Климатология - въпроси и отговори

КЛИМАТОЛОГИЯ
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ


УВОД
След определен период на отричане и пренебрегване на фактора климат в
световната наука се наложи мнението, че климатът е оказвал и продължава
да оказва съществено влияние върху развитието на цялостния стопански и
социален живот на хората. В този смисъл все повече специалисти от
различни области на познанието разбират, че освен прогнозата за времето,
която е ограничена за сравнително по-малък период от време, при
осъществяването на всички стопански задачи е необходима прогноза за
много по-дълъг период, което по същество означава климатична прогноза.
Това определя необходимостта от едно по-широко и значително по-
задълбочено разбиране и развитие на знанията за климата. Цялата човешка
история, разцветът и упадъкът на много народи и култури са неразримно
свързани и с климатичната обстановка като част от единната природа. През
изминалия век, век на бурно развитие на науката и техниката, се очакваше,
че зависимостта на човека от „капризите” на времето и климата ще
намалее. Тази прогноза обаче не се оправда - зависимостта на човека от
времето и климата дори нарасна. И това е обяснимо. Развитото селско
стопанство, промишлеността, транспортът, туризмът, както
самочувствието и здравето на човека, са в тясна и неразривна връзка с
климата. Всяко, дори и най.малкото отклонение на времето и климата от
оптималните норми, които са приети за база в планирането на
националното стопанство, води да сериозни последствия и материални
загуби. Всички тези проблеми, породили са на фона на „значителните”
климатични аномалии и глобалното повишаване на температурата на
въздуха през последните 40-50 години, повдигнаха редица въпроси и

обърнаха внимание върху проблема за климата не само на специалистите
но и на цялата общественост.
Тази книга има за цел не толкова да отговори на една част от въпросите и
проблемите, засягащи всички хора, колкото да породи интерес към
сложните причинно-следствени връзки в системата човек-общество-
природа. Съдържанието на книгата, която по своя характер няма
претенциите за справочник, а се стреми последователно да разкрива
предмета и задачите на климатологията, е построено под формата на
въпроси и отговори. За нормалния обем на една книга са подбрани онези
въпроси, чрез които се разкриват част от проблемите на съвременния свят,
стоящи пред занимаващите се с климата учени.
Използвам случая сърдечно да благодаря на всички мои колеги и приятели,
които със своите съвети и забележки ми помогнаха да напиша тази книга.
Естествено за всички пропуски и недостатъци в текста отговорността е
единствено и само моя.
Ще бъда много благодарен на всички, които споделят критични
бележки, забелязани пропуски, установени нередности или просто
свободно изложат своето виждане по поставените въпроси на E:mail
georach@compas.bg

Октомври 2018 г., София Авторът


I. АТМОСФЕРА И КЛИМАТ

Земята е единствената планета от Слънчевата система, на която е
възникнал живот във формата, която ние познаваме. Размерите на нашата
планета и разстоянието и от Слънцето са благоприятсвали развитието на
такъв климат, при който водата може да съществува в трите си агрегатни
състояния и най-вече – в своята течна фаза. Но в каква атмосфера и как е
възникнал животът? В каква атмосфера продължава да се развива той?
Това са въпроси, отговорите на които са обект на няколко науки. Една от

тях е климатологията. Какво е климат? С какво се занимава
климатологията?Какво е характерно за земната атмосфера? Това пък са
част от въпросите, с помощта на които се прави опит да бъдат разяснени
предметът, целите и задачите на климатологията, мястото и в системата от
науки за Земята, връзките и с останалите науки и т.н.

1.1. Какво означава думата „климат”? Думата климат произлиза от
няколко близки по звучене гръцки думи, означаващи наклон, район или
зона. Самият термин, който в буквален превод означава „наклон на
слънчевите лъчи”, е въведен в науката от древногръцкия учен Хипарх (ок.
190-180-120 г. пр.н.е). Под климат древните гърци са разбирали
специфичните атмосферни условия характерни за даден район или
широчинна зона.

1.2. Наистина ли климатът е понятие, което има много определения?
Опити за дефинирането на климата са правени преди новата ера, правят се
и сега. Ако в шеговита форма трябва да обобщим цялата научна история по
този въпрос, смело можем да кажем, че определенията за климата са
толкова, колкото са и климатолозите. Получава се едно парадоксално
противоречие. Ако попитате някого разбира ли понятието климат,
отговорът ще бъде положителен. Но ако го попитате какво всъщност
представлява климатът, неминуемо ще остане без ясен и конкретен
отговор. Защо се получава така? От една страна, климатът е явление, на
което малко или повече се подчинявам, което в определени рамки диктува
и лимитира нашия начин на живот. От друга страна, климатът има много
сложна физична същност, резултат от преплитането на множество
фактори, които се намират в преки или косвени връзки с всички
компоненти на природната среда, при това не само за строго определен
момент, а в твърде широките граници на времето – месеци, десетилетия
или стотици години. С развитието на науките на земята се развиват и
определенията за понятието климат. Всяка дефиниция включва определен
брой компоненти, които за съответното ниво на развитие на научната
мисъл, са най-важни. Ако трябва да се направи разбор или още по-
трудното, ако трябва да се направи критичен анализ на всичките
публикувани определения за климата, не би ни стигнал обемът на цялата

тази книга, а резултатът все едно ще бъде пак същият – явлението
съществува, а единна дефиниция няма. Все пак има няколко определения
за климата, които, макар и с известни резерви, се приемат от повечето
климатолози. Най-кратката и проста дефиниция за климата гласи:
„Климатът представлява многогодишният режим на времето, характерен за
дадено място”. В това определени е обаче липсват основните
климатообразуващи фактори. Затова преди двадесетина години то бе
обогатено от съветските климатолози и доби следния вид: „Климат на
дадена местност се нарича характерният за нея многогодишен режим на
времето, обусловен от слънчевата радиация, характера на подстилащата
повърхнина и свързаната с тях атмосферна циркулация”. След оживени
обсъждания през 1974 г. на Международната конференция на Световната
метеорологична организация (СМО) в Стокхолм за климата е дадена
следната дефиниция: „Климатът представлява статистически ансамбъл от
състоянията, през които преминава системата атмосфера-океан-суша за
период от няколко десетилетия”. Под статистически ансамбъл трябва да се
разбират множеството отделни състояния, през които преминава
климатичната система литосфера – криосфера – хидросфера – биосфера -
атмосфера. Подредбата на геосферите не е случайна. Те са подредени по
мобилност, от най-бавно променящата се, към най-динамичната в
системата – атмосферата. Атмосферата, която е материалният носител на
климата е и обединяващото звено в цялата система.

1.3 Какво съдържание се влага в метеорологичното понятие „време”?
Под „време” в метеорологията се разбира състоянието на атмосферата. Във
всеки отделен момент или отрязък от време, за дадено място или над
обширна територия от Земята атмосферата се характеризира чрез
съвкупност от метеорологични елементи (температура и влажност на
въздуха, атмосферно налягане, облачност и др.) и явления (мъгла, слана,
снежна покривка, дъжд и т.н.). За повечето хора времето означава
непрекъснато изменение в състоянието на атмосферата непосредствено над
земната повърхност. Всъщност понятието време има много по-широко
значение. Например във връзка с развитието на авиацията от много години
се изучава времето на различни нива в свободната атмосфера.

1.4. Какво изучава метеорологията? Най-общо казано, метеорологията е
наука за времето. Ако трябва да бъдем по-точни, метеорологията е наука,
която изучава земната атмосфера и протичащите в нея физични процеси и
явления. Името си метеорологията е получира от гръцката дума „метеоро”,
която в буквален превод означава „нещо в небето”. С други думи,
метеорологията изучава метеорите в атмосферата (но не и
метеоритите).Атмосферните метеори се разглеждат в няколко групи:
хидрометеори - дъжд, град,сняг; литометеори - прах, твърди частици от
скален или почвен произход; светещи метеори - мираж, дъга и т.н.

1.5. С какво се занимава климатологията? Климатологията е наука за
климата. Основните задачи, които си поставя тази наука, се свеждат до
изучаване на климатообразуващите фактори, описание и количествена
характеристика на климатите по Земята, класификацията им въз основа на
киматообразуващите процеси, изследване на климата на минали геоложки
епохи, прогнозиране на климатичните изменения, оценка на климатичните
ресурси с оглед тяхното рационално използване и т.н. В последно време
особена актуалност придобиха и изследванията разглеждащи измененията
на климата и свързаните с тях колебания, промени и т.н.

1.6. Каква е връзката между климатологията и другите науки?На
първо място и от особено значение са връзките на климатологията с
географията и метеорологията, а след това с геологията и сравнителната
планетология, с океаногафията, астрономията, биологията, медицината и
не на последно място с целия комплекс от селскостопански, инженерни и
социалнополитически науки. В крайна сметка климатологията е тясно
свързана с математиката и най-вече с математическата статистика и
моделиране. Климатологията като наука представлява свързващо звено
между географията и метеорологията. Сред географските науки
климатологията заема водещо място, тъй като климатичните процеси в
многогодишен аспект определят хода на много явления върху земната
повърхност, включително и на биологичните. Проблемът за формирането и
изменението на климата е толкава сложен, че за неговото разрешаване е
необходимо прилагането на интердисциплинарен подход, т.е необходими
са колективните усилия на учените, представители на много области на

познанието. Само така ще може да се осигури необходимата пълнота в
теоритичното изучаване на проблема за климата. Това от своя страна е
немислимо без използването на знанията за редица природни вления и
процеси, които са обект на изучаване от други науки. Естествено
съществува и обратната връзка – натрупаните знания в климатологията да
бъдат използвани за развитието на други науки.

1.7. На какви