История на Траките

ТТРАКОЛОГИЯТА КАТО НАУКА

Тракологията е комплексна историческа дисциплина, коята изучава исто

ТТракологията е комплексна историческа дисциплина, коята изучава историята и културата на древните траки. Комплексна е, защото използва постиженията на няколко самосто
я
телни научни области.
Пъ
р
во място текст критиката, която изучава достигналите до нас ръкописи с произведения на средновековни автор
и. Найната задача е да установи времето на преписване на даден ръкопис, да установи

к
ой е оригинала, от който е преписвана. На тази база да се създаде „родословно дърво” за появата на различни ръкописи и по този начин да покаже кой от ръкописите стои по-близко до оригинала. Това се налага, тъй като понякога се откриват разночетения и е задължително чрез текст критични изследвания да се установи кое от разночетенията е близко до авторовия текст. Пример В ХПърво място текст критиката, която изучава достигналите до нас ръкописи с произведения на средновековни автори. Найната задача е да установи времето на преписване на даден ръкопис, да
установи кой е оригинала, от който е преписвана. На тази база да се създаде „родословно дърво” за появата на различни ръкописи и по този начин да покаже кой от ръкописите стои по-близко до оригинала. Това се налага, тъй като понякога се откриват разн
очетения и е задължително чрез текст критични изследвания да се установи кое от разночетенията е близко до авторовия текст. Пример В Херодот четвърта книга се разказва за тракийското племе „гети”, които почитали „Залмоксис”, същитят Залмоксис някои от траките наричали Гебелеизис. Оказва се, че в различните ръкописи на Херодотовата история вместо Гебелеизис стои Небелеизис. Небелеизис, която форма съдържа в себе си индоевропейският корен небе, което според тях означава, че въпросния Залмоксис е божество, свързано с небесните сили, т.е.
н
астояват, че оригиналната форма е Гебелеизис и извеждат произхода на това име от индоевропейският корен ГЕ, което означава земя, от където идва и гръцката богиня Гея. И следователно Залмоксис е божество свързано със земните сили или хтонично божество. Втора област е лингвистиката или езикозна
нието. Много малко са сигурните неща до момента
по
отношение на тракийския език.
Вече се счита
за
безспорно, че тракийският език е индоевропейски. Благодарение на античните автори до момента са известни около 30 тракийски глоси – понятие, с което се обозначават думи от изчезнал език, чието значение е сигурно, тъй като е съобщено изрично от античен или средновековен автор. Из между тези 30 тракийски глоси две са важни Бриа – град от тами гр
.Месембриа
, Полотимбирия Дева – крепост от там Пулпудева. За получаването на тракий
ския език, голям е приноса на академик Димитър Дечев, който публикува книгата „Тракийски езикови остатъци”, като в нея са събрани най-вече тракийски имена н
а хора на реки и други водни басейни, тъй наречените хидроними, ороними – име на планина, теоними – имена на богове, топоними и глоси, епиграфика – наука, която изследва надписит
е върху камък, метал и друг твърд метал. В рамките на тракологията от значение са изследванията, както на латинската епиграфия – надписите на латински език, които са многобройни от времето, когато тракийските земи са превърнати в римска провинция, така и гръцката епиграфика – надписите на гръцки език, които са най-многобройни, както в предримския, така и в римския период. Към момента тракийс
ката епиграфика се изчерпва с един единствен сигурно тракийски надпис. Това е надписът върху златен пръстен от село Езерово (Пловдивско) открит в погребение. Надписът е с гръцки букви на трак
ийски език и към момента н
яма сигурен превод. Същес
т
в
ува още един паметник - това е надгробна плоча от село Кьолмен (Шуменско), за който се спори дали е на тракийски или е на гръцки. Към момента няма сигурен източник. Данните от е
пиграфиката са на практика най-ценните, тъй като са ли
шени от субективността на античните автори и говорят с езика на собствените си създатели. Сред надписите открити в Тракия два са много важни:
На първо място това е голям Севтополски надпис – този надпис представя отношенията между двама съседни тракийски владеля в самия край на четвърти

и началото на трети век пр. н.е. и съобщава изрично, че в Севтополис на гръцкия площад (агората) има олтар на Дионис, а светилището на великите богове се намирало в укрепената вътрешна част на града. Къбиле е втория тракийски град съобщен в надписа (името му е тракийско, част от тракийската опонимия) има олтар на Аполон в града и светилище на богинята Артемида Фосфорос.
Втори много важен надпис за ранната история на
тракия е надписа на Пистирос, намира се при село Ветрен недалеч от гара Септември ( Пазарджишко). Този надпис е открит случайно в средата на 80-те на ХХвек и в него е изписано разпореждането на тракийски цар. Името е отчупено от камъка за превилегиите на търговците и за статута на различни градове, с които съответната тракийска държава има интензивни икономически връзки. Следващата научна област, чиито резултати са от голяма важност за тракологията е Нумизматиката – наука за
монетите. Това означава, че тя изследва монетите като процес на отсичане на изработване, като официален дър
жавен знак, като платежно средство. Отделно от този им аспект нумизматиката разглежда монетната циркулация, което означава движението на монетите в териториален аспект. Изследва се също така монетните съкровища, чието натрупване и депониране дава безценна информация. Нумизматиката проучва и монетните комплекси разкрити при проучването на различните археологически проекти. Пример изследването на монетните

коплекси открити в Севтополис и Къбиле и тяхното съпоставяне даде възможност да се изясни кога е загинал град Севтополис. Стана ясно, че това се е случило в средата на 3 век пр.Хр. около 250години и потвърди наблюдението на разкопвача академика Димит
ър Димитров, че градът е загинал в резултат на обсадна техника, което е възможно, ако е атакуван от елинистически владетел.
Въпроса с монетните комплекси от тракийските светилища през римската епоха. Тез
и монетни комплекси показват, че тракийските светилища функционират активно и са посещавани дори във времето, когато християнството е вече наложено като официална религия. В тракийските светилища се откриват многобройни монети от целия 4-ти иВече се счита за безспорно, че тракийският е
з
ик е
индоевропейски. Благодарение на античните автори до момента са известни около 30 тракийски глоси – понятие, с което се обозначават думи от изчезнал език, чието значение е сигурно, тъй като е съобщено изрично от античен или средновековен автор. Из между тези 30 тракийски глоси две са важни Бриа – град от тами гр.Месембриа, Полотимбирия Дева – крепост от там Пулпудева. За получаването на тракийския език, голям е приноса на академик Димитър Дечев, който публикува книгата „Тракийски езикови остатъ
ц
и”, като в нея са събрани най-вече тракийски имена на хора на реки и други водни басейни, тъй наречените хидроними, ороними – име на планина, теоними – имена на богове, топоними и глоси, епиграфика – наука, която изследва надписите върху камък, метал и друг твърд метал. В рамките на тракологията от значение са изследванията, както на лати
Втора теория се основава на сведения на Ариан – живее ІІ век сл.Хр., роден е във Витиния в Мала Азия, а това е областта, където според античните автори е живяло тракийското –малоазийско племе Витини. Единствено на Ариан дължим информацията за нимфата Траке, която ни
м
фа била много умела и вещ
а
в лекуването с билки и припяване, познавала много добре всички растения и използвала - твърди Ариан, какт
о лечебните така и отровните. Според А риан по името на Траке била наречена цяла Тр
а
к
ия. Етнонимът Траке се споменава за пръв път в най-ранната втора песен на „Илиада”. Там той се отнася единствено за населението на югоизточна Тракия, т.е. на изток от устието на Марица и Херсонес Тракийски (Галиполски полуостров) и евентуално за северозапад - Мала Азия.
Хелеспонт – Дарданели; Струма – Стримон; Марица – Хеброс.
Въм втората песен се споменава, че са дошли всички траки, които Хелеспонт огражда.
Във втората песен на „Илиада” – след траките са съобщени киконите – тракийско племе, което обитава територията между река Места и Марица. Племето
е тракийско и античните автори са единодушни, но във втората песен на „Илиада” то присъства със собственото си име кикони, и ако ние не знаехме от други по-късни автори, че това е тракийско племе от втора песен на Илиада, няма как да го научим. Това
означава, че в най-ранното време на употреба на етнонима траки в гръцка среда той се отнася единствено за района около Хелеспонта. Това е ситуацията в късната бронзова епоха. Следва един период, за който нямаме необходимите сведения. Едва във времето на Великата гръцка колонизация вероятно, но все още не сигурно, етнонима траки е отнесен от гръцките автори и за териториите на запад от долното течение на Марица. Предполага се, че това е така, тъй като в „Одисея” киконите живеят при гр.Исмар и техният цар и жрец е Марон. Марон посреща Од
и
сей и го дарява с благоуханно червено вино. По името на този Марон е кръстен градът създаден по-късно на мястото на Исмар – гр.Марония. Той е тракиец. В VІ век етнонимът траки и понятието Тракия вече се е разпростряло далеч на запад чак до гр.Терме, което е на мястото на днешен Солун, при ус
тието на река Вардар за нас и Аксиос за гърците
. И
до ден днешен името на река Вардар в Гърция
е А
ксиос. Хекатей – гръцки автор живее в VІвек пр.Хр. Описва като Тракия цялото пространство до река Аксиос, северната при Хекатей на Тракия е Стара пранина. Всичко, което е на север от Стара планина при Хекатей е дефинирано като скити (скитски). В представите на гърците, включително до късно време, понятието скития се използва, но да обозначи в
сичко чужд
о и непознато за гърците, свързано с далечния Север. Докато Либия пък е п
онятието за далечен и непознат юг. В 10-та песен на „Илиада”, която е свързана с VІ век, когато „Илиада” е записана в Атина като траки са описани и дошлите
от района на река Струма, предвождани от Резос, което наистина означава, че в VІ век гърците са прехвърлили наименованието Тракия далеч на запад спрямо времето на късната бронзов
а епоха.
Следващият трети етап Хелеспонт – Дарданели; Струма – Стримон; Марица – Хеброс.
Въм втората песен се споменава, че са дошли всички траки, които Хелеспонт огражда.
Във втората песен на „Илиада” – след траките са съобщени киконите – тракийско племе, коетВъм втората песен се споменава, че са дошли всички траки, които Хелеспонт огражда.
Във втората песен на „Илиада” – след траките са съ
общени киконите – тракийско племе, което обитава територията между река Места и Марица. Племето е тракийско и античните автори са единодушни,