СПИСАНИЕТО Е ОСНОВАНО ПРЕЗ 1927 г.
ВОЕННОКСТОРКЧЕСКН
188И 0204 - 4080
МПЛТАКУ 2 0 0 4
Н18ТОМСАЬ
СОЬЬЕСТЮМ
ПРАЗНИКЪТ НА ПОБЕДИТЕ - 27 ноември
Светлозар ЕЛДЪРОВ
ВОЕННАТА ПОЛИЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
Иван МЕЧКОВ
1942:
Непознати войни
ГРЪЦКО-ТУРСКАТА ВОЙНА 1920-1922 г.
И НЯКОИ АСПЕКТИ ОТ ИЗТОЧНАТА
ПОЛИТИКА НА СЪЮЗНИЦИТЕ
Калина ПЕЕВА
Военноисторически речник
ЕГЕРИ
3
8
ИНДИВИДУАЛНИ СПОСОБИ НА БОИ, л л
ИЗПОЛЗВАНИ ОТ БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ УП-1Х в. 1 4
Живко ЖЕКОВ
ПАМЕТНИКЪТ НА ГЮРО МИХАЙЛОВ \ §
НАЧАЛО НА МОДЕРНИЗАЦИЯТА
В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ (1886-1903 г.) 1 Ч
Тодор ПЕТРОВ
ЕДИН НЕРЕАЛИЗИРАН ОПЕРАТИВЕН ПЛАН
НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ 9 1
Калчо К КАЛЧЕВ
БЕЛОМОРСКАТА ЧАСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ФЛОТ
ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Анатолий ПРОКОПИЕВ
125 ГОДИНИ ОТ ПЪРВИЯ ВИПУСК
НА ВОЕННОТО УЧИЛИЩЕ
Марко ЗЛАТЕВ
ВЕНЗЕЛИ И ОТЛИЧИТЕЛНИ ЗНАЦИ ЗА ПАГОНИТЕ
В УНИФОРМАТА НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА
1934-1944 г.
Христо И ДЕРМЕНДЖИЕВ
Военен архив
ГЕНЕРАЛ ТОМОВ, ЖЕРТВА НА СКАНДАЛА
СЪС „ЗЕЛЕНАТА“ ТЕЧНОСТ
Иван КОЕВ
ПАМЕТНИКЪТ НА СВОБОДАТА НА ВРЪХ Ш ИПКА
Веселка ДИМОВА
Военен музей
МУЗЕЙ НА БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ
27
31
34
40
42
45
Втората световна война
ГОДИНАТА НА ПРОВАЛЕНИТЕ АМБИЦИИ А
Румен НИКОЛОВ
ЗА ЛЕГИТИМНОСТТА НА ПАРТИЗАНСКАТА ВОЙНА
В ЮГОСЛАВИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 5 0
Бисер ПЕТРОВ
56
63
ФРЕНСКАТА ЖАНДАРМЕРИЯ ДО XIX в. / Г / |
Иванка СЛАВЧЕВА 0 4
Уникати от НВИМ
ОРЪЖИЕ ОТ ЦАРСКИТЕ КОЛЕКЦИИ (
НА НАЦИОНАЛНИЯ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ^ ^
ТНЕ СЕЬЕВКАТКЖ ОГ ТНЕ У1СТОШЕ8 - 27ш 1ЧоуетЪег
Зуейогаг ЕЮАКОУ
ТНЕ МПЛТАКУ РОПСЕ ЕЧ ТНЕ ВЦЬСАКЬШ АКМУ
1шп МЕСНКОУ
1Ш1УГОЦАЬ СОМВАТ МЕАЯ8 Ш ЕБ ВУ
ТНЕ ВЦЬСАКШЮ ЕЧ Ть-9*ь сеп!игу
ТШоо ШЕКОУ
ТНЕ МО^ШМЕ1ЧТ ТО СУШ О М1НА1ШУ
Г1К8Т 8ТЕР8 ОГ ТНЕ МОБЕКМЯАТКЖ
ОГ ВЦЪСАКЬШ АКМУ (1886-1903)
Ш ог РЕТЮУ
А ЖМЧ-ШРЬЕМЕОТЕБ ОРЕКАТКЖ Р 1 ^ ОГ
ТНЕ ВЦШАКЬШ АКМУ
Ка1сНо К. КАЬСНЕУ
ТНЕ АЕСЕА]Ч ГОКМАТКЖ ОГ В11ШАКШЧ NАVУ
ЕЧ ТНЕ Г1К8Т \УОКЬБ \УАК
АпаЮШ РКОКОР1ЕУ
125ш АШ1УЕК8АКУ ОГ ТНЕ ПК8Т А Ш М М
АТ ТНЕ МПЛТАКУ СОЬЬЕСЕ
Магко 21АТЕУ
8Н01ЛЛ)ЕК ВОАКБ ЕЧ8ЮМА ОГ ТНЕ 11МГОКМ8
ОГ ТНЕ В11ШАКШЧ АКМУ ЕЧ ТНЕ
1934-1944 РЕШОБ
Н ш ю р П Е Ш Е И о т т у
МНйагу агсМуе8
ОЕЖКАЬ ТОМОУ - У1СТ1М ОГ
ТНЕ „СКЕЕ1Ч“ ЩДОГО 8САШАЬ
Ьап КОЕУ
ТНЕ М01Ч11МЕ1ЧТ ОГ 1ЛВЕКТУ ОN МТ. 8Н1РКА
УеззеЦш ШМОУА
МНйагу Ми8еит§
МШЕТЖ ОГ В11ЬСАША1Ч АУIАТЮN
ТЬе 8есопс1 \УогМ \Уаг
1942: ТНЕ УЕАК ОГ ТНЕ ГАГЬЕБ АМВ1ТКЖ8
Коитеп МКОШ У
АВ011Т ТНЕ ЬЕСШМАСУ ОГ ТНЕ ОТЕШ1ХА Ш
ЕЧ УШ 08ЬАУ1А ШКЕЧС ТНЕ 8ЕСОШ \УОКЬБ \УАК
В ш ег РЕТКОУ
Ьеа»! кпотш \уаг8
ТНЕ 1920-1922 СКЕЕК-ТШК18Н \УАК
А Ш 80МЕ А8РЕСТ8 ОГ ТНЕ А1ЛЛЕ8’
РОХЛСУ ТО ТНЕ ЕА8Т
КаИпа РЕЕУА
МНйагу №8(опса1 уосаЬи1агу
1АЕСЕК
ТНЕ ГКЕ1ЧСН СЕШАКМЕМЕ 11Р ТО ТНЕ 19л СЕ1ЧТШУ
Ьапка ЗЬАУСНЕУА
ХМдие ехМЪЙ8 оГ Ше N3110031 Ми8еиш оГ МНйагу Ш8*огу
АКМАМЕ1ЧТ ГКОМ ТНЕ КЕЧС’8 С01ХЕСТКЖ8 ОГ
ТНЕ ^ 'П Ш А Ь М118Е11М ОГ МПЛТАКУ Н18ТОКУ
14
ИНДИВИДУАЛНИ СПОСОБИ НА БОИ,
ИЗПОЛЗВАНИ ОТ БЪЛГАРИТЕ
ПРЕЗ УП-1Х В.
ПО ДАННИ ОТ ГРАФИТИ-РИСУНКИ
И ЛАПИДАРНИ ИЗВОРИ
Живко ЖЕКОВ
но се допълват от сведения, които могат да се извлекат
от Орхонските лапидарни надписи, описващи военните
подвизи на отделни представители от властващата ди
настия във Втория тюркски каганат.
Данни относно прийомите на бой, използвани от
българските конници, дават рисунките-графити, откри
ти в Преслав и Плиска. Българските тежки конници по-
добно на тюрките атакуват противника с хоризонтално
насочени напред дълги копия2. На два графита от север
ната крепостна стена на Плиска са изобразени сходни
сцени на единоборство между двама конници3. Въпреки
схематичността на изображението от него ясно се виж
да, че конниците държат копията хоризонтално насоче
ни напред, целта на атаката е горната част от торса и
главата на противника. Графит от източната крепостна
стена на Преслав представя конник в готовност за атака,
вече заел бойна поза с насочено хоризонтално напред
копие4. Графит от северната крепостна стена на Преслав
показва двубой между конник и пехотинец - и в този
случай конникът атакува с хоризонтално насочено на
пред копие, което държи с две ръце, като едновременно
с това с предностоящата лява ръка държи и поводите на
юздите5. Цел на атаката отново са главата и горната част
от торса на пехотинеца. Изобразените на графитите лов
ни сцени с участието на конници показват конниците,
атакуващи животните с насочени хоризонтално напред
копия6. Следователно може с пълно основание да се до
пусне, че ловът се е използвал като един вид подготовка
и тренировка на българските войници за участие във
военни действия.
Подобен метод на употреба на копието е изобразен и
на костен предмет, открит в района на Маяцкото городи-
ще на р. Дон. Той също принадлежи на племена, спадащи
към българския етнос7, които след разпадането на Стара
Велика България остават да обитават Северно причерно-
морските степи. Изобразената бойна сцена представя дву-
Един от проблемите, останал встрани от внимание
то на авторите, изследващи въпросите, свързани с раз
витието на българското военно изкуство през средни
те векове, са индивидуалните способи на бой, които из
ползват отделните воини на полесражението. В нара
тивните извори почти не се откриват данни по тази про
блематика, поради което е необходимо при нейното
изследване да се привличат други извори. В тази пуб
ликация акцентът е поставен върху интерпретиране на
информацията, която може да се извлече от рисунките-
графити, открити в Плиска, Преслав, Маяцкото горо-
дище и долините на реките Орхон и Енисей, оставени
съответно от българи, хазари и тюрки. Анализът на тези
графити потвърждава факта, че споменатите племена
използват сходни начини за водене на индивидуалния
бой1. Данните, получени от рисунките-графити, успеш
15
Ил. 3
бой между двама конници, единият от които атакува дру
гия в главата с хоризонтално насочено напред копие,
държано с две ръце.
Сходен метод на приложение на копието в бойни дей
ствия използват и тюркските воини, изобразени на скал
ни рисунки в Алтай. Уникален пример в това отношение
представлява фигурното изображение от скалите на Кара-
Оюк, разположени близо до басейна на река Чуя8. Раз
глежданата композиция изобразява бойна сцена с учас
тието на конници и пехотинци9. Горният регистър пред
ставя двубой между двама конници, които вече почти са
се достигнали един друг със своите копия, държейки ко
пията хоризонтално насочени напред. Художникът не е
изобразил предния край на копието на единия от конни
ците поради близостта между тях и липсата на място, но
положението на копието личи от неговата задна част, ко
ято е маркирана паралелно на тялото на коня. Над двама
та конници е изобразен трети, който също атакува с насо
чено хоризонтално напред копие10. Средният регистър от
същата фигурална конфигурация отново представя бой
на сцена, на която е изобразена атака на конник с хори
зонтално насочено напред копие срещу двама пехотинци,
стрелци с лък11. Долният регистър представя конник, кой
то атакува също с хоризонтално насочено копие, а лекото
отклонение на острието към земята вероятно е резултат
от неумението на художника точно да пресъздаде перспек
тивата при изработването на цялостната композиция12.
Ил. 4
Ил. 5
Конникът, нарисуван в Алтай на скалите при Жалгью-
Тобе, държи копието с две ръце хоризонтално насочено
напред13. Всички изобразени конници явно са тежковъоръ
жени, както показват защриховките по техните тела, кои
то вероятно маркират наличието на броня14. Използване
то на копие по указания начин точно от тежковъоръжени
конници недвусмислено подсказва, че този начин на бой е
характерен именно за тях.
Почти пълната идентичност в изобразяването на теж
ките конници в бойни пози при българи и тюрки дава
основание да се предположи, че те използват и иден
тични бойни строеве15. Тюркската конница при атака се
строява в сбит боен строй16, по време на самата атака
конниците първо обстрелват противника в движение със
стрели, след което го атакуват с дългите си копия17. Де
тайлно описание на тази тактика се съдържа в надгроб
ния надпис на един от най-големите военачалници на
Втория тюркски каганат Кюл-тегин18. В описанието на
една от битките, в които взема участие този тюркски
пълководец, се разказва как той, атакувайки противни
ка, първо убива един вражески войник със стрела, след
което пронизва двама други с копие19. В друго сраже
ние Кюл-тегин направо убива двама противници с ко
пие20. В една от следващите битки той убива шестима
16
Ил. <
противници с копие, а един съсича с меч21. В описани
ето четем:
(36) Един воин [мъж] той поразил със стрела, двама
воини, един след друг прониза [с копие].
Ил. 7
(42) В това сражение Кюл-тегин беше на трийсет
години. Той яхна белия кон Алп Шалчъ и сражавайки се
атакува врага. Двама воини той прободе един след друг.
(45) Кюл-тегин яхна белия [кон] Азман, сражавайки
се, атакува врага. Шест мъже той прободе [с копие],
И л.!
седмия воин той закла в двубой [с меч]. Втори път при
Куьилагак ние се сражавахме с едизите. Кюл-тегин яхна
червено-черния азски кон [и] се хвърли срещу врага, про
боде [с копие] един воин.
(46) Девет воини той порази при преследването. На-
рада на едизите там загина. Трети път при Бол.... ние
се сражавахме с огузите. Кюл-тегин яхна белия [кон]
Азман, хвърли се срещу враговете и ги пробождаше. Тях-
ната войска ние прободохме цялата, тяхната държа
ва ние покорихме.
(48) Кюл-тегин яхна черно-червения азски [кон], връхле
тя върху врага. Двама воини той прободе [с копие]
(49) Кюл-тегин яхна белия [кон] и прободе [с копие)
девет воини.
Подобно описание на индивидуални способи на бой, при
което атакуващите български, тюркски и аварски конници
използват последователно копия и лъкове, са запазени к
във византийските военни трактати. В „Стратегикона“ га
Маврикий за тюрките и аварите се споменава, че те носят
двойно въоръжение и по време на атака използват копие
или лък в зависимост от обстоятелствата22. Почти иден
тично описание дава Лъв VI за методите на индивидуален
бой, използвани от българските конници23.
Първата редица на тежката конница е съставена от бо-
илите, багаините и отбрани войници, доказали своята хра
брост, които притежават брони, защитаващи гърдите р
шиите на конете. Тяхната задача е да нанесат мощен та-
ранен удар по противника, пронизвайки го с дългите а
копия. Ценен извор за този начин на бой е биографията
на тюркския военачалник Кюл-тегин, в която подробнс
се описва как той се сражава в битките и у
0 коментара
За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.
Влезте