История на балканските народи

ИСТОРИЯ НА БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ

ГЕОРГРАФСКИ ОБЗОР И СЪВРЕМЕННА ПОЛИТИЧЕСКА КАРТА НА БАЛКАНИТЕ.ЕТНИЧЕСКИ СТРУКТУРИ И КУ

ГГЕОРГРАФСКИ ОБЗОР И СЪВРЕМЕННА ПОЛИТИЧЕСКА КАРТА НА БАЛ
КАНИТЕ.ЕТНИЧЕСКИ СТРУКТУРИ И КУЛТУРНО-ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ЗОНИ.ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ НА БАЛКАНИТЕ.

И до днес не стихват споровете на понятието „Балкани” и страните около източна Европа, като нейна най-значителна част. Липсват ранен консенсус в това отношение. Това исторически формирало се понятие „Балкански полуостров” има георграфски граници: югозападни – Адриатическо и Йонийско море и югоизточна – Черно море, Мраморно море и Егейско море. За северна природна граница се приема р.Дунав и притокът й река Сава, но в поня

ИИ до днес не стихват споровете на понятието „Балкани” и страните около източна Европа, като нейна най-значителна част. Липсват ранен консенсус в това отношение. Това исторически формирало се понятие „Балкански полуостров” има георграфски граници: югозападни – Адриатическо и Йонийско море и югоизточна – Черно море, Мраморно море и Егейско море. За северна природна граница се приема р.Дунав и притокът й река Сава, но в понятието „Балкански полуостров” се включва и днешните румънски земи, а в понятието „Югоизточна Европа” се включват и унгарските земи. Меджу държавните граници в миналото са били многократно преправяни, но подобри и динамични промени в края на ХХ век и началото на ХХІ не липсват и са свързани с разпада на федеративна републик
а Югославия. От нея се отделят като самостоятелни държави: Словения-2 000 000 население; Република Хърватия - 4 700 000; Босна е Херцеговина – 4 400 000 и Македония – 2 000 000.
През 1992 год. Сърбия и Черна гора се обединяват във Федеративна Република Югославия, но в резултат на проведен референдум Черна гора се отделя в самостоятелна държава, а Косово скоро
о
бяви своята независимост. В централната и източна част на Балканите е разположена Република България. В южната част се включва о.Крит и много други острови. В югоизточните райони се намират източна Тракия, Одрин – Европейската част, Република Турция и друга част в Мала Азия. Европейската част е само 3 % от цялата територия на Турция. По данни от 1997 год. е 63 000 000 души. От историческа гледна точка и Румъния принадлежи към Балканите и заедно с
Унгария е част от Европейския югоизток, обхващащ 8 500 кв.км. площ.
Балкански полуостров идва от наименованието на планинска ве
рига – Балкана /Стара планина – Хемус/. За

кръстник на Балганския полуостров се счита немския географ Арнолд Цойне, който през 1808 год.въвежда това понятие. Самото название се среща за пръв път в изворите най-рано през 1490 год.в един меморандум до папата на Филип Калимах, който посещава тези земи по времето когато са в състава на Османската империя. Местните хора наричат Хемус-Bolcanum.
Разглеждани са версии за името, като някои го смятат за тюркско, но спорят дали е възникнало преди идването на османските турци от други народи – печинези, кумани и т.н.
Проф. Е. Хьош обръща внимание на обстоятелството, че георграфското разположение и релеф на Балканския полуостров предполага обособяването на няколко зони, като съществено се отличават помежду си. Всяка от тези зони си има своя специфика.
Тя е по Далматинското крайбрежие с многобройни заливи и острови, с много благоприятни условия за заселване. Тази област и нейното население е насочено към морето и контакти с други страни. Тук са прониквали външни италиански
влияния и се
оформят много градове като център на търговия.
Западни балкански планински масиви на Динарските планини и на юг – планина Пинд имат различен облик през векове
те. Те са силно изолирани от външния свят. Тук почти липсват пътища през вековете. Планин
ските масиви са прорязани от р.Неретва, Дрин, Шкумбини. Там се запазват до късно архаичните форми на живот с родово –племенни черти. Запазен е и номадския начин на живот , свързан с пребиваването на много общности като: каракачани, съръкачани,куцовласи и пр.
Тя е по поречието на р.Морава, Вардар, Сава, Марица, Дунав и неговите притоци. Съществуващи планински вериги на Балкана: Старопланинска, Рило-Родопски масив, които не създават съществени проблеми с комуникацията от други райони. Дунавската равнина и Тракийската низина са едни от най-плодородните земи на полуострова. На север от Дунав е структурата на ландшафта в днешните румънски земи е от планинска верига на Карпатите.
На тези територии са заселени разлПрез 1992 год. Сърбия и Черна гора се обединяват във Федеративна Република Югославия, но в резултат на проведен референдум Черна гора се отделя в самостоятелна държава, а Косово скоро обяви своята независимост. В централната и източна част на Балканите е разположена Република Бъл
гария. В южната част се включва о.Крит и много други острови. В югоизточните райони се намират източна Тракия, Одрин – Европейската част, Република Турц
и
я и друга част в Мала Азия. Европейската част е само 3 % от цялата територия на Турция. По данни от 1997 год. е 63 000 000 души. От историческа гледна точка и Румъния принадлежи към Балканите и заедно с Унгария е част от Европейския югоизток, обхващащ 8 500 кв.км. площ.
Балкански полуостров идва от наименованието на планинска верига – Балкана /Стара планина – Хемус/. За кръстник на Балганския полуостров се счита немския географ А
рнолд Цойне, който през 1808 год.въвежда това понятие. Самото название се среща за пръв път в изворите най-р
В навечерието на Османската ек
сп
анзия Балканския полуостров представлява пъстра мозайка от държави и държавици, разяждани от борби за надмощие и междуособици. В италианските кар
ти тези държавни образувания са около 40 броя. В най-едри щрихи могъщата Византийска империя се е разпаднала на няколко части и е била терен на непрестанни борби за престола между Палеолози и Кантакузи, но недълновидно канили като военна сила наемници от тюрски бейлици обособяващи се на бившата византийска територия. В Константинопол се оспорва престола. В Солун е друга част от Византия начело с Мануил Палеолог, а в южна Гърция пелопони си оспорват престола с Михаил Кантакузин и Теодор Палеолог. България била също на три части: в североизточна България с регион около Варна и Добруджа се обособил Добротица, наследен от Иванко.Имаме и Търновско царство на Иван Шишман с цяла северна България и територия на юг от Стара планина – София, Дупница , поречието на Марица и северните Родопи. Третата част е Видинското царство на Иван Срацимир с център Видин.
Великата сръбска държава на Стефан Душан се разширила значително. През 1355 г. От държава остава само спомен.Започналите борби между сина му Ст.Уруш и Синиша; намесва се и царицата майка Елена. В резултат на борбите се оформят владения в Прилепско и Скойско на братята Вълкашин и Углеша. След смъртта им Черномен,Крали Марко се установява, а Скопие преминава в управление на Вук Бранкович. В района около Вел
бъжд се оформя владение на братята Драгаши с център Кюстендил. По-късно средните земи се поделят между княз Лазар и фамилията на Бранковичите. В северна Албания-Балшичи, П релюбовичи. В района на Босна – крал Твърдко.
В Мала Азия през ХІ век започва настъпление на Селджукските от Централна Азия /северно Каспийско море/ по посока Мала Азия – това са предимно огу
з
ни племена, тласкани от експанзията на монголците и в търсене на пасища. През 1701 г. В битка при Манцикерт селджуците побеждават византийските войски, ръководени от Роман ІV Диоген. Те образуват държава на великите селджуци /от централна Азия до Средиземно море/. Тя се разпада впоследствие, образува се селджукски солтанат с център днешен град Коня. Разпростира се до края на западните граници на Мала Азия. Под напора на монголците се образуват око
ло 12-20 тюркски бейлици. Османската експензия се установява трайно в европейския югоизток; от Мала Азия в Европа.

5. ОСМАНСК
АТА ЕКСПАНЗИЯ НА БАЛКАНИТЕ ОТ ГАЛИПОЛИ /13
5
4/ ПРЕЗ КОНСТАНТИНОПОЛ /1453/ ДО БУДА/1526/ И ПЪРВАТА ОБСАДА НА ВИЕНА ПРЕЗ 1529 ГОД.

През 1352 год. за първи път османците стъпват на европейския бряг и по-специално на Галиполския полуостров, където им била подарена крепостта. Две години по-късно през 1354 год. след голямо земетресение, което разрушило крепостните стени османските турци превзели Галиполи и стъпили трайно на европейския браг. За разлика от други бейлици, османците предприели друга тактика като не се задоволявали с плячка, а останали в завзетите територии. При Мурад /1361/ бил превзет гр.Адрианопол и станал първата европейска столица на османците с името Едирне. През 1371 год.Вълкашин и Углеша прекосяват половината Балкани и стигат до Черномен в стремежа си да спрат по-нататъшната османска експензия на Балканите. Те са разбити и убити. През 1385 г.е превзета София. 1389 год. била битката при Косово поле. Тук Мурад І загива; убит е от Милош Убилич. Султан става Баязид І, свързан с гибелта на османската
експанзия. П
рез 1396 г. Пада Видин.
През 1402 г. била битката при Анкара, където БаязидІ на свойй ред бил разгромен от монголските войски предвождани от Тимур /Тамерлан/.
Тримата сина на Баязид започват борба за престола. През първата половина на 15 в. османс
кото господство на Балканите е поставено под въпрос. По това време избухва възстание с Константин и Фружин. Друго възстание на Бадредин било със социална подкладка за равноправие на хората от различни етнически принадлежности. През 1443 г. и 1444 г. имало кръстоносен поход при султан Мурад ІІ начело с полско-унгарския крал Владислав Ягело и трансилванския вожд Янош Хунияди, сръбския деспот Георги Бранкович, Влад Цепеш и др. Предприемат кръстоносен поход и превземат СВеликата сръбска държава на Стефан Душан се разширила значително. През 1355 г. От държава остава само спомен.Започналите борби между сина му Ст.Уруш и Синиша; намесва се и царицата майка Елена. В резултат на борбите се оформят владения в Прилепско и Скойско на братята Вълкашин и Углеша. След смъртта им Черномен,Крали Марко се установява, а Скопие преминава в управление на Вук Бранкович. В района около Велбъжд се оформя владение на братята Драгаши с център Кюстендил. По-късно средните земи се поделят между княз Лазар и фамилията на Бра
нковичите. В северна Албания-Балшичи, П релюбовичи. В района на Босна – крал Твърдко.
В Мала Азия през ХІ век започва настъпление на Селджукските от Цен
т
рална Азия /северно Каспийско море/ по посока Мала Азия – това са предимно огузни племена, тласкани от експанзията на монголците и в търсене на пасища. През 1701 г. В битка при Манцикерт селджуците побеждават византийските войски, ръководени от Роман ІV Диоген. Те образуват държава на великите селджуци /от централна Азия до Средиземно море/. Тя се разпада впоследствие, образува се селджукски солтанат с център днешен град Коня. Ра
зпростира се до края на западните граници на Мала Азия. Под напора на монголците се образуват около 12-20 тю
От 17 в.насетне поради недоста
тъ
чна лоялност на князете спрямо османската власт на тези постове били назначени предимно гърци /фанариоти/ с по-изявена преданост към владетелскат
а династия. Но и тогава Влашко и Молдова запазват специфичната си политическа и обществена институция и организации. Поддържат връзки – външни политически с Хабсбургската империя, Русия, Полша и др. Територията им остава затворена за гражданските военни и религиозни служители на османския султан, но се задължават да участват със свои войски във военните походи на османците. Аналогично с това на Влашко и Молдова е положението на Трансилвания. Специфичен статут има и градът-република Дубровник по адриатическото крайбрежие. Те са васали на султана. Плащат васален данък от 12 500 златни дуката годишно, но запазват пълна автономия на управление. Управляват се от свой местен патрициат, без необходимост да се утвърждават от османската власт. По подобие на средновековни балкански владетели и османския султан предоставил на дубровничаните специални фермани, които им предоставят ред привилегии за осъществяване на търговска дейност на цялата европейска част в състава на османската империя. Дубровничаните създават свои търговски колонии във всичк