История на Социалната психология

И с т о р и я н а с о ц и а л н а т а п с и х о л о г и я

Социалнопсихичното е толкова старо,колкото и светът на човека.Свидетелства за това има много.Първите съчинения са от преди 4000-5000г.Още в най-ранните периоди на възникване на изкуството в колективните песнопения на хората е въплатен нагонът към другите,импулсът за единение с тях.И както в естетиката прекрасното се разкрива редом с грозното,така и в социалната психология общуването присъства с цялата амплитуда на своята скала-от пълното сливане м/у хората до крайното отчуждение-разкривайки същевреминно дълбочината и драматизма на човешката душа.За тези 4000г.се натрупват много и огромни разработки и съчинения/1748-Монтескьо-глава за народния дух.19в Хегел/1859г излиза списание по нарадапсихология и езикознание.Лацарус и Щайнтал поставят началото на народопсихологията,нейните параметри,къде съществува,характеристиките й.Цялата втора половина на 19в е процес на формиране на СП.Тя се занимава с макропсихологични проблеми/на войните,революциите,народите и т.н./Тогава се използват традиционните методи на традиционната философия/от наблюдение/,не се прилагат точни факти за анализ и не е свързана с практиката.Четат се само книги.Западното общество си променя мисленето.СП има и географски координати.През 19в СП се разглежда за европейските народи,европейски начин за мислене.Началото на 20в започва нов етап,СП започва да се занимава с микросоциални проблеми,въвежда точни количествени методи на анализ,свързва се с непосредствената практика/институции,селища,фабрики и т.н./През 30те год. в скандинавия изследват настроенията на работниците/готовноста за стачка/,ефекта от рекламата.СП става самостоятелна гранична наука/не е само европейска/.1912-1918г на мода излиза американската СП-това продължава и до днес.
Историята на СП през 20в е историята на школите.През 5-10г се сменят модите в СП.След Втората световна война всички се занимават с малките групи,през 60те –със социалната нагласа.След нея идва на мода социологията на научно-техническата революция.А през 80-90г се появява проблема на идентичност на човека,нацията ит.н.Говори се за психология на етническите взаимоотношения.21в-глобализацията.

Ш К О Л И В С П П Р Е З ХХв
Макар,че не е необходимо масовите прояви в обществото да се свързват непременно със социалните сблъсъци,все пак в историческия процес на цивилизоване на човека те твърде дълго са били съчетавани.По тази причина за множество изследователи масовото поведение се оказва свързано с насилие-респективно с жестокост,разрушителност,алогичност от гледна точка на здравия разум.От друга страна развитото индустриално общество е капитализирало огромно количество социални средства,труд,интелект,организация.Трупани със столетия тези придобивки е можело да бъдат пометени за часове от разрушителната сила на масите.Ето защо катастрофичният характер на масовите прояви привлякъл интереса на осъзнаващото се човевество към тях.Един от първите идеолози на психологията на масите е Г.Льобон/1841-1931/Излагайки своите възгледи за масите като ТЪЛПА,той ги противопоставя на елита.В”Психология на тълпите” той характеризира масите като съвкупност от волево неразвити и на ниско умствено равнище хора.В тълпата хората се обезличават,губят своята самостоятелност.При тях доминира емоцията,неадекватни са,лесно внушаеми.Школата,която създава Льобон се нарича „Романска школа на СП”,възниква в романска Европа и съществува и до днес.Последовател на Льобон /Макдугъл/написва първия учебник .Той проследява системата на формиране на тълпите/1908г/.Други от началото на 20в са Леополд фон Визе,Георг Зимел.През 20те-30те год. се появява друго поколение-Хосе ортега-и- гасет,той пише книгата „Бунтът на масите”.Настъпва краят на ерата на тълпите,появяват се ЕЛИТИ,които създават нова цивилизация.Друг виден представител на” Романската школа” е Зигмунд Фройд/по-къдно създава собствена школа/,но до края на живота си всички го смятат за представител на романската школа.Стенли Милгрант/американец/:Нейл Смейлсър работи в/у масовото съзнание и ценностната структура на обществото:Серж Московици и др.

През първите десетилетия на 20в възниква БИХЕЙВИОРИЗМЪТ.Създаден от психолози като ДЖОН УОТСЪН и Едуард Толмен,бихейвиоризмът почива на изучаване на животинското поведение.Според бихейвиористите психологията трябва да е наука за поведението,за поведенческите актове,а не за ума и отхвърля идеята,че умствени идеи като вярванията,желанията или целите трябва да се изучават научно.Уотсън написва серия от статии,в които казва-„стига с тази психика,да се занимаваме с реални неща.”Въздействието на стимулите върху реакциите./S/R/.Само за 5г тази школа става доминираща.След това започват критиките.За тях казват,че оставят СП без психика,има само стимул и реакция.Уважавано име в света на бихейвиористите е това на руския физиолог И.Павлов. До появата на бихейвиъризма в психологията се смята,че м/у стимула и реакцията стоат психични процеси и неврофизиологични механизми./S-P-R/През 30те год.се появяват реформаторите/Долард/ и хардбихейвиъристите/Скинар/.Общото м/у тях е въвеждането на нови понятия-вместо социализация говорят за социално научаване.Вместо мотив говорят зя драйк.Създават понятието ФРУСТРАЦИЯ-пречка ,която не ни позволява да постигнем поставената цел.В такъв случай човек развива агресия. Реформаторите казват,че тази схема не действа винаги,защото когато има пречка или развиваш агресия или сменяш целта.А Розенцвайг казва,че можеш да насочиш агресията и към себе си/автоагресия/.И до днес тази школа продължава да се развива.

Третата школа е школата на ФРОЙДИЗМА или ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА школа.Независимо от всички нападки Фройд е всепризнат в световен мащаб.Той открива подсъзнателното за науката,онова,което в глъбините на психиката управлява човешкото поведение.Той разкрива как от несъзнателния инстинкт се ражда съзнанието,как животинското преминава в човешко,описва прехода от ТО към АЗ.Подчертава огромната роля на ЛИБИДОТО в организацията на психичниа процес за гарантиране запазването на вида. Един от изтъкнатите му сподвижници,а по-късно негов опонент и реформатор е Карл Юнг/1875-1961/Той десексуализира либидото,превръщайки го в психична енергия въобще.Запазва подсъзнателното,различавайки в него две нива-индивидуално и колективно подсъзнателно.Последното съдържа опита на предишните поколения,запечатан в мозъка под формата на АРХИТИПОВЕ. Хуманистичната вълна влиза в спор с този възглед за отношението индивид – общество.Един от изразителите на противоположната теза е А.Адлер.В основата на цялата човешка дейност той поставя стремежа към лично превъзходство.Този стремеж възниква в търсене на компенсации на чувството за непълноценност.А Ранк стои на идеята,че сексът няма толкова голямо значение.
Човекът е социален по природа,има социални подбуди,ценности и интереси,които намират конкретно въплъщение в неговата социална среда.Застъпници на такова съждение са третото поколение фройдисти.Един от тях е Ерик Фром/1900-1980/.От една страна той съзира социалните потребности,присъщи на човека,а от друга-невъзможността те да бъдат удовлетворително задоволени в съществуващото общество.Вместо да реализира своята природа,индивидът бива подложен на едно моделиращо влияние,което го пригажда към обществото.Други представители на третот рпоколение фройдисти са:ХАРИ СЪЛИВАН -защитава тезата за психичната защита:КАРЕН ХОРНИ -тя също смята,че човек е заобиколен от враждебен свят още от раждането.Цял живот неприятности създават учовек тревожност.Тя нарича това-коренна тревога.ЕРИК ЕРИКСЪН-изследва идентичността и нейното възстановяване след голямата депресия.