Въведение в психиатрията

Въведение в Психиатрията
Психиатрията е клинична дисциплина, въпреки че повечето лекари досега се опитваха да я разглеждат доста далече от останалата медицина. Преди психиатриите бяха скрити в края на града, скрити от очите на хората. Все повече и повече хора започнаха да приемат медикаменти. Тревожните разстройства до 30% от тях, като сложим Шизофренията, Епилепсията, Депресиите, Маниите всичко останало ще стане така, че 40-50% от хората имат някаква форма на патология. Без да се включват личност новите особени характеристики и личност нови особености, психопатология, която увеличава бройката доста над 50 %.
Повече от половината от нас имат някаква форма на проблеми, с които се справят по един или друг начин и които ако не декомпенсират ще стигна до психиатрична помощ.

Психиатрията идва от думата психика, което означава душа- дух. Означава също и пеперуда. Най-вероятно древните хора са правили асоциация между човешката душа и пеперудата и логос, което е лечение. Лечение на душата. Части от клиничната психиатрия, която изучава психичните разстройства, което означава тяхното протичане патогенеза, клинична картина, патофизиология, разпространение както и възможностите за профилактика.
В Кинай лекаря е получавал заплата, само когато Императорът бил здрав. Когато се разболеел Императора, лекар спирал да взима заплата. Счита се че това е основата на профилактиката.

При психиатрията има още един аспект, който е много особен. Това е съдебно-психиатричен аспект. Всеки който извърши престъпление трябва да премине съдебно-психиатрична оценка. Това не включва в графата лечение, това включва чисто експертната дейност и поради тази причина почти винаги, по-каквото и да е било дело, което се води, винаги накрая обвиняемите стигате до психиатър.
Тъй като Психиатрията е много удобна за извинение, за излизане от ареста, за поставяне на диагноза и за използването и в двете посоки, както за оневиняване, така и в различни режими, с по- диктаторски характер. Психиатрията винаги е била използвана и като среща за влияние върху масите или върху определени индивиди.
В психиатрията освен една клиническа и лечебна дейност дейност има и една експертна дейност.
Тя е една медицинска дисциплина, като клон от медицинската наука, тя се занимава със заболяванията на централната нервна система-главния мозък.

Тя се разделя на :
обща психиатрия
специална психиатрия

Самата дума психиатрия идва от немския лекар физиолог и психиатър Йохан Реон. За пръв път психиатрията е преподавана в Германия, в Лайпциг - 1811 г. Първата психиатрична клиника е основана в Берлин 1865 г. Когато е роден Зигмунд Фройд.

Един от основните и също така най-трудни въпроси, на които все още няма едно единодушно и категорично мнение е това- Какво е норма?
Някой колеги психиатри стигат дотам да говорят, че абсолютната норма е тотална патология, като говорят, че това е т.н. Нормо пад, т.е. това би бил най-безинтересния човек.
Психично разстройство
- синдром, който се характеризира с клинично значими нарушения в когницията, т.е. паметта и интелекта, когато говорим когниция говорим за внимание и памет. Емоционалната регулация, както и процесите на развитие в основата на лежащи в основата на психичното функциониране на индивида. Винаги като говорим за психично разстройство, то е свързано с дистрес или някаква форма на инвалидизация в социални трудови и други важни дейности и аспекти.
Не съществува задоволителна дефиниция на термина психично разстройство.
Шизофренията, Биполярно разстройство, Обсесивно конвулсивно разстройство- са разстройства, които ги приравняваме, като психични такива, докато въоръжения грабеж, остаряването или симптомите при варицела не ги приемаме такива.

Психиатрията има една друга опасност да се опита да психологизира, а оттам и да медитира всички възможни състояние, дори страданието, плача, всякакви емоционални състояния, можем да се опитаме да ги медитираме или да ги вкараме в една психиатрична рамка.
Затова при психиатричната диагноза, за да се избяга от субективизма на лекаря, т.е. вие сте болни, защото моето мнение е че сте болни от шизофрения или еди-кой-си е болен от някаква друга психиатрична болест, са въведени диагностични критерии. Тези критерии трябва да бъдат покрити, за да бъде поставена психиатрична диагноза.
Тези диагностични критерии служат на почти всички лекари по света, съобразни диагностичната класификация която те използват, така че пациентът където и да отиде, съобразно тези критерии на пациента да му бъде поставена една и съща диагноза.
В психиатрията трудно може да се говори за категоризация на понятията и да сме убедени в изграждането на определени диагностични рамки.
Един от основните други проблеми, които стоят в психиатрията са че тук няма заболяване, тук има разстройство. Защото пациента идва при нас, виждаме го че той има някаква форма на психично разстройство, след известно време се появява с някаква тежка форма на депресия, другия вариант виждаме, че той е развил някаква тежка форма на паник атаки, т.е. виждаме че в хода на времето симптомите се променят и те не стоят едни и същи в хода на времето. По тази причина психиатрията си позволява входирането на две и повече диагнози. От друга страна се говори, не за болести, а само за разстройства. Те са подложени на по-голяма динамика, по отношение клиничната характеристика.

В исторически план в хода на времето, психиатрията се развива.
Още в 18-ти век Френската революция прави един прелом в разбиранията в устройството на обществото. За пръв път в Европа се назначава лекар, който да оглави психиатрично заведение, това е Филип Пенео, който е бил 1745 -1826 година, първи махнал веригите на болните с психични разстройства, дотогава те са били оковаване с вериги, за да не пречат, да не буйстват, да не нарушават живота на околните. Това се счита за една голяма революция.

Емил Крепелин, който поставя основите на Нозологията, базирайки се на идеи на Каун Даун- немски лекар, успява да ги доведе докрай.
Каун Даун поставя въпрос за 4 критерия при оформяне една нозологична същност, това е:
симптоматиката
телесните симптоми
протичането
изхода на болестта

Докато към 4-те критерия Емил Крепелин добавя етиологията и патологоанатомията, като цяло и още един критерии се добавя по-късно, самото лечение на психичната болест, за да може да цени че една нозологична единица има етиология, патогенеза, има развитие на клинична картина, има някакво протича, има някакъв изход, има някакво лечение, т.е. виждаме едни критерии, които ние използваме, при дефинираме на който и да е критерии, когато обсъждаме идеята за наличие на която и да е нозологична единица.
Емил Крепелин поставя въпроса за наличието на Деменция прекокс, т.е. деменция, като деменция, а прекокс-ранна деменция, т.е ранното оглупяване. С този термин той дефинира Шизофренията. Този термин е бил въведен много по-рано от Морел. Който е известен със своето голяма теория на дегенерациите.
Той разглежда психичните разстройства само като две болести:
Деменция прекокс описва шизофренното разстройство и неговото
протичане с един градиентен дегенеративен ход, водещи до едно последователно оглупяване.
Манийно-депресивна психоза. Характеризира се с постоянно едно
преминаване от възбуда, до състоянието на потиснатост. По-късно той разглежда неврозите, разстройствата на личността, олигофренията. Променя своята класификация в продължение на 40 г. в хода на своята работа.

Шизофренията е асоциирана с името на Ойген Полер. Който дава това име шизофрения, буквално разкъсана душа.
С основни 4-те негативни А-та:
Аутизъм
Абивалентност
Афект
Асоциации

По това време в психиатрията, в психиатричните болести е включена и Епилепсията. Днес това добавя не е отишло в областта на Неврологията.

Говорейки за психиатрията различните болести се разглеждат в направления.

Биологично направление-То се нарича конституционално, наследствено или биологично, генетично направление. Биологичното направление разглежда психичната болест в следствие на промени, които настъпват в невроналните структури, невроните които изграждат централната нервна система.
Мозъкът се състои от 2 основни групи клетки:
Чисти нервни клетки- невроните
Леални клетки- леалните клетки са поддържащи, те играят важна
роля да подсигурят идеална среда за работа на невроните. Сега участват и в други процеси, т.е. не са просто едни клетки.
Биологичното направление в психиатрията и понастоящем е основно направление, тъй като ние използваме главно различни медикаментозни начини за интервенция и за повлияване на всички тези болести.
В нашия мозък има около 14-20 до 100 милиарда неврони. Мозъка тежи около 1,6 кг. има кора, подкорие, сиво и бяло мозъчно вещество. Сивото мозъчно вещество, съобразно разположението в мозъка, той е асоцииран и за изграждането и извършването определени функции.

Френския психиатър Морел, основно предава роля на наследствените механизми и мотивира изграждането на модели, които се предават в поколенията, Докато прогресивно се наблюдава едно влошаване, до разгръщането на една психична болест, която поема всички тези негативни гени.
Някои автори считат че търсенето на фамилната анамнеза е важно. Но трудно ще се намери някоя фамилия, която да е изчистена от психични разстройства.

Био Биос в края на по-миналия век, въвежда понятието Екзогения и Ендогения, за да разграничи външните и вътрешните причини за психолозите. И вътрешните и външните причини водят до промени в невро-генерацията на мозъка, Но това не може да ни помогне по отношение на това каква ще бъде прогнозата, личностните промени, които настъпват, като едно следствие от невродегенерация, така Ние трудно можем да ги избегнем. Колкото и да ги описваме, като търсейки някаква форма на различие, винаги пациента развива почти не е същия особености с когнитивния спад, който се развива в хода на времето. Всичко завършва по един и същи начин.
За нас е важно дали имаме чисто екзогенна или чисто ендогенна идея, за да можем, ако имаме някакъв екзогенен момент, ние да се опитаме да го разрешим. Ако е ендогенен да потърсим начини за неговата корекция.
Психодинамичния поглед в психиатрията е също важен. Психодинамиката я свързваме с името на Зигмунд Фройд-роден 06.05.1856 г ., това е човек който е обърнал психиатрията наобратно. Въпреки че започнал първо да се занимава с Право, оттам с Медицина, с Хирургия, оттам отива в психиатрията.
Той е човека, който е изградил 3-те основни части на психичният апарат на човека:
Егото
Свръх аз
Супер его
Той за пръв път обръща внимание, че всички наши психотравми, които ние имаме като деца, всъщност са едни бомби, които се залагат, да гръмнат, като напредне възрастта, в късното юношество или ранната средна възраст.
Във връзка с това той въвежда една методика - Психоанализата, който метод за лечение, като Психотерапия, на психични разстройства се използва и понастоящем, с тази