Историческите извори

Всички исторически изследвания се правят въз основа на историческите извори.Ефектната работа с изворите е затруднено от няколко обстоятелства – тяхното отсъствие , както и от тяхното изобилие.Липсата на исторически извори се усеща най-вече в старата история , докато наличието на огромни маси от извори е характерно най-вече за съвременните истории.Работата на историята е затруднявана от унищожаването на изворите – било неволно или целенасочено.От исторически извори може да употребим думата източници.Под това разбираме всякакви веществени следи от миналото , останали в резултат от човешката дейност.Затова изворите могат да бъдат класифицирани по различни начини и при различни автори ще се намерят по различни признаци.Историческите изследвания се разделят на първични или вторични.
За историка е важно да обхване колкото се може повече извори като се има впредвид извори от двете групи.Това ,разбира се , е невъзможно да бъде направено поради няколко причини – първата и основна е , че е невъзможно да бъде подреден , обработен и вкаран в употреба всеки исторически паметник , останал в науката.След това не е необходимо да бъде направено и защото историческите извори имат различна важност.Някои от тях са свързани конкретно и непосредствено с темата и като човек , който е създал и като тематика.На следващо място не е необходимо да е намерено всичко свързано с миналото по нашата тема , защото добрата историческа работа е свързана с отговорите на историческия въпрос , а не толкова с пълното хронологическо проследяване.Затова историка , най-вече , трябва да познава основните извори за времето , в което пише и да познава основните работи на своите колеги.Тоест историкът трябва да познава историческите изследвания , които има по конкретния въпрос , защото по този начин ще бъде избегнато повтарянето на стари грешки , а пред историкът ще се открият нови възможности за работа.Затова и препоръката към всички историци е да започват своята работа с проучване на литературата по темата.
Историческите извори са използвани по два основни начина – като носител на информация за конкретни събития , хора , идеи и т.н. и като източници на интерпретации (особено литературата).В работата с извори се проявяват изключително силно качествата на историческата личност и като образование , и като практически опит.
Видове извори
Документи
Непубликувани – за съвременнитеисторици е изключително важно използването на оригинални архивни документи.На първо място те се съхраняват в държавните архиви , като централен държавен архив , централен военен архив , архив на министиреството на вътрешните работи и др.На централно ниво , това са архиви на правителството , на различни министерства , на отделни личности.В наши дни много от тези архиви ги има достъпни и в интернет.Централният държавен архив има няколко добри проекта , които е осъществил като е публикувал на своята интернет страница документи за Първата и Втората световна война и документи на Централния комитет и политбюрно на БКП., но ако работим в областта на археологията или старата история , основни източници няма да бъдат документите , а монетите , надписите върху колони , стари текстове , запазени в манастир и т.н.Често достъпът до тях е труден , а понякога и невъзможен.
Публикувани – публикуваните документи колкото улесняват , толкова може и да възпрепятстват работата на историка.Често подбора се прави целенасочено , за да се постигне определена цел , съответстваща на политиката на някоя държава или на някоя политическа личност.Големият плюс е , че много документи са публикувани в интернет , библиотеки и т.н. Тук работата е затруднена и поради ограничаването , което затруднява преценката на историка.Сред публикуваните документи , примерно за старата история , са гръцките извори за българската история , латинските извори за българската история , извори за Възраждането – английски ,италиански и френски пътеписи , документи от революционните организации , документи за Съединението на България , документи за обявяването на Независимостта и документи на БКПС и държавна сигурност.
Спомени , дневници и публицистика
Спомените са една изключително интересна група исторически извори , но обикновено съветите са с тях да се работи внимателно.Те дават атмосфера на събиранията , картина на живота , която официалните документи няма как да пресъздадат.Примерно ако видим дневниците на Народното събрание ще видим размяна на реплики.Проблемът със спомените е , че човекът преувеличава собствените си заслуги и е негативно настроен срещу противниците си.Затова е добре спомените да не служат като извор.Те могат да бъдат и основен ако темата ни е паметта за комунизма , войните и т.н.Тоест не толкова какво се е случило , а как го коментират хората.
Дневниците са на доста по-високо ниво по важност от спомените , защото са направени и отразявани в конкретния момент .Те са интересни с това , което казват и с това , което премълчават.Там си личи ярката конкретна историческа личност.Както и при спомените , добро отражение намира и епохата.Примерно дневникът на Богдан Филов , в който се говори не само за разговорите , които е водил , но там се отразява и суетата му.Друг пример е дневникът на Георги Димитров.Събитията , личният поглед на автора отсъстват тотално.Времето , в което е живял неговият дневник е можел да се превърне в оръжие срещу него.Затова е и толкова лаконичен.
Периодичен печат – вестници и списания.
Те са свързани с някоя политическа сила и отразяват нейната гледна точка , затова в тях се намират основните документи от официален характер.Примерно молба от някои за някои и т.н.Ще се намерят често и статии от водещи личности по даден проблем, които също представляват известна ценност.
Филмовите материали също са ценно свидетелство.
Историческа литература
От историческата литература по някоя тема могат да се вземат конкретни факти или идеи , но също може да добием представа какви извори (първични и вторични) използват другите историци и да си направим основни изводи за нашата работа.Накрая трябва да изложим нашите факти.Ако някои проверява работата ни , той първо поглежда структурата и литературата , която сме използвали.