История на Търновската конституция

ИсториянаТърновската
конституция
Дигиталнабиблиотекапоархивистикаи
документалистика
Раздел:«Книги»
Наученръководител:проф.д-рА.Нейкова
Автор:ЛюбомирВладикин
Дизайн:ДавидНинов
София,2012
Търновскатаконституцияебиланай-
демократичнатанасвета
Малцина,доримеждуспециалиститевчужбина,знаят,ченашата
Конституция,когатобесъздаденав1879г.,бешенай-демократичнатав

света.
Вевропейскитесъчиненияпообщодържавноправоипо
конституционноправоБългарскатаконституцияпочтинесеспоменава,
итоповечеотнезнание,отколкотоотзлаволя.Понякогасевижда,че
авторътетърсилподходящпримермеждуконституциитена
балканскитедържавиилимеждудемократичнитеосновнизакони
изобщо,бездазнае,четъкмоБългарскатаконституциябиму
послужиланай-добре.Главнатапричинаенепознаванетонанашия
езикиотсъствиетонапълниятекстнаКонституциятаниотсборникана
Дарест—единмногоразпространенидълговремеединственнаръчник
вЗападнаЕвропа.ЕдванапоследъкБългарскатаконституциябеизцяло
даденавтозиивдругиподобнисборницинасветовнитеосновни
закони.
Проектътзабългарскатаконституциябеизработенотруситев
умереноконсервативендух.НоНароднотоучредителносъбраниев
Търновогоизменивкрайнодемолибералистичнанасока.Тоотхвърли
проектазаДържавенсъветилиСенат;отхвърлипроектазаназначени
откнязадепутатиисъставипарламентасамоотпрекинародни
избраници;дадеширокаавтономиянаобщините;разшириличните
праванагражданите;направиминистритенесамосъдебно,нои
политическиотговорнипредНароднотосъбраниеиустановиощев
самотоначалопарламентарниярежим;държавниятбюджетот
финансово-стопанскиплансепревърнавповодзапарламентарно
словоборствоипр.
Некаприпомнимняколкосравнения.Сръбскатаконституцияот
1869г.,съвременницанаТърновската,имашенепарламентарно
управление,съсСкупщинаотизбранииназначенидепутати;имашеи
Държавенсъвет.Румънскатаот1866г.,макарзаимстванаот
Белгийската,београниченодемократичнаглавнопорадивисокия

имотениобразователенценз.Гръцкатаот1864г.,коятонай-многосе
доближавадонашатаподемократичност,неянадминаванитопо
избирателнатасисистема,нитопоинституциитеси;ималаеи
Държавенсъвет,послеотменен.
НонесамоизмеждубалканскитеконституцииТърновскатабе
най-демократичната.Известное,чеКонституциятанаСъединените
щатиустановявадвекамариисилноправителство,независимоот
парламента,подчиненосамонапредседателянарепубликата.Във
всичкинемскимонархиикъм1879г.господствашеконституционното,
нонепарламентарноуправление.Италияотбелязвашепостоянен
напредъккъмпарламентарнатадемокрация,ногражданитейимаха
ограничениизбирателниправа.Англия,люлкатанапарламентаризма,
притежавашевторакамараснаследственииназначаванилордовеи
приограничителноизбирателноправо.Белгия,коятоседавашеза
примернанародовластническаипарламентарнамонархия,имаше
конституционноустановенимотенценз,назначаваникметовеипоедин
депутатна40000жители(аБългария,спочтиеднаквонаселение—по
единна10000).Най-свободолюбивитерепублики,Францияи
Швейцария,имахаподвекамари,откоитовторатакамара,особеновъв
Франция,сепроявявашекатоистинскаспирачказакрайнитеувлечения
наДолнатакамара.СамоШвейцарияможедасъперничисБългарияпо
демократичностнауправлението,обаченетрябвадасеизпущаизочи,
чефедералнатаформаисистематанадветекамарипредставляват
известнаспирачка,какватонашатаКонституциянепредвиждаше.
Всеобщотоизбирателноправобевъведенов
западноевропейскитедемокрацииследпродължителниборби,при
многопротиводействияирезерви.Излишноедапоменавамфакти.У
насобачетобеустановеновсаматаКонституциякатонещонай-
обикновено.Дориразискванияповъпросанесастаналинитовпечата,

нитовУчредителнотосъбрание:21–годишнавъзрастиникакъвимотен
илиобразователенценз;самоотизбираемитесеизисквадабъдат
грамотниидасанавършили30години.
Пропорционалнатаизбирателнасистема,коятосесмятаза
логическотозавършваненавсеобщотоизборноправо,бевъведенав
Българияв1912г.,седноизменениенаизбирателниязакон,безда
предизвикасериознопротиводействиеникъде—всичкимислеха,че
тазисистемазасилванародовластиетоиникойнемакуражадавдигне
глассрещусвещенитеправананарода.Азнайное,четазисистема
бешемногоострокритикуванавзападнатаполитическалитератураи
ченейнитенедостатъци,дориопасностите,коитотякрие,бяха
подробноизяснени.Учениполитицииконституционалисти
предсказваха,чепропорционалнатаизбирателнасистемаще
предизвикараздробяваненапартиите,коетопъкозначавакорупцияи
слабиправителства.Предсказвашесе,четоваувлечениеподир
външнияблясъкнадемокрациятащеподкопаенейнитеоснови.
Когатониевъведохмесъразмернатаизбирателнасистема,тя
съществувашенапълносамовБелгияибепредметнавсестранни
изучавания,катоголямполитическиексперимент.Частичнобе
въведенавСърбия,Вюртемберг,Финландия,Швецияисамонякои
швейцарскикантони.
Следнассистематабевъзприетаотследнитедържави:Дания
частичнов1915г.;ГерманияиРумънияв1918г.;Италия,Франция,
Норвегия,Швейцария,Етсландия,ЛюксембургиУнгарияв1919г.;
Чехословашко,Австрия,Югославия,Исландия,Даниянапълно,
балтийскитедържави,Германияфактическив1920г.;Полшаи
Югославияфактическив1922г.;ГърцияиРумъниянапълнов1926г.
Българскитедържавницииполитици,заеднособщественото
мнение,винагисаизбързвалидаустановяватнакниганай-

демократичнитеинституции,повечеотдемагогия,отколкотоотнужда.
Чуднолиетогава,чеБългария,съссвоятакрайнодемократична
конституция,епреживяламножествонарушениянаконституциятаи
няколкотежкидържавнипреврата?
В.«Светоглас»,октомври1936г.
ИсториянаТърновскатаконституция
Главапърва:Предпоставкинаосвобождениетони
СтремежътнаРусиядасиосигурисвободенморскипътнаюг
водиначалотосиощеотПетърВелики.Зазадоволяваненатазисвоя
неизменнагеополитическануждаРусиявпродължениенаповечеот
двестолетияводимножествокръвопролитнивойни,анейната
дипломациявоювавсъщатанасоканепрестанно.Единваженепизодв
тазиупоритаборбанасевернияколосзаотдушниккъмюгеинашето
Освобождение.
ПогрешноеобачезаповоднаОсвобождениетонидасевзима
саморускиятинтерескъмЦариградиПроливите.Дълбокото
убеждениенанабожниярускинарод,чеедлъжендаизбави
християнитеотвъдДунаваотгнетанадруговерците;възторжената
любовнаславянофилитекъмпоробенитеславянскибратя;светлото
човеколюбиеибащинскатаобичнацаря-освободителкъмбългарския
народ—обич,коятотойзапазинеизменнодосмърттаси—сафактори
отпървостепеннозначение,коитобезпристрастниятизследовател
винагитрябвадавзимаподвнимание.

Идватамотиватрябвадасевзиматкаторавнозначни,без
никаквапреднамереност.Коитозастъпватсамогеополитическия
мотив,желаейкидабъдатреалисти,всъщностсеотдалечаватот
действителността.Аонези,коитосепривързватизключителнокъм
политическатаромантиканаславянофилството,немогатданиобяснят
задоволителнопротиводействиятанацивилизованаихристиянска
Европа,най-трагичнотооткоитоберазпокъсванетонаБългарияв
Берлин.
***
СКючук-Кайнарджикскиядоговорот1774г.Русиядобиправото
давземеподсвоепокровителствоправославнитехристиянив
Отоманскатаимперияидагизакриляотзлоупотребитенатурската
администрация.Заграбенитеотдържаватацърковнииманастирски
имотинаправославнитетрябвашедабъдатвърнати.Стовасе
създадохаусловиязанационалнотопробужданенабалканските
християнскинародиизанамесатанаРусиявтяхнатасъдба.
В1804г.избухнапървотосръбсковъстание.Двегодинипо-
късноРусияобявивойнанаТурция,навлезевъвВлашкоиизпрати
доброволцивСърбия.Когаторускитеполковедостигнахалевиябрягна
Дунава,умногобългарскипървенцисепоявиламисълта,чеБългария
можедабъдеосвободена,аковойскитеминатотсам.В1808г.епископ
Софронийнаписамолбадоимператоравтозисмисъл.В1810г.генерал
КаменскинавлезевБългарияинанесеняколкопоражениянатурците.
Жаждатазанезависимостсеразпалиубългарите;мнозинасезаписаха
доброволци,аизпланинитесепоявихачети.Руситепрекарахазиматав
Българияинаселениетовкусиблагодаттанасвободата.Презпролетта

рускатаармияполучизаповеддасеоттеглизадДунава.
Разочарованиетоистраданиятанаизоставенитебългарибяхаголеми,
новяратаимвблизкотоосвобождениеникогавеченеугасваше.
В1821г.започнагръцкотовъстание,коетодесетинагодини
тревожешеВисокатапортаиобнадеждавашепоробенитехристиянски
народи.През1828г.серазвипобедоноснатазарускотооръжиевойна,
презкоятополковетеналегендарнияДибич-Забалканскизавзехапочти
цяладнешнаБългарияистигнахадоОдрин.Нодокатоспоред
Одринскиямирот1829г.Влашко,Молдова,СърбияиГърцияставаха
автономнидържави,заосвобождениетонаБългариянесенаправи
нищо.КогатоеднадепутацияотбългарскипървенциизСливен,Котели
другиградовесеявилапредДибичасмолбаданаправинещоиза
България,генералътказал:«Завасщевидимдругпът.»
ВсепаксОдринскиямирбългаритедобихапозволениеда
строятцърквииманастири,даизповядватвяратасиисвободнодасе
събиратзабогослужение.Камбанитенанякоихрамовебяхадонесени
отРусия—итехниятзвън,смесенсъсспоменазапобедоноснитеруски
войски,пробуждашезадремалатадуховнамощнабългарите.Bсеоколо
товавремесепоявиханяколко«завери»,доброволческатадружинана
котленецакапитанМамарчев,въстаниетовСофийскопрез1835г.,в
Моравскопрез1841г.,въвВидинскопрез1850г.Гюлханският
хатишерифот1839г.,макардаебилприлаганнедобросъвестно,все
пакспомогназадуховнотопробужданенабългарскиянародиза
постепеннотосъздаваненаониякултурниценности,коитопо-късно
легнахавосноватанадържавнотониустройство.
НадеждииразочарованияотКримскатавойна.СКримската
войнамеждународнотоположениенабалканскитенародисеизмени.В
1853г.царНиколайIобявивойнанасултанаинавлезес

победоноснитесивойскивБългариячакдоСтарапланина.Българите
бяхаофициалноповиканиилиприетиотрускотоглавнокомандване
катопомагачи.НиколаПалаузовбеназначензапреводачвГлавната
квартирасъсзадачадасъбираотбългарскотонаселениевоенни
сведения,даорганизирабългарскидоброволци(околочетирихиляди
души)ипр.ЧленоветенаОдринскотобългарсконастоятелствоина
Букурещкатаефориясетурихавъввръзкаиливуслуганарусите,сцел
даосигуряттозипътосвобождениетонаотечествотоси.Нозатрети
пътвечерускатавойскатрябвашедасеоттеглиотБългария.Краятна
войнатаеизвестен.ТябеполитическиликвидиранасПарижкиямирен
договорот1856г.
НаПарижкияконгресВеликитесилисезадължихадауважават
независимосттаитериториалнатацялостнаОтоманскатаимперия,
коетозначеше,чемисълтазаосвобождениетонабългаритеи
обособяванетоимвсамостоятелнадържавапопримеранарумъни,
гърциисърбибепогребана.Н