Класическата политическа икономия в Франция и Англия-Пети и Буагилбер

Тема 4
ВЪЗНИКВАНЕ НА КЛАСИЧЕСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ
В АНГЛИЯ И ФРАНЦИЯ

В историята на икономическата мисъл е прието разбирането, че през
ХVІІ век епохата на първоначалното натрупване на капитала в Англия е
приключила. Обществено – стопанските процеси навлизат в нов етап от
своето развитие. Преминава се от просто стоково производство към
капиталистическа манифактура. Фокусът на интересите на буржоазията се
измества от сферата на търговията към производството. Ако до този
момент основното приложение на капитала е в обръщението, то с развитието
на манифактурата в негова печеливша среда вече се превръща
производството. При тези условия се създават предпоставки за бързо
разрастване на промишления капитал и развитие на редица отрасли. Особен
напредък в Англия бележи текстилното производство на вълнени платове.
При него капиталистическата манифактура заема най-значителен дял и към
втората половина на ХVІІ век то създава половината от националния доход
на страната.
Сериозен напредък на манифактурно производство в това време се
отбелязва и в други отрасли. Например, ако в началото на ХVІІ в. в Англия
функционирали около 800 металургични пещи с капацитет от 500 тона метал
годишно, то към 1680 г. техният добив достига 3 млн. тона или 80 на сто
европейското производство в отрасъла, поради започналото използване на
каменни въглища.
1

Капиталистическият начин на производство бързо навлиза и в селското
стопанство. Според различни сведения по темпове на разрастване то дори
надминава манифактурното производство в промишлените отрасли.
2

Причината за ускореното развитие на капиталистическото
производство в Англия се състои в интензивността на аграрния преврат
в страната, известен в историята като „аграрна революция”.
3
Тя става
факт благодарение на масовото, включително и насилствено, обезземляване


1
Вж. Янова, В. В., Е. А. Янова. Экономическая теория. Микроэкономика. Макроэкономика.
„Эксмо”, М., 2009, с. 201 – 204.

2
Вж. Жамина, В. А., Е. Г. Василевского. История экономических учений. Ч 1. Изд. МГУ, М., 1989,
с. 252 – 267.

3
Пак там, с. 271 – 272. (Курсив мой: Цв. Ил.)

на английските селяни и замяната им с нов тип стопански субекти в
земеделието – крупните арендатори – капиталисти. На мястото на
множеството дребни, разпокъсани и нископродуктивни стопанства се
създават големи капиталистически ферми на арендна основа с използването
на наемен труд. Фактор, благоприятстващ този процес на „едреене” на
селскостопанското производство, е наличието на високо поглъщаеми
вътрешни и външни пазари на продукцията. По този начин капиталистически
организираното земеделие и скотовъдство се превръща във високодоходно
търговско предприятие. Земята става изгоден обект за печеливш
капиталовложения. Възниква нова обществено – икономическа прослойка,
наречена лендлордове. Това са крупни земевладелци, които отдават под
аренда големи участъци земя срещу висока капиталистическа рента.
Същевременно, обезземляването на селяните от своя страна води до
образуването на нова икономическа прослойка – наемни работници в
капиталистическите манифактури. По естествени причини, а именно
намирането на препитание, протича процес на увеличаване на градското
население, който благоприятства допълнително промишлеността. В
следствие от това се разширява търсенето на материали на вътрешните
пазари, което допълнително тласка земеделието напред в своето
капиталистическо развитие.
При тези обществено – икономически промени едностранчивият
характер на меркантилизма, като идейно течение и стопанска практика,
става съвсем очевиден. Неговите предписания не решават икономическите
проблеми на буржоазията, свързани с разширяването на манифактурната
промишленост. На преден план изпъква потребността от сериозен анализ
на движението на капиталистическото производство, както и на
условията за неговото развитие. В по-конкретен смисъл, нужно било да се
определи икономическата роля на труда, да се изяснят
закономерностите при формирането на работната заплата, печалбата,
лихвения процент, рентата и др. На тези въпроси меркантилизмът не може
да даде отговор, тъй като вниманието му е насочено единствено към сферата
на обръщението.
Въпросите на икономическата теория започват да се поставят на нова
по-зряла методологична основа. Затова съществен принос има развитието на

науката в този период в най-различни сфери. Икономистите се обръщат към
математиката, статистиката, историята, материалистическата философия на
Франсис Бейкън, Томас Хобс, Джон Лок и др.
Уилям Пети (1623 – 1687 г.) е роден на 26 май 1623 г. в гр. Рамси,
Южна Англия в семейството на дребен занаятчия. Учи само две години в
местното училище, защото започва твърде рано да изкарва сам хляба си. През
своя живот сменя множество професии – занаятчия, юнга на търговски кораб,
матрос, дребен търговец и пр.
Творческата си дейност в областта на икономическите познания
започва на четиридесет годишна възраст. През 1663 г. публикува първото си
значимо произведение, наречено „Трактат върху таксите и налозите”. Наред с
въпросите за таксите и налозите, предмет на научно изследване в него са и
проблемите за цените на стоките, поземлената рента, цената на земята и т. н.
В това свое произведение Пети за първи път излага виждането за трудовата
субстанция на цената на стоката, поставяйки с това началото на
класическата трудова теория за стойността.
Други добили известност с идеите си негови произведения са:
„Политическа анатомия на Ирландия” (1672 г.), „Политическа аритметика”
(1676 г.) и „Нещо за парите” (1682 г.).
Методологическият подход на У. Пети към икономическите явления се
основава на метода на естествознанието. Той отделя внимание не просто на
отразяването на стопанските явления, както правят меркантилистите, а прави
опит за обяснение на вътрешната им същност. В пълното разбиране на
природата на нещата Пети вижда същността на науката и на нейната
методология. По този начин той полага началото на приложението на
научната дедукция при изследване на стопанските явления и процеси. При
него строгото наблюдение на фактите се съпътства с логически дедуктивен
анализ и обобщение, с цел да се разкрият вътрешните връзки между
явленията в стопанския живот. Този подход е взаимстван от методологията
във философията на Фр. Бейкън и Т. Хобс.
В ранните си писания Пети широко прилага описателния метод, като в
известна степен се придържа към меркантилистичните възгледи за
приоритетното положение на сферата на обръщение. Научните му съждения
в този период са фрагментарно изложени и разпръснати в различни

разработки. По-късно, вече оформил свой собствен методологически подход,
той изследва вътрешната същност на стопанските процеси и създава единна
система от икономически възгледи, базирана върху трудовата теория за
стойността. Така прави огромна крачка напред в развитието на
икономическата наука.
В творчеството на У. Пети могат да се очертаят няколко важни идейни
направления на неговите възгледи: за стойността, за работната заплата,
за рентата и за парите.
Поемането по пътя на капиталистическото развитие от Франция през
ХVІІ век не е свързано с разгръщането на такива радикални промени, като в
Англия. Основна причина за това са закостенелите феодални отношения,
които френският абсолютизъм изкуствено и насилствено задържа. В резултат
френската търговско – промишлена буржоазия не успява да заеме водещо
място в обществено – стопанския живот на страната. Процесът на
обуржоазяване на аристокрацията не протича така бързо, както в Англия,
запазвайки в същото време пълен монопол над собствеността на земята.
Тази историческа картина не остава неотразена от икономическата
мисъл във Франция. Разложението на меркантилизма и зараждането на
класическата политическа икономия се свързват с възгледите на френския
мислител и общественик Пиер льо Пезан дьо Буагилбер (1646 – 1714 г.).
Основен акцент на неговите идеи е поставен върху пагубната политика на
френския меркантилизъм и упадъкът на селското стопанство. За разлика от
У. Пети, който отразява постепенното навлизане на търговския капитал в
промишлеността, Буагилбер чертае прехода към икономически идеен
класицизъм с рязка критика на меркантилизма в защита на селското
стопанство от позициите на зараждащата се буржоазия.
Сред по-стойностните от идейна гледна точка творби на Буагилбер
могат да се посочат: „Франция в подробности” (1695 г.), „Положението във
Франция” (1707 г.) и „Дисертация върху природата на богатството, парите и
налозите”. В тях той застъпва тезата, че богатството на нацията се състои
от материални потребителски вещи и преди всичко от продуктите на
земеделието. За да бъде страна богата откъм такива продукти, трябва
селското стопанство да се покровителства и поощрява. Така критикува остро
меркантилната политика на финансовия министър Колбер,с което апелира за

спазване на естествените закони на икономиката. Неговият аргумент е, че
само на природата принадлежи правото да регулира стопанския
напредък.