Сердика е моят Рим - издание на НБУ

СОФИЯ, 2012
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"ÑÅÐÄÈÊÀ Å ÌÎßÒ ÐÈÌ"
КАТАЛОГ
ИЗЛОЖБА
от фондовете на О??????? ???????? ????????
“М???? ?? ?????? ?? С??? ”
в Музея на НБУ
МУЗЕЙ НА НБУ
ОКТОМВРИ 2012 – ФЕВРУАРИ 2013

?????????? ??????:
????. ?.?. ???? ???????
???. ?-? ????? ?????????
???. ?-? ????????? ??????
???? ????????
??? ????????
© МУЗЕЙ НА НБУ , 2011
© К????????? Ш???????, ????? , 2012
© И??? С???????, ???????? ?????? ? ??????, 2012
© Д??? Г???????, ??????????, 2012
© Д????? ООД , 2012
ISBN 978-954-535-638-4
Изложбата и изданието са финансирани от
Програма “КУЛТУРА” 2012 на Столична община
и се реализират в подкрепа на ????????????? ?? С???
?? ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА 2019.

3
София стои върху огромен култу-
рен пласт – като се започне от неолита
и се стигне до наши дни. Разкопките на
древния град разкриха чудеса на архи-
тектурата и изкуството, които ще бъдат
експонирани на място. Минало и съвре-
мие ще се смесят, за да създадат непов-
торимата атмосфера на жива памет.
Ск
оро ще бъде открит и Музеят на
София. Но днес едни от най-добрите негови експонати са подре-
дени в един друг нов, но вече много активен музей – Музеят на
Нов български университет. Тази експозиция е поредна стъпка
от нашата програма в подкрепа на кандидатурата на София за
?????????? ??????? ?? ??
2019. Тя демонстрира ражда-
нето на новата европейска ценностна система в културата. От
друга страна, тя показва възможностите за сътрудничество между
различните музейни институции, за по-голяма интензивност на
културния живот. За нас е особено важно, че хиляди млади хора
– студенти от университета, както и софийската общественост, ще
бъдат приобщени към ку
лтурната история на столицата. Защото
образованието и културата са основа за оформянето на модерния
европейски човек.
Пожелавам успех на изложбата и успешна година на сту-
дентите и преподавателите в НБУ.
Йорданка Фандъкова
Кмет на София

4
“Сердика е моят Рим”
“СЕРДИКА Е МОЯТ РИМ”

Изложба от фондовете на Софийския исторически музей в Музея на НБУ
5
“Константин искал първоначално
да прехвърли управлението на страната
в Сердика. Обичайки този град, той често
казвал: “Сердика е моят Рим ”
Anon. post Dionem. 15, FHG ІV, p. 199
Този прочут израз на К
онстантин І Велики (306 – 337 г .), който
съвременниците на императора предават, отразява не само значе-
нието на града за императора, който го превръща в своя почти посто-
янна резиденция за период от 13 години, но и фигуративно казано,
отразява в концентриран вид промените, които настъпват след края
на ІІІ и начало
на ІV в. както за цялата Римска империя и нейните
провинции, така и за столицата на днешна България. Сердика е гра-
дът – “етап” към създаването на новата имперска столица, “новия
Рим” – Константинопол (330 г .), който печели “състезанието” поради
своите по-големи стратегически и икономически преимущества. Това
Крепостна стена и ъглова крепостна
кула на Сердика (възстановка по Д.
Овчаров. Ранновизантийска култура по
българските земи ІV-V І в., 2008)
План на източната порта на
Сердика от VІ в.( по К. Шалганов.
Археологическите паметници в София.
Пътеводител, 2011)

6
“Сердика е моят Рим”
е период на политически, икономически, архитектурни и религиозни
промени, които впоследствие постепенно водят до окончателното
обособяване и откъсване на източната част на Римската империя –
възникването на Византия със столица Константинопол.
На първо място – в края на ІІІ – началото на ІV в. първоначалната
крепостна стена на Сердика е била изцяло обновена или, к
сега е
много модерно да се казва, “реновирана ”, макар че не се е касаело за
“проекти” от страна на Сердикийската градска управа, по отношение
на финансиране от страна на централната власт. Върху трасето на
старата крепостна стена, издигната в периода 27.11.176 – 17. 03. 180
г., по времето на император Марк Аврелий и неговия син К
, е
издигната нова крепостна стена, в смесен градеж ( опус микстум) от
редуващи се каменни и четириредови тухлени пояси, споени с хоросан
с натрошена строителна керамика. Крепостната стена (куртината)
е “снабдена” с кръгли кули, издаващи се еднакво навън и навътре,
спрямо двете лица на стената. Започнало е, но не е д
т.н.
“Северно разширение ” на Сердика (Сердика ІІ).
По времето на импператор Юстиниан І Велики (527 – 565 г.)
новата крепостна стена е била удебелена отвън с нов, изцяло тухлен
пояс. Броят на кулите е бил увеличен, като между съществуващите
Ранновизантийска аристократична сграда в Сердика (възстановка и план по
Д. Овчаров. Ранновизантийска култура по българските земи ІV-V І в., 2008)

Изложба от фондовете на Софийския исторически музей в Музея на НБУ
7
Ротондата “Св. Георги ” в Сердика
(план по К. Шалганов. Археологическите
паметници в София. Пътеводител , 2011)

8
“Сердика е моят Рим”
кръгли, заедно с новия тухлен пояс, са били издигнати и напълно
нови триъгълни кули. Крайвратните кули при източната и западната
порти на града са трансформирани в петоъгълни. Пред лицето на
основната крепостна стена е бил издигнат допълнителен укрепите-
лен пояс (протейхизма), който е създавал предварителни трудности
пред евентуалните нападатели. Новото преустройство на крепостта
се св
ързва много добре със сведенията на византийския автор Про-
копий Кесарийски: “А като видял, че и стените на Сердика .... били
разрушени от времето, построил ги отново с нужната якост и ги на-
правил непревзимаеми за неприятелите ...” (Прокопий Кесарийски
“За строежите” ІV, 1; ГИБИ, т. ІІ, 1959, 156 - 157).
На второ мяст
– времето на Константин І полага началото на
интензивни градоустройствени промени в рамките на укрепената
градска площ. Сердикийската архитектура търпи промяна в сравнение
с наследената преди ІV в., по отношение на архитектурно-планови
форми, конструкции, строителен материал. Масивни носещи зидове
поемат сводови или куполни покрития, градежът е изцяло тухлен. От
археологическа г
ледна точка може да се каже, че за периода ІV – VІ
Дворецът на император Константин в Сердика (възстановка по
Д. Овчаров. Ранновизантийска култура по българските земи ІV-V І в., 2008)

Изложба от фондовете на Софийския исторически музей в Музея на НБУ
9
Базиликата “Св. София” в Сердика
(план по Д. Овчаров . Ранновизантийска
култура по българските земи ІV-V І в., 2008)

10
“Сердика е моят Рим”
век, т.е. периода на т.н. “късна античност”, запазените и видими на
днешния съвременен терен археологически архитектурни останки са
изключително значими по своята ар
хитектура и функции в сравнение
с останките, които са били преди, или са се наслоили върху тях през
следващите исторически периоди. Достатъчно е да се посочи, като
единичен, но много показателен визуален пример ротондата “Св.
Георги” във вътрешния двор на днешния хотел “Шератон – Балкан”,
една от малкото късноантични постройки от ІV в., запазени “до по-
крив”,
като цялостна сграда.
С признаването на християнството за равноправна на другите
религии (313 г .) Сердика постепенно се утвърждава като един от
най-значимите градски центрове на новата религия. Тук през 343 г.,
по времето на сердикийския епископ Протоген, се свиква Сердикий-
ският църковен събор – про
дължение на Първия вселенски събор в
Никея от 325 г. Съборът взема важни решения, имащи дълготрайни
последици за християнството.
Времето на император Юстиниан І Велики (527 – 565 г .) е по-
следният период от разцвета на града през античността. Тогава са пре-
устроени крепостните му стени, а на хълма, източно от него, изправя
внушителен р
базиликата “Света София” – символ на победоносно
разпространилата се след началото на ІV в. християнска религия.
Базиликата е един от основните елементи в герба на София, дала и
сегашното име на града, който се е простирал в подножието ù.
В настоящата изложба са представени разнообразни по своя
характер и функция предмети, постъпили в Софийския ист
орически
музей в резултат на почти половинвековни археологически проучва-
ния на територията на столицата. Експозицията обхваща различни
области от живота на антична Сердика в периода ІV – VІ век – от
строителството, през ежедневния бит до религията и култа.
Константин Шалганов

Изложба от фондовете на Софийския исторически музей в Музея на НБУ
11
КАТАЛОГ
111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111
Кат. № 1

12
“Сердика е моят Рим”
Кат. № 2

Изложба от фондовете на Софийския исторически музей в Музея на НБУ
13
Кат. № 4
Кат. № 6

14
“Сердика е моят Рим”
Кат. № 7

Изложба от фондовете на Софийския исторически музей в Музея на НБУ
15
Кат. № 8

16
“Сердика е моят Рим”
13. Балсамарий, ІV – VІ век, стъкло.
Инв. № МИС А 1612, вис. 9,2 см
14. Балсамарий, ІV – VІ век, стъкло.
Инв. № МИС А 1636, вис. 10,5 см
15. Чаша, ІV – VІ в., стъкло. Инв.
№ МИС А 1728, вис. 5,3 см.; диам.
7,3 см
16. Балсамарий, ІV – VІ век, стъкло.
Инв. № МИС А 1775, вис. 9,3 см
17. Фрагмент от плоча с ре

изображение на благославящ све-
тец, VІ век, камък. Инв. № МИС А
2241, размери: 12 х 22 х 5 см
18. Балсамарий, ІV – VІ век, стъкло.
Инв. № МИС А 2378, вис. 22 см.;
диам. 9 см
19. Балсамарий, ІV – VІ век, стъкло.
Инв. № МИС А 2379, вис. 22 см.;
диам. 8,5 см
20. Амфориска с глазура, ІV – V
век, глина. Инв. № МИС А 2422,

вис. 15 см
21. Балсамарий, ІV – VІ век, стъкло.
Инв. № МИС А 2471, вис. 8,5 см
22. Фигурка на войник, ІV век, бронз.
Инв. № МИС А 2498, вис. 9 см
23. Съдче, ІV – VІ век, стъкло. Инв.
№ МИС А 2509, вис. 10,5 см
24. Съдче, ІV – VІ век, стъкло. Инв.
№ МИС А 2511, вис. 14 см
25. Накит, V век, зл
ато, мед, ахати, 2
бр. Инв. № МИС А 2705, размери ахат
единичен брой – 3,2 2,5 х 0,4 см
1. Отвес, V – VІ век, бронз. Инв.
№ МИС А 223, дълж. 13 см
2. Лампа, V – V І век, глина. Инв.
№ МИС А 399 дълж. 12 см
3. Мортариум, ІV – V век, мра-
мор. Инв. № МИС А 412, вис. 10,5
см; диам. 16,5 см
4. Гърне, ІV – V век, г
. Инв. №
МИС А 416, вис. – 16 см.; диам.
13 см
5. Каничка, ІV – V век, глина. Инв.
№ МИС А 494, вис. 7,7 см
6. Мистрия, V – VІ век, желязо,
кост. Инв. № МИС А 657, дълж.
25,5 см
7. Полуколонка (?) с изображение
на птица, ІV – V век, варовик. Инв.
№ МИС А 957, вис. 21,5 см
8. Фрагмент от корниз с изобра-
ж
ение на 3 риби, ІV – V век, варо-
вик. Инв. № МИС А 958, размери:
21 х 15 см
9. Гърне, ІV – V век, глина. Инв.
№ МИС А 978, вис. 13,9 см
10. Архитектурно-декоративен
детайл с “хризма” , ІV – V век,
мрамор. Инв. № МИС А 1080,
размери: 16,5 х 13 см
11. Фрагмент от архитектурна
украса, ІV век, мрамор. Инв. №
МИС А 1318, размери: 20 х 12 х
5,5 см
12. Г
ърне, ІV – V век, глина. Инв.
№ МИС А 1369, вис. 13 см

Изложба от фондовете на Софийския исторически м