Интернет - среда за обучение

9. Интернет - среда за обучение
(2 учебни часа)

1. Световната мрежа Интернет – среда за обучение: минало, настояще и бъдеще.
Прието е за начало на Интернет да се счита 1969 г. Тогава за първи път са включени четири компютъра от различни американски университети
Какво е Интернет - при свързване на две мрежи се получава "междумрежово" обединение, което на английски език се нарича Internet или означава мрежа, състояща се от две или повече взаимосвързани мрежи. Определение: Интернет е мрежа от мрежи. Сървър - в структурата на Интернет влизат компютри от най-различни типове. Тези от тях, които са включени постоянно и участват в обмена на данни между другите участници в мрежата, се наричат сървъри.
Софтуерни основи
От ключово значение за функционирането на Интернет е комуникационният протокол TCP/IP. Той представлява реализирана по програмен път съвкупност от правила и условия, която осигурява обмена на данни между всякакви компютри, те могат да общуват помежду си независимо от различията по отношение на клас, марка, ОС и други характеристики.
Приложният софтуер за ползване на Интернет се основава на модела клиент/сървър за организация на обслужването на потребителите. Съобразно този модел той е разделен на 2 части - за клиента (компютъра, искащ информация) и за сървъра, т.е. обслужващия компютър (наричан още хост).
Клиентският софтуер или накратко клиентът "превежда" запитването на потребителя в разбираем за сървъра вид и осъществява връзка с него. Сървърният софтуер управлява информационните ресурси на сървъра и отговаря на отправените към него запитвания.
Организация и структура
Мрежата е изградена изцяло на доброволни начала и участниците в нея имат много голяма свобода на действие. Единствените изцяло спазвани изисквания от всички са комуникационните протоколи и за адресиране, тъй като без тяхното спазване Интернет ще престане да функционира.
Техническа структура
Интернет има йерархична структура на 4 равнища, като може да се оприличи на сложна паяжина. В нейния център (т.е. на първо равнище) се намира т.нар. опорна мрежа от основни възли. Те са реализирани на базата на свръх мощни компютри (суперкомпютри), свързани помежду си с магистрални линии с максимален пропускателен капацитет. Второто равнище са глобални компютърни мрежи (WAN) с регионален, национален и международен мащаб. Третото равнище представляват влизащите в WAN локални мрежи (LAN). Една локална мрежа обединява компютри инсталирани в една сграда или комплекс от съседни сгради. На последно място, четвърто равнище са отделни компютри в състава на локални мрежи или свързани пряко към WAN.
Интернет включва т.нар маршрутизатори (routers) - това са специализирани компютри, следящи и управляващи трафика от данни в мрежата.
Адресиране
Адрес на сървър
В зависимост от вида на използваните символи той може да бъде буквен или цифров. Буквеният адрес е въз основа на DNS (Domain Name System).Този адрес включва най-често 4 елемента (представляващи означения с малки букви от английската азбука), разделени с точка един от друг и подредени в следната последователност:
Означение на сървъра
Подобласт на ниско йерархично равнище (като например отдел, катедра)
Подобласт на средно равнище (организация, университет)
Област: двубуквен код на страната, в който се намира сървърът. За България той е bg.
Цифровият адрес (IP-address) съдържа същите елементи като буквеният, но те са под формата на числа, по-малки от 256. За да осъществим връзка към определен сървър за ползване на неговите услуги, би трябвало да знаем неговият цифров адрес, тъй като буквеният е непонятен за компютрите.

Адрес на потребител (клиент)
Той не е задължителен, но без него не можем да ползваме всички услуги на Интернет. Дава се от администратора на мрежата, чрез която имаме достъп до Интернет. Състои се от 2 части, разделени с @:
user name: идентифицира потребителя (фамилия или инициали)
буквен (т.е. DNS) адрес на съответния сървър
Пример: Ivanov@www.uni-vt.bg

Адрес URL
Той служи като идентификатор на всеки един документ в Интернет, но е от особено значение при WWW.
Uniform Resource Locator - унифициран локатор на ресурси.
Състои се от 4 части:
1. Име на протокола за връзка със съответния сървър - http за WWW; ftp за FTP, telnet и др. Името на протокола е следвано от двуеточие и две наклонени черти - ://
2. Адрес на сървър в Интернет - започва с WWW, ако е Web-сървър.
3. Директория на сървъра, съдържаща документа. Директорията се обгражда с наклонени черти /.
4 Име на файла, съхраняващ документа. Ако това е Web страница, то е с разширение html.
Ако не посочим директория и име на файл, получаваме на екрана заглавната страница (home page).

2. Стандартни услуги на Интернет и техните образователни измерения
Основни услуги в Интернет.
Най-съществените ресурси на Мрежата са компютрите, връзките, информацията и потребителите. В центъра на Интернет стои човекът с неговите реални информационни потребности и възможности.
Неслучайно се твърди, че използването и развитието на услугите в Мрежата зависи главно от 4 основни фактора:
Реални комуникационни и информационни потребности.
Времето, което човек може и е готов да отдели за тази цел.
Наличие на компютри.
Достъп до мрежата.
В тези области са насочени и усилията за усъвършенстване. Практически Интернет предлага всякакъв вид информация, необходима в живота на хората от цялата планета – от игрите, забавленията, удоволствията, до търговията, науката, технологиите. В Интернет намират себе си всички: от децата до възрастните, младежите, жените, мъжете от всички професии и специалности, от всички социални групи, от всички религии и т.н. Интернет ги прави равни по отношение на възможностите за комуникация и получаване на информация.
Използват се различни начини за подреждане и класификация на предлаганите от Интернет услуги:
Ако се тръгне от широтата на използване и достъпността, то услугите в Мрежата биха могли да започнат от:
електронна поща (e-mail – electronic mail) – тя е аналогична на конвенционалната и дава възможност на потребителя да получава и да изпраща съобщения до други потребители;
мрежови новини (Netnews – NETwork NEWS) – това е огромна конферентна система, в която участват повече от 100 000 възела, над 5 000 групи за новини и дискусии и няколко милиона потребители. Член на такава група може да бъде както отделен потребител в Интернет, така и съвкупност от потребители (катедра, факултет, университет);
обмен на файлове (FTP – (File Transfer Protocol) – протокол за прехвърляне на файлове) – това е метод за прехвърляне на информация от един компютър към друг чрез модем по телефонна линия или мрежа;
отдалечен достъп (TELNET) – чрез отдалечения достъп потребителят превръща своя компютър в терминал и фактически използва възможностите на отдалечения компютър. За целта обикновено се изисква право на достъп;
и т.н.
Според характера
комункационни – електронна поща, електронно общуване, електронни конференции и т.н.
информационни – обмен на файлове, отдалечен достъп (Telnet), Световнатамрежа (WWW), услуги Гофър (Gopher), Вероника (Veronica) и т.н.
Според достъпността
широкодостъпни – за обикновения потребител – електронната поща, Световната мрежа (WWW) и т.н.
специализирани – за потребители с по-високи информационни компетенции и възможности –отдалече достъп (Telnet), Гофър (Gopher) и др.

Форматът HTML - представлява специален език за форматиране на текстови документи (електронни, а не печатни).
Хипервръзки - повечето WEB-документи съдържат хипертекстови връзки или просто хипервръзки. Хипервръзката е обект от WEB-страницата, която съдържа информация за адреса на друга WEB-страница. Този обект обикновено представлява част от текста означен с различен цвят или с подчертаване или графична илюстрация, оградена с цветна рамка.

Световната мрежа World Wide Web (WWW)
Средства за търсене на информация в WWW - основни сведения. Информационните ресурси на WWW са организирани по такъв начин, че за да получим желаната Web страница, трябва да зададем нейния адрес (URL). След това използваме наличните в страницата хипервръзки, за да "навигираме" по-нататък. Много често обаче се нуждаем от информация по-определен въпрос, без да знаем адресите на страници, в които се съдържа тя. Тогава изпадаме в ситуация подобна на търсенето на конкретна книга в огромна библиотека без каталог на своите милиони книги, произволно наредени по рафтовете. Явно и при WWW е необходим инструмент, който да ни позволи да намерим поне част от нужната ни информация, без да знаем адреса на Web страниците, в който се съдържа тя. Този инструмент представляват средствата за търсене. Те имат дори още по-голямо значение за използването WWW, отколкото автоматизираните каталози за съвременните големи библиотеки предвид на големия брой на Web-страниците и слабата степен на тяхната организираност.
Нито едно средство за търсене не може да гарантира 100% пълнота на резултатите, т.е. да посочи адресите на всички страници, съдържащи информация по дадения въпрос. Това е така, защото:
непрекъснато се появяват нови Web сайтове и страници, които все още не са обхванати от средствата
няма стандарт за предоставяне и структура на информацията във Web страниците, поради което част от тях се пропускат при търсене.
Освен това се получава доста шум най-вече поради недостатъчно развитите езици за информационно търсене, прилагани при тези средства. Това означава, че много от страниците, чийто адреси сме получили, не съдържат всъщност информация по зададения въпрос, а разглеждат други неща. За шума допринася и слабата структурираност на данните в Web-страниците, т.е. голяма част от тези данни са в "насипен" вид, а не разбити по полета. Това не позволява по-прецизно търсене по съдържанието на определени поле. Все пак някои средства дават възможност търсенето да се ограничи до заглавието на страниците.
Ползването на средствата е безплатно, като е нужна известна подготовка. Тя се изразява в:
уточняване на интересуващия ни въпрос
избор на подходящо средство за търсене в зависимост от характера на въпроса
формулиране на запитване съобразно правилата, валидни за това средство
проверка за правилността на термините, фигуриращи в запитването, и издирване на допълнителни с оглед да имаме готовност за неговото преформулиране при незадоволителни резултати.
Съществуват три основни вида средства за търсене:
виртуални библиотеки - Виртуалните библиотеки представляват сбирки от информационни ресурси на Интернет, които са разкрити, подбрани, описани, оценени и организирани тематично от хора. При виртуалните библиотеки се осъществява чрез система от тематично подредени тематични списъци. От тези списъци избираме от по-общото към по-конкретното, докато стигнем до темата, най-близко до нашите потребности. Като резултат получаваме списък от ресурси по темата със заглавие, заглавието обикновено служи и като хипервръзка към съответния документ. При някои ВБ може да се търси освен чрез списъци и по ключови думи. ВБ внасят известен порядък в хаоса на Интернет. Недостатъците им произтича от обстоятелството, че се създават и поддържат от хора.
указатели (directories) - по своята организация те приличат на ВБ, но за разлика от тях се изграждат и актуализират до голяма степен автоматично. И тук обхванатите ресурси са подредени йерархично - най-често по тематични рубрики, а понякога по имена на географски обекти, фирми и т.н. Обикновено указателие са отворени за допълване: можете сами да включите вашия Web сайт в подходяща рубрика и дори да я доразвиете с подрубрики. Някои указатели комбинират тематичните списъци с търсене по ключови думи, за да се избегне преминаването през многобройни списъци. Най-популярен указател е Yahoo, а от българските - dir.bg
"машини" за търсене (search engines) - представляват програмни системи, състоящи се от три основани компоненти:
Механизъм, наричан "паяк" (spider), робот или просто "бот", който периодично обхожда всички Web-сървъри (понякога и сървърите на други информационни системи) в събиране на сведения за нови ре