Изворите на Паисиевата история

ППрез 1762г. Паисий Хилендарски завършва своята “История славянобългарска”. Но за да напише своя труд обаче, той е трябвало да събере материал за миналото на българския народ. Този история се появява само след като Паисий, с упорит труд и пословично посто
ян
ств
о издирва и умело използва сведенията за бълг
арската история от страниц
ите на старинните ръкописи и документи, съхранявани в Атонските манастири. А когато те не достигат, Паисий се отправя към далечна Австрия и там в Карловци, търси и намира чуждестранни книги, които да хвърлят светлина върху българското историческо минало.
След завладяването на България от османските турци българският народ е пост
и
гнато от две големи беди- унищожаването на държавата и прекъсване на духовната връзка с миналото поради липсата на развита историографска книжнина. Последното свидетелства за труд
н
ата задача на Паисий, тъй като той със своята “История” се явява родоначалник на българската историография, който пръв създава цялостен труд за миналото на българския народ от най- стари времена до XVIII в. Сам Паисий в своята история пише: “Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има стари български книги и царски грамоти, също така и из много стари места из България, гдето се намират много стари български книги…”1 .
коит
о използва Паи
с
ий, на първо място трябва да се споменат грамотите на българските царе. С тях се дарявали земи на манастирите и се установавя правото на ползване на приходите от тях. Освен ори
гинални, обаче съществуват и п
о
д
п
р
а
в
ен
и грамоти и не се знае с кои точно Паисий се запознава в светогорските и други ма
н
астири. Според Надежда Драгова Паисий използва и подправената Сводна зографска грамота от XVI в. Въз основа на данни от нея,
П
аисий представя охридския патриарх Теофилакт за съвременник на българския цар Асен и го поставя на патриаршеския престол след освобождение
Пак там, стр. 30.

Ползвана литература:

Ангелов, Б

ППолзвана литература:

Ангелов, Б. Паисий Хилендарски. С., 1985.
Арнаудов, М. Па

А
Ангелов, Б. Паисий Хилендарски. С., 1985.
Арнаудов, М. Паисий Хилендарски. Личност, епоха, дело. С., 1972.
Хилендарски, П. История славянобългарска. С., 1972.
ХристовАрнаудов, М. Паисий Хилендарски. Личност, епоха, дело. С., 1972.
Хилендарски, П. История сл
ав
яно
българска. С., 1972.
Христов, Хр. Паисий Хиле
ндарски. Неговoто време, ж
изнен път и дело. С., 1972.

Хилендарски, П. История славянобългарска. С., 1972.
Христов, Хр. Паисий Хилендарски. Неговoто време, жизнен път и дело. С., 1972.

Христов, Хр. Паисий Хилендарски.
Н
еговoто време, жизнен път и дело. С., 1972.