История на западната теория на правото

Краткаисторияназападната
теориянаправото
Дигиталнабиблиотекапоархивистикаи
документалистика
Раздел:«Книги»
Наученръководител:проф.д-рА.Нейкова
Автор:ДжонКели
Дизайн:ДавидНинов
София,2016
Тазикнигаеиздаденаслюбезнотосъдействиена
ИнформационнатаагенциянаСАЩ(USIA)
Книгатапредлаганаизучаващитеправоиполитическинауки
ръководствопоисториянаводещитетемивтеориятанаправотона
западнатацивилизация.

Написанаесбогатаерудицияиувлекателно,давазнаниеза
миналото,задалечнитекорени,замоделитенарастежназападния
святиидеите,коитогоръководят.
Авторътнивъвеждависториятанатеориятанаправото,
започвайкиотДревнаГърция,стигайкидонашидни.Материалъте
разделенхронологическинадесетпериода,коиторазглеждатосновни
въпросикато:
—основитенадържавата;
—източниканавласттанауправляващияиправната
задължителност;
—връзкатамеждуобичаяизаконодателството;
—смисъланаестественотоправоиестественитеправа;
—господствотонаправото;
—концепциятазасправедливостта;
—същносттанаправосъдието;
—проблемите,поражданиотравенствотокатоценност;
—същносттанасамотоправо;
—статутанасобствеността;
—адекватнияобектиобхватнанаказателнотоправо;—теория
намеждународнотоправо;
ДЖОНКЕЛИзавършваправовуниверситетавДъблин.
СпециализиравХайделбергиОксфорд.ЗащитававОксфорд
дисертациянатема«Основниправавирландскотоправои
конституция».ПрактикувакатоадвокатвДъблинкратковреме,след
коетопреподававОксфорд.Вкраянашейсеттегодинипоема
ръководствотонаюридическияфакултетвДъблинскияуниверситет.
Билесекретаридепутатвпарламента,секретарна
парламентарнагрупа,главенпрокурориминистър.Получавапризнание

катоблестящучен,политикиоратор.ОсновеннаучентруднаДжон
Келие«Ирландскатаконституция».
Предисловие
«Човексераждасвободен,ивсепакнавсякъдеевъввериги»:
подобнидуми(наРусо)могатдабъдатнареченипростатапесенна
естественитеправа,коятоблагодарениенаЛоксепревърналав
полифониченхор».
Тонътнатозипасажнеможеданиподведе—самоДжонКели
бимогълданапишеизречение,едновременноизящноизвучно,
наситеносерудицияипрецизновподборанадумите.Тойбешевлюбен
ванглийскияезикцялживот(кактоивдругитеезици,коитознаеше);
понякогавероятноечувствалкатоОдън,че:
«Времето,коетоебезпощадно
къмсмелитеиневинните;
коетоследседмицаебезразлично
къмвсякавъншнакрасота,
боготвориезикаипрощава
навсеки,чрезкоготоживее».
Келиобачепознавашеинеадекватносттанасамияезиккато
средствозаизразяваненачувства.Втоваизречениесъзирамесъщо
неговатастрасткъммузиката,предивсичкокъмнейнатанай-сложнаи
многопластоваформа,проявенавшедьовритенанеговиялюбимЙ.С.
Бах.
Всичкотоваможебиизглеждамногоотдалеченоот

неизбежнитеитежкипроблемивсърцевинатаназападната
юриспруденция,скоитоКелисеборивтазисвояпоследнакнига.Все
пак,докатонивъвежда—снесравниматасидарбадаописва—в
интелектуалнитеборбинавеликимъжекатоПлатониМонтескьо,Тома
АквинскииВолтер,ЛокиБентам,постоянночувствамедоколковсичко
товаесловеснабитка.
НаистинаКелинеепожелалдасезанимавасвербалното
изопачаване,типичнозаизвестначастотсъвременнатаангло-
американскаюриспруденция,ивероятносамоостроточувствозадълг
гоепринудиловпоследнатаглаванатазикнигадапрослединякоиот
въпроснитеавторивтова,коетоописвасхарактернаязвителносткато
«курспоумственаиморалнаатлетика,прикоетотесемъчатпо
спортнатапистаналингвистичнияанализотсредатанаXXвеки
политическитевъпросиоткраянаXXвек».
Неговатацелбедапредоставинастудентитееднодостъпно
ръководствопоисторияназападнататеориянаправото,каквотодо
тозимоментнесъществува.Келибеерудираналичност,сшироки
възгледииразбиранезамногобройнитесмелиивълнуващи
перспективинаосновнитеправнипроблеми,коитосъвременнитеучени
санидали.Неговатаглавнагрижаобачебеданинакарадавидим
юриспруденциятависторическияйконтекстизатазицелтойе
илюстриралживотрайнатаобвързаностнамислителитесопределени
теми,коитосеналагатвтекста.Внеговитестранициможемдавидим
какавторитевобласттанаправото,билотоТомаАквинскис
естественотоправо,Келзенснеговитеgrundnorms,илинякойдруг,
постояннотърсятеднапоследователнасхема,коятобиобяснила
ролятанаправотовчовешкияживотидейност.Такаможемда
проследимзаетосттаназападнатамисълсвъпроси,коитовсеощене
саполучилиотговор.Каквоеоснованиетонанаказаниетоза

престъпление?Трябвализаконътдасеинтересуваотличнияморал?
Възможнолиезаконътданебъдепростоструктуразаподдържанена
капиталистическитеибуржоазнитеценности,кактонякогаказваха
марксистите?
Келиосветляватезитеми,опряннесамонасвоитезнанияза
юриспруденциятапрезвековете,ноивърхуширокотосипознаванена
литературатанакласическиясвятипо-къснитеепохи.Судивително
умениетойеобрисувалисторическияфон,коетоесъщественоза
главнитетеми,имакарчевпредговорасеизразявакритичнозасвоята
квалификациякатоисторик,азмисля,чечитателятщебъдемного
впечатленотширотатаназнаниятамуиумението,скоетосвързва
развитиетонаюриспруденциятасисторическитесътресенияпрез
хилядолетията.
Разбираемое,ченеможевсичкоданамеримястовкнигата.
КогаточетяхописаниятанаспорамеждупапатаиУилямОкампо
въпросакакФранцисканскияторденсъгласувасвоетопритежаниена
собственостсобетасизабедност,сепитахдалитойеуспялдапрочете
очарователнияприключенскироманзаСредновековието«Иметона
розата»отУмбертоЕко,вкойтотозиспореяснопредставен.Могатда
сепосочатидругипаралелимеждуслучвалотосевтеориятана
правотоивдругиобластинамисълтаипрактиката,коитоКелиби
добавил,акоимашевъзможност.Сегаобачепотокътотинтелектуална
дейностнатозиблестящумимонументалнаерудицияеспрялзавинаги.
Известнооблекчениеедасезнае,чепоколениястудентищеимат
книгитенаКеливбиблиотекитесинаредсдругиголемиавтори,които
садаливъзможностнанас,юристите,даосъзнаемролятанаправотов
историятананашатацивилизация.
ДжонКелипостъпвавуниверситетскияколежвДъблинпрез
1949г.съсстипендияподревнакласика,аеднагодинапо-късноазго

последвахпосъщияпът.Катостудентизаизвестновремепътищатани
серазделиха,тъйкатотойпродължидасезанимаваскласиците,
докатоазсеориентирахкъмисторията.Мисля,чеотновонисъбраедно
драматичнодружество:Джонпроявявашеостронеодобрениекъм
нашатадейносткатокъмгубененавреме,нотвърдемногонегови
приятелиотколежаучастваха,задаостанесамнапълноизолиранс
ТукидидиТацит.Всъщносттойсиосигуримястотонасуфльорзаедно
турнедоОксфордиКеймбриджпрез1949г.Врезултатнатоватой
знаешенаизуст«Плейбоятназападниясвят»ипрезследващите
десетилетияразговоритеснегоизобилствахаоталюзиизатазипиеса.
После,когатозапочнадаучиадвокатура,говиждахпо-често.Вонези
дниправниятфакултетнауниверситетавДъблинкатоцялобешес
непълноучебновреме,анай-бележитиятнеговпредставител—
професорПатрикМакгилиган—човексъсслабафигура,счистакцент
отДери,непромененследпетдесеттегодини,прекаранивДъблин,
имашезначителновлияниенадДжон.Неговотовниманиебезаетос
ирландскатаконституция,преподаванаотМакгилиган,коятотогава
почтисепренебрегвашеотповечетопрактикуващиюристи.Макгилиган
бешесъщоединотпървитесредмногодруги,коитобяхаобектна
несравниматамимическадарбанаДжон—винагиприсъстващаунего,
най-незлобнияотвсичкихора—катопризнакзапривързаности
уважениекъмобекта.
Учебнотопътуване,скоетобенаграденпрез1953г.,говърнав
лонотонакласиката,ноправниятаспектсъщоприсъстваше.В
Хайделбергтойсесрещнасбогататагерманскатрадициявизучаването
наримскотоправо,коетощешедастанедругнеговтраенинтерес.За
Кели,израсналвзадушаващоизолиранатаИрландияотчетиридесетте
години,товаепериоднаинтелектуалноиемоционалноузряване.
Романът,отнасящсезатозипериод,койтовпоследствиетойнаписа,е

трогателенизабавенразказнамладирландец,търсещсвояпътв
животаспомощтананеедноотзивчивонемскомомиче.
РезултатотработатамувХайделбергепървотоотнеговите
изследванияпоримскоправо,коитомудонесохамеждународен
авторитетвтазиобласт.ПоследвапериодвОксфорд,койтосъбуди
нановоинтересамукъмирландскатаконституция,чиетопреподаване
бегрижанаРобъртХюстън,впоследствиеръководителнанеговата
дисертация,озаглавена«Основниправавирландскотоправои
конституция».ВОксфордтойустановимноготрайниприятелства,но
същотакапотовавреметамзапочнаданазряваиконфликтътмежду
светананауката,койтотолковаобичаше,иобласттанапрактическите
действия.Тозиконфликтбелязацелиямуживот.Келисевърнав
Дъблин,задапрактикуваизвестновремекатоадвокат,иоткрив
юридическатабиблиотека(инасъдийскатаскамейка)богатагалерия
отобрази,коитоприбавикъмсвояпостояннонарастващрепертоарот
обектизаподражание.Изкушениетонаакадемичнияживотобачебе
всеощесилноипрезшейсеттегодинитойсезавърнавОксфордкато
преподавател.Товаотновоберешаващмоментвнеговияживот:тогава
сеоженизаДелфийнизапочнанеговиятщастливипълноцененживот
катосъпругибаща.
ВкраянашейсеттегодиниКелипостъпиотнововуниверситета
вДъблин,тозипътдаръководиюридическияфакултет—вечеобновен
иредовен,благодарениенаусърдиетонатогавашниядеканУилям
Финлей.Тукнямавъзможностдасепредставиизчерпателноприносът
наДжонзапоставянетонаирландскатаправнанауканарадикално
новаоснова,нонещо,коетотрябвадасеспомене,еиздаванетона
новотосписание«Ирландскиюрист»—занеготойвложимноговреме
имисъл.
Светътнаделатаобачесъщогозовеше.Неговатакариеракато

политикзапочнапървокатосенатор,следтовакатодепутатот
парламентаипоследователносекретарнапарламентарнагрупа,главен
прокурориминистърнапромишленосттаитърговията.Тойпредадена
ирландскияполитическиживотсвоетоораторскоумение,блестящо
остроумиеиостротанадебатите,коитосаненадминатиот
основаванетонадържаватанасам.По-важнотое,четойсебореше
срещунякоиотнай-неприятнитечертинаирландскияживот:
лицемерието,двойнитестандартиисамодоволството.Както
политическитемуподдръжници,такаинеговитеопонентипризнаваха
неговатачестностипоследователност,арешениетомуданапусне
политикатапредизвикавсеобщоогорчение.
Това,коетообществениятживотспечелиотусилиятанаДжон,
безагубенозаакадемичниясвят;нодорикогатобешенай-пълнозаетс
политиката,тойпродължавашедадавапродукциясизключително
качество.Специално«Ирландскатаконституция»бенай-обстойният
трудвтазиобласт,публикувандотогава,ивмногоотношенияотразява
политическитезнания,коитотойбепридобилпрезгодинитена
активнияполитическиживот.
НеговиятроманзаГерманиябепубликуванподбаналното
заглавие