Организация на специализираната извънболнична медицинска помощ.

Организация на специализираната извънболнична медицинска
помощ. Спешна медицинска помощ- функции, организация,
взаимодействие с други звена.(Тема 35)
Спешна медицинска помощ – фунцкии:
Оказва спешна медицинска помощ на заболели и пострадали лица в дома, на
местопроизшествието и по време на транспортиране до евентуална хоспитализация на всяко лице
независимо от гражданство, местожителство и осигурителен статус.
Организация и фунцкии.
Специализираната извънболнична помощ включва:
1. Извършване на: диагностика, лечение, рехабилитация и наблюдение на болни;
консултации; профилактика; диспансеризация
2. Предписавне на: лабораторни и други видове изследвания; извършването на медицински
дейности и манипулации под техен контрол и отговорност; обема вида домашни грижи и
помощ за болни; лекарства, превързочни материали и медицински пособия;
3. Извършване на експериза на временна нетрудоспособност;
4. Наблюдение и оказване на медицинска помощ при бременност и майчинство;
5. Наблюдение, контрол и полагане на грижи за физическото и психическото развитие на
лица до 18 години;
6. Дейности по здравна промоция и профилактика, включително профилактични прегледи и
имунизации;
7. Издаване на документи, свързани с тяхната дейност;
8. Насочване на пациенти за косултативна и болнична помощ;
Специализираната медицинска помощ се осъществява от лекари специалисти в лечебните
заведения:
 Самостоятелни или групови амбулатории, в които работят лекари с еднородна
специалност.
 Медицински център, в който осъществяват специализирана извънболнична помощ не
по – малко от трима лекари и/или трима стоматолози с различни признати
специалност.
 Диагностично-консултативен център (ДКЦ), вкойто осъществяват специализирана
извънболнична помощ не по – малко от 10 лекари с различни признати специалност.
ДКЦ трябва да бъде съоръжен с необходимата медицинска апаратура, да разполага
поне с една медико-диагностична лаборатория и уредба за образна диагностика. ДКЦ
се управлява от лекар или магистър по икономика и управление с призната
квалификация по здравен мениджмънт.
 Самостоятелна медико-диагностична лаборатория, вкоято се извършват назначени от
друг лекар или стоматолог специализирани медицински изследвания. В нея работи
поне един лекар с призната специалност про профила на лаборатория.
 Самостоятелна медико-техническа лаборатория, вкоято специалисти със съответното
образование изършват предписани от лекар, съответно стоматолог, специфични

технически дейности и произвеждат специализирани медицински и помощни
средства. Лекарите от специализираната извънболнична помощ могат да сключат
договор с Районните здравноосигурителни каси, като заплащането е на база
остойностени извършени услуги. Обикновено към специализирана помощ, пациентите
се насочват от общопрактикуващите лекари, при което осигурените пациенти не
заплащат услугата, а самоо потребителска такса. Пациентът може и директно да се
обърне към специалист, като в тези случаи помощта се заплаща Общопрактикуващия
лекар поема отговорността да се информира за направената консултация и лечение и
при необходимост да продължи наблюдението на своя пациент, с което се
осъществява непрекъснатост на процеса.
Обект на спешната медицинска помощ са:
 Болни и пострадали в състояние, пряко застрашаващо живота им;
 Лица с психично разстройство, които представляват опасност за себе си и
околните
 Жени със започващо раждане или аборт
 Деца до 1 година, за които е потърсена медицинска помощ;
 Пострадали при бедствия и аварии.
Структурата на спешната медицинска помощ включва
 Център за спешна медицинска помощ, намиращ се обикновено в административния
център на съответната област и осъществява дейността си на съответната териотрия;
 Филиали в други населени места;
 СПешно отделение – към многорпрофилните болници за активно лечение.
Лечебните заведения, чийто основен предмет на дейност включва оказване на спешна
медицинска помощ, е необходимо да разполагат със
1. Квалифицирани медицински специалист- екипите за оказване на спешна медицинска
помощ, включват лекари, медицински сестри и парамедицински специалисти, всички
със съответната квалификация, като има различия в състава им в р азличните страни;
2. Апаратура за спешна диагностика, терапия и мониториране жизненоважните функции
на организма;
3. Специализирани транспортни средства обзаведени с необходимата апаратура за
оказване на спешна медицинска помощ- линейки, санитарни хеликоптери и самолети,
в зависимост от обслужваните територии.
Организацията и финансирането на спешна медицинска помощ се поема от държавата.
Центрове за спешна медицинска помощ организират и осигуряват:
 Оказване на квалифицирана спешна медицинска помощ на местопроизшествието,
необходими обем от спешни диагностични изследвания съобразно възможностите и
наличнта апаратура и клиничното и инструментално наблюдение на пациента до неговата
хоспитализация;

 Спешна медицинска помощ на пострадали при бедствия, аварии и катостастрофи,
осъществвявайки взаимодействие ис органите на полицията, пожарната и гражданската
защита;
 Осигуряване на спешен специализиран транспорт на републиканските заведения, в които
се извъшрват трансплантации;
 Приемане, регистриране, обработка и предаване с помощта на автоматизирана
информационно-куминакционна система на постъпилите повиквания за помощ и
подадена информация от екипите; данните се съхраняват върху магнитен носител за срок
от 3 години;
В много страни повикванията за спешна помощ се осъществяват чрез единен спешен телефонен
номер, който ги сортира и разпределя към съответните екипи за справяне със ситуацията.
Министерството на извънредните ситуации стартира в България от началото на 2008 г.
изграждането на центровете от Националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер.