Интеркулярния диалог

ДИСКУСИЯТА КАТО МЕТОД ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ В ИНТЕРКУЛТУРНИЯ ДИАЛОГ – ОБСЪЖДАНЕ НА КАЗУС ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

Гл.ас. Ирена Иванова Левкова
Гл.ас. д-р Янка Русева Тоцева

Дискусията беше осъществена по време на тренинга по гражданско и интеркултурно образование. Групата от участници беше хетерогенна по етнически състав – българи – преобладаващата част и двама представители на турския етнос. Дискусията представя технология за решаването на проблем от реалната практика в мултиетническо училище. В нея се усъвършенстват уменията за правилно задаване на въпроси, за формулиране на конкретни отговори, за активно слушане, за толерантност и за разбиране позицията на другия. За основа на обсъждането послужи действителен случай – проблем в работата на една от участничките.
В първия етап на дискусията А. представи основния проблем на училището, в което е назначена за педагогически съветник. Всички останали имаха за задача чрез правилно поставени въпроси да разберат колкото се може повече за този проблем и за начините, по които досега са правени опити за решаването му.
Проблемът се състои в това, че една голяма част от учениците в училището са от ромски произход и повечето от тях не посещават училище. Директорката на училището е възложила на А. задачата да осигури по-висок процент посещаемост в училище. До края на първия учебен срок А. успява да изпълни частично възложената й задача. Благодарение на нейните усилия и на осъществените мероприятия са “прибрани” 20% от децата – роми, подлежащи на задължително обучение, но непосещаващи училище.
От страна на всички участници в дискусията бяха задавани многобройни въпроси с цел да се изяснят по-добре проблемът и предприеманите да този момент мерки, както и отношението на самата А. към всичко това и доколко приема проблема като “свой”. На този етап не беше позволено даването на съвети или изказването на обобщения.
Всички участваха в играта с изключително висока степен на съпричастност, тъй като проблемът е сходен с много от проблемите в училищата, в които те работят и тъй като А. беше успяла през изминалите дни да завоюва искрените симпатии на всички. Със своята отдаденост за решаването на проблема за задържането на ромските деца в училище и предвид изключителната му трудност и сложност, тя засили желанието на останалите да й помогнат.
След приключване на обсъждането беше предложено да се изказват мнения по повод на това какъв е действителният проблем на А., а не на самото училище.
А. отговори на въпроса успяла ли е в хода на дискусията да разбере по-добре своите проблеми, да ги систематизира и дори да научи нещо ново. В края на деня беше възложена задачата всеки да “се постави на мястото на А.” и да предложи от нейно име стратегия за решаване на проблема в писмен вид.
Вторият етап от дисусията се осъществи на следващия ден, когато се представяха различните предложения за стратегии. Този път “ролите” бяха разменени – всеки член на групата излагаше своето виждане, а А. му задаваше въпроси (ако имаше такива), за да разбере по-добре неговата стратегия и да му помогне сам той да открие нейните силни и слаби страни. Тук ще бъде представена част от реализирания диалог:
Т.: Предлагам стратегия за работа в три основни направления:
1. Работа с родителите – срещи, тържества, вечери, утра, в които участват децата-роми; изпращане на поздравителни картички, писма на изявените ученици; организиране на тържества, посветени на ромската общност.
2. Мотивиране на учителите – морална и финансова подкрепа, оперативки, съвети, седмично представяне на задачите.
3. Мотивиране на учениците – поощрения; даване на стихчета за наизустяване; затягане на контрола по отсъствията и дисциплината; санкциониране на нарушенията на дисциплината; въвличане на учениците в училищния духовен живот; дейно участие в паралелковия живот; участие във група за автентичен фолклор, която се представя на различни фестивали и печели награди.
Е.: Считам, че това е проблем на обществото и ще използвам социалните служби, кмета, педагогическата стая, общинския съвет, за да изградим обща концепция за приобщаване на ромите към обществения живот, оттам и на децата им към училище. Сам човек не може да реши проблема.
А.: А според теб тези центрове дали са заинтересовани?
Е.: Това са им задълженията.
П.: Проблемът е социален, глобален. Предложена ми е работа, искам да заема този пост. Директорът е претърпял неуспех. Като млад специалист, ако мога да се нагърбя да вкарам някои деца в училище добре, но аз немога да вкарам всички, но колкото мога. На първата сбирка на педагогическия съвет ще представя ясна, точна концепция. Колеги, проблемът са ромските деца. Всички, които дойдат на първия учебен ден, ще получат помощи – рекламна кампания в махалата – чрез децата, които са идвали на училище, чрез лидера на ромите, най-важното да е човек от тях. Спонсори за храна, за да можем да ги задържим до обяд. За първи клас – играчки, които не могат да получат в махалата. Обща концепция за целия колектив за задържане на учениците в училище. Педагогическият съветник не може да ги задържи в час. Това не е негов проблем, а на учителя, който трябва да бъде професионалист.
А.: А защо директорът на училището ми възлага тази задача – за осведомяване на социалните служби относно децата, които не посещават училище?
П.: Ти си връзката с обществеността и ти ще пратиш писмо до социалните служби, а какво ще направят те – си е тяхна работа. Но ти можеш заедно с класните ръководители да посетиш и да питаш ромите знаят ли, че детето им не посещава училище.
Р. и Д. (които работиха в екип): Решихме, че ще предложим интеркултурен диалог, за да почувстват интереса към тях – например играта “самотен остров”. Проблемът според нас не е в липсата на облекло и пари или нуждата от закуски – те идват след обяд, за да играят в училищния двор и липсата им не им пречи за това.
Й.: Предлагам следните мероприятия:
1. Да се потърси съдействие от местните ромски неправителствени организации (Евророма).
2. Педагогическият съветник да бъде посредник между тези организации и ромската общност.
3. Да се потърси съдействие от родителите на учениците, които посещават училище.
4. Да се организират културни мероприятия, отпразнуване на празници, обичаи, главно с участието на децата, които не посещават училище и техните родители.
5. Кръжоци.
6. Съдействие от Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
7. Съдействие от целия учителски състав.
А.: А според теб това решение ще помогне ли? Ако няма лидер, какво да се направи?
Й. Извикай Софи Маринова – тя да ги убеди, да им направи един концерт и да им обясни. Те нея ще дойдат да я слушат.
Д.: Предлагам на среща с директора на училището, с кмета, с ръководителя на “Социални грижи”, с лидера на ромската организация да представя плана си, който включва:
1. Разделяне на ромската махала на малки райони за работа с всяко ромско семейство. Сформиране на екипи от 5 души за всеки район. Изготвяне на план за работата на всеки екип. Разпределяне на задълженията между членовете на екипа.
2. Посещение на всяко семейство. Изясняване на проблема, свързан с непосещаването на училището. Разясняване на необходимостта от знания – за писане и изготвяне на документи, за намиране на работа; за работата на тяхната организация, която да защитава интересите им, за приемането й от обществото.
3. Търсене на начини за решаване на проблема на всяко семейство – чрез социални грижи, чрез неправителствените организации и частни спонсори.
4. Всички помощи да се раздават на базата на посещение на учебните часове – доставяне на хранителни продукти; на облекло и обувки; на учебни пособия и др.
5. Посещаване на семействата веднъж седмично от членовете на екипа – разговор за проблема на семейството, който се представя пред ръководствата на Общината, Социални грижи, ромската организация, училището. Посещение веднъж в месеца от ръководителите на посочените организации – директор, управител, ръководител, кмет.
6. Помощите може да се раздават при посещенията лично на всяко семейство. Така ще се оценява грижата, която се проявява към тях.
А.: А как би постъпила, ако кметът ти каже: “Защо ти се занимаваш с това и каква помощ искаш от нас?”
Д.: Защото директорът ми го е възложил, не мога сама, а вие имате интерес те да са образовани, културни хора, затова искам от вас хора, които да се включат в екип, който да работи с ромите.
А.: Как ще постъпиш, ако човекът, определен от кмета, не тръгне заедно с вас, а каже: “Аз ги познавам, и да им говориш, и да не им говориш, не е от значение…”
Д.: Казваш му, че дори само неговото присъствие е важно.
Н.: Повечето неща, които бях набелязала, ги казаха. Общуването с ромите е изкуство, учителите трябва да го умеят.
1. Бих работила първо с учителите. Учителите да имат вътрешна убеденост.
2. Да се запознае кметът на селото с този проблем и да се установи до каква степен би помогнал.
3. Бих се свързала с неправителствена организация.
4. Да се организират празници на ромите, да се прояви интерес към техните традиции и обичаи и по този начин да се покаже, че им се отделя специално внимание. Ако те запомнят веднъж с добро, ще те помнят цял живот. Била съм в такива среди и може би затова ми е лесно да общувам с тях.
Д.: А. не е квалифицираният и опитен специалист, назначен на тази длъжност, но е решила да се справи с възложената й задача, без същата да й е задължение. Аз не съм практикувала учителската професия и не съм се сблъсквала с подобен проблем, но ако бях на мястото на А. бих направила следното:
1.Разговор с директора за възлагане на конкретни задачи на всеки от учителския колектив, тъй като голяма част от него е заинтересована и контролиране на направеното.
2.Решение за допълнително стимулиране на всеки от колектива, включил се и работил за успешното решаване на проблема.
3. Да не се разчита на разговори със службите (община и соц. подпомагане), а да се изпращат официални писма, след консултация с юрист и да се реагира в зависимост от получените отговори.
А.: Според теб каква е ролята на юриста?
Д.: Той познава нормативните документи, може да те ориентира за кореспонденцията, за това какви санкции се налагат.
А.: След като уведомиш организациите, защо искаш обратен отговор, те няма да го направят.
Д.: Има срок за отговор (30 дни). До 12 дни след него, ако не получиш отговор, пишеш пак. Ако отговорът е банален, пиши пак. Няма нищо по-трудно от кореспонденцията – ако не отговори в срок, държавният служител може да бъде наказан.
М. и В. (работили в екип): Аз ако съм, няма да се занимавам с такива работи. Това е работа на кмета, на учителите. Не може един учител да ги привлича, а другите да не могат. Това е проблем на селото, нещо куца. Това е конфликт на селото.
Г.: В училището има ли етнически конфликт?
А. :Има настроение срещу циганите.
В.: Бяхме единодушни, че има конфликт, защото иначе не би имало сериозни проблеми, ако хората в селото се разбираха на равнището на комшулука.
А.