Анкилозиращ спондилоартрит – етиология, клинична форма, усложнения и лечение

Тема №39: „Анкилозиращ спондилоартрит – етиология, клинична форма, усложнения и лечение”

Анкилозиращ спондилит (АС) = болест на Бехтерев. АС е хронично, прогресиращо възпаление на сакроилиачните стави и гръбнака, водещо до ограничена подвижност и анкилози. По-рядко се включват периферните стави и околоставния апарат. Възможни са висцерални прояви от страна на сърцето, белите дробове и преден очен сегмент.
Етиология. Генетичните фактори имат основна роля за развитие на АС. Установена е връзка с HLA B27 антигена. До 96% от болните са носители на този антиген. Заболяването започва в млада възраст – между 16 и 30 години. Мъжете боледуват 3-4 пъти по-често от жените. Възможна причина за развитието на АС са инфекциозни фактори – клебсиелна пневмония, ентеробактерии и др. Установени са високи титри антиклебсиелни антитела при болни с АС във фаза на обостряне, както и в началото на заболяването.
Клинична картина. Основна клинична проява на болестта е спондилитът – болки и постепенно ограничаване на подвижността на гръбначния стълб. Отначало болните имат преходни болки и лека сутрешна скованост в глутеалната или лумбосакралната област. Болките се засилват след физическо натоварване или метеорологични промени, като често изчезват спонтанно. По-късно болките стават постоянни, като се засилват през втората половина на нощта и в ранните сутрешни часове. Трудно се повлияват от аналгетици. Могат да се появят и болки в гърдите, които се засилват при инспириум и при кашлица. Това води до ограничаване на амплитудата на дихателните движения. С напредването на заболяването се появяват и болки в шията. Анкилозирането на гръбнака значително променя неговата конфигурация. Изглажда се лумбалната лордоза, засилва се торакалната кифоза, развива се хиперлордоза на шията.
Болестта на Бехтерев може да се прояви с артрит на периферните стави. Обикновено се ангажират големите стави на долните крайници – най-вече тазобедрените. По-рядко могат да са засегнати раменните стави и малките стави на ръцете и краката. За разлика от ревматоидния артрит, липсва симетричност в ставните изменения, а сутрешната скованост е по-слабо изразена.
От извънскелетните прояви най-често е очното възпаление – иридоциклит (30%)! Засягането на ССС е по-рядко. Наблюдават се аортит на aorta descendens, недостатъчност на аортната клапа, проводни аномалии, кардиомегалия, перикардит. Фиброза се установява в горните лобове на белите дробове, но това е рядка и късна проява. Засягат се и бъбреците (5-6% от случаите). По-често се среща IgA гломерулонефрит, но също и вторична амилоидоза. АС може да се съпътства и с общи прояви – отслабване, безапетитие, слабост в долните крайници, субфебрилна температура.
Лечение. Целта е да се облекчи болката, сковаността и умората. Да се подобри позата, за се запази добра физическа и психическа работоспособност. Това се постига чрез:
1) Ранна диагноза и лечение на болния;
2) Физикална терапия и рехабилитация, насочени към запазване на подвижността на гръбначния стълб и периферните стави;
3) Прилагане на НСПВЛ за потискане на възпалението, болката и сковаността;
4) Прилагане на сулфасалазин или метотрексат – главно при засягане на периферните стави;
5) Прилагане на кортикостероиди – при висцерални прояви и локално в периферните стави;
6) Хирургично лечение – показано е при сублуксация на атланто-аксиалната става и наличие на неврологична симптоматика. Протезирането на тазобедрената става дава добри резултати – намалява болката, подобрява се обема на движенията и се повишава качеството на живот.