ИЗТОЧНИЦИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

ИЗТОЧНИЦИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
1) Изучаването на старобългарския език става въз основа на ПИСМЕНИТЕ ПАМЕТНИЦИ, които наричаме старобългарски. Те могат условно да се разделят на две големи групи: книжовни и епиграфски. Книжовните писмени паметници, т.е. ръкописните книги, са основен извор за изучаване на българската езикова история. В наши и чужди книгохранилища се пазят стотици ръкописи, малка част от които са издадени, а още по-малка са проучени в езиково отношение. Книжовните писмени паметници се различават по съдържание и в жанрово отношение. Най-общо те се делят на канонични и неканонични. Каноничните книги са пряко свързани с богослужението (църковния канон) и имат устойчив текст, което ги прави удобни за проследяване на развитието на отделни форми или значения в преписи от различно време на едно и също произведение. Към каноничнитекниги се отнасят Евангелието, Апостолът, Триодът, Октоихът, Минеят, Псалтирът, Паримейникът, Служебникът, Требникът и др. Към ръкописите с неканонично съдържание се отнасят произведения с поучителен характер, разкази и повести, апокрифи, хроники, писма, грамоти и др. От същинската Кирило-Методиева епоха, т.е. от времето, когато се е развивала преводаческата, просветителната и църковноорганизационната дейност на Братята при подготовката на моравската мисия и в самата Моравия, не притежаваме нито един паметник. Всички старобългарски паметници произхождат от края на X и от XI в. и са следовтелно с век, век и половина по-млад от първоначалните Кирило-Методиеви преводи.
Глаголическите книжовни паметници са повече на брой. По-голямата част от тях са писани в западнобългарски области и носят явни черти на западнобългарски диалекти. Езикът им се отличава с по-голяма архаичност. Кирилските старобългарски ръкописи са по-малко на брой и произхождат от източни български области. В езика си те съдържат доста нови черти.
Глаголически паметници1. Зографско евангелие. Паметникът представя четвероевангелие, т.е. съдържа евангелските разказ на четиримата евангелисти в последователен ред (288 пергаментови д.) Писан е бил в западнобългарска област в края на X в.2. Мариинско евангелие. Представя също така четвероевангелие. Открито е било в един гръцки светогорски манастир. В 1845 г. паметникът е бил отнесен от руския учен В. Григорович в Русия. Сега се пази в Москва. Съдържа 173 паргаментови листа.3. Асеманиево евангелие. Наречено е тъй по името на неговия откривател, учения ориенталист от XVIII в. Й. Асемани, който го намира в един йерусалимски манастир и го оставя на съхранение във Ватиканската библиотека в Рим. Паметникът представя изборно евангелие, в което евангелските разкази следват един след друг според реда, по който се прочитат в богослужението (158л.).4. Синайски евхологий (молитвослов). Намира се в манастира <<Св. Екатерина>> в планината Синай. Първоначалният му обем е бил 106 листа, само част от някогашен много по-голям ръкопис. Съдържа голям цикъл Молитви за всяка потреба, чинопоследования, различни служби, Номоканан.5. Синайски псалтир. Намира се в същия манастир в планината Синай, в който се съхранява и Синайският молитвослов. Съдържа 209л.6. Клоцов сборник. Ръкописът сега представя откъси (14 листа) от голям сборник с църковни проповеди. Наречен е по името на неговия бивш притежател австрийския граф Клоц. Към изброените главни старобългарски глаголически паметници се включват и малък брой незначителни по обем глаголически откъси, най-важни от които са така наречениете Рилски глаголически листове (3 цели и няколко частично запазени), издадени от Ив. Гошев в София през 1956г. Боянският палимпсест съдържа 26 л. изборно евангелие под среднобългарски текст от XIII век; 17 листа от глаголически ръкопис от средата на X в., наречен Киевски листове, (изпуснато)
Кирилски паметници1. Савина книга. Паметникът е наречен така по името на своя преписвач поп Сава, който е отбелязал името си. По съдържание той е изборно евангелие (129 л. от изборно евангелие).2. Супрасълски (Ретков) сборник. Името си носи от Супрасълския манастир в околностите на Белосток, където е бил открит.3. Енински апостол. Паметникът, който произхожда от XI в., е открит в казанлъшкото село Енина. Съдържа 39 л. - откъси от така наречения изборен апостол (праксапостол)
Освен тези по-обемни старобългарски кирилски ръкописи, до нас са дошли и някои кратки отслеци, които са познати в науката под следните наименования. Листове на Ундолски (2) Слуцки Псалтир, Хилендарски листове (2), Македонски кирилски лист, Зографски листове (2), Новгородски или Киприянови листове.
3) ЕПИГРАФСКИТЕ ПИСМЕНИ ПАМЕТНИЦИ са различни надписи върху скали, стени или надгробни камъни, върху керамични или други съдове и предмети. Много често те не са били писани от специално подготвени книжовници.
Надписите на глаголица са съвсем малко - два в Кръглата църква в Преслав (част от абецентар в баптистерия и надпис на една от колоните) и един в пещерната църквица край с. Мурфатлар (старо Басараб, сега в Румъния).
Сред по-известните кирилски надписи са:Басарабски (Мурфатларски) надписи от първата половина на X в.Битолски надпис на Иван Владислав от 1015-1016 г.Варошки надпис от 996 г.Добруджански надпис от 943 г.Двуезичен гръцко-български надпис на керамична плоча от Преслав от края на IX в.Крепчански (първи) надпис на Антон от 921 г.Крепчански (втори) надпис на Антуни (от края на IX - началото на X век)Надгробен надпис на Ана (двуезичен)Надгробен надпис на Лазар от Плиска (от края на IX - началото на X век)