Теми за държавен изпит

1. Философия и социална значимост на сестринската професия. Мисия и функции на съвременната медицинска сестра.

Сестринска професия (грижа) e част от медицински грижи за здравето, тя е специфична професионална дейност, наука и изкуство, която е насочена към решаване на съществуващи и потенциални проблеми със здравето в условията на промяна на околната среда.
Медицинска сестра e специалист с професионално образование, който споделя философията на сестринската професия, ценности и добродетели.
Сестринството е една модерна, организирана, социално значима и уважавана професия, която непрекъснато се развива за да отговори адекватно на потребностите на пациентите в съвременните условия.
Днес от съвременната медицинска сестра се изисква: критично мислене, провеждане на научни изследвания и разработване на проекти, които ще допринесат за изясняване социалната роля на сестрата, утвърждаване на автономни функции и оказване на здравни грижи, според правилата за добра медицинска практика.
Философията на сестринската работа се базира на 4 основни понятия: *пациент- човек, който се нуждае от СГ и ги получава; *СГ- част от мед. грижи за здравето, специфична професионална дейност, насочена към решаване на съществуващи и потенциални проблеми със здравето в условията на промяна на ок. среда. *ок. среда и общество- съвкупност от природни, социални, психологически и духовни фактори и показатели, които засягат активността на човека. *здраве- състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствие на болест или недъг. *МС- специалист с професионално образование.
Етични задължения на МС: да говори истината; да прави добро; да не причинява вреда; да уважава правата на пациента; да уважава членовете на екипа, в който работи; да бъде предана; да уважава правото на пациента за автономност; да получава инфор. съгласие; да държи на думата си.
Цели: професионализъм, здраве, здравословна ок. среда, независимост, човешко достойнство, грижи.
МС трябва да притежава: знание, умение, състрадание, милосърдие, търпение, целеустременост, емпатия. Специфично професионално поведение: 1 група- Личностни умения: за работа в екип, комуникативни умения, поносимост към чуждо мнение, професионализъм, уважение към собств. достойнство и на др., контрол над личните емоции, поемане на отговорност за здравето. 2 група- Интелектуални умения: събиране на данни, анализ и интерпретация; определяне и разрешаване на проблем; формулиране на данни; прогноза и очаквани резултати; формулировка на концепции; способност за определяне на приоритети; оценка и поемане на разумен риск. 3 група- Управленски умения: провеждане на интервю за заемане на длъжност; провеждане на съвещания, събрания; повишаване на квалификация; поддържане на професионални контакти с др. отделения; спазване на йерархична подчиняемост; изготвяне на длъжностни х-ристики; контрол на дисциплината на персонала; поддържане на документацията.
Философията е наука за взаимодействие на субекта и обекта и за промените в отношенията пом/у им, възникваща в резултат на това взаимодействие.
Световната здравна организация (СЗО) определя нова мисия , нови функции на медицинската сестра и разглежда ролята й като ключова за оказване на качествени здравни грижи.
Мисия: Оказване на помощ на отделните личности, семейства и групи за достигане и развитие на собствения им физически, умствен и социален потенциал. Това налага развитие на сестринството и изпълнение на функции, отнасящи се до укрепване и съхраняване на здравето, както и предотвратяване на заболяванията.
Функции: 1.Осигуряване на ръководство на сестринска помощ; Това включва съдействие, профилактика, лечение, рехабилитация или поддръжка на отделни лица, семейства и групи, на основата на логически стъпки (алгоритми) за осигуряване на качество на сестринските дейности.
2.Обучение на болните и на персонала, осигуряващи медико-санитарна помощ; Това включва осигуряване на информация за достиженията в здравеопазването, непрекъснато обучение на сестринския състав, оценка на резултатите от здравно просветна дейност, оказване на помощ и подкрепа на медицинските сестри за въвеждане на новостите в практиката, в съответствие с професионално - етичните и професионални стандарти.
3.Умения на МС за работа в мед. екип; Включва ефективно сътрудничество с други специалисти при планиране, организация, управление и оценка на сестрите като съставна част от структурите по здравеопазване.
4.Развитие на практическо сестринство, чрез прилагане на анализ на ситуациите и научни изследвания. Включва разработване на нови методи на работа, определяне на сфери за изследвания и участие в изследвания в съответствие с културните, етичните и професионални стандарти при провеждане на научни изследвания в сестринското дело.
Стратегията на СЗО извежда като приоритетни грижите за подобряване здравето и качеството на живот на всички хора, както и равнопоставеност по отношение поддържане и укрепване здравето на всички националности, групи от населението и на всеки човешки индивид.
Задачи: създаване на възможности за въздействие в/у процеса на реформа, чрез активиране на собствено участие; утвърждаване на позитивната нагласа в обществото и мед. общност спрямо сестринската професия и здравните грижи; подготовка и утвърждаване на национална стратегия и план за действие в областта на СГ; развитие на обществения и професионалния диалог за сестринската професия, вътре и извън с/мата на здравеопазването; изграждане на авторитетна, стабилна и силна съсловна организация; участие в екипи и партньорство в управлението на лечебните заведения.

2. История на сестринството. Възникване и развитие в България.

В началото болниците са били предимно религиозни институции. В тях се служело повече с религиозна вяра.
Началото на сестринството се проявява заедно с християнското милосърдие. Църквата оказва помощ на бедни и богати. Появяват се милосърдни сестри. До 1860г. - Найтингейл прави революция в грижите за болните. Тя поставя основите на сестринството, като го прави наука. Найтингейл е родена 1810 г във Флоренция. 1853г. я назначават за директорка на болничен институт за жени със затруднено положение. Осигурява топла вода, обучава сестрите. По време на кримската война (Русия и Турция) смъртността на войниците е много висока. Няма хигиена и грижи. Тогава министърът на Англия назначава Найтингейл, за да обучи жени и да отиде с тях на фронта. Тя отива и смъртността намалява удивително. Найтингейл създава първото в света светско у-ще за милосърдни сестри в Лондон 1860г. Залага правилото, че пациента трябва да бъде наблюдаван и през нощта с което си спечелва прозвището "дамата с лампата". Написва учебник, в който описва какво сестрата има право да прави в болницата. Във всички държави в Европа и в Америка започват обучения на сестри в "червен кръст" за оказване на помощ на ранени в болниците по време на война. Там сестрите се обучават безплатно.
Медицината бележи голям прогрес през втората половина на 19 век. По същото време Флоранс Найтингел повежда борба за реформи в сестринската професия. Тя е поставила началото на много от съвременните схващания за сестринството. Според нея сестринството е една достойна, полезна и отговорна професия за жени. Професия, която изисква интелигентност, физическа и емоционална издържливост. Според Ф. Найтингел сестрата трябва да има три вида квалификации – научна, техническа и сърдечна. Подготовката им да се осъществява в училища, които да осигурят добра теоретична подготовка и практически опит, да развиват ума и характера на учащите се. Така постепенно сестринството загубва своя религиозен характер и придобива светски характер. За период от 25 г., сестринският персонал в Англия бил заменен със сестри, завършили по нейния метод. С помощта на английски сестри били открити училища за сестри в много страни в Европа и Америка.
В България се счита, че първата милосърдна сестра е била Мария Фунтарица, участвала като санитарка-сестра в хайдушката чета на Чакър войвода, но не е изключено преди нея тази функиция да е изпълнявана и от калугерки в женските манастири.
Началото на подготовката в България е поставено през 1895 г. с основаването на първия курс на БЧК, в който завършват 6 курсистки. 5 г. по-късно, през 1900г. се открива първото училище за подготовка на милосърдни сестри от БЧК. До края на 1926 г. са подготвени 328 милосърдни сестри, през март същата година се провежда и първият конгрес на милосърдните сестри. До 1950 г. обучените сестри са 2340, като броят им непрекъснато расте и през 90-те години те са около 50 хил.
Особено място заемат цариците и княгините от династията Сакс Кобург – Гота, които имат голям личен принос за обучението на сестрите.
По време на Балканската война, като милосърдна сестра, помощ на войниците оказва и царица Елеонора, завършила сестрински курс към Германския червен кръст. Тя дава и своя принос за развитието на сестринското образование в България. Царица Елеонора изпраща 2 български сестри на специализация във Виена и 4 в Румъния. По-късно тя поема издръжката на 5 от общоприетите 20 ученички, а на други 5, издръжката поема г-жа Мария Гешова, повлияна от благородството на царицата. Царица Елеонора създава първото софийско дружество „Самарянка“ през 1910 г., което има за цел да подготви жени-доброволки, които се обучават да дават помощ на болни и ранени по време на война; да се грижат за страдащите хора при бедствия, епидемии и други масови заболявания; и не на последно място са техните знания по социално-помощна дейност. Първият курс за самарянки е бил открит през 1911 г. и в него са завършили 114 курсистки. До обявяването на Балканската война били подготвени и действали 180 самарянки. Царица Елеонора и ръководството на БЧК поканват 2 американски милосърдни сестри да пренесат своя опит в организиране на учебния процес и да въведат новости в преподаването. Получен е положителен отговор и царицата с лични средства обзавежда училището. Дейността по развитие на училището е осуетена от избухването на Първата световна война и двете сестри се завръщат в САЩ, но въпреки краткото си съществуване, училището изиграва важна роля, тъй като обучението ставало по Флоранснайтингеловата с-ма. Самата царица участва и в двете войни като милосърдна сестра заедно с двете си доведени дъщери и издържа редица болници. През 1922 г. по искане на БЧК и с подкрепата на царицата, 2 американски сестри – Рахила Торанс и Теодора Льо Гро, подпомагани от български сестри изработват нов правилник на училището и въвеждат нов начин на обучение. За обучение се приемат ученички след петокласно гимназиално образование и бил въведен едногодишен стаж след двугодишно обучение. По-късно курсът става 3 г.
Благотворителността на царската династия Сакс Кобург – Гота се продължава и от царица Йоанна. Тя наблюдава от близо обучението и прави дарения.
През 1944 г. в страната има 3 училища за милосърдни сестри – в София, училището БЧК в Пловдив и Варна. Дълго време трудът на сестрата е невъзнаграден, закрепостен в рамките на болницата. Независимо от това училището за милосърдни сестри към БЧК поставя здраво начало и традиции в подготовката на сестри в страната. В периода от 1946 г. до 1960 г. се разкриват училища за медицински сестри почти във всички окръжни градове. Броят на училищата достига до 22.

3.Модели на сестрински грижи.

Има разработени около 20 различни модела на сестрински грижи – модел на В. Хендерсон, на Джансънс, на Рой, на Орем и много други. Различните модели по различен начин определят природата на човека, потребностите му, ролята на сестрата и обема на сестринската намеса. Повечето съвременни модели за сестрински грижи са ориентирани не само към болните, но и към здравите хора, подпомагайки им не само да възстановят своето здраве, но и да го поддържат и запазват.
Днес по-популярна е философията на сестринството, поставяща ударение върху цялостните грижи. Характеристиките на цялостните грижи са: осъзнаването на пациентите, като индивидуалност и насочване вниманието към техните физически, духовни,