История на българската буржоазна държава и право - лекционен курс

Историянабългарската
буржоазнадържаваиправо
1878–1917
Дигиталнабиблиотекапоархивистикаи
документалистика
Раздел:«Книги»
Наученръководител:проф.д-рА.Нейкова
Автор:МихаилАндреев
Дизайн:ДавидНинов
София,2014
Впредставениянавниманиетонабългарскиячитателучебнике
даденозапървипътвнашатаправноисторическалитературакратко
систематичноизложениенавъпросите,коитопоставяразвитиетона
българскатабуржоазнадържаваиправопрезпериода1878–1917г.

Началнотоизгражданенабългарскатабуржоазнадържаваиправои
промените,коитотепретърпяватдокраянаПърватасветовнавойна,са
разгледанивнеразривнавръзкасъссоциално-икономическото,
политическотоикултурноторазвитиенабългарскиянарод.Учебникът
епредназначензастуденти-юристи,нопорадипроблемите,които
поставя,катосеимапредвидилитературниятапарат,скойтоеснабден,
тойщепредставляваинтересизаонези,коитосезанимаватснова
българскаистория,историянаславянствотоидр.
Молядасеимапредвид,чеизданиетоефототипноималкотона
бройнеизбежнизавреметонаиздаванеидеологеминесаотстранени
оттекста.
Частпърва:Борбизавъзстановяванеиначално
изгражданенабългарскатадържава
Дялпърви:Борбизаосвобождение
ГлаваI:Борбатанабългарскиянародсрещу
османскатавластзасъздаваненабългарскадържава
Възражданенабългарскиянародиборбазаосвобождение.Борбаза
българскацърква.Борбазаполитическоосвобождение.
«Добродетелнатадружина»икомитетътнаКасабов.Раковски.Левски.
Местниреволюционникомитети.Наредата.Каравелов.БРЦК.
Априлскотовъстание1876.Подготовкаипотушаваненавъстанието.
Значениетому

На1.VII.1878г.освободениятчрезпобедоносноторускооръжие
българскинародеполучилсвоядържавнаорганизацияпосилатана
единмеждународноправенакт—решениетонаБерлинскияконгресна
Великитесили.Бибилообачесъвсемнеправилносъздаванетона
българскатабуржоазнадържавадасесвържеединственос
постановлениятанаБерлинскиямеждународендоговор.Разпоредбите
натозидоговор,доривзетисамипосебеси,разкриватпротиворечиви
тенденции.ТесарезултатнапротиворечиятавполитикатанаВеликите
силикъмновосъздаденотобългарскокняжество.Разискваниятана
представителитенаВеликитесилинаБерлинскияконгрес,коитоса
обусловилинеговитерешения,разкриватощепо-яснотези
противоречия.Срещупозициятанарускатаделегация,коятозащитава
българскиянародибранипостановлениятанапрелиминарния
Санстефанскимирендоговор,сепротивопоставятповечеилипо-малко
последователноостаналитеВеликисилиинапървомястоАнглияи
Австро-Унгария.Създаванетонаавтономнобългарскокняжество«под
сюзеренитетанасултана»инаавтономна«турска»провинцияИзточна
Румелияекомпромис—резултатнаборбатанапротивоположнисили:
нарускатадипломация,коятобраниинтереситенабългарскиянарод,и
назападноевропейскатадипломация,коятозащитаваинтереситена
Османскатаимперия.Разбирасе,впоследнасметкавсякаеднаот
Великитесилизащитавасвоисобствениинтереси.Това,коетотук
трябвадасеизтъкнеиподчертае,е,чезападноевропейската
дипломация,коятопазиstatuquo-тонаЕвропейскияЮгоизток,е
принуденаданаправиизвестниотстъпкинаРусияинабългарския
народ,нарушаващитоваstatuquo,катосанкционирасъздаванетона
новабългарскадържава.Ясноеследователно,чепоявяванетона
същатанаисторическатасценанеебилоплоднадобратаволяна
Великитесили.Новатабългарскадържаваебилаизвоюванасборба.

ТазиборбанезапочванаБерлинскияконгрес.Нейнотоначалонеможе
дасетърсиивОсвободителнатаруско-турскавойна.Самата
Освободителнавойнаеобусловенаотбезуспешниякрайнаопититеда
сепомогненабългарскиянародподипломатическипът.Тяе
предизвиканаотгрознитеиздевателстванабашибозушкитеордиина
османскитегосподариспрямобългарскиянарод,вдигналсенабойза
свобода.Впоследнасметкаследователнотретатабългарскадържавае
извоюванасусилията,сжертвите,седнадума,сборбитенабългарския
народ.Затованейнатаисториянеможедабъдеразбранаправилнои
що-годезадълбочено,аконесезнаяттезиборби,аконесепознават
класовитесили,коитостоятвтяхнатаоснова,аконесезнаят
концепциитенаборцитезасвободаотноснобъдещатабългарска
държаваиотноснонейнотоустройство.
Изгражданетонадържавнатаорганизациянатретата—
буржоазна—българскадържаваесложенпроцес.Втозипроцесса
включениусилиятанабратятаосвободители,накоитоебилоповерено
временнотоуправлениенаосвободенитебългарскиземи.Новтози
процессавключенипредивсичкоусилиятанасамиябългарскинарод.
Неговипредставителисаучаствуваливосъществяванетона
държавнитефункцииощеповременаВременноторускоуправление.В
тозипроцессавключенииусилиятанаучастницитевУчредителното
народносъбрание,коитосаизработилиТърновскатабуржоазна
конституция.Специаленинтересбудивъпросът,доколкотази
конституцияемогладаосъществиидеитезадържавноустройствона
най-прогресивнитепредставителинабългарскатаполитическамисъл
отвреметопредиОсвобождениетоидоколкотезиидеисасрещнали
непреодолимипречкивразпоредбитенаБерлинскиядоговорив
специфичната политическа обстановка,създадена след
освобождениетонаБългария.Ощепо-голямозначениеимавъпросът,

каксеедостигналодопрогресивнитеидеизадемократичнауредбана
българскатадържава,покакъвпъттесапроникналивсъзнаниетона
народнитемаси.
Всичкотоваобяснявазащопроучванетонаисториятана
българскатабуржоазнадържаваиправотрябвадазапочнезначително
предидататананейнотомеждународнопризнание.Тотрябвада
започнесборбитенабългарскиянародсрещуосманскитепоробителии
снеговитегероичниусилиязаизвоюваненаполитическасвобода.
***
Извънредножестокиятгнетнаосманскатадържава,който
пречелнабългарскиянароддаразвиесвоитематериалниидуховни
сили,етрябвалодагодоведеидействителногоедовелдооткрита
борбазасъздаваненабългарскадържаванамястотонаосманската.
Норазгръщанетонатазиборбанеестаналоотведнъж.Формулирането
насаматаидеязапълнаполитическасвободанабългарскиянароде
ималозапредпоставкапреодоляванетонаредицатрудности.Трябвада
секажевтазивръзка,чеполитическиконцепции,резултатна
френскатабуржоазнареволюция,сапроникналиивбългарскитеземи
най-вечечрезпосредничествотонанапредничавирускиписателии
политическидейци,но—общовзето—идеитезаполитическасвобода
сасеоформилисреднай-прогресивнитепредставителинабългарската
политическамисълдоголямастепенсамобитно,подвлияниена
местнитеусловияивконтактсвъжделениятаиразбираниятана
широкитенароднимаси.
Борбатазаосъществяванетонаидеятазаполитическото
освобождениенаБългарияебилаизключителнотрудна.Смного

страдания,спродължителнаижестокабитканамногофронтове
българскиятнародетрябвалодаизвоювасвоятадържава.Най-
светлитеумовенабългарскиянарод,неговитенай-верниибезкористни
синовесаизнеслинаплещитесиборбата—напръвпогледнепосилнаи
безнадеждназаединизоставенизабравеннарод.Многоотборцитеса
пожертвувалиживотасивтазиборба,задаживеятвечновнародната
памет.
Началотонаборбатазапълнополитическоосвобождениена
българскиянародизасъздаваненабългарскадържаватрябвадасе
диривначалотонаепохатанаВъзраждането—средатанаXVIIIв.
Всъщносттяезапочналакатоборбазанароднапросветаизадуховно
освобождениенабългарите,заформираненабългарсканация.
Първатаискравтазиборбаебилазапаленаотскромниясветогорски
монахПаисийХилендарски(1722–1765г.)—авторнамалкатапообем,
носогромнозначениезапо-нататъшнатасъдбанабългарскиянарод
«Историяславяноболгарская»(завършена1762г.).Запознавайки
българскиянародснеговотославноисторическоминалои
приканвайкигоданесесрамуваотсвояродиезик,Паисийвнушавана
българскиянарод,четойтрябвадасестремидапостигнетова,коетоса
ималинеговитедедиипрадеди—свободнабългарскадържава.
ПоследователитенаПаисий—СофронийВрачански(Стойко
Владиславов),ЙоакимКърчовски,КирилПейчиновичсабилипламенни
радетелизанароднапросветаикултура.
Напросветнотоделовоназимрачназабългарскиянародепоха
саслужилит.нар.килийниучилища,вкоитоскромнилюде,най-често
занаятчии,саучели«начетмоиписмо»потвърдепримитивенначин.
ПрезвторатаполовинанаXVIIIв.тезиучилищадобилизначително
разпространениеипо-голямозначение.В1835г.вГабровобило
откритовзаимноучилище,вкоетопреподаваниятасеводелипо

«взаимната»метода—по-напредналитевобучениетоученици
обучавалиноваците.Изобщозапочналидасипробиватпътизградени
напо-съвършенипедагогическипринциписветскиучилища.Успоредно
сборбатазапросветаикултурапродължавалаборбатасрещу
феодалниягнет.В1835,1836,1841г.избухналикървавивъстания,
потушенисголемижестокости.В1850г.избухналоголямовъстание
въвВидинско.
Направениятопитзареформираненаосманскатадържавачрез
издаденотсултанАбдулМеджидофициаленакт—Гюлханския
хатишериф(1839г.),макарченедовелдощо-годесериознирезултати,
насърчилбългарскиянародвборбатамусрещуосманскатавласт.
БългаритевсвоятаборбазапочналидасепозоваватнаХатишерифа,
който—самоформално,разбирасе—«гарантиралживота,честтаи
имота»навсичкиподаницинаосманскатадържавабезразликана
вероизповеданиеинародност.
ГюлханскиятХатишерифулеснилбългарскиянародивборбата
мусрещуЦариградскатапатриаршияигръцкотодуховенство.Развило
севсенароднодвижениезасамостоятелнабългарскацърква,което
всъщностбилодвижениезакултурнаинационалнасамостоятелност.
Начелонатовадвижениеизлезлидваманеустрашимиборци—Неофит
БозвелииИларионМакариополски.Упълномощениотцариградските
българи,в1845г.теподалидвепрошениядоВисокатапорта,вкоито
изложилиисканиятанабългарскиянарод:дасеназначаватв
българскитеепархиивладицибългари,избираниотнарода,дабъдат
допуснативЦариградкатозастъпницинабългарскиянародпред
Високатапортачетириманеговипредставители.ВЦариградбили
изпратенимножествопрошенияотразличнибългарскиградове—
Свищов,Русе,Шумен,Сливен,СтараЗагора,Казанлък.Стяхсеискало
дабъдесъздаденасамостоятелнабългарскацърква.ВПловдив

българитевзеливсвоиръцецъркватаСв.Богородица,вКукушиОхрид
севдигналинаоткритаборбасрещубезнравствениягръцкивладика
Мелетий.НаВеликден1860г.приизвършваненабогослужениетов
българскатацърквавЦариградИларионМакариополскипоисканена
народаотказалдаспоменеиметонаЦариградскияпатриарх.Примерът
мубилпоследванотвладицитеАвксентиВелешкииПаисий
Пловдивски—последният,макаригръкпонародност,възприел
позициятанасвоетопаство.Отказътнатезивладицидасеподчинятна
Цариградскияпатриархозначавало,чебългарскиятнародскъсвас
Цариградскатапатриаршияиискасамостоятелнабългарскацърква.
Патриаршиятасипослужилаитозипътспознатитеиизпитани
средства.Триматавладицибилизаточени,нонещатанемоглидабъдат
върнатиназад.Вмногоепархиигръцкитевладицибилиизгонени.
СмутенаотопититеназападнитесилидасъздадатвБългарияуниатско
движение,ирускатадипломациясенамесиларешителновподкрепана
исканетонабългаритедаполучатсамостоятелнацърква.Вкраяна
краищатаврезултатнарешителнатаибезкомпромиснаборбана
българскиянародна28.II.1870г.билиздаденсултанскиферманза
учредяваненаБългарскатаекзархия.Споредфермана(чл.5насъщия)
българскиятекзархбил«законенпредставителнабългарската
народностизастъпникнанейнитедуховно-културниправа».В
Българскатаекзархиявлизали15епархии—Силистренска,Русенска,
Шуменска,Търновска,Ловешка,Видинска,Врачанска,Софийска,Нишка,
Пиротска,Кюстендилска,Самоковска,Велешка.ВЕкзархиятавлизалии
Варненскатаепархия,нобезградаВарнаи12селаиПловдивската
епархия(ноотгр.Пловдивсамоеднамахала).
Успешнотозавършваненаборбатазаосвобождаванена
българскиянародотдуховнотоигонагръцкотофанариотско
духовенствоисъздаванетонасамостоятелнабългарскацърквае

ималоголямозначение.Софициаленактнаосманскатадържавна
властебилопризнатосъществуванетонабългарскатанацияв
пределитенаосманскатадържаваиебилнаправенопитдабъдат
установениетническитеграницинабългарскиянарод.Признанието,че
впределитенаосманскатадържавасъществуваотделна,различнаот
другитенародностибългарсканация,епоставялонадневенред
въпросазаполитическитеправанатазинация;засъздаванетона
такаваполитическаорганизация,вкоятотезиправабихамоглида
намерятреалноосъществяване.Сдругидуми,поставялсеепроблемът
заполитическотоосвобождениенабългарскиянарод,назрявалиса
условиятаследизвоюванетонабългарскатацърквадабъдеизвоювана
ибългарскадържава.
Какконкретносасесложилитезиусловиявнавечериетона
решителнатаборбазаполитическоосвобождениенаБългария?Отедна
страна,просветителнатадейностнаплеядатабългарскивъзрожденци
билаизвършиласвоетоспасителнодело.Българскиятнародвечене
тънелвневежество.Значителенбройотбългарскотонаселениебило
придобилозадоволителназаоновавремеграмотност,анай-будните
синовенабългарскиянародпостигналинемалъкуспехивкултурната
област.Учебници,научно-популярнаихудожественалитература,
периодичниизданияпоказвалинасвета,чебългарскиятнародсе
стараедапреодолееизоставанетовтазиобласт,изоставане,закоето
тойнееималвина.Ноуспоредноснарастванетонапросветатаи
културатанабългарскиянародзасилвалосеисъзнаниетому,че
същ