Качеството на сестринските грижи като приоритет

ЗЙ5М
ГАЛИНА МАНЕВА
София, 2008
/
Качеството
v
НА СЕСТРИНСКИТЕ
ГРИЖИ
КАТО
ПРИОРИТЕТ

Галина Чанева
КАЧЕСТВОТО
НА СЕСТРИНСКИТЕ ГРИЖИ
КАТО ПРИОРИТЕТ
С о ф и я , 2 0 0 8

Рецензенти: Проф. д-р С. Попова дм; Проф д-р Ст. Гладилов дм
Доц. д-р А. Петков дм
ЦЕНТРАЛНА МЕДИЦИНСКА
БИ Б Л Л ОТ ЕКА
Инв.№ ••
120800003459
К ач е ств о то на с е с т р и н с к и т е гр и ж и
като п р и о р и те т
Галина Манева, 2008
ISBN 978-954-9365-22-1
Езикова редакция и
предпечатна подготовка Се. Цветанова
Печатни коли 7, формат 60 х 90/16
Издава „Артик 2001" ООД

СЪДЪРЖАНИЕ
Качество на сестринските грижи като елемент от качеството на медицинската
помощ......................................................................................................................................... 5
Развитие на идеята за оценяване качеството на гри ж и те...................................................... 12
Индикатори за качество на здравните грижи
.............................................13
Индикатори за качество на сестринските грижи
.........................................14
ПОДХОДИ, МЕТОДИ И СИСТЕМИ ЗА КАЧЕСТВО НА СЕСТРИНСКИТЕ ГРИЖИ
...........................................17
Подходи за качествени сестрински грижи................................................... 17
Методи и системи за оценяване качеството на сестринските грижи и
измерване натовареността на сестринския труд
..................................18
Качество на сестринските грижи и отчитането на грешките и инцидентите в
ПРОЦЕСА НА ГРИЖИТЕ ЗА ПАЦИЕНТИТЕ.................................................................................... 29
Качество на сестринските грижи и удовлетвореност на пациентите - основни
ПОЛОЖЕНИЯ............................................................................................................................... 31
Качеството в сестринската практика - резултати от собствени проучвания
.....................33
Зключение........................................................................................................................................... 47
Прилож ение
Наръчник за качество на сестринските грижи в болницата.....................................................48
Увод ...................................................................................................... 48
Качество на сестринските грижи - основни положения
..........................................50
Качество на услугите - характерни отлики
.............................................................52
Качество на услугите в сестринската професия....................................................52
Основни термини......................................................................................................... 54
Осигуряване на качествени сестрински грижи в болницата
..................................57
Политика за осигуряване на качество......................................................................57
3

Нормативни документи, регламентиращи качеството на здравните
грижи
.........................................................................................60
Цели за осигуряване на качество на сестринските грижи в болницата
.........66
Основни фактори, повлияващи качеството на сестринските грижи
в болницата................................................................................ 68
Перспективи на сестринските грижи в болницата
........................................73
Класически подход за осигуряване и оценяване на качеството на сест
ринските грижи............................................................................ 75
Системи за оценяване на качеството на сестринските грижи в болнич
ните структури.............................................................................78
Ролята на сестринския подход за качеството на грижите............................83
Методология за въвеждане на система за качествени сестрински
грижи................................................................................................ 93
Методика за изработване на протокол за здравни грижи............................93
Досие за сестрински грижи
.....................................................................96
Удовлетвореност на пациентите от сестринските грижи
............................97
Би бл ио гра ф и я..................................................................................................................................... 100
4

Качество на сестринските грижи като елемент от качеството
НА МЕДИЦИНСКАТА ПОМОЩ
Управлението на качеството като философия, технология
и адекватен начин за управление на ресурсите се превръща в
силна концепция за фокусиране на вниманието върху непре
къснатото развитие и усъвършенстване на дадена организа
ция. Качеството е динамична материя, функционираща в ус
ловията на непрестанни предизвикателства, която притежава
способността непрекъснато да се доразвива и променя. Изме
нят се изискванията на потребителите, като в своята еволю
ция те прогресивно нарастват в зависимост както от обектив
ните тенденции в развитието на науката, техниката и техноло
гиите, така и от непрекъснатото повишаване на жизненото
равнище.
Основна цел на лечебните заведения е непрекъснато
усъвършенстване на качеството. От възникването на меди
цинската наука лекарите и медицинските сестри се стремят да
разрешават проблеми в областта на качеството, без да са
запознати с теориите и проучванията на учените в тази насо
ка. Качеството за всички тях е една ежедневна грижа, за да
може пациентът да си тръгне удовлетворен, в добро или по
добрено здравословно състояние.
Съществуват редица разработки по отделни аспекти на ка
чеството на медицинската помощ у нас от автори, като: Ц. Воде
ничаров [16], В. Борисов [10], Л. Иванов [34], М. Маринов [46],
Т. Иванова [57], К. Шопова [100] и други.
В. Борисов смята, че в областта на здравното обслужване
качеството е по-трудно установимо и контролируемо в срав
нение с редица други сфери на социалния живот, като причи
ните за тази трудност са главно две: невъзможност за директ
но и моментно оценяване и многофакторна обусловеност на
качеството на здравното обслужване [9, стр. 125].
5

Според Л. Иванов качеството на медицинското обслужва
не се формулира като модел, включващ динамична (проме
няща се) и статична (резултативна) страна на качеството,
притежаващ логична връзка между факторите и съдържател
ните аспекти на медицинското обслужване [34, стр. 94].
Въпросът за ролята на медицинската помощ за благопо
лучието на обществото е в каква степен тя може да бъде оси
гурена и предложена на населението. С. Гладилов и сътр.
подчертават, че в здравеопазването продуцирането на меди
цинска помощ зависи в най-голяма степен от:
- броя на медицинските кадри и степента на тяхната ква
лификация;
- броя, вида, мощността на здравните заведения и тях
ното разпределение;
обема на финансовите средства, заделени за здравео
пазването;
- техническото ниво на медицинската помощ.
Като взима под внимание състоянието на тези компонен
ти на медицинската помощ, здравният мениджър следва да
търси най-ефективния и едновременно с това най-икономич
ния модел за предоставяне на здравна помощ [25, стр. 132].
Изходен момент в управлението на качеството на здрав
ното обслужване е оценката на качеството. Ядро на оценката
на качеството е установяването ефективността на здравното
обслужване в нейната триединна същност - медицинска, со
циална и икономическа ефективност. Оценката на качеството
в здравеопазването трябва да покаже доколко се подобряват
резултатите от здравното обслужване, отразени в здравния
статус, функционалната дееспособност на населението, пси
хо-социалното благополучие и удовлетвореността на пациен
тите [10, стр. 245].
Оценката на болничното обслужване се осъществява въз
основа на количествени и качествени показатели.
Количественит е показатели включват: използваемост
на леглата; оборот на легло; система на хоспитализация -
планови и спешни хоспитализации; средно време на престой
на легло; маршрут на болния.
6

Качествените показатели са: общ леталитет; летали-
тет през първите 24 часа на хоспитализацията; смъртност на
неоперирани болни; усложнения след операция; среден прес
той за лечение на болен; процент на преведени в друго отде
ление или здравно заведение; честота на повторните хоспи
тализации; процент на съвпадения на диагнози от извънбол-
ничната и стационарната помощ, както и на клинична и пато-
логоанатомична диагноза; време за чакане или отказ от хоспи
тализация; индикации за хоспитализация; вътреболнични ин
фекции; процент жалби и процент основателни жалби [16, стр.
111].
Развитието на медицинската наука, технологиите и про
изводството на консумативи и материали с високо качество
определят здравните грижи като изключително сложен процес.
Не трябва да се забравя, че всички отделения и всички про
фесионалисти в болницата допринасят за общата картина на
качеството в болницата.
Оценката на качеството по необходимост изисква сравня
ването на конкретни здравни услуги с предварително опреде
лени и възприети стандарти. Ето защо оценяването е възмож
но след въвеждането на определени професионални стандар
ти и обучение на персонала за спазването им [9, стр. 125].
Наложително е приемането на критерии и стандарти за
лечебни методи и процедури, доказали своята полезност и
ефикасност в медицинската практика, с оглед осигуряването
на качество на медицинската помощ, съчетано с достъпност
до здравни грижи за всички социални слоеве от населението
[98, стр. 162].
Стандартите могат да бъдат институционални, системни,
национални и международни. Институционалните стандарти
са определени параметри, които се използват в процеса за
сравняване на унифицирани резултати и се прилагат там, къ-
дето са налице специфични особености, за които няма възп
риети стандарти. Те създават предпоставка за методите и
подходите за проверка на внедрените процеси и системи [46].
7

Националната здравноосигурителна каса като институция
защитава интересите на здравноосигурените лица в България
и насочва усилията си към създаването на предпоставки за
въвеждане на система за мониториране и подобряване на
качеството. Концепцията на Националната здравноосигури
телна каса за качеството е насочена към разглеждане на ком
понентите на качеството и измерване на качеството чрез
стандартизиране на начините за оценка както към различните
професионалисти, така и към различните региони [65, стр. 5].
Световната здравна организация определя качеството на
грижите комплексно: “Предоставянето на всеки пациент на из
бор от диагностични и терапевтични действия, които ще му
осигурят отличен резултат по отношение на здравето, в съот
ветствие с актуалностите на медицинската наука, на най-
добра цена за същия резултат, при възможно най-малък риск
от ятрогения и за неговата най-висока удовлетвореност по
отношение на процедурите, резултатите и човешките взаимо
отношения вътре в системата на грижите”. Тази дефиниция
включва следните основни направления: вид на дейностите:
резултати; актуално състояние на науката; цена и риск.
Според А. Жакери качеството на сестринските грижи се
определя като: “съответствие на изработени норми, възприети
от професията. Те представляват приноса на сестринската
професия за здравеопазването, за индивида и за население
то” [91, стр. 90].
През 1984 година Световната здравна организация пуб
ликува Ръководство за определяне на стандарти в сестрин
ската практика, което е създадено на среща в Брюксел от
работна група медицински сестри от различни сфери [197].
Указанията са базирани на достигнатите от групата изводи:
♦ Да се разработят основни стандарти, които са прило
жими във всички области на сестринската практика. След като
8

тези основни стандарти са уточнени, може да се пристъпи към
I написването на специфичните стандарти.
♦ В първата фаза, основните стандарти да се установят
. за медицински сестри, занимаващи се директно с грижи за
пациента. Развитието на стандарти за дейността на админис
трацията и обучението да се осъществи в по-късна фаза.