Капиталови търговски дружества

1



Капиталови търговски дружества











Капиталови търговски дружества

Капиталовите търговски дружества (КТД) са дружества на капитала оттам е и тяхното
наименование. Правноорганизационните форми на ТД които са капиталови са: ООД,
АД, КДА. Проблема които се разглежда за КТД е много широко обхватен и не би могъл
да се изчерпи и разгледа от всички страни.
КТД обединяват значителни капитали и затова са предпочитани от едрите капиталисти
и проспериращи компании.
КТД е термин, който не се използва в нормативните актове, но това е научен термин и е
общоприет. Между КТД се откроява АД то е най чистата и безспорна форма на КТД-во,
докато при ООД и КДА има персонални признаци, които са от значение. Трябва да се
посочи че ООД се създава като персонално ТД-во, при което от значение са личните
качества на лицата и съдружниците имат дялове, а не акции. ООД е дружество от
междинен тип (на личността и капитала)
КТД има два вида съдружници: комплементари, които са лично солидарно и
неограничено отговорни за задълженията на дружеството, и командисти, които
участват в капитала и то с акции.
Сега ще разгледам поотделно ООД, АД и КДА, най важните въпроси свързани с тях и
приложението им в търговската дейност в страната.
ООД получава своята правна регламентация в гл.13 на ТЗ.
Законовият термин ООД трябва да се приеме условно. Този термин не ще рече, че
дружеството отговаря за поетите задължения ограничено. То отговаря за задълженията
си с цялото имущество. В този смисъл няма разлика между ООД и АД. Ограничена е
отговорността на членовете на този вид ТД към самото него за поетите от него
задължения. Съдружниците отговарят за тези задължения в ограничен размер до
направените от тях вноски в капитала.
В чл. 113, който носи заглавието „определение“, четем: „Дружество с ограничена
отговорност може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за
задълженията на дружеството с дяловата вноска в капитала на
дружеството.“Несъмнено този текст не е определение, а разкрива само някои от
характерните признаци на ООД. Съществените черти на ООД могат да бъдат изведени
от цялостната му уредба в ТЗ.
Първо, ООД е вид ТД, затова за него са в сила всички разпоредби в ТЗ и други
нормативни актове, които имат за адресат търговците и ТД, напр. дял I от ТЗ.

2

Второ, ООД е юридическо лице и отговаря самостоятелно за задълженията си с цялото
си имущество. Съдружниците не отговарят за задълженията му, както и то не отговаря
за техните задължения.
Трето, съдружниците участват задължително в образуването на капитала на ООД. До
размера на направените вноски съдружниците поемат риска за стопанската дейност на
ООД.
Четвърто, минималният капитал на ООД е определен от закона в размер на 5 000 лева,
като при учредяването трябва да бъдат внесени най-малко 70 на сто от него.
Минималният дял на отделния съдружник е 2 лв.
Пето, ООД е закрито ТД, защото приемането на нови съдружници става с единодушно
решение на общото събрание. Следователно съдружниците се подбират от самите тях,
като се преценяват качествата им от взаимен интерес.
Шесто, съдружниците участват в управлението на дружеството и са длъжни да
съдействат за осъществяването на дейността му. Те разполагат със свобода при избора
на начина на текущото управление, като могат да го възложат на един или на няколко
управители, посочени от тях.

Посочените съществени черти на ООД показват, че някои от тях са характерни за АД
като типично капиталово ТД, а други - на СД като главна форма на персоналните ТД.
Така, подобно на АД, ООД трябва да има обявен размер на капитала, не по-малък от
законно установения. ООД отговаря самостоятелно с цялото си имущество за своите
задължения, като съдружниците носят риска до размера на направените от тях вноски.
Черти, характерни за СД в правната уредба на ООД, са: приемането на нови
съдружници става със съгласие на всички съдружници, следователно и ООД е
затворено ТД; съдружниците са задължени да съдействат за осъществяване дейността
на дружеството и всички те имат право да участват в управлението му. Наличието на
белези на АД и на СД дава основание ООД да се разглежда като смесен, хибриден вид
ТД. Това е неговото голямо достойнство и предимство, с което може да се обясни
голямата му популярност.
От финансово гледище ООД е широко достъпна форма на ТД. ООД е ТД на малките и
средните стопански субекти, които се обединяват с оглед на личните си качества за
извършване на съвместна стопанска дейност.
Като вид ТД ООД може да се използва във всички стопански отрасли - промишленост,
строителство, транспорт, търговия, услуги и др. Изключено е изрично прилагането на
ООД в банковата и застрахователната дейност - чл. 64, ал.З. Причината е, че за тези
дейности са необходими значителни капитали и съдружниците обикновено не участват
пряко в извършване на стопанската дейност. Като търговско дружество ООД не може
да се използва за извършване на нестопанска дейност. ООД е удобна форма и за
създаване на ТД с българско и чуждестранно участие.
ООД е много подходящ вид ТД за участие в стопанската дейност на държавата и
общините. Тя е особено пригоден вид за осъществяване на приватизация на държавните
и общинските предприятия. Затова преобразуването на държавни предприятия в ООД
или АД се уреди в чл. 17 ЗППДОП.
ООД се използва на практика с успех и при организиране на стопанска дейност от
сдружения с нестопанска цел или от държавни учреждения, когато извършването на
подобна дейност им е разрешено.

За първи път ООД е получило нормативна уредба в Германия със закона от 5 април
1892 г. Общопризната е заслугата на германската научна и законодателна дейност за
обособяването на тази форма на ТД.

3



Образуване на ООД.

Разпоредби за образуване на ООД се нами¬рат на две места в ТЗ: в гл. Х (чл. 63 и сл.),
където се съдържат общи положения за образуване на всички видове ТД, и в гл. XIII,
където са дадени само някои особени изисквания за формата и съдържанието на
дружествения договор, за фирмата, вписването и отговорността на учредителите - чл.
114 и сл.

Обикновено образуването на ООД се предхожда от търговско-икономическо проучване
и подготовка. В устни и писмени преговори бъдещите съдружници уточняват
интересите си от създаването на ООД, като определят неговите цели и задачи. Те
обсъждат предмета на дейност, капитала и другите източници на средства, необходими
за осъществяването на дейността. От важно значение е да се изяснят размерите и видът
на вноските на отделните съдружници, както и личното участие в осъществяването на
дейността. Подлежат на уточняване и редица други въпроси от технически или
търговски характер, като напр. материалната база, техническото й развитие, пазарите за
реализация на продукцията и услугите, перспективите за дейност и др. На тази основа
се изяснява бъдещата структура на управление, правото на глас, разпределението на
печалбата, а също и фирмата, седалището, както и всички други въпроси от взаимен
интерес.
Ако бъдещите съдружници решат, те могат да подпишат договор по въпросите, по
които са постигнали съгласие. Изясняването на отделните въпроси и проучванията
понякога изис¬кват по-продължител но време. Постигнатото съгласие по всич¬ки
въпроси може да се изрази в специален подготвителен договор - чл. 66. В него се
определят задълженията, поемани от отделните учредители във връзка с бъдещото
образуване на ООД. При неизпълнение на така уговорените задължения страните
отговарят само за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи. По своя характер
подготвителният договор не се приравнява на предварителния договор по смисъла на
чл. 19 ЗЗД. Страните по подготвителния договор не могат да искат сключването на
окончателен договор по съдебен ред въз основа на чл. 19, ал. З ЗЗД. Обикновено
подготвителният договор не съдържа отговор на всички въпроси, които трябва да се
обхванат в дружествения договор според чл. 115. Целта на подготвителния договор,
както това личи от наименованието му, е да подготви сключ¬ването на дружествения
договор. За него не е в сила изискването на чл. 19, ал. 2 ЗЗД - да съдържа уговорки
относно съществените условия на окончателния договор. По своя характер
подготвителният договор е най-близо до договора за гражданско дружество.

Образуването на ООД изисква извършването на определена съвкупност от правни
действия при спазване на съответна последователност във времето. С оглед вида на
тези действия се различава образуване на ново ТД, което тепърва започва да извършва
търговска дейност, и създаване на ООД чрез преобразуване на ТД, като новото ООД е
правоприемник на преобразувани ТД (така напр. при сливане, вливане, промяна на
организационната форма и пр.).
Актът, с който се образува ООД, може да бъде дружествен договор, едностранен акт-
при ЕООД или административен акт - при ЕООД, създавани върху държавна или
общинска собственост.

4

ТЗ не установява специално изискване спрямо учредителите на ООД. В сила са общите
изисквания, предвидени в чл. 65. Учредители могат да бъдат дееспособни български и
чуждестранни физически и юридически лица. Не е посочен броят на лицата,
следователно те могат да бъдат едно или повече. Няма максимален брой на
съдружниците - напр. както във Франция, където този брой е 50. Като се държи сметка
за правата и задълженията на съдружниците, целесъобразно е броят на съдружниците
да е съобразен с реалните възможности за участие в дейността и управлението на ООД.
Физическите лица - учредители трябва да са дееспособни. Учредители могат да бъдат и
съпрузи. Не е пречка учредителят да бъде едноличен търговец. Чуждестранни лица
също могат да бъдат учредители, като се съобразяват с условията, посочени в
ЗСДЧЛЗЧИ (вж. гл. седма).
Всяко юридическо лице според закона може да бъде учредител, а следователно и
съдружник в ООД. Юридическото лице може да бъде ТД, включително и друго ООД.
Сдружения с нестопанска цел и фондации също могат да бъдат учредители, ако това е в
съответствие с целите и задачите на ООД и юридическото лице може да изпълнява
членствените си задължения.
В дружествения договор може да се предвидят специални изисквания или забрани за
участие в ООД като учредители, напр. професионална подготовка, възраст, семейни
връзки, трудов стаж, гражданство и др. Може да се възприеме учредители да са само
физически или само юридически лица или определен вид юридически лица, напр.
юридически лица без държавно или общинско имущество.

Според чл. 137, ал. 1, т. 6 общото събрание на ООД е компетентно