Индивидуално здраве. Клинико-социален подход към болния. Социална история на заб

Индивидуално здраве. Клинико-социален подход към болния.
Социална история на заболяването – методика. (Тема 4)

Оценката на влиянието на социалните фактори върху здравето може да бъде извършвана на ниво
"индивидуално здраве", "групово здраве" и на ниво "обществено здраве".
Индивидуално здраве:
Обект на клиничната медицина, която чрез своите методи на анамнеза, клиничен и
функционален статус и изследвания оценява здравето на отделния индивид, прилагайки и
социално-медицинския подход.
Анализът на индивидуалното здраве изисква разбирането на двете основни същности на
човешката личност- субстанциална и релационна.
Субстанциалната същност- обхваща черти и качества на индивида, които се формират в
процеса на практическата му дейност и въздейства на социалната среда. Характеризира се с
определна материална и икономическа заинтересованост, културност, съзнателност,
психобиологична страна. Елементите на субстанциалната страна са взаимосвързани и определят
ценностите, желанията, мотивите, поведението на индивида.
Релационната същност ( релация - връзка) - изразява взаимоотношенията на човека със
социалната среда, неговото място и роля по отношение на другите хора и обществото като цяло.
Клинико-социален подход към болния:
Социалната медицина разработва методологичен подход, който позволява на здравните
специалисти да изучат социалните фактори, влияещи върху здравето на конкретния пациент.
Приложението на този подход се изразява в разработване на "Социалната история на
заболяването". Социалната история на заболяването обхваща двете същности на личността-
субстанциалната същност (културност, ценностна система, поведение) и реалционната същност
( събиране на информация за мястото и ролята на пациента в семейно-битовата, професионално-
трудовата, обществено битовата среда и системата на медицинското обслужване.) Социалната
история е допълнение към клиничната история на заболяването и дава възможност да се изяснят
социалната етиология и социалната патогенеза на заболяването, т.е. каква е връзката на
заболяването с определени социални фактори и какви са механизмите на въздействие. Това
подпомага прилагането на адекватна социална терапия, социална рехабилитация и профилактика
към пациента. Източници са: пациентът, негови близки, р азлични документи. Методи за
набиране на информация са интервю, наблюдение, клиничен преглед и изследвания, анализ на
документи.
Социална история на заболяването- методика:

Структура на социалната история на заболяването включва следните раздели:
I. Личностови характеристики и особености- до голяма степен определят отношението на
членовете на екипа от специалисти към него. Сред личностовите характеристики най -
голямо значение имат: психобиологични качества; ценностна система; обща и здавна
култура, образование, религия, вредни навици и поведение: тютюнопушене, употреба на
алкохол/наркотици, хранене, физическа активност, психо-емоционален стрес.

II. Семейна среда- големината и структурата на семейството, роля на пациента в семейството;
материално осгиуряване, доходи, разходи за хранене и лекарства; психоклимат,
конфликти и стресогенни ситуации, отношения на взаимопомощ между членовете на
семейството, хронични заболявания и инвалидност в семейството.

III. Трудова среда- професия и работно място; организация и условия на труда, вредни
фактори; психо-социален климат; професионални амбиции и удовлетвореност.

IV. Обществена среда- обществена заетост, приятелската среда.

V. Здравна помощ- прърви контакт на пациента със здравната служба и маршрут в етапите
на здравното обслужване; отношения между здравния персонал и пациента, готовност за
сътрудничество; проведено лечение, включително хоспитализации и ефективност от
лечението; отношение на пациента към здравето.

VI. Социално-медицински изводи/епикриза- обощава разкритите рискови и протективни
фактори за здравето на пациента. Определят се социално-медицинските проблеми и
потребности, изходящи от личността на пациента и неговата жизнена среда.

VII. План за действие- комплекс от дейности, които се предлгат като решение на социално-
медицинските проблеми и потребности. Посочват се възможностите за положително
въздействие върху заболяването чрез промяна в поведението (формиране на ценности,
отговорно отношение към собственото здраве), оптимизиране на семейно-битовата среда
(осигуряване на медико-социалните грижи в дома или настаняване на деца и възрастни в
заведения за социални грижи), оптимизиране на трудовата среда ( осъществяване на
трудово-лекарса експертиза, трудоустрояване и облекчения на труда, извеждане от

вредна трудова среда, съдействие за отстраняване на вредните фактори, удовлетворяване
потребностите от комуникационни връзки ( осигуряване на средства за предвижване и
възможности за ползване на транспорт, облекчения в дома, подпомагане извършване на
ежедневните дейности). Реализация на плана включва участието и на други специалисти-
психолози, социални работници. ПЛанът за решаване на медико-социалните проблеми е
неотменна част от цялостното терапевтично поведение към пациента и отчитане
индивидуалността на всеки човек.