История на България след 1944 г.

(1)
България вБългария в политиката на СССР през ІІ СВ.
Въпросът за външнополитическата ориентация на България противопоставя Българската работническа партия БРП - идеологически обВъпросът за външнополитическата ориентация на България противопоставя Българската работническа партия БР
П
-
идеологически обвързана със СССР, на традиц
ионните политически сили с пробританска и профренска ор
иентация (демок
р
ати, земеделци, социалдемократи
, радикали и др.)
О
т началото на войната до лятото на 194
0 Балканите са регион, където пря
ко се сблъскват интересите на Англи
я и СССР.
Съ
ветските намерения - важно мяст
о в тях заема опитът да се гарантира сигурността на СССР, включително в черноморския район и Проливите.
За разлика

от Англия съветската дипл
омация търси решения на двустранна основа и през есента на 1939 предлага на България договор за взаимна помощ.
О
питите завършват с неуспех, най-вече поради страховете на българските управляващи, че п
о-тясното свър
з
ване със СССР, макар той да е съюзник на Герман
ия, ще доведе до съветско закрепване в Българ
ия и до засилване на българското комунистическо движение.
СССР се обявява в подкрепа на българското искане за връщане на Южна Добруджа.
През лятото на 1940 Москва многократно и открито заявява готовност да п
От началото на войната до лятото на 1940 Балканите са регион, където пряко се сб
лъскв
ат интересите
н
а Англия и СССР.
Съветските
намерения - важно място в тях заем
а опитът да се гарантира сигурността на СССР, включително в черноморския район и Про
ли
вите.
За разлика от Англия съветската дипломация търси
решения на двустранна основа и
през есента на 1939 предлага на България договор за вз
а
имна помощ.
Опитите завършват с неуспех, най-вече порад
и
стра
ховете на бълга
По нареждане на Москва БРП възприема още през юни 1941 курс към въоръжена борба.
На 22 юни 1941, в деня на германското нападение, генералният секретар на Коминтерна Г. Димитров е извикан при Сталин. В дневника си Димитров записва: „Разбрахме се за нашата работа. Засега Коминтернът н
е
тр
ябва да излиза открито. Партиите по меНа 22
юни 1941, в деня на германското нападение, генералният
секретар на Ко
м
интерна Г. Димитров е извикан п
ри Сталин. В дневни
ка си Димитров записва: „Разбрахме се
за нашата работа. Засега Коминтер
нът не трябва да излиза открито. Па
ртиите по мес
та да разгръщат движение в защи
та на СССР. Да не се поставя въпросът за социалистическа революция... Става въпрос за разгрома на фашизма, поробил р
е
дица народи и стремящ се
да пороби и други народи...".
Първоначално съпротивата се подема от бойни групи, извършващи саботажи, но още пре
з
лятото на 1941 се появяват и партизански чети. БРП обаче остава сама в организирането
на въоръжената

съпротива (само Г. М. Димитров призовава за вкл
ючване на селяните в нея, доколкото тя отгова
ря и на британските намерения).
През 1942 Москва отчита трудностите, които комунистическите партии срещат при организиране на съпротивата и обмисля как да привлече по-широки обществени слоеве, като ги освободи
от неизбежното им свързване с комунистическата идеология и целите й.
На основ
ата н
а идеята за „н
а
родните" фронтове от средата
на 30-те се оформя новата съветска
тактика. Тя изисква обединяване на разнородни обществени и политически среди в имет
о
на борбата против фашизма и свързаните с Германия прави
телства. Тези „народни фронтове"
, а не само комунистическите партии, трябва да организи
р
ат съпротивата в отделните страни и да я изведат от тясн
оп
арти
йните рамки.
З
С/у партизаните от началото на 1944 започва да действа новосъздадената военно-полицейска организация -жандармерията, а броят на жертвите, дадени от партизаните и ятаците им, рязко нараства. Кабинетът на Д. Божилов увеличава арестите, интерниранията на противниците на властта и изпра
щ
ане
то им в концентрационни лагери.
От есента н
а 1943 Сталин допълва военните успехи с нарастваща дипл
оматическа акти
в
ност, за да си осигури първосте
пенна роля в следво
енното устройство. През септември 1943
към Народния комисариат по външн
ите работи са създадени комисии - п
о въпросите н
а мирните договори и следвоенно
то устройство и по проблемите на примирията, които разработват съветската следвоенна стратегия. Балканите все още са

далеч от обсега на действ
ие на съветските войски и затова не заемат предно място в инициативите на Москва. Опитите на САЩ и Англия да я въ
в
лекат в обсъждания на балканските проблеми не успяват.
От началото на 1944 СССР предпр
иема самостоят
е
лна дипломатическа акция в България - чрез поре
дица от ноти той се опитва да принуди кабинет
а на Божилов да скъса съюза с Германия, като започва с протести срещу строителството на военноморски съдове във Варна, които Германия използва срещу СССР.
През април-май натискът се засилва и обвиненията са ра
зширени - че ВарОт есента на 1943 Сталин допълва военните успехи с нарастваща ди
плома
тическа активн
о
ст, за да си осигури първост
епенна роля в следвоенното устройст
во. През септември 1943 към Народния комисариат по външните работи са създадени комис
ии
- по въпросите на мирните договори и следвоенното устр
ойство и по проблемите на примир
ията, които разработват съветската следвоенна стратегия
.
Балканите все още са далеч от обсега на действие на съв
ет
скит
е войски и зато
Чак до пролетта на 1941 Вашингтон проявява към България добронамерена дистанцираност, като се задоволява с призиви за запазване на българския неутралитет.
Надеждите на българската страна, че САЩ ще подкрепят териториалните й претенции, само защото са справедливи и американската д
и
пло
мация ги е защитавала непосредствено след П
ървата световна война, остават излъгани - Вашингтон отк
азва да се анга
ж
ира с териториални промени, из
вършвани в хода на
войната.
Реакцията на САЩ след влизане
то на България в Тристранния пакт
– те са убедени, че българските уп
равляващи не
са имали реална възможност да с
е противопоставят на герНадеждите на българската страна, че САЩ ще подкрепят териториалните й претенции, само защо
т
о са справедливи и америк
анската дипломация ги е защитавала непосредствено след Първата световна война, остават излъгани - Вашингтон отказ
в
а да се ангажира с териториални промени, извършвани в хода на войната.
Реакцията на СА
Щ след влизане
т
о на България в Тристранния пакт – те са убеден
и, че българските управляващи не са имали реа
лна възможност да се противопоставят на германския натиск. Затова не реагират остро на взетото решение.
Обединението (когато на Българие се връщат Вардарска Македония и част от Беломорка Тракия – след 19 април
1941)обаче предизвиква негативен обрат в отношението на САЩ към България, тъй к
ато т
е са възприели

принципа да не признават пос
тигнати чрез насилие териториални п
ромени.
На 24 април 1941 президентът Рузвелт определя България като агресор, , а заме
ст
ник-държавният секретар Съмнър Уелс обвинява българскит
е управляващи в съучастничество
на германците при разрушаването на европейската цивилиз
а
ция.
13 декември 1941 – България обявява «символична» в
ой
на н
а САЩ и Великоб
На 27 август на Г. Киселов е внушено да се откаже да пътува до Кайро. Американски дипломати направо заявяват на Кисельов и Мушанов, че ако в началото на август примирието е било наложително, то сега било авантюра, защото щяло да доведе до раздори между съюзниците. Съветът към българи
т
е е
да протакат преговорите, защото „до една с
едмица много работи ще се избистрят... Не ставайте прич
ина за спорове
и
подозрения между „големите".
С
ъобразявайки се със
съветската оценка, САЩ и Англия също
не подкрепят новия кабинет на Мур
авиев и той остава в пълна изолация
. Двете държа
ви просто изчакват поредния съв
етски ход, протакайки в Кайро преговорите с официалния български представител Ст. Мошанов.
Ст. Мошанов и полк. Желя
з
ков пристигат в Кайро на
30 август 1944 и на следващия ден провеждат единствената официална среща със западните представители, на която с
е
решава заседанията да се отложат с няколко дни, докато българската делегация получи ре
довни пълномощ
и
я.
За Англия и САЩ България е вече в съветскат
а сфера на влияние и няма смисъл да се поемат
излишни рискове с подкрепа на правителство, което не се ползва със съветското доверие.
Изборът, който САЩ трябва да направят, също не е особено труден. От едната страна на везните е малката балканска държава,
чието по-различно от другите сателити положение привлича американския интерес с
възм
ожността САЩ д
а
играят водеща роля при изве
ждането й от войната и в следвоенно
то й развитие. От другата страна са разбирателството и единството на Антихитлеристкат
а
коалиция пред решителната битка с Германия и следвоенн
ото сътрудничество, които могат
да пострадат от американското противопоставяне на съвет
с
ките намерения в регион, много по-важен за съветската,
от
колк
ото за амСъобра
Чърчил успокоително заявява «На Балканите ние нямаме нито интереси, нито често-честолюбиви стремежи. Всичко, което искаме да направим, е да сковем тези 21 германски дивизии на Балканите и по възможност да ги унищожим»
Истинските намерения на британския премиер обаче не са тайна за Ру
з
вел
т и Сталин.
Рузвелт споделя със сина си Ели
ът: „Когато Чърчил се «Чърчил иска да удари през Центра
лна Европа, за
н
е позволи на Червената армия да
мине през Австрия
и Румъния, а даже, ако е възможно, и п
рез Унгария. Сталин, и аз, и всич
ки го знаехме...". Рузвелт е катего
ричен: „Не ви
ждам никаква причина да поставя
ме живота на американските войници в опасност....»
Чърчил трябва да отстъпи. Решено е вторият фронт да се открие пре
з
май 1944 в Северна Франц
ия. Така е ликвидирана една от възможностите за различно следвоенно бъдеще на Балканите.
Англия и САЩ са единоду
ш
ни категоричИстинските намерения на британския премиер обаче не са тайна за Рузвелт и С
талин.
Рузвелт

споделя със сина си Елиът: „Когато Чърчил се «Ч
ърчил иска да удари през Централна Европа, за
не позволи на Червената армия да мине през Австрия и Румъния, а даже, ако е възможно, и през Унгария. Сталин, и аз, и всички го знаехме...". РуРузвелт споделя със сина си Елиът: „Когато Чърчил се «Чърчил иска
да удари през Централна Европа, за не позволи на Червената армия да мине през Ав
стрия
и Румъния, а
д
аже, ако е възможно, и през
Унгария. Сталин, и аз, и всички го
знаехме...". Рузвелт е категоричен: „Не виждам никаква причина да поставяме живота на
а
мериканските войници в опасност....»
Чърчил трябва да о
тстъпи. Решено е вторият фронт д
а се открие през май 1944 в Северна Франция. Така е лик
в
идирана една от възможностите за различно следвоенно бъд
ещ
е на
Балканите.
Ан
Това не означава, че комунистическите партии се отказват от крайната си цел - социалистическото общество. Отлагането й е свързано с условията в края на войната.
- сложните задачи по възстановяване на нар. стопанство изискват усилията на повече партии.
- обявяването на диктатура н
а
пр
олетариата би имало крайно негативни послед
ствия: 1) ще постави под въпрос единството на съюзницит
е от Антихитлер
и
стката коалиция; 2) ще затрудн
и изработването на
мирните договори с бившите германски с
ателити и ще удължи неуреденото
им международно положение и цялостн
ото регулиран
е на следвоенна Европа; 3) в п
сихологически план дори самата употреба на думат- сложните задачи по възстановяване на нар. стопанство изискват усил
и
ята на повече партии.
-
обявяването на диктатура на пролетариата би имало крайно негативни последствия: 1) ще постави под въпрос единств
о
то на съюзниците от Антихитлеристката коалиция; 2) ще затрудни изработването на мирнит
е договори с б
и
вшите германски сателити и ще удължи неуредено
то им междуна- обявяването на диктатура на пр
олетариата би имало крайно негативни последствия: 1) ще постави под въпрос единството на съюзниците от Антихитлеристката коалиция; 2) ще затрудни изработването на мирните договори с бившите германски сателити
и ще удължи неуреденото им международно положение и цялостното регулиране на с