Какво се променя в човешката психика по време на живота

Маджаров, Г. Индивидуальное развитие психики. Онтогенезис. Велико Тырново. – Изд-во Великотырновского университета, 2001.

Маджаров, Г. Индивидуално развитие на психиката. Онтогенезис. Велико Търново, 2001.

Какво се променя в човешката психика по време на живота

Промените, които стават с психиката на човека по време на неговия живот, представляват развитието на психиката.

Детско-юношеската психология изследва развитието на индивидуалната психика от нейната поява до настъпването на зрелостта.

Изследването на развитието на психиката означава:
1. Изграждане на понятия, които описват промените в психиката, типични /наблюдаващи се/ при голям брой хора;
2. Свързване на изградените понятия в структура с няколко равнища на йерархия, които описват смисъла на психичното развитие. Този смисъл е начинът, по който развитието на психиката приспособява отделния човек към околната среда. Това означава описание на причините /”движещите сили”/, които предизвикват промените в психиката, тъй като в крайна сметка еволюционният смисъл на психиката /причината за нейното съществуване/ е приспособяването на биологичния вид и индивида към околната среда.

Първият компонент представлява огромен обем от експериментални изследвания, осъществявани постоянно от психолози и педагози по целия свят, и описвани ежемесечно в хиляди научни списания и отделни публикации.

Вторият компонент представлява малък брой теории, в които се обсъждат причините и приспособителния смисъл на психичното развитие. Тези теории имат някои интересни особености:
1. Те са малко на брой. Това са общоизвестните теории на Жан Пиаже, Зигмунд Фройд, Ерик Ериксон, “културно-историческата” теория, бихевиоризмът и още няколко други.
2. Всички тези теории са доста стари: формулирани са преди 50-100 години.
3. Всяка от тези теории в голяма степен противоречи на другите. Това означава, че ако приемем една от тях за вярна, от това логично би произтекло, че приемаме останалите за неверни.
4. Всяка една от тези теории в голяма степен е вътрешно противоречива. Това означава, че ако приемем за верен един компонент от теорията, от това логично би произтекло, че приемаме останалите за неверни.

И тъй като днес няма една общоприета теория, обясняваща същността на психичното развитие, и към всяка от тях може да се изкажат сериозни аргументи срещу нейните изводи, в съвременното съдържание на детско-юношеската психология присъстват всички теории, а всеки, който се запознава с развитието на психиката, оценява самостоятелно тяхното съответствие на действителността.
Тези особености на теориите за психичното развитие не са случайни. Причината за тях е спецификата на обекта на психологията /психиката/, която поражда трудностите в нейното изследване. Трудностите в изследването на психиката от своя страна предопределят равнището на знанията ни за нея, за което може единствено да се желае да бъде по-високо.