Индивидуални способи за бой, използвани от българите през Средновековието

История и археология Лекция

СПИСАНИЕТО Е ОСНОВАНО ПРЕЗ 1927 г.
ВОЕННОКСТОРКЧЕСКН
188И 0204 - 4080
МПЛТАКУ 2 0 0 4
Н18ТОМСАЬ
СОЬЬЕСТЮМ
ПРАЗНИКЪТ НА ПОБЕДИТЕ - 27 ноември
Светлозар ЕЛДЪРОВ
ВОЕННАТА ПОЛИЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
Иван МЕЧКОВ
1942:
Непознати войни
ГРЪЦКО-ТУРСКАТА ВОЙНА 1920-1922 г.
И НЯКОИ АСПЕКТИ ОТ ИЗТОЧНАТА
ПОЛИТИКА НА СЪЮЗНИЦИТЕ
Калина ПЕЕВА
Военноисторически речник
ЕГЕРИ
3
8
ИНДИВИДУАЛНИ СПОСОБИ НА БОИ, л л
ИЗПОЛЗВАНИ ОТ БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ УП-1Х в. 1 4
Живко ЖЕКОВ
ПАМЕТНИКЪТ НА ГЮРО МИХАЙЛОВ \ §
НАЧАЛО НА МОДЕРНИЗАЦИЯТА
В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ (1886-1903 г.) 1 Ч
Тодор ПЕТРОВ
ЕДИН НЕРЕАЛИЗИРАН ОПЕРАТИВЕН ПЛАН
НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ 9 1
Калчо К КАЛЧЕВ
БЕЛОМОРСКАТА ЧАСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ФЛОТ
ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Анатолий ПРОКОПИЕВ
125 ГОДИНИ ОТ ПЪРВИЯ ВИПУСК
НА ВОЕННОТО УЧИЛИЩЕ
Марко ЗЛАТЕВ
ВЕНЗЕЛИ И ОТЛИЧИТЕЛНИ ЗНАЦИ ЗА ПАГОНИТЕ
В УНИФОРМАТА НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА
1934-1944 г.
Христо И ДЕРМЕНДЖИЕВ
Военен архив
ГЕНЕРАЛ ТОМОВ, ЖЕРТВА НА СКАНДАЛА
СЪС „ЗЕЛЕНАТА“ ТЕЧНОСТ
Иван КОЕВ
ПАМЕТНИКЪТ НА СВОБОДАТА НА ВРЪХ Ш ИПКА
Веселка ДИМОВА
Военен музей
МУЗЕЙ НА БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ
27
31
34
40
42
45
Втората световна война
ГОДИНАТА НА ПРОВАЛЕНИТЕ АМБИЦИИ А
Румен НИКОЛОВ
ЗА ЛЕГИТИМНОСТТА НА ПАРТИЗАНСКАТА ВОЙНА
В ЮГОСЛАВИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 5 0
Бисер ПЕТРОВ
56
63
ФРЕНСКАТА ЖАНДАРМЕРИЯ ДО XIX в. / Г / |
Иванка СЛАВЧЕВА 0 4
Уникати от НВИМ
ОРЪЖИЕ ОТ ЦАРСКИТЕ КОЛЕКЦИИ (
НА НАЦИОНАЛНИЯ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ^ ^
ТНЕ СЕЬЕВКАТКЖ ОГ ТНЕ У1СТОШЕ8 - 27ш 1ЧоуетЪег
Зуейогаг ЕЮАКОУ
ТНЕ МПЛТАКУ РОПСЕ ЕЧ ТНЕ ВЦЬСАКЬШ АКМУ
1шп МЕСНКОУ
1Ш1УГОЦАЬ СОМВАТ МЕАЯ8 Ш ЕБ ВУ
ТНЕ ВЦЬСАКШЮ ЕЧ Ть-9*ь сеп!игу
ТШоо ШЕКОУ
ТНЕ МО^ШМЕ1ЧТ ТО СУШ О М1НА1ШУ
Г1К8Т 8ТЕР8 ОГ ТНЕ МОБЕКМЯАТКЖ
ОГ ВЦЪСАКЬШ АКМУ (1886-1903)
Ш ог РЕТЮУ
А ЖМЧ-ШРЬЕМЕОТЕБ ОРЕКАТКЖ Р 1 ^ ОГ
ТНЕ ВЦШАКЬШ АКМУ
Ка1сНо К. КАЬСНЕУ
ТНЕ АЕСЕА]Ч ГОКМАТКЖ ОГ В11ШАКШЧ NАVУ
ЕЧ ТНЕ Г1К8Т \УОКЬБ \УАК
АпаЮШ РКОКОР1ЕУ
125ш АШ1УЕК8АКУ ОГ ТНЕ ПК8Т А Ш М М
АТ ТНЕ МПЛТАКУ СОЬЬЕСЕ
Магко 21АТЕУ
8Н01ЛЛ)ЕК ВОАКБ ЕЧ8ЮМА ОГ ТНЕ 11МГОКМ8
ОГ ТНЕ В11ШАКШЧ АКМУ ЕЧ ТНЕ
1934-1944 РЕШОБ
Н ш ю р П Е Ш Е И о т т у
МНйагу агсМуе8
ОЕЖКАЬ ТОМОУ - У1СТ1М ОГ
ТНЕ „СКЕЕ1Ч“ ЩДОГО 8САШАЬ
Ьап КОЕУ
ТНЕ М01Ч11МЕ1ЧТ ОГ 1ЛВЕКТУ ОN МТ. 8Н1РКА
УеззеЦш ШМОУА
МНйагу Ми8еит§
МШЕТЖ ОГ В11ЬСАША1Ч АУIАТЮN
ТЬе 8есопс1 \УогМ \Уаг
1942: ТНЕ УЕАК ОГ ТНЕ ГАГЬЕБ АМВ1ТКЖ8
Коитеп МКОШ У
АВ011Т ТНЕ ЬЕСШМАСУ ОГ ТНЕ ОТЕШ1ХА Ш
ЕЧ УШ 08ЬАУ1А ШКЕЧС ТНЕ 8ЕСОШ \УОКЬБ \УАК
В ш ег РЕТКОУ
Ьеа»! кпотш \уаг8
ТНЕ 1920-1922 СКЕЕК-ТШК18Н \УАК
А Ш 80МЕ А8РЕСТ8 ОГ ТНЕ А1ЛЛЕ8’
РОХЛСУ ТО ТНЕ ЕА8Т
КаИпа РЕЕУА
МНйагу №8(опса1 уосаЬи1агу
1АЕСЕК
ТНЕ ГКЕ1ЧСН СЕШАКМЕМЕ 11Р ТО ТНЕ 19л СЕ1ЧТШУ
Ьапка ЗЬАУСНЕУА
ХМдие ехМЪЙ8 оГ Ше N3110031 Ми8еиш оГ МНйагу Ш8*огу
АКМАМЕ1ЧТ ГКОМ ТНЕ КЕЧС’8 С01ХЕСТКЖ8 ОГ
ТНЕ ^ 'П Ш А Ь М118Е11М ОГ МПЛТАКУ Н18ТОКУ

14
ИНДИВИДУАЛНИ СПОСОБИ НА БОИ,
ИЗПОЛЗВАНИ ОТ БЪЛГАРИТЕ
ПРЕЗ УП-1Х В.
ПО ДАННИ ОТ ГРАФИТИ-РИСУНКИ
И ЛАПИДАРНИ ИЗВОРИ
Живко ЖЕКОВ
но се допълват от сведения, които могат да се извлекат
от Орхонските лапидарни надписи, описващи военните
подвизи на отделни представители от властващата ди­
настия във Втория тюркски каганат.
Данни относно прийомите на бой, използвани от
българските конници, дават рисунките-графити, откри­
ти в Преслав и Плиска. Българските тежки конници по-
добно на тюрките атакуват противника с хоризонтално
насочени напред дълги копия2. На два графита от север­
ната крепостна стена на Плиска са изобразени сходни
сцени на единоборство между двама конници3. Въпреки
схематичността на изображението от него ясно се виж­
да, че конниците държат копията хоризонтално насоче­
ни напред, целта на атаката е горната част от торса и
главата на противника. Графит от източната крепостна
стена на Преслав представя конник в готовност за атака,
вече заел бойна поза с насочено хоризонтално напред
копие4. Графит от северната крепостна стена на Преслав
показва двубой между конник и пехотинец - и в този
случай конникът атакува с хоризонтално насочено на­
пред копие, което държи с две ръце, като едновременно
с това с предностоящата лява ръка държи и поводите на
юздите5. Цел на атаката отново са главата и горната част
от торса на пехотинеца. Изобразените на графитите лов­
ни сцени с участието на конници показват конниците,
атакуващи животните с насочени хоризонтално напред
копия6. Следователно може с пълно основание да се до­
пусне, че ловът се е използвал като един вид подготовка
и тренировка на българските войници за участие във
военни действия.
Подобен метод на употреба на копието е изобразен и
на костен предмет, открит в района на Маяцкото городи-
ще на р. Дон. Той също принадлежи на племена, спадащи
към българския етнос7, които след разпадането на Стара
Велика България остават да обитават Северно причерно-
морските степи. Изобразената бойна сцена представя дву-
Един от проблемите, останал встрани от внимание­
то на авторите, изследващи въпросите, свързани с раз­
витието на българското военно изкуство през средни­
те векове, са индивидуалните способи на бой, които из­
ползват отделните воини на полесражението. В нара­
тивните извори почти не се откриват данни по тази про­
блематика, поради което е необходимо при нейното
изследване да се привличат други извори. В тази пуб­
ликация акцентът е поставен върху интерпретиране на
информацията, която може да се извлече от рисунките-
графити, открити в Плиска, Преслав, Маяцкото горо-
дище и долините на реките Орхон и Енисей, оставени
съответно от българи, хазари и тюрки. Анализът на тези
графити потвърждава факта, че споменатите племена
използват сходни начини за водене на индивидуалния
бой1. Данните, получени от рисунките-графити, успеш­

15
Ил. 3
бой между двама конници, единият от които атакува дру­
гия в главата с хоризонтално насочено напред копие,
държано с две ръце.
Сходен метод на приложение на копието в бойни дей­
ствия използват и тюркските воини, изобразени на скал­
ни рисунки в Алтай. Уникален пример в това отношение
представлява фигурното изображение от скалите на Кара-
Оюк, разположени близо до басейна на река Чуя8. Раз­
глежданата композиция изобразява бойна сцена с учас­
тието на конници и пехотинци9. Горният регистър пред­
ставя двубой между двама конници, които вече почти са
се достигнали един друг със своите копия, държейки ко­
пията хоризонтално насочени напред. Художникът не е
изобразил предния край на копието на единия от конни­
ците поради близостта между тях и липсата на място, но
положението на копието личи от неговата задна част, ко­
ято е маркирана паралелно на тялото на коня. Над двама­
та конници е изобразен трети, който също атакува с насо­
чено хоризонтално напред копие10. Средният регистър от
същата фигурална конфигурация отново представя бой­
на сцена, на която е изобразена атака на конник с хори­
зонтално насочено напред копие срещу двама пехотинци,
стрелци с лък11. Долният регистър представя конник, кой­
то атакува също с хоризонтално насочено копие, а лекото
отклонение на острието към земята вероятно е резултат
от неумението на художника точно да пресъздаде перспек­
тивата при изработването на цялостната композиция12.
Ил. 4
Ил. 5
Конникът, нарисуван в Алтай на скалите при Жалгью-
Тобе, държи копието с две ръце хоризонтално насочено
напред13. Всички изобразени конници явно са тежковъоръ­
жени, както показват защриховките по техните тела, кои­
то вероятно маркират наличието на броня14. Използване­
то на копие по указания начин точно от тежковъоръжени
конници недвусмислено подсказва, че този начин на бой е
характерен именно за тях.
Почти пълната идентичност в изобразяването на теж­
ките конници в бойни пози при българи и тюрки дава
основание да се предположи, че те използват и иден­
тични бойни строеве15. Тюркската конница при атака се
строява в сбит боен строй16, по време на самата атака
конниците първо обстрелват противника в движение със
стрели, след което го атакуват с дългите си копия17. Де­
тайлно описание на тази тактика се съдържа в надгроб­
ния надпис на един от най-големите военачалници на
Втория тюркски каганат Кюл-тегин18. В описанието на
една от битките, в които взема участие този тюркски
пълководец, се разказва как той, атакувайки противни­
ка, първо убива един вражески войник със стрела, след
което пронизва двама други с копие19. В друго сраже­
ние Кюл-тегин направо убива двама противници с ко­
пие20. В една от следващите битки той убива шестима

16
Ил. <
противници с копие, а един съсича с меч21. В описани­
ето четем:
(36) Един воин [мъж] той поразил със стрела, двама
воини, един след друг прониза [с копие].
Ил. 7
(42) В това сражение Кюл-тегин беше на трийсет
години. Той яхна белия кон Алп Шалчъ и сражавайки се
атакува врага. Двама воини той прободе един след друг.
(45) Кюл-тегин яхна белия [кон] Азман, сражавайки
се, атакува врага. Шест мъже той прободе [с копие],
И л.!
седмия воин той закла в двубой [с меч]. Втори път при
Куьилагак ние се сражавахме с едизите. Кюл-тегин яхна
червено-черния азски кон [и] се хвърли срещу врага, про­
боде [с копие] един воин.
(46) Девет воини той порази при преследването. На-
рада на едизите там загина. Трети път при Бол.... ние
се сражавахме с огузите. Кюл-тегин яхна белия [кон]
Азман, хвърли се срещу враговете и ги пробождаше. Тях-
ната войска ние прободохме цялата, тяхната държа­
ва ние покорихме.
(48) Кюл-тегин яхна черно-червения азски [кон], връхле­
тя върху врага. Двама воини той прободе [с копие]
(49) Кюл-тегин яхна белия [кон] и прободе [с копие)
девет воини.
Подобно описание на индивидуални способи на бой, при
което атакуващите български, тюркски и аварски конници
използват последователно копия и лъкове, са запазени к
във византийските военни трактати. В „Стратегикона“ га
Маврикий за тюрките и аварите се споменава, че те носят
двойно въоръжение и по време на атака използват копие
или лък в зависимост от обстоятелствата22. Почти иден­
тично описание дава Лъв VI за методите на индивидуален
бой, използвани от българските конници23.
Първата редица на тежката конница е съставена от бо-
илите, багаините и отбрани войници, доказали своята хра­
брост, които притежават брони, защитаващи гърдите р
шиите на конете. Тяхната задача е да нанесат мощен та-
ранен удар по противника, пронизвайки го с дългите а
копия. Ценен извор за този начин на бой е биографията
на тюркския военачалник Кюл-тегин, в която подробнс
се описва как той се сражава в битките и у

Преглед на първите от 6 страници - останалите след изтегляне

Описание

Индивидуални способи за бой, използвани от българите през Средновековието Дисциплина: Българско средновековие

0 коментара

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще коментира.

За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.

Влезте