Книжовен език, диалект, социален говор

Слайд 1

Книжовен език, диалект, социален говор
Изготвил:
Марсел Григоров
I курс, НУП-ЧЕ, №5198

Слайд 2

Книжовен език
Книжовният (литературният) език е кодифицирана (тоест с правен, юридически или квази-правен статус) разновидност на езика, за разлика от наречията, диалектите, говорите, жаргона и т.н. Това е езикова форма, която се смята за правилна и коректна и за това е преподавана например в училищата. Това е също високата и официална разновидност на езика. Книжовният / литературният език са нормативни както по отношение на писмената, така и на устната реч.

Слайд 3

Дефиниция
Наименованията "книжовен"/"литературен" език на български за тази кодифицирана норма имат смислови еквиваленти в различните езици и държави с наименования "стандартен" и/или "литературен" език.
Книжовен език в най-общ смисъл е тази форма на езика, която обикновено се поддържа от институциите в държавата, тоест тя е регулирана държавно, макар че в някои случаи подобна регулация няма (например стандартният английски не е регулиран). Така например със закон или друг нормативен акт може да е посочено коя езикова конструкция е „правилна“ и коя — не. Книжовният език се кодифицира чрез речници и граматики, чрез които се осъществява диференциацията книжовен/некнижовен. Съдилищата и държавните учреждения се смята, че трябва да използват книжовен език. В училищата се учи как „трябва“ да се говори и пише правилно. Вестниците, радиото и телевизията се стремят да използват книжовен език.

Слайд 4

Всеки книжовен език притежава:
сравнително стабилен лексикален състав с ясно определено значение, произношение и правопис на думите;
фиксирано произношение на думите;
граматически правила;
описателна фонетиката, граматика, морфологията и синтаксиса на езика;

Слайд 5

ясна стилистика, благодарение на която може да се говори за художествен стил, публицистичен стил, юридически стил
лингвистична институция определяща нормите на употреба, например Френската академия, Кралска испанска академия, в България такъв институционален характер по отношение на българския книжовен език има Институт за български език към БАН.
ефективна публична употреба
литературен канон
и т.н.

Слайд 6

Етимология
Книжовен (литературен) език - това понятийно определение е ефективно за българския език. Наименованието "книжовен" етимологично най-вероятно се дължи на традициите на българските книжовни школи, например Търновска книжовна школа, които са оказали влияние върху развитието на писмения и официален, на литературата, както и делови български език, докато понятието за "литературен", като синоним на книжовен е повлияно от немското и руско езикознание.

Слайд 7

Книжовни езици
Обикновено, макар не винаги, книжовният език е базиран на езика, говорен в столицата на една държава. Този език се преподава и на чужденците, изучаващи езика. Например:
френски език - "парижки френски"
немски език - "стандартен немски", базиран на долнонемски диалект
китайски език - мандарински китайски

Слайд 8

Произход и развитие
Книжовният език може да бъде формиран на базата на конкретен диалект или диалектна група. Но дори и когато е базиран на един конкретен диалект той не съвпада напълно с него, тъй като постепенно се обогатява, разнообразява и доизгражда чрез думи от международната лексика, думи от чужди езици, както и думи от другите диалекти Тоест книжовният език придобива по-голям лексикален състав от диалекта/диалектите, от които произхожда, особено терминологичен, и почти винаги книжовният език има конкретни и постулирани граматични правила, които трябва да се спазват.

Слайд 9

Чуждоезиково обучение
Под изучаване на даден чужд език, обикновено се има предвид, че се изучава съответния книжовен език, а не системата му от диалекти, тоест преподаваният в курсове и учебници език за чужденци е книжовният език. Това е така в повечето от случаите, освен когато езиковед е специфично заинтересован от диалектите на даден език и ги изучава, независимо дали от техни записани форми или в техния говорен вариант.

Слайд 10

Българският книжовен език
Българският книжовен език, а също и български литературен език, е кодифицираният вариант на общата езикова система на българския език, която е съвкупност едновременно от литературния език, но и от териториалните български диалекти, просторечия, жаргони, професионални говори и т.н.

Слайд 11

Диалект
Диалектът е разновидност на езика, която не е кодифицирана и която се използва за неформално общуване (устно, а понякога и писмено) между хората от дадена териториално или социално обусловена езикова общност. Макар диалектът да не е формално кодифициран, той има свои характерни граматически, фонетични, синтактични и преди всичко лексикални особености, които го отличават повече или по-малко от книжовния език. Диалектологията е науката, която изучава диалектите.

Слайд 12

Някои диалекти могат да бъдат по-отдалечени от книжовния език в сравнение с други. Това обаче не е основание да считаме хората, които използват такъв по-отдалечен диалект, за некултурни, необразовани и др. В някои случаи дискриминацията на хората въз основа на използвания от тях диалект достига драстични размери, като това се обосновава със съображения, подобни на следните:
1. Не може да има единство на нацията без единство в езика. Езикът е една от най-съществените характеристики на нацията.
2. Езикът е една от най-съществените характеристики на нацията.

Слайд 13

3. Всеки човек, който принадлежи на нацията, се предполага, че трябва да използва един вариант на езика — нормата, която е единствено правилна. Това трябва да се прави при всяко общуване — както частно, така и официално.
4. „Доброто и правилно използване“ на езика е постижимо само от една малка част от обществото, останалите нямат право да участват в кодификацията на езика. По такъв начин книжовният език се превръща в де факто социален диалект на елита и онези, които искат да принадлежат към този елит, трябва да възприемат и прилагат постулираните езикови правила.

Слайд 14

5. Нормата на езика се определя в центъра на нацията, обикновено столицата и околностите. Периферните области не участват при формирането на книжовния език.
6. Целта на всички езикови правила е от една страна да се противодейства на действията, които заплашват съществуването или единството на езика, а от друга страна да наложат използването на езика в други страни или области, където той се поддържа от демографски или икономически силна нация.

Слайд 15

Парадигма аусбаушпрахе — абщандшпрахе — дахшпрахе
Парадигмата аусбаушпрахе — абщандшпрахе — дахшпрахе е разработена от опитни лингвисти с цел да подпомогне анализът и класификацията на различните разновидности на езика. Тя помага на хората да погледнат стари езикови спорове от друга перспектива. Използването на новообразувани немски думи вместо политически натоварените понятия „език“ и „диалект“ има това предимство, че те от една страна имат уточнена дефиниция, а от друга (все още) не са натоварени с политическа, културна или емоционална конотация.

Слайд 16

Аусбау-езикът е език, който има кодифицирано произношение и граматика и относително богат и ясен речник. Виждаме, че понятието аусбаушпрахе се припокрива до голяма степен с понятието книжовен, литературен език. Две разновидности на езика, при които е налице взаимно разбиране, все пак могат да се разглеждат като два различни езика, ако всеки от тях е аусбау според тази дефиниция. Примери ни дават сръбският и хърватският език, също както и българският и македонският език. Това, дали езикът е национален език или не, не е важно — каталонският език не е национален, но е аусбау-език.

Слайд 17

Абщанд-езикът е езикова разновидност, която дотолкова се различава от всеки друг език, че не може да се разглежда като диалект на някой друг език. Няма значение дали тази езикова разновидност е формирала собствен аусбау-език или не (т.е. дали има своя книжовна форма). Според тази дефиниция не можем да говорим за отделни български и македонски абщанд-езици и съответно българската диалектология изучава и славянските диалекти на територията на Република Македония.

Слайд 18

Дах-езикът е разновидност на езика, която служи като стандартен език за различни диалекти, най-често свързани в диалектен континуум. Възможно е тези диалекти да са толкова различни помежду си, че да не е налице взаимна разбираемост. Например стандартният немски език служи като дах-език за немските диалекти в Швейцария, макар последните са доста различни от него. Българският аусбау-език не служи като дах-език за диалектите на територията на Република Македония, такъв дах-език е македонският аусбау-език. Българските диалекти в Гърция нямат дах-език.

Слайд 19

Говор
Говорът, още и субдиалектът, е разновидност на езика и социолингвистичен термин (идиолект) за обозначение на неголяма, като правило териториално свързана общност от носители на даден език. Говорът е основна структурна единица на езика. Отличава се в рамките на езика с някои свои специфични черти на ниво езикова структура - например фонетични като в случая със западнобългарските и източнобългарски говори разделяни от ятовата граница.

Слайд 20

Социолингвистика
Социолингвистиката е дял от езикознанието, който изследва съотношението между езика и неговата външна система, разбирана като среда от външни фактори (социални условия), в която той функционира.
За основател на социолингвистиката се смята американецът Уилям Лабов.

Слайд 21

Социология на езика
Социология на езика се фокусира върху ефекта на езика върху обществото. Това поле е тясно свързано със социолингвистиката, която пък изследва как обществото оказва ефект върху езика.
В този смисъл социологията на езика се стреми да разбере начинът, по който социалните динамики са повлияни от индивидуалните или групови употреби на езика. Така че тя изследва такива въпроси като кой е "оторизиран" да използва какъв тип език, с и за кого и при какви условия. Изследва как индивидуалната или групова идентичност е установена от езика, който е на разположение за индивида или социалната група. Социологията на езика също така се стреми да разбере индивидуалният израз, личните либидни "инвестици" в езиковите средства, до които някой има достъп и с които този някой се опитва да се реализира в обществото и сред другите.

Слайд 22

Благодаря за вниманието

Регистрирайте се за пълен достъп