Интегрирано обучение на деца със СОП

ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ “НЕОФИТ РИЛСКИ” –
ГР. БЛАГОЕВГРАД

Факултет по Педагогика
Р Е Ф Е Р А Т
Тема: Интегрирано обучение на деца
със специални образователни
потребности
Проверил:
доц. П. Терзийска

У В О Д
В миналото се е смятало, че най-добрият начин за образование на
децата със специални потребности е специалното образование, провеждано в
специализирани за целта училища или медико-социални заведения. Известно
е, че първите специални училища за деца с нарушен слух или за деца с
нарушено зрение възникват още през XVIII век. С развитието на медицината
и на процеса на медикализация на социалния живот (в т.ч. и на
образованието) тя се превръща в инструмент за социален контрол и
господство. Може да се каже, че повратната точка в процеса на
„дискредитация” на специалното образование се открива в средата на ХХ век,
когато се появяват Всеобщата декларация за правата на човека (1948) и
Декларацията за правата на детето (1959). Постепенно в живота, науката и
практиката започват да навлизат нови възгледи и практики, свързани с
преустройството, а понякога и със закриването на интернати и психиатрични
болници. Става очевидно, че в условията на затворена институция, в рамките
на затворена социална среда, със силно ограничени възможности (ограничени
от стереотипите, предразсъдъците и социалната политика на обществото),
способностите на човека закърняват, стесняват се (в институцията те дори
могат да се заличат) социалните мрежи, човешкият и социалният капитал на
личността „банкрутират”, самооценката на обитателите на тези институции
силно се занижава и се пораждат редица комплекси за малоценност, т.е. пътя
към независим, пълноценен и достоен живот се заличава. В развитите страни
са създадени множество форми на интегрирано образование. Днес в много
части по света, включително и в България, се говори за интегрирано и
включено образование на децата със СОП. Възниква въпросът: съществува ли
разлика между двете концепции и форми на образование? Отговорът е
положителен. Интегрираното образование е опит да се върнат децата със
специални потребности в системата на общото образование. Независимо от
успешната адаптация на тези деца в масовите училища, има и редица
проблеми. Например как да се въведе специализирана помощ и поддръжка, от
която децата се нуждаят? Всъщност тази помощ не напуска като цяло
специализираните класове в масовите училища.Знае се, че интегрираното
образование е първият опит да се премести обучението на децата със СОП от
специалните (сегрегиращи и изолиращи ги) институции в училищата по
местоживеене. Интеграцията на тези деца в общата образователна среда е
2

един от най-острите и актуални проблеми, свързан с усъвършенстването
системата на специалното образование.
Официално началото на интегрираното обучение се поставя през 2003г.
с появата на новия Правилник за приложение на Закона на народната
просвета. Излезлият през 2004г. Национален план за интегриране на децата
със специални образователни потребности отразява държавната политика по
отношение на тези деца и набелязава пътя на промяната по посока на
включването им в масовото училище.
В центъра на вниманието днес е интеграцията като процес на обучение
на децата със специални образователни потребности в масовите училища и
детски градини. Вниманието ни е насочено към разкриване на стратегии и
техники, които стимулират интегрирането на тези деца, а също и подобряват
тяхното обучение.Необходима е промяна на организацията на учебната среда,
която е сигурен път към успеха на интеграционната политика.
3

ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ
ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ
В основата на класифицирането на децата с нарушения и увреждания в
различни самостоятелни групи стои не медицинският, а образователният
модел за идентифициране. Деца със специални образователни потребности са
онези, които се нуждаят, освен от класическите методи за обучение и
възпитание, а и от специално ориентирани методи за възпитателно
въздействие и обучение, съответстващи на потребностите за формиране,
възстановяване и усъвършенстване на разстроени функции.
С термина „специални образователни потребности” се определят онези
деца, чийто образователни потребности възникват от увреждания, нарушения
на функции или трудности в обучението. Това са деца с физически, сензорни,
интелектуални или комуникативни увреждания. Те срещат значително по-
големи трудности в обучението, отколкото връстниците си и не могат да се
справят с предвидения за усвояване задължителен минимум от знания в
масовото училище. Но тези деца имат право да участват в образователния
процес така, както всички останали техни връстници, да усъвършенстват своя
потенциал, да овладяват умения и способности, даващи им възможности за
активно участие в живота на обществото.
Имайки предвид сложния характер на уврежданията, някои западни
учени в областта на специалното образование обособяват различни групи
деца – които се нуждаят продължително или по-кратко време от специална
педагогическа помощ. И в двата случая тази помощ означава търсене и
приложение на нови възможности за развитие на детето в процеса на неговата
социализация. Особено важна роля в това отношение играе пълноценната,
изпълнена с разнообразни контакти социална среда, която е резултат от
съвместното обучение и възпитание на деца с различни психофизически
възможности за развитие. Най-оптималната и хуманна педагогика за децата
със специални потребности е тази, която е насочена към личността на детето,
към неговата социализация и подготовката му за пълноценен живот в
обществото. Особеностите на тази педагогика са, че се набляга на
индивидуалните възможности и потребности на децата, използването на
гъвкави учебни програми и възпитаване в отговорно отношение за всички
ученици.
4

В основата на интегрираното образование стои идеята, че
индивидуалността на всеки ученик трябва да бъде приета и неговото
образование трябва да се организира по такъв начин, че да се удовлетворят
особените потребностите на всяко дете. Смята се, че интегрираното
обучение предоставя възможност на всички ученици да усвояват изцяло
учебния материал и да участват пълноценно в живота на социалните групи
от детската градина, през училището до университета, както в, така и извън
учебния живот.
През 1994г. в Испания е подписана Декларация за образованието на
децата с увреждания. Според нея терминът „специални образователни
нужди” се отнася до всички деца и младежи с увреждания или трудности в
обучението. Основен принцип на декларацията гласи, че в училищата трябва
да приемат всички деца, независимо от тяхното физическо, интелектуално,
социално или друго състояние. Училището трябва да намери начин за
успешно обучение на всички деца.
В този аспект през 2002г. МОН издаде Наредба № 6 за обучение на деца
със специални образователни потребности или с хронични заболявания, а
през 2009г. бе публикувана Наредба №1 за интегрирано обучението на деца
и ученици с увреждания или с хронични заболяваня, която внася някои
изменения и допълнения към вече съществуващата.
Въвеждането на интегрирано обучение налага промяна на отношението
към децата със СОП, като се идентифицират образователните им
възможностите .Децата трябва да се оценяват не по различията, а по това,
което не им достига да бъдат като нас. В този аспект е необходимо да бъдат
идентифицирани потребностите на детето. Тази идентификация е
необходима, защото стои в основата на интегрираното обучение и дава
възможност за насочване на вниманието върху специфичните потребности
от обучението.
Идентификацията на децата със специални образователни потребности
трябва да започне с изява на силните и слаби страни на детето. Налага се
необходимостта от особени условия на обучение, от включване на
допълнителни средства и въздействия към организацията и условията на
обикновените училища. Идентифицирането на децата със СОП води до
промяна на общественото мнение спрямо тези деца, вниманието е насочено
към необходимостта от такова обучение и спомага за взаимодействието на
детето с околната среда. Обществото трябва да разбере, че на детето с
увреждания е необходимо доверие и равностойно положение, както на всяко
друго.
5

СЪЩНОСТ НА ИНТЕГРИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ
Интегрираното обучение е форма на обучение на деца със специални
образователни потребности, при която всяко от тях се обучава в масово
училище, но по план, съобразен с индивидуалните му възможности. В
България интегрираното обучение е прието официално през 2003 г. То
обхваща следните категории деца :
·с интелектуална недостатъчност;
·със зрителни нарушения;
·със слухови нарушения;
·с хронични заболявания;
·с езиково-говорни нарушения
Проблемите на възпитанието и обучението на децата СОП се
разглеждат в тясна връзка с тяхната социална реабилитация и подготовката
им за живот в обществото на връстниците им. Особено важно е те не само да
се подпомогнат физически и психически, а и да се създадат най-добрите
условия, даващи им възможност да реализират правото си да живеят
пълноценно, заедно с връстниците си, независимо от положението, в което се
намират. Именно интеграцията е в основата на необходимостта от ежедневни
интеракции между здрави и деца с увреждания, за да се постигне основната
цел – формиране на социално-адаптивното им поведение.
Терминът „интеграция” се тълкува по много и различни начини. Това е
дума от латински произход, която означава взаимно проникване.
Интеграцията е обединяване в името на общи цели и интереси, предполага
доброволни действия, с цел присъединяване към общността. Процесът на
интеграция има двустранен характер. От една страна включва социализация
на децата с увреждания в обичайната им среда, а от друга – промяната на
отношението на средата към тях.
Интегрирането на деца с увреждания в масовото училище означава
съвместно обучение с връстниците им без увреждания, в обикновена класна
стая, с активно включване на ученика в ежедневието на паралелката.
Училищната интеграция предполага обогатяване на средата за деца със
6

специални педагогически нужди, създаване на система от мерки, които са
необходими да се осигурят качествени образователни услуги за задоволяване
на техните интереси, желания и потребности, за да се постигне ефективно
образование и развитие.
В зависимост от степента на интегрираност интеграцията се дели на
три вида:
- физическа – съществува нормално съжителство между деца с
увреждания и другите деца, но то не дава възможност за пълноценен контакт
между учениците.
- функционална – съкратена е функционалната дистанция между
децата, материалите и ресурсите се използват от всички с цел постигане на
най-ефективно интегриране на учениците с увреждания в образователния
процес.
- социална – създаване на социални връзки, които помагат на
децата със СОП да се адаптират към общността, да изградят чувство за
толерантност, съпричастност и солидарност.
Според Д. Цонкова функционалната интеграция може да се определи
като включващо обучение, което предполага „не трансформиране на
социалната педагогика, а реформирането на общата педагогика”. Вл. Радулов
дава следната дефиниция за включващото обучение: „Съвместно обучение на
деца със и без специални образователни нужди във всички степени на
обикновеното училище в толерантна, стимулираща и най-малко
ограничаваща среда, чрез квалифицирано подпомагане от специалисти и
споделяне на отговорността между масовото и специалното образование”.
Той уточнява, „че за разлика от интегрираното, включващото обучение е
насочено към промяна на общото образование и обикновеното масово
училище”. Включващото образование означава пълно интегриране на децата
със СОП, при което се поставя акцент върху индивидуалните потребности на
всяко дете и условия за развите на индивидуалните му възможности;
включването му във всички дейности заедно с другите деца, да бъде ценено и
уважавано, да му се вдъхва кураж и самочувствие. За постигането на тези
резултати е необходимо да се подобри и усъвършенства уч