
3. обучителни трудности. ”
„Дете със специални образователни потребности – СОП е синоним на широко използвания в англоезичната педагогическа литература термин chidren with special educational needs, с който се прави отказ от използваните медицински категории и акцентът се поставя върху образователните нужди на детето и педагогическият аспект на въздействие. Използва се във всички международни документи,които се отнасят за децата с увреждания. ”
4…Приоритетни области на интеграцията на деца със специални образователни потребности една от тях е Образование в ранна детска възраст. Успехът на интегрираното училище до голяма степен зависи от ранната идентификация, оценка и стимулиране в ранна детска възраст на детето със специални нужди. Това означава в предучилищната възраст на детето да се полагат такива грижи и образователни програми, които да подпомагат ранното физическо, интелектуално и социално развитие на „специалното” дете и готовността му за училище.” На това ниво програмите трябва да включват принципа за интеграцията, да са разработени по специален начин, като съчетават предучилищна дейност и здравни грижи в ранна детска възраст.
У нас е разработен Национален план за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания и той дава следната дефиниция на интегрираното обучение – „процес, при който детето независимо от вида на увреждането е включено в общата образователна среда. Това се осигурява чрез:
-изграждането и функционирането на подкрепяща среда, която включва подходящи архитектурни и социално-битови условия,-индивидуални образователни програми,
-екип за комплексно педагогическо оценяване,
-специални учебно-технически средства и апаратура, -дидактически материали и помагала”.
Включването на деца със специални образователни потребности в живота на общността, като пълноценни участници, играе важна роля в по-нататъшното им личностно развитие.

При интегрираното обучение очакванията децата да се обучат, променят, да се адаптират и да са в състояние да отговарят на стандартите в
общообразователната система, докато целта на приобщаващото образование е да се промени самата система, така че да отговаря адекватно на разнообразието от ученици с различни нужди.
По този начин приобщаващото образование се дефинира като един всеобхватен процес, включващ компонентите:
-Достъпност на общообразователните училища не само като физическа възможност за присъствие на децата в училище
-Достъпност и адекватност на учебната програма и съдържание-Съответстваща форма на преподаване на учебния материал.
Всяко дете има право на образование и то трябва да му бъде осигурено.
…Равен достъп до образование
За онези деца, които нямат равен старт, и част от които са децата със специални образователни потребности, е необходимо да се полагат специални грижи с оглед тяхното пълноценно участие в образователния процес.
…Равен достъп до качествено образование
Държавата е тази, която осигурява възможността децата да посещават училища със съвременна материално-техническа база и с квалифицирани учители, където те да получават образование, съответстващо на потребностите на съвременния живот.
Процесът на социализация на обществените индивиди очевидно е сред най-сложните ,обемни и многоаспектни явления в социума,към което имат отношение всички процеси и релации в обществото.
То има целеви характер и се реализира както чрез институализирани ,така и през неформални средства ,с които социума разполага.Става дума за перманентен ,непрекъснат процес на развитие на отделната личност и на личностите в аспекта на социалната им детерминация и дейност ,на общественополезното им функциониране и възпроизвеждане , и развитие на човечеството.

Децата с СОП също имат желание да общуват с деца от масовите училища, но не изявяват желание да отидат да учат в такива. Тяхното предпочитание е по-скоро за съвместни дейности и ин ициативи извън учебния процес.

Образователната сегрегация е сериозен проблем и е потъпкване на едно от основните човешки права. Световната практика е доказала, че разделното образование уврежда децата. Сегашният модел на образование за децата със специални образо