История на педагогиката - теми 1 курс

1. ТЕМА
Статут на История на педагогиката

Изучава учебно възпитателната практика и теория, която е до наши дни от появата.
Проучва и анализира закономерностите в развитието на педагогическото наследство.
Извежда ценните, актуалните, значимите педагогически идеи и теория на възпитанието.

Информационно-осведомителна - тя се постига чрез проучване, чрез събирателна дейност ( проучване на идеите на възпитанието)
- познавателна задача - изучава закономерностите в развитието на теория и практика за обучението)
- оценъчна - да посочим ценното, значимото, актуалното, даваме критична оценка.
прогностична задача - да дадем за времето напред в следващите 10-15г.
- етико-възпитателна - да формира положително възпитание, формира ни като педагози. Формира към отношението на педагога или ученика - положително. Да ни формира с положително отношение към професията.
- периодизация - основава се на развитието на формациите.
Възпитанието сред буржоазните общества
Възпитанието в средновековието
Възпитанието след буржоазните общества до наши дни
Методи за изследване на История на педагогиката (ИП)
- най-старият метод се нарича биографичен, Фон Рауме
- социологически метод - типичен представител Паул Брауд
- културно-философски метод - Херман Лезер, философията на Хегел
- диалектико-материалистически - обществено явление, възпитание като настоечно явление( възпитание, право, морал, политика и др.), възпитанието е обществено явление но влияе върху него.
Източници или изводи на История на педагогиката: надписи, стари рисунки, произведения на педагозите класици, художествени произведения " Парантюа" и "Пантагрюел"- Франсоа Рабле, литературна и училищна документация (учебни програми и др.)
Значение на История на педагогиката.
Авторът ни дава сведения за възпитанието в Средновековието и отричане на тези идеи. Общата история , литература, училищни документации, училищни програми, които са предлагани от други педагози.

2.ТЕМА
Възпитанието в Спарта

В Спарта разглеждаме три основни групи:
- патриати - аристокрацията
- периеки - свободно, но непълноправно население
- илоти - роби
До 7г. възпитанието е в семейството. Обръща се внимание на физическото закаляване, да не се страхуват от тъмнината, да са безстрашни, за да станат войници. От 7г. до 18г. мочетата постъпват в учебни заведения, които са възпитателни. Там се учат да четат и пишат.Набляга се на физическата подготовка. Цели се да израстнат здрави мъже. Изучават се песни и танци с боеви характер. След 14г. получават званието ЕРЕНИ. Всяка година представителите на властта посещават тези възпитателни учреждения, за да проверят момчетата до къде са стигнали с подготовката си. 20-30г. тези мъже са войници, които служат на родината си. На 30г. вече ги смятат за зрели мъже и тогава могат да създават семейства. Мъжете в Спарта получават патриотично възпитание, а момичетата получават физическа подготовка, за да раждат здрави деца. Ако се роди момче недъг, го хвърлят от скалите, защото от него няма да стане добър войник защитник на страната. Възпитателният идеал в Спарта е войникът. Робите, както още ги наричат - оръдие на труда, те са готови за тежката работа. Образованието и обучението не се предвиждат за тях.

3.ТЕМА
Възпитанието в Атина

По демократично управление, развитие получават философските школи, литературата, занаятите.... До 7г. децата се възпитават в семейството. Тук в семейството има кърмачки и гледачки. 7-12г. момчетата постъпват първо в училище на граматиката, където получават елементарна грамотност, като четене и писане. От 12-14г. постъпват в училището на китарата, където получават музикално възпитание, учат ги на музика и свирене. И двете са частни училища. Между 14-16г. постъпват в частно училище "Палестра". Това е училище за борба. Тук се решават задачи на физическото възпитание, предимно гимнастически упражнения. Между 18-20г. групата на Ефобия. Тук се изучава военната подготовка. Между 16-18г. училищата се наричат гимназион ( държавни училища ) и не е задължително всеки да ги посещава. Тук се изучават 7 свободни изкуства. Има авторитет към науката. По отношение на девойките, те нямат специално възпитание. Набляга се на красивия външен вид и маниери. Те обикновенно са в кръга на семейството. Когато девойката навърши определена възраст и е забранено да излиза или остава сама, с цел да се запази нейната чистота и репутация.

РАЗЛИКИ

В Спарта наблягат на военната подготовка, а в Атина има по-демократично управление, набляга се на интелектуалното развитие.

ПРИЛИКИ

- До 7г. възпитанието се извършва в семейството
- И в двете страни има военна подготовка
- Девойките - за тях не се предвижда по специално възпитание. За тях образованието не е важно. Най-важното е да са красиви и да раждат деца.
- В началния етап на образованието, младежите ги учат да четат и пишат.

4.ТЕМА
Сократ за образованието

Сократ е древногръцки философ роден 5-4 в.пр.н.ера. Той твърди, че идеите са вътре в нас още преди раждането, не идват от външния свят. Според възгледите му, възпитателят трябва да изведе знанията от вътре на вън. Опознай сам себе си, а не природните вещи. Сократ стига до извода, че трябва да се използва беседа. Човекът е източник на знанието още от раждането и със собствени сили, трябва да стигне до тях. Образованието е дейност, която не бива да се оставя на заден план ( не бива да се оставя на случайността), а де се води системно и методично.
1 етап - ИРОНИЯ - учителят задава подвеждащи въпроси на ученика, за да го обърка. " Аз знам, че нищо не знам. ", за стигне ученикът до това мислене. Няма предварителна подготовка, избира се тема и се говори.
2 етап - РАЗСЪЖДЕНИЕ - продължава да задава въпроси, но целта е да поведе ученика към разсъждение.
Атина обвинява Сократ, че извращава младежтта, защото не признава друго учение, освен неговото собствено. Когато го били заловили, му дават два избора: ако се откаже от теорията си, ще живее. Ако ли не, трябва да изпие чашата пред него, която била пълна с отрова и да умре. Той избира смъртта пред това да се откаже от идеите си. Той смятал, че доброто начало започва от малките неща и че има едно единствено добро - знанието и едно единствено зло - невежеството.

5.ТЕМА
Платон

Платон е древногръцки учен, математик и философ. Роден е през май 427 пр.Хр в Древна Атина. Той е ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят. Наред със своя учител Сократ и с Ученика си Аристотел, Платон поставя основите на западната философия и наука. Цялото му творчество остава непокътнато в продължение на повече от 2400г. Основател е на западната религия и духовност. Той е обективен идеалист, дели света на две - първият е идеитена външния свят, а вторият е светът на нещата ( материалния), който е преходен, няма нищо истинско.
Човекът - тяло и душа, 3 части на душата:
- разумна - мъдрост, философия
- волева - войни, мъжество
- чувствена - земеделци, умереност
В неговата идеална държава няма семейство. Регулира се раждането.
7г. - образование в храмовете, не в семейството
7-14г. - изучава се четене, писане, поезия
14-16г. - в Палестра, училище на гимнастика
16-17г. - риторика, граматика, диалектика с практическа цел
17-18г. - военна подготовка
А, който е отбран, ще учи до 35г. и ще управлява държавата 15г.
Той също е ЗА образованието на жената.

6.ТЕМА
Възпитанието в Древен Китай

Състои се от градове държави, които признават върховната власт на един жрец император, когото наричат Син на Слънцето. Характерното за тях е че познават оросителното земеделие( направата на глина). Векове наред се изповядват три религии - Даосизъм, Конфуцианство и Будизъм. Възпитанието се основава на традициите, затова има традиционен характер и не се променя с векове. " Покорен син и добър гражданин", смята се че който се подчинява на баща си, ще бъде добър гражданин. Той трябва да е също вежлив и любезен. Послушанието и покорството пред родителите, най вече пред бащата е характерно. Бащата има власт, неограничена и може да се отнася, както прецени. Почитта към живите се пренася и към мъртвите. В домовете имало стая или кът на починалите за почит. Почит и уважение и към учителя. Една тяхна максима гласи - " Признал си си някого за учител, го почиташ като баща." По отношение на девойките, послушание и покорство в по-висока степен. В кръга на семейството се научава да пее, танцува, шие. След 12г. китайската девойка няма право да излиза без придружител.
Училищата са Нисши и Висши:
В Нисшите училища се постъпва - 6,7,8г. възрасраст. Четенето и писането вървят редовно. Процеса на ограмотяванто не е фонетично, а е идеографично писане, защото един знак означава цяло изречение. Трябва да овладеят хиляди знаци и шрифтове. Букварът е с нравствено-поучителен характер. Характерно за това обучение е подражанието. Текстовете се наизустяват и се възпроизвеждат пред учителя. Това означава, че в това училище се извършва много добра работа с паметта.
Висшето образование е труден и продължителен процес. Характерна е така наречената изпитна система в Древен Китай. Като изпитите се провеждат на всяка трета година, след всеки положен изпит се променя положението в обществото. Няма възраст при тези изпити ( син, баща, дядо). Първият изпит се провежда в областния град на всеки три години с продължителност от 18 до 24 часа. Състои се в това да познават свещенните книги. Който издържи този изпит, получава призванието " Цветущ талант". Следващ изпит е в главен град с продължителност 3 дни. Освен да познават свещенната книга, трябва да могат и да съчиняват. Издържалите този изпит получават званието " Признат учен" и може да се надява да стане мандарин, т.е кмет. Третият изпит е пак след три години и с продължителност 13 дни. Изискванията са още по-сложни. Провежда се в императорския град и който го издържи получава призванието " Писал в списъка на учените". Четвъртият изпит се провежда в самия императорски град под ръководството на императора и с продължителност повече от 13 дни, колкото прецени императорът. Този, който издържи, получава званието " Член на императорската академия". Той се радва на държавна издръжка и изпълнява(заема) някаква длъжност в управлението. Могат да участват и деца от всички възрасти , само че влизайки те защитават идеите на държавата.
Мислители на Древен Китай:
Известен такъв е Чу-хи , негови творби са " Училище за децата" и " Малкото училище". За Нисшите училища ( елементарните ) той изисква от учителя - индивидуална и възрастова особеност на учениците, подражанието и примера за възпитанието. Учителят поощрява ( подкрепя ) , преподава достатъчно разбираемо и изисква усвояване на преподаденото.

Конфуции - произхожда от аристократичен род. Баща му е управител на княжество. Създава своя школа, която има 70 ученика и над 3000 последователи. На преден план Конфуции изтъква ролята на знанията за нравствено усъвършенстване на личността.Найважната идея е моралната доктрина за“джънздъ” е учението за благочовекът.Благородство и добродетел=постигане на идеалното общество. Иска да вкара морал в политиката, да се управлява според интересите на цялото общество. Той говори за патриархалното семейство, три поколения на едно място. Той стига и до това, че държавата и гражданите са едно голямо семейство. Управляващите и гражданите да са в един дух. Според него отношенията са 5 вида:
- между владетел и поданик
- между мъж и жена
- между родители и деца
-между брат и брата
- между приятели
Конфуцианство цел на човека да развива своята човечност.

7.ТЕМА
Хуманизъм и хуманистична педагогика

Хуманизмът се появява в епохата на възраждането. Това е време в което се разрушават стари ценности и се появяват нови. Време на различни научни открития, време в което се обръща повече внимание на човека, с неговите потребности, отколкото на Бога. Педагозите хуманисти искат ново отношение към децата, различно от средните векове. Т.е да се гледа на детето, като р