Историография

ІІ. УВОД В ИСТОРИОГРАФИЯТА

Както в Средновековието, така и сега историята има две функции:
Функция к

ККакто в Средновековието, така и сега историята има две функции:
Функция като четиво и знания.
Функция на историята като творчество и наука, т.е. по-тясната
фун
кция, която историята пре
дста
вя изсле
д
ователския
и
нтерес.
Тези функции винаги са съществувал
и
пФункция като четиво и знания.
Функция на историята като творчество и наука, т.е. по-тясната функция, която историята пФункция на историята като творчество и наука, т.е. по-тясната функция, която ист
орията представ
я изследователския интерес.
Тези функции винаги са с
ъщ
е
с
твували паралелно.
Историографията има две значения:
1.Тя означава писане на история, т.е. за определен период се преглеждат писаните исторически съчинения з
а периода.
2.Тя означава история на историческата наука (история на историческата мисъл).
Предмета на историографията е да изучава ръста на историческата наука в процеса на развитие Тези функции винаги са съществували парал
елно.
Историографията има две значения:
1.Тя означава писане на история, т.е. за определен период се преглеждат писаните исторически съчинения заИсториографията има две
з
начения:
1.Тя означава писане на история, т.е. за определен период се преглеждат писаните исторически съчинен1.Тя означава писане на история, т.е. за определен период се преглеждат пис
аните исторически съчинения за периода.
2.Тя означава история на историческата наука (история на историческата мисъл).
Предмета на историографията е да изучава ръста на историческата наука в процеса на развитие на нейното съдържание.
Според Хегел в историята на европейските страни превръщ
ането на историята в наука е между ХVІІ и ХVІІІ век.
През Античността и Средновеков
ието истори2.Тя означава история на историче
с
ката наука (история на историческата мисъ
л).
П
редмета на историография
та е
да изучава ръста на историческата наука в процеса на р
азви
тие на нейното съдържан
ие.
Според Хегел в историята на европейските страни превръщането на историята в наука е между ХVІІ и ХVІІІ век.
През АнтичноПредмета на историографията е да изучава ръста на истор
ическат
а
наука в процеса на развитие на нейното съдържани
е.
Според Хегел в ис
торията на европейските страни превръщането на ис
т
орията в наука е между ХVІІ и ХVІІІ век.
През Античността и Средновековието историята се числяла към изкуствата и е служела главно за религиозни цели. Тази традиция е запазена и до ден днешен като терминология.
Историята – Писането и се
изразява в
ъв възпроизвеждане на фактитеСпоред Хегел в историята на европейските страни превръщането на историята в наука е
м
ежду ХVІІ и ХVІІІ век.
През Античността и Средновековието историята се числяла към изкуствата и е служела главно за религиозни цели. Тази традиция е з
апазена и до ден
днешен като терминология.
Исто
ри
ята – Писането и се изразява във възпроизвеждане
В средновековната история се развива като един от жанровете на литературата, историографията е развила най-главния дял – проза.
Предмет и съдържание на историографията:
Шмит – Според него тя обхваща:
1.Историография на създаването на исторически съчинения;
2.Биографии
на
историците;
3.Историограф
ии н
а разпро
с
транението
н
а историческите знания. Важен е не само бр
о
я на историците и техния образ, а е много важно да знаем разпространението на техните съчинения.
Черепин – Според него историографията в смисъл Предмет и съдържание на историографията:
Шмит – Според н
его тя обхваща:
1.Историография на създаването на исторически съчин
ен
и
я
;
2.Биографии на историците;
3.ИстШмит – Според него тя обхваща:
1.Историография на създаването на исторически съчинения;
2.Биографии на историците;
3.Исто
1.Историография на създаването на исторически съчинения;
2.Биографии на историците;
3.Историографии на разпространението на историческите знания. Важен е не само броя на историците и техния образ, а е много важно да знаем
разпрос2.Биографии на историците;
3.Историографии на разпространението на историческите знания. Важен е не само б3.Историографии на разпространението на историческите зн
а
ния. Важе
н е не само броя на историците и техния образ, а е много важно да знаем разпространението на техните съчинения.
Черепин – Според него историографията в смисъл на произвеждане
на знание:
1.Как е вървяло натрупването на исторически знания;
2.Развитието на техниката и методиката на анализа на историческите източници;
3.Как се е изменяла проблематиката на историческотоизследване;
4.Как са се развивали и изменяли теориите, от чиято позиция се е изучавал историческ
ия процес.
Могилмитски – Трябва да се прави разграничение на предмета на историята
като наука и предмета на историографията кат
о
наука:
1.Взаимоотношенията между науката
и съ
временЧерепин – Според н
его и
сториографията в смисъл на произвеждане на знание:
1.
Как
е вървяло натрупването
на и
сторически знания;
2.Развитието на техниката и методиката на анализа на историческите източници;
3.Как се е изменяла проблематиката на историческотоизследване;
4.Как са се раз
вивали
и
изменя1.Как е вървяло натрупването на историческ
и з
нания;
2.Развитие
то на техниката и методиката на анализа на истори
ч
еските източници;
3.Как се е изменяла проблематиката на историческотоизследване;
4.Как са се р2.Развитието на техниката и методиката на анализа на историческите източници;
3.Как се е изменяла проблематиката на историческотоизследване;
4
.Как са се
развивали и изменяли теориите, от чиято позиция се е изучавал историческия процес.
Могилмитски – Трябва да се пра
в
и разграничение на предмета на историята ка3.Как се е изменяла проблематиката на историческотоизследване;
4.Как са се развивали и изменяли теориите, о
т чиято позиция
се е изучавал историческия проц
ес
.
Могилмитски – Трябва да се прави разграничение
Фернанд Бродел 1902 – 1985г. – френски учен и най-големия стопански историк на ХХ век. Основните му трудове – „Средиземноморието и средиземноморския свят по време на Филип ІІ” 1942г., „Материална цивилизация и капитализъм” 1968г. в три тома, „Средиземноморието” 1978г.
Той
работи с млади учени от
Балк
аните. Т
о
й се обявя
ва
против използването на други науки близки

до историята. Бродел въвежда понятието дългосрочен период – отрязък от време, в който даден исторически проблем се заражда, протича и затихва.
Ричард Хофстетер, Шарл Моразе се обявяват за интеграция м
ежду хуманитарн
ите науки, както между тях така и за други хуманитар
ни

н
ауки, за методите при историческото изследване.
Функции на историографията:
1. Описателна.
2. Нормативна.
1.Тя означава:
- Регистриране на постиженията на ис
торическата наука;
- Изисква пълна интерпретация.
2.Надгражда описателната, като извлича закономерността, като изворите играят нормативен ориентир от настоящата към бъдещата историческа наука.

ИСТОРИОПИС ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИОПИС

Интересът датира от ХІХ век, когато се заражда т.нар. панславянска идея. С утвърждаването на Р
у
ската имп
ерия тя се явява стожера на паславянския свят. За това са необходими исторически документи, които са в архивите на старата българска държава.
Розенкраф, Погодин, Оболески и др
уги, които първи поставят въпроса за взаимодействието между руски и български летописания. Те търсят документи за наличието на руско летописание.
Спиридон Палаузов – първият български историк.
Константин Иречек – при тях за първи път се поставя въпроса има ли я българската историопис – об
ема и съдържанието и.
П.А.Сирку, К. Радченко – те продължават представения въпрос о
т предшествениците си. От ¾ на ХVІ век се по
с
тавят нови основи. В. Златарски, П. Мутаф
чиев
се свързват с трудовете
по бъ
лгарската средновековна летопис.
Йон Богдан – изследов
ател
на българската среднов
еков
на летопис. Йо. Иванов, Ив. Дуйчев – така през 30-те години се появява първите обобщенРичард Хофстетер, Шарл Моразе се обявяват за интеграция между хуманитарните науки, както
между т
я
х така и за други хуманитарни науки, за методите
при
историческото из
следване.
Функции на историографията:
1. Описател
н
а.
2. Нормативна.
1.Тя означава:
- Регистриране на постиженията на историческата наука;
- Изисква пълна интерпретация.
2.Надгражда описателната, като извлича закономерността, като изворите играят нормативен ориентир от настоящата към бъ
дещата исто
рическа наука.

ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИ
О
ПИС

Интересът датира от ХІХ век, когато се заражда т.нар. панславянска идея. С утвърждаването на Руската империя тя се явявФункции на историографият
а:
1. Описателна
.
2. Нормативна.
1.Тя означава:
-
Регистриране на постиженията на ист1. Описателн
1.Период на зараждане и развитие от 681 до 1018г.
2.Българската историография през ХІ – и ХІV век.
В границите на тези два периода разграничаваме още два подпериода на базата на религиозния принцип 2.Българската историография през ХІ – и ХІV век.
В границите на тези дв
а пе
риода разграничаваме още
два
подперио
д
а на базат
а
на религиозния принцип и държавността:
1.Е
з
ически – края на VІІ – среВ границите на тези два периода разграничаваме още два подпериода на базата на религиозния принцип и държавността:
1.Езически – края на VІІ – средата на ІХ век.
2.Християнски
– разделя се н
а още три етапа:
2.1.От средата на ІХ до 1018г.
2.2.
От

1
018г. до 1185г.
2.3.От 1185 до 1396г. – ІІ-та българска държава.
Професор Иван Божилов ни предлага друга периодизация. В студията му на поредицата „Стара бъл
гарска литература”. Според него религията е граничеща за1.Езически – края на VІІ – средата на ІХ век.
2.Християнски – разделя се на още три етапа:
2.1.От средата на ІХ до 1018г.
2.2.От 1018г. до 1185г.
2.3.От 1185 до 1396г.
– ІІ-та българ2.Християнски – разделя се на още три етапа:
2.1.От средата на ІХ до 1018г.
2.2.От 1018г. до 1185г.
2.3.От 1185 до 1396г. – ІІ-та българска държава.
Профе
с
ор Иван Б
ожилов ни пред2.1.От средата на ІХ до 1018г.
2.2.От 1018г. до 1185г.
2.3.От 1185 до 1396г. – ІІ-та българска държава.
Професор Иван Божи2.2.От 1018г. до 1185г.
2.3.От 1185 до
1396г. – ІІ-та българска държава.
Професор Иван Божилов2.3.От 1185 до 1396г. – ІІ-та българска държава.
Професор Иван Божилов ни предлага друга периодизация. В студията му на поредицата „Стара българска литература”. Според него религията е граничещаПрофесор Иван Божилов ни предлага друга
периодизация. В студията му на поредицата „Стара българска литература”. Според него
религията е граничеща за периодизацията в д
в
а периода:
1.Езически – преди покръстване
то.
2
.Християнски – след покр
ъства
нето.
Той отнася групата на БСИ до 1762г. до Паисий.
В
хри
стиянския период Ив. Бо
жило
в обособява четири самостоятелни етапа:
1.864 – 1018г. – години, които се характеризират с най-бляскавите политически завоевания, с полагането на темела на една нова цивилизиц
ия чужд
а
на българския народ.
2.1018 – 1186г. – години, п
рез
които не съществ
ува българската държава и българските земи са час
т
от Византийската империя. Този етап от историографията е най-яркото и дори единстве1.Езически – преди покръстването.
2.Християнски – след покръстването.
Той отнася групата на БСИ до 1762г. до Паисий.
В християнския пе2.Християнски – сл
ед покръств
ането.
Той отнася групата на БСИ до 1762г. до Паисий.
В християнския период Ив. Божилов обособява четири самостоя
Т
ой отнася групата на БСИ до 1762г. до Паисий.
В християнския период Ив. Божилов обособява четири самостоятелни етапа:
1.864 – 1018г. – години, които с
е характеризират
с най-бляскавите пВ християнск
ия
период Ив. Божилов обособява четири самостоятел
Основна периодизация
1.Обхваща процеса на зараждането на историко-летописната трад1.Обхваща процеса на зараждането на историко-летописната традиция през ранното Средновековие – VІІ – ХІІ век.
2.Включва развитието на историописта – ХІІ – ХІV век – Втората българска държ
ава.
3.Българските историческ
и съ
чинения
о
т късното
Ср
едновековие средата на ХV – ХVІІ век.

Р
АЖДАНЕ НА ИСТОРИКОЛЕТОПИСНАТА ИСТОРИОПИС ПРЕЗ РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ VІІ – ХІІ ВЕК

Агатий Миринейски, Про